After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 284

  Гледна точка на Хари.

Звъннах й 49 пъти.

49 шибани пъти.

49.

Знаете ли колко позвънявания са това?

Шибано много.

Прекалено много, за да бъдат преброени и не можех да мисля достатъчно трезво, за да ги преброя, но ако можех, щях да ги преброя.

Ако издържа още три минути, планувам да изкъртя вратата и да разбия телефона на Теса, който тя очевидно не знае как да вдигне, в стената.

Добре, може би не трябва да разбивам телефона й в стената. Може би инцидентно ще го настъпя няколко пъти, докато екранът не се счупи под теглото ми.

Може би.

Но ще й се скарам добре, със сигурност. Не съм я чувал от два часа и си няма никаква шибана идея колко мъчителни бяха последните пет часа. Ускорявах, карах с двадесет над разрешеното, за да стигна възможно най-бързо.

Беше три през шибаната нощ и Теса, Ванс и Кимбърли са в списъка ми. Може би трябва да счупя телефоните и на тримата, след като не знаят как да ги вдигат.

Когато стигнах до портата, започнах да се паникьосвам, дори повече, отколкото вече бях паникьосан през последните пет часа. Ами ако са решили да затворят охраняемата порта? Ами ако са сменили кода?

Дали изобщо помнех шибания код? Разбира се, че не. Дали ще ми вдигнат, ако се обадя, за да ги попитам за кода. Разбира се, че не.

Ами ако не ми отговарят, защото нещо се случило с Теса и са я отвели в болницата и тя не е добре и те нямат обхват и..

Портата беше отворена, когато стигнах до алеята и бях малко раздразнен от това също. Защо Теса няма да включи охраняващата система, след като е тук сама? Докато карах по кривата алея, видях, че нейната кола беше единствената кола паркирана пред огромната къща.

Добре е да знам, че Ванс е тук, когато се нуждая от него... Такъв шибан приятел е. Баща, не приятел. Мамка му.

Когато излязох от колата си и стигнах до вратата, гневът и безпокойството ми нараснаха. Начина, по който тя говореше, начина, по който тя звучеше... сякаш не можеше да контролира собствените си действия.

Вратата беше отключена, разбира се, и аз минах през хола и тръгнах по коридора. Ръцете ми трепереха, когато отворих вратата на на стаята й и сърцето ми се сви, когато намерих леглото й празно. Не само беше празно, а и недокоснато, перфектно оправено и ъглите бяха сгънати по начина, по който само тя може. Опитвал съм да го оправя така, невъзможно е да го направя като Теса.

- Теса! - повиках я, когато влязох в банята отсреща на стаята й.

Държах очите си затворени, когато включих лампата. Нищо. Освободих дъха си в тежка въздишка и преминах към следващата стая. Къде по дяволите е тя?

- Тес! - извиках отново, но този път по-силно.

След като огледах цялото шибано имение, едва можех да дишам. Къде беше тя? Единствената останала стая беше спалнята на Ванс и една заключена стая на горния етаж. Не съм сигурен дали исках да отворя онази врата...

Ще проверя верандата и задния двор и ако тя не е там, си нямам никаква шибана идея какво ще правя.

- Тереза! Къде по дяволите си? Това не е забавно, кълна се... - спрях да викам, когато видях свитото на топка момиче на шезлонга.

Коленете й бяха прибрани го корема й и ръцете й бяха увити около гърдите й, сякаш беше заспала, докато се опитва да се задържи в едно цяло.

Всичкият ми гняв изчезна, когато застанах на колене до нея. Избутах русата й коса от лицето й се насилих да не изпадна в истерия, след като разбрах, че тя е добре. Мамка му, толкова се тревожех.

Пулсът ми ускори, когато се наведох към нея и прокарах палеца си по долната й устна. Всъщност не знам защо го направих, просто се случи, но със сигурност не съжалих, когато очите й се отвориха и тя простена.

- Защо си навън? - попитах я, силно и опънато.

Тя трепна, очевидно объркана от силата на гласа ми.

Защо не си вътре? Тревожех се за теб и щях да полудея, минавайки през всеки един възможен сценарий в главата ми през последните пет часа, исках да кажа.

