After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 203

  Гледна точка на Хари.

- Ще отида да намеря Тес, за да се разкараме от тук по - бързо. - изръмжах, а търпението ми се изчерпваше под грубото ми изражение.
- Направих каквото можах, съжалявам Хари. - каза баща ми.

Погледнах към Лиам, очаквайки да се успокоя. Не съм сигурен защо, но след като Теса я няма, той е най - добрия ми вариант.

- Да. - промърморих, търсейки лилавата рокля на Теса из коридора.

Нечия ръка потупа рамото ми. Тази на Лиам. Не го отблъснах.

- Ще сме вътре. Имам да подпиша няколко документа и да благодаря на някого. Ще се срещнем навън.

Лиам и баща ми отново тръгнаха към онази шибана конферентна зала, а аз продължих надолу по коридора. Къде по дяволите е тя? Не би си тръгнала, затова къде по дяволите е отишла?

Стоях неловко до вратата на женската тоалетна, чудейки се дали да не я отворя и да я извикам. Момичета, облечени в университетска униформа, излязоха от тоалетната, говорейки си прекалено силно, за да ме забележат.

- Хей. - привлякох им вниманието.

Брюнетката в групата намести очилата си и ме погледна с широко отворени очи.

- Вътре има ли едно момиче с лилава рокля? - посочих вратата на тоалетната.

Тя се изкикоти, а високата й русокоса приятелка я сръчка и прошепна нещо в ухото й.

- Ще ми отговориш ли или не? - изсъсках, прекъсвайки шушукането им.
- Не... няма никой вътре. - каза високото момиче.

Толкова ли беше трудно? Преди да могат да започнат да си шушукат колко съм груб, аз тръгнах към изхода. Това е единственото място, където може да е. Може би е в колата?

Когато излязох навън, вятърът духаше, носейки със себе си глас, който не очаквах да чуя точно сега. Обърнах се и го видях. Видях ги. Теса и Зейн.

- Ако ми кажеш, че не изпитваш нищо към, абсолютно нищо, няма да повдигна обвинение. - каза Зейн на Теса.

Защо по дяволите той е тук? Защо по дяволите Теса е навън и говори с него? Коя част от "стой далеч от него" не е разбрала?

- Какво? - тя размаха ръце пред себе си.
- Чу ме, кажи ми да те оставя намира и никога повече да не ти проговоря и ще го направя.

По - добре да му го каже, да му каже, че няма никакви намерения и че не иска никога повече да вижда шибаното му лице.

- Не искам това, не искам да не си говорим. - каза тя, разкъсвайки ме отвътре навън.
- Тогава какво искаш? Защото изглежда си объркана, колкото мен! Продължаваш да ми пишеш и да се срещаме, целуваш ме, спиш с мен в едно легло, винаги идваш при мен, когато той те нарани! Какво искаш от мен? - той изкрещя и аз направих една крачка към тях.

Без значение колко съм й ядосан, няма да му позволя да й крещи.

- Не знам какво искам от теб! Обичам го и това никога няма да се промени, съжалявам, че те подведох, но аз...
- Кажи ми защо след седмица заминаваш за Сиатъл, а все още не си му казала! - той извика, гледайки ме.
- Не знам... Ще му кажа, когато имам шанс.

Сиатъл?

- Няма да му кажеш, защото знаеш, че ще те напусне.
- Той... ами... - тя не знаеше какво да каже.
- Но знаеш ли какво, Теса? Можеш да ми благодариш по - късно.
- За какво? - скандалната самодоволна усмивка на Зейн Малик се появи на лицето му.
- За това, че му казах вместо теб. - той ме посочи и видях как Теса замръзна на мястото си.

Това не се случва, не може наистина да се случва. Никога не би планувала да си тръгне без да ми каже. Дивите очи на Зейн и тъпата му уста ми се присмиваха, докато опитвах да събера шибаните си мисли.

Когато Теса се обърна към мен, движенията й бяха много бавни. Сивите й очи бяха широко отворени, заради изненадана, когато срещнаха моите.

- Хари... - гласът й беше тих, губещ се във вятъра.

Не бях сигурен какво да правя, затова стоях на едно място, а устата ми се отваряше и затваряше. Отново и отново, докато не изрекох думите.

- Значи това е плана ти? - едва казах.

Тя премахна косата от лицето си и се намръщи, докато търкаше дланите в раменете си, за да се стопли.

- Не! Не е това, което си мислиш, Хари, аз...
- Вие замислихте всичко, нали? Ти. - посочих към копелето - Ти си един шибан интригант и измисли това зад гърба ми, опитвайки се да откраднеш момичето ми, отново и отново. Без значение какво правя, без значение колко пъти блъскам шибаното ти лице някъде, ти отново пълзиш към нея като хлебарка.
- Тя е.. - той се осмели да започне.
- А ти. - посочих русото момиче, което притежаваше целия ми свят по острото си токче - Ти, ти продължаваш да си играеш с мен, държиш се сякаш ти пука за мен, когато си планувала да ме напуснеш през цялото време! Знаеш, че няма да се преместя в Сиатъл, но все пак си планувала това, без да ми кажеш!
- Ето, затова не ти казах, Хари. Защото знам, че няма да дойдеш и аз...
- Спри да говориш по дяволите. - казах и ръцете й се преместиха върху гърдите й, сякаш я нараняваш психически.

Може би я наранявах. Може би исках. Как може да ме унижи по този начин и то пред Зейн?

- Защо той е тук? - попитах я.

Нямаше и следа от самодоволната му усмивка, когато тя се обърна към него, преди отново да върне погледа си върху мен.