- Добре, че си спяла. - казах вместо това - Звънях ти, тревожех се за теб.
- Хари? - тя се надигна, държейки врата си, сякаш главата й можеше да падне.
- Да, Хари. - поясних.

Тя присви очите се в тъмното и потърка врата си. Когато тя се размърда, за да стане, една празна бутилка падна на цимента и се счупи на две.

- Съжалявам. - тя се извини, навеждайки се, за да вдигне счупеното стъкло.

Нежно я избутах и увих пръстите си около нейните.

- Не го пипай. Ще се погрижа за това по-късно. Да влезем вътре.
- Как дойде тук? - попита ме Теса, докато й помагах да стои на краката си.

Думите й бяха прекалено неясни и дори не исках да знам колко вино е изпила, след като ми затвори. Видях поне четири празни бутилки в кухнята.

- Карах, как иначе?
- Чак до тук? Колко е часът? - очите ми се преместиха надолу по тялото й, което беше облечено само в тениска.

Моята тениска.

Тя забеляза погледа ми и започна да дърпа края на тениската, за да покрие голите си бедра.

- Облякох я само... - тя промърмори, заеквайки - Облякох я само този път, само веднъж. - каза тя, но нямаше никакъв смисъл.
- Всичко е наред, аз искам ти да я носиш. Да влезем вътре.
- Харесва ми тук навън. - каза тя тихо, взирайки се в мрака.
- Прекалено студено е. Ще влезем вътре. - протегнах се, за да хвана ръката й, но тя се отдръпна - Ако искаш да седиш тук отвън, добре, но аз ще остана с теб. - преобразувах искането си.

Тя кимна и се подпря на парапета, коленете й трепереха и лицето й беше бледо.

- Какво се случи тази вечер? - попитах я.

Тя замълча, все още взирайки се.

- Понякога не се ли чувстваш сякаш животът ти се е превърнал в една голяма шега? - тя се обърна към мен.
- Всеки ден. - повдигнах рамене, несигурен накъде по дяволите ще тръгне този разговор, но мразейки тъгата в очите й.

Дори в мрака, тъгата гореше. тъмно и дълбоко, преследвайки тези светли очи, които аз обичам толкова много.

- Е, на мен също.
- Не, ти си позитивната тук. Ти си щастливата. Аз съм циничният задник, а не ти.
- Изморително е да бъдеш щастлив, нали знаеш?
- Всъщност не знам. - признах и пристъпих към нея - Не съм пример за сияние и щастие, в случай, че не си забелязала. - опитах да повдигна настроението и бях награден с полупияна, полуразвеселена усмивка.

Искаше ми се тя просто да ми каже какво се случва с нея напоследък, не знаех какво ще мога да направя, но това беше по моя вина, всичко това е по моя вина. Нещастието в нея е мое бреме, не нейно.

Тя повдигна ръката си, за да я постави върху дъската пред нея, но пропусна и се препъна, почти блъскайки лицето си в чадъра, прикрепен към масата на верандата.

- Може ли вече да влезем вътре? Трябва да спиш, заради всичкото вино, което си изпила. - увих ръката си около лакътя й, за да я стабилизирам и тя се подпря на мен.
- Не помня да съм заспивала.
- Вероятно защото си пила, докато не си припаднала. - посочих счупената бутилка на няколко крачки от нас.
- Не се опитвай да ми се караш. - тя изсъска и се отдръпна от мен, когато се приближих към нея.
- Не се опитвам. - вдигнах ръцете си невинно.

Исках да крещя, заради иронията в цялата тази шибана ситуация. Гледах я как седна на земята и отново приближи коленете си към гърдите си.

- Може ли да поговорим за нещо? - тя повдигна главата си, з ада ме погледне.
- Разбира се.
- И ще бъдеш напълно честен?
- Ще опитам.

Изглежда, че тя нямаше против това и аз седнах накрая на най-близкия стол до нея. Бях леко изплашен от това, за което тя иска да говорим, но трябваше да знам какво се случва с нея, затова я чаках да проговори със затворена уста.

- Понякога имам чувството, че всички други получават това, което аз искам. - тя промърмори, засрамена.

Теса се срамуваше да каже как се чувства...

- Не, че не се радвам за тях. - едва можех да разбера какво казва, но можех да видя сълзите, които се събраха в очите й от мястото, където седях, само на няколко крачки от нея.

Боже, не можех да разбера за какво по дяволите говори. Годежът на Кимбърли и Ванс беше първото нещо, за което се сетих.

- Това да не е за Кимбърли и Ванс? - попитах я - Защото ако е, ти не трябва да искаш това, което има те. Той е лъжец и измамник и... - спрях, преди да довърша изречението.
- Той я обича. Толкова много. - каза Теса неясно.

Пръстите й рисуваха фигурки на цимента до нея.

- Аз те обичам повече. - казах без да мисля.

Думите ми имаха обратния ефект, на който се надявах и Теса изскимтя. Буквално изскимтя и уви ръцете си около коленете си.

- Истина е. Обичам те.
- Обичаш ме само понякога. - каза тя.

Звучеше сякаш това е най-истинското нещо в света. Не беше, няма по-голяма лъжа от това.

- Глупости. Знаеш, че това не е вярно.
- Но имам такова чувство. - прошепна тя, гледайки към морето.

Искаше ми се да бъде ден, за да може гледката да помогне и да я успокои, след като аз очевидно не се справям добре с това.

- Знам. - съгласих се.

Беше вярно, вече можех да си го призная.

- Ще обичаш някоя през цялото време, по-късно.

Какво?

- За какво говориш?
- Следващия път, ще я обичаш през цялото време.

В този момент, дори след петдесет години, когато си припомня този момент, знам, че ще си спомня острата болка, която придружаваше думите й. Чувството беше замайващо и толкова очевидно, по-очевидно от всякога, че тя се е отказала от мен. От нас.

- Няма да има следващ път! - не можех да сдържа гласа си тих.

Начинът, по който кръвта ми гореше точно под кожата, заплашвайки да ме разкъса точно тук, на тази шибана веранда.

- Ще има. Аз съм твоята Ан.

За какво говореше тя? Знаех, е е пияна, но какво общо имаше майка ми?

- Твоята Ан. Това съм аз. Ще имаш и Карън и тя ще ти даде бебе. - Теса избърса очите си и аз седнах на земята до нея.
- Не знам за какво говориш, но грешиш. - Ръцете ми се увиха около нея, точно когато тя започна да плаче.

Не можех да разбера думите й, но чух "бебе, Карън, Ан, Кен." Шибана Кимбърли, че е оставила хладилника за вино отворен.

- Не знам какво общо имат с нас Карън или Ан или което и друго име да кажеш. - казах й.

Тя започна да бута раменете ми, но аз затегнах хватката си около нея. Тя може и да не ме иска, но точно сега, тя се нуждаеше от мен.

- Ти си Теса, а аз съм Хари. Край на разговора.
- Карън е бременна. - тя изплака срещу гърдите ми - Тя ще има бебе.
- И? - задвижих гипсованата си ръка нагоре-надолу по гърба й, несигурен какво да кажа или да направя с тази версия на Теса.
- Ходих при доктора. - тя изплака и аз замръзнах.

По дяволите.

- И? - опитах да не се паникьосвам.

Тя не ми отговори на нормален език. Отговорът й прозвуча като пиян плач и аз за момент се опитах да помисля трезво. Тя очевидно не е бременна, ако беше, нямаше да пия. Познавам Теса и знам, че никога няма да направи нещо такова. Тя е обсебена от идеята да бъде майка един ден, не би застрашила живота на нероденото си дете.

Тя ми позволи да я държа, докато не се успокои.

- Би ли искал? - попита ме Теса, минути по-късно.

Тялото й все още беше отпуснато в ръцете ми, но сълзите бяха спрели.

- Какво?
- Да имаме бебе? - тя потърка очите си и аз трепнах.
- Ъм, не. - поклатих главата си - Не искам бебе от теб.

Тя затвори очите си и отново изскимтя. Повторих думите си в главата си и осъзнах как са прозвучали.