- Помолих го да се срещнем тук.
- Ама разбира се! Точно така! Между вас двамата се случва нещо специално.
- Просто исках да поговорим за обвиненията, опитвам се да ти помогна, Хари. Моля те, изслушай ме. - тя се приближи към мен, махайки косата от лицето си отново.
- Глупости! Чух целия ви разговор. Ако не го желаеш, кажи му го сега пред мен.

Навлажнените й очи ме молеха тихо да се откажа и да не я карам да го унижи пред мен, но аз не се поддадох.

- Сега, или приключвам с теб. - чувствах думите като киселина върху езика си.
- Не те желая, Зейн. - каза тя бързо, паникьосано и знаех, че я боли да го каже.
- Изобщо ли? - попитах, имитирайки самодоволната му усмивка от по - рано.
- Изобщо. - тя се намръщи и прокара ръце през косата си.
- Никога отново не искаш да го виждаш. - инструктирах я.
- Просто спри. Разбрах, няма нужда да правиш това, Теса. Разбрах те. - Зейн изглеждаше жалък, беше като малко дете.
- Теса... - казах, но погледът й едва не ме накара да падна на колене.

Очите й бяха пълни с отвращение, когато се приближи към мен.

- Не, няма да го направя. Не, защото искам да бъда с него, защото това не е вярно. Обичам те и само теб, но правиш това, за да докажеш нещо и аз няма да ти помогна. - тя захапа вътрешната страна на бузата си, опитвайки се да не заплаче.

Какво по дяволите правя?

- Прибирам се. Когато искаш да поговорим за Сиатъл, аз ще бъда там. - тя се обърна и тръгна.
- Няма как да се прибереш! - извиках след нея.

Бях сигурен, че не беше помислила за това в бързината да избяга от мен. Ще ми е дори по - ядосана, защото я прекъснах на средата на гневното й избухване.

- Аз ще я закарам.
- Ако в момента не бях загазил, заради теб, щях да те убия. Нямам предвид да ти счупя кост. Говоря за разбиване на черепа ти в земята и ще те гледам как кървиш...
- Спри! - скара ми се Теса, покривайки ушите си.
- Теса, ако ти... - Зейн каза нежно.
- Зейн, оценявам всичко, което направи, но трябва да спреш. - тя опита да изглежда строга, но се провали.

С една последна въздиша, той се обърна на петите си и си тръгна.

- Тръгвам си, ако идваш с мен, предлагам да ме последваш.

Тръгнах към колата и когато стигнах до паркинга, Лиам и баща ми се появиха. Разбира се. Чух токчетата на Теса да тракат зад мен.

- Тръгваме. - казах им, преди да имат шанса да проговорят.
- Ще ти се обадя скоро. - каза тя на Лиам.
- Не си размислила за сряда, нали? - той я попита.
- Разбира се, че не. - тя му се усмихна.

Фалшива усмивка, която да скрия паниката зад очите й. Лиам ме изгледа гневно, очевидно забелязвайки напрежението помежду ни. Дали е знаел за плана й? Вероятно, помогнал й е със замислянето. Качих се в колата без дори да опитвам да скрия липсата си на търпение.

- Ще ти се обадя. - тя каза на Лиам и му помаха, преди да влезе в колата с мен.

Незабавно изключих радиото, докато тя закопчаваше колана си.

- Давай. - каза тя без никаква емоция в гласа си.
- Какво?
- Давай, викай ми. Знам, че ще го направиш.

Бях изумен от очакванията й. Наистина, мислех да й се разкрещя, но начинът, по който тя очаква да се случи, ме хвана неподготвен. Разбира се, че го очаква, винаги така става.

- Е? - устните й бяха притиснати в права линия.
- Няма да ти крещя.

Тя за момент погледна към мен, но след това отново погледна през прозореца.

- Не знам какво друго да правя, освен да ти се разкрещя. Това е проблемът. - въздишах, предавайки се и подпрях челото си срещу волана.
- Не планирах това зад гърба ти, не нарочно.
- Но точна така изглежда.
- Никога не бих ти го причинила, обичам те. - думите й не значеха нищо, когато гневът ме превзе.
- Ще се преместиш, скоро. Дори не знам кога, а живеем заедно, Теса. Споделяме едно шибано легло, а ти ще ме напуснеш? Винаги съм знаел, че ще го направиш. - признах.

Чух кликването на колана й и след секунди тя се намираше в скута ми. Голите й бедра се намираха от двете ми страни, възсядайки ме. Студените й ръце се увиха около врата ми, а лицето й, по което се стичаха сълзи, беше заровено в гърдите ми.

- Махни се от мен. - опитах да махна ръцете й от врата си.
- Защо винаги мислиш, че ще те напусна. - тя затегна хватката си.
- Защото ще го направиш.
- Не отивам в Сиатъл, за да те напусна. Отивам, заради себе си и кариерата си. Винаги съм планувала да отида там и това е невероятна възможност. Попитах господин Ванс, докато мислехме какво ще правим и мислех да ти кажа толкова много пъти, но ти винаги ме отрязваше или не искаше да говорим за това.
- Не смей да ме обвиняваш. - гласът ми не беше осъдителен, колкото исках.

Всичко, за което можех да мисля е как тя ще събере нещата си и ще ме напусне, оставяйки ми една последна бележка.

- Не те обвинявам, но знаех, че няма да ме подкрепиш. Знаеш колко е важно това за мен.
- Какво ще направиш тогава? Ако отидеш, не мога да бъда с теб. Обичам те, Теса, но няма да ходя в Сиатъл.
- Защо? Дори не знаеш дали ще ти хареса или не. Може поне да опитаме и ако не ти хареса, може