- Не исках да прозвучи така. Просто не искам деца, знаеш това. - тя подсмъркна и кимна, все още мълчейки.
- Твоята Карън може да ти даде бебе. - каза тя, все още със затворени очи и отпусна главата си върху гърдите ми.

Все още бях по-объркан от всякога. Направих връзка с Карън и баща ми, но не ми хареса идеята, че Теса си мисли, че тя е моето начало, а не моят край.

- Добре, време е да си лягаш. - увих ръцете си около кръста й и я повдигнах от пода с мен.

Този път тя не ме отблъсна.

- Вярно е. Ти го каза веднъж. - промърмори тя и уви бедрата си около кръста ми, правейки улеснявайки ме, докато я носех по коридора.
- Какво съм казал? - попитах я.
- Че това не може да завърши щастливо. - тя ме цитира.

Шибан Хемингуей и негативният му поглед върху живота.

- Беше глупаво от моя страна да го кажа. Не го мислех. - обещах й.
- Какво искаш да направиш? Да ме съсипеш? - тя цитира задника отново.

Оставете Теса да цитира разни глупости, докато е прекалено пияна, за да я понасям.

- Шшт, можем да цитираме Хемингуей, когато си трезвена.
- Всичко истински извратено започва от нещо невинно. - каза тя срещу врата ми, ръцете й се затегнаха около гърба ми, когато аз отворих вратата на спалнята й.

Преди обичах този цитат, докато не знаех какво означава. Мислех, че знам и така досега, когато живея в смисъла му, наистина го разбирам.

Нежно я поставих да легне на леглото и метнах възглавниците на пода, оставяйки една за главата й.

- Премести се. - наредих й.

Очите й не бяха отворени и можех да кажа, че скоро ще заспи. Най-накрая. Оставих лампата светната, надявайки се, че Теса ще спи през останалата част от нощта.

- Оставаш лииии? - тя провлачи думата и веждите й се събраха.
- Искаш ли да остана? Мога да спя в друга стая? - предложих, въпреки че не исках.

Тя беше изморена, толкова откъсната от себе си, че поти се страхувах да я оставя сама.

- Мхмм. - тя промърмори, пресягайки се към одеалото.

Тя дръпна ъглите на одеалото и изпуфтя раздразнено, когато не успя да дръпне материята достатъчно, за да се завие. След като й помогнах да се завие, аз събух обувките си и легнах на леглото до нея. Докато се чудех колко място да оставя между телата ни, тя уви голото си бедро около кръста ми, дърпайки ме по-близо към нея.

Можех да дишам. Най-накрая, можех да дишам по дяволите.

- Страхувах се, че ти няма да си добре. - признах в тишината в стаята.
- Аз също. - тя се съгласи с пречупен глас.

Поставих ръката си под главата й и тя размърда бедрата си, обръщайки се към мен и затягайки крака си около тялото ми.

Не знаех какво да направя след това, не знаех какво направих, за да я направя такава.

Да, да знаех. Държах се с нея като с боклук и се възползвах от добротата й. Използвах шансовете й като запас, който никога няма да свърши. Взех доверието, което тя ми даде и го разкъсах сякаш не означаваше нищо и го хвърлях в лицето й всеки път, когато се чувствах сякаш не съм достатъчно добре за нея.

Само ако бях приел любовта от началото, ако бях приел доверието й и ако бях съхранил живота, който тя опита да вдъхне в мен, тя нямаше да бъде такава сега. Тя нямаше да лежи до мен, победена и разрушена от мен.

Тя ме поправи, тя залепи малките части от моята прецакана душа в нещо невъзможно, нещо почти атрактивно дори. Тя ме направи на нещо, направи ме почти нормален, но всяка една капка лепило за мен, беше една загубена капка лепило от нея, а аз задникът, какъвто съм, нямах какво да й предложа в замяна.

Всичко, което се страхувах, че ще се случи, се случи и без значение колко силно опитвах да го избегна, сега виждам, че само съм влошил нещата. Промених я и я съсипах, така както обещах, че ще направя преди всички тези месеци.

Изглеждаше като лудост.

- Съжалявам, че те съсипах. - прошепнах в косата й, когато дишането й стана по-бавно в знак на сън.
- Аз също. - тя издиша и съжаление изпълни мястото помежду ни, когато тя заспа.


Гледна точка на Теса.

Вибриране. Всичко, което можех да чуя, беше постоянното вибриране, а главата ми сякаш щеше да експлодира всеки момент. И беше горещо. Прекалено горещо. Хари беше тежък, гипсът му притискаше стомаха ми, а аз трябваше да пишкам.

Хари.

Повдигнах ръката му и буквално се измъкнах от под тялото му. Първото нещо, което направих беше да грабна телефона от нощното шкафче и да спра вибрирането. Съобщения и обаждания от Крисчън изпълниха екрана. Отговор с едно кратко "добре сме." и сложих телефонна му на безшумен преди да вляза в банята.

Сърцето ми тежеше и остатъците от алкохола все още плуваха във вените ми. Не трябваше да пия толкова много вино, трябваше да спра след първата бутилка. Или втората. Или третата.

Не помнех да съм заспивала и не можех да си спомня как Хари дойде тук. Объркан спомен от разговор с него по телефона изплува в ума ми, но беше трудно да го разбера и не бях напълно убедена, че наистина се е случило , но сега той беше тук, спящ в леглото ми, затова предполагам детайлите не са от значение.

Подпрях бедрото си на мивката и пуснах студената вода. Напръсках лицето си, както правят по филмите, но нямаше желание резултат. Студената вода не ме разсъни, нито прочисти мислите ми, само накара вчерашната спирала да се размаже повече.

- Теса? - повика ме Хари.

Спрях водата и го срещнах в коридора.

- Хей. - избягвах очите му.
- Защо си будна? Заспа само преди два часа. - попита ме той.
- Предполагам не можех да заспя. - повдигнах рамене, мразейки неловкото напрежение, което изпитвам в негово присъствие.
- Как се чувстваш? Снощи пи много.

Последвах го обратно в спалнята и затворих вратата след себе си. Той седна накрая на леглото, а аз се пъхнах под завивките. Не исках да срещам деня все още, но това беше добре, защото слънцето все още дори не беше решило да се покаже.

- Боли ме главата. - признах.
- Нямах предвид физически.

Гласът на доктор Уест, който ми каза лошите новини, най-лошите новини, се пови в болящата ме глава. Споделих ли новините с Хари? О, не, надявам се не.

- Какво... Какво казах снощи? - започнах леко.

Той издиша и прокара ръката си през косата си.

- Говореше за Карън и майка ми. Дори не искам да знам какво означава това. - той направи гримаса и аз предположих, че прилича на моето собствено изражение.
- Това ли е всичко? - попитах, надявайки се да е.
- Като цяло да. О и цитираше Хемингуей. - той се усмихна леко и аз си спомних колко чаровен може да бъде.
- Не съм. - покрих лицето си с ръцете си.
- Да, цитираше го. - той се засмя леко и аз надникнах през ръцете си, за да го погледна, когато добави - Също каза, че приемаш извинението ми и ще ми дадеш още един шанс. - очите му срещнаха моите през пръстите ми и аз сякаш не можех да погледна настрани.

Той е добър. Наистина добър.

- Лъжец. - не бях сигурна дали искам да се смея или да плача.

Ето ни отново, на средата на нашия стар цикъл. Не можех да игнорирам чувството, че този път е по-различно, но също знаех, че не мога да си имам доверия, винаги изглежда различно, всеки път той прави обещание, което не може да спази.

- Искаш ли да поговорим за случилото се снощи? Защото мразех да ти виждам така. Ти не беше на себе си.
- Добре съм.
- Беше пияна. Пила си, докато не си припаднала на верандата и има празни бутилки из цялата къща.
- Не е забавно да намериш някой така, а? - попитах, чувствайки се като задник, когато думите напуснаха устата ми.
- Не. - той сведе рамене - Наистина не е.

Спомних си нощите и понякога дори дните, когато намирах Хари пиян. Пияният Хари винаги беше придружен от счупени лампи, дупки в стени и гадни думи, които режеха надълбоко.

- Това никога повече няма да се случи. - той отговори на мислите ми.
- Аз не... - започнах да лъжа, но той ме познаваше прекалено добре.
- Да, мислеше си го. Всичко е наред, заслужавам си го.
- няма да е честно от моя страна да го хвърлям в лицето ти. - казах му.

Трябваше да се науча да прощавам на Хари или никой от нас няма да намери спокойствие в живота си след това.

Той взе телефона си от нощното шкафче и го притисна към ухото си. Затворих очите си, за да успокоя малко от пулсирането , когато той псуваше Крисчън по телефона. Помахах с ръка, опитвайки се да го накарам да спре, но той ме игнорира, бързайки да каже на Крисчън що за задник е.

- Е, трябваше да ми вдигнеш, по дяволите. Ако нещо се беше случило, щях да държа теб отговорен. - той изръмжа срещу телефона и аз опитах да блокирам гласа му.

Бях добре, пих малко прекалено много, защото имах лош ден, но сега съм добре. Къде е вредата в това?

Когато той затвори, почувствах как матрака до мен потъна и той избута ръката ми от очите ми.

- Той каза, че съжалявам, че не се в върнал,за да те провери. - каза той на инчове от лицето ми.

Можех да видя наболата брада по брадичката и ченето му. Не знам дали защото съм все още леко пияна, или от чиста лудост, но протегнах ръката си и прокарах пръста си по линията на ченето му. Действията ми го изненадаха и очите му се затвориха, докато галех кожата му, почти кръстосвайки се.

- Какво правим? - попита ме, навеждайки се дори по-близо.
- Не знам. - отговорих с единствената истина, която знаех.

Нямах си никаква идея какво правим, какво правя аз, когато става въпрос за Хари. Никога не съм имала.

Отвътре бяха тъжна и наранена, чувствах се предадена от собственото ми тяло и като цяло съществуването на кармата, но отвън знаех, че Хари може да накара всичко това да си отиде. Дори само временно, той може да ме накара да забравя всичките тревоги, може да прочисти хаоса в главата ми така, както аз правех за него.

Сега го разбирах. Сега разбирах какво е искал да каже, когато ми казваше, че се нуждае от мен всичките тези пъти. Сега разбирах защо ме е използвал така, както направи.

- Не искам да те използвам. - казах му.
- Какво? - той беше объркан, както и аз.
- Искам да ме накараш да забравя всичко, но не искам да те използвам. Искам да бъда близо до теб сега, но не съм променила решението си за останалото. - промърморих, надявайки се той да разбере какво искам да кажа.

Той се подпря на един лакът и ме погледна.

- Не ми пука как или защо, но ако ме искаш по какъвто и да е начин, няма нужда да обясняваш. Аз вече съм твой. - устните му бяха толкова близо до моите и аз можех просто да надигна главата си леко и да ги докосна.
- Съжалявам. - обърнах главата си.

Не можех да го използвам по този начин, но най-вече не можех да се преструвам, че само това е причината. няма да бъде само физическо разсейване от проблемите ми, ще бъде повече, много повече. Все още го обичах, въпреки че понякога ми се искаше да не го обичам. Искаше ми се да бъда по-силна, за да мога да забравя това сякаш е било едно просто разсейвано, без чувства, без желание за повече, само секс.

Но сърцето ми и подсъзнанието ми не го позволяваха. Колкото и да бях наранена, че идеалното ми бъдеще бе откъснато от мен, не можех да го използвам по този начин, особено сега, когато той изглежда, че полага такова усилие.

Докато водех вътрешна битка със себе си, той търкулна тялото си върху моето и хвана двете ми китки в една от неговите ръце.

- Какво... - започнах да го питам, когато той постави ръцете ми над главата ми.
- Знам какво си мислиш. - той притисна устните си към врата ми и тялото ми пое контрола, главата ми се извъртя настрани, давайки му по-лесен достъп то чувствителната ми кожа там.
- Не е честно спрямо теб. - ахнах, когато зъбите му дръпнаха кожата точно под ухото ми.

Той пусна китките ми, само за да съблече тениската ми и да я метне на пода.

- Това, което не е честно е ти да ми позволяваш да те докосвам след всичко, което направих, но аз искам. Искам те, винаги съм те искал и знам, че се бориш, но ти също ме искаш, за да те разсея. Позволи ми. - той се отпусна върху мен, бедрата му ме приковаха към матрака по доминиращ и настоятелен начин, от който ми се зави свят повече, отколкото от виното от снощи - Не мисли за мен, мисли само за себе си и какво искаш. - коляното му се вмъкна между бедрата ми, разтваряйки ги.
- Добре. - кимнах, стенейки, когато коляното му се потърка между краката ми.
- Обичам те, никога не се чувствай зле, ако ми позволиш да ти го покажа. - думите му бяха толкова нежни, но ръцете му бяха груби, докато едната държеше китките ми притиснати към леглото и другата се вмъкваше в бикините ми - Толкова мокро. - той простена, движейки пръста си нагоре и надолу по влагата там.

Опитах да не мърдам, когато той приближи пръста си до устата ми, пъхайки го покрай устните ми.

- Толкова сладко, нали? - той не ми позволи да отговоря, преди да освободи ръцете ми и да позиционира главата си между краката ми.

Езикът му се движеше по мен и аз зарових пръстите си в косата му. С всяко едно минаване на езика му по клитора ми, бях по-изгубена в това място с него. Вече не бях заобиколена от тъмнина, вече не бях ядосана, не се фокусирах над съжаленията и грешките.

Бях фокусирана само върху моето тяло и неговото. Бях фокусирана върху начина, по който той стенеше, когато дърпах косата му. Бях фокусирана върху начина, по който ноктите ми оставяха малки линии по плешките му, когато той пъхна два пръста в мен, можех да се фокусирам само върху факта, че той ме докосва, всяка част от мен, вътре и отвън, по начин, по който никой друг не може.

Фокусирах се върху рязкото му поемане на въздух, когато го помолих да се обърне и да ми позволи да му доставя удоволствие, докато той прави същото с мен, начина, по който той събу дънките си на пода и едва не разкъса тениската си в бързината, за да ме докосне отново. Фокусирах се върху начина, по който той ме повдига върху себе си, лицето ми в обратна посока на неговото. Фокусирах се върху това, че никога преди не го бяхме правили, но обичах начина, по който той стенеше името ми, когато аз го поемах в устата си.

Фокусирах се върху начина, по който пръстите му се забиваха в бедрата ми, докато той ближеше и аз смучех. Фокусирах се върху напрежението, което се надигаше в мен, както и върху мръсните неща, които той казваше, за да ме доведе до ръба.

Свърших първа, а след това той изпълни устата ми. Почти рухнах от облекчението, което тялото ми изпита след свършването ми. Опитах да не се фокусирам върху това, че не се чувствах виновна, че му позволих да ме докосва, за да ме разсее от болката ми.

- Благодаря. - издишах срещу гърдите му, когато той ме дръпна, за да легна до него.
- Не, аз ти благодаря. - той ми се усмихна и целуна голото ми рамо - Ще ми кажеш ли какво те притесняваше?
- Не. - проследих с пръста си черното мастило по гърдите му.
- Добре, ще се омъжиш ли за мен? - попита ме той, тялото му се раздвижи с лек смях под мен.
- Не. - ударих го игриво, надявайки се само да се шегува.
- Добре. Ще живееш ли с мен?
- Не. - преместих пръста си към друга група татуировки, проследявайки крилата на птичка, изрисувана там.
- Ще приема това като може би. - той се изкикоти, увивайки ръката си около гърба ми - Ще ми позволиш ли да те изведа на среща довечера?
- Не. - отговорих прекалено бързо.
- Ще приема това като да. - той се засмя.

Смехът ми беше прекъснат, когато звука от отварянето на предната врата се разнесе из къщата и гласове изпълниха коридора.

- Мамка му. - двамата казахме едновременно.

Той ме погледна, изненадан от езика ми и аз повдигнах рамене, преди да се разровя в чекмеджетата си, за да се облека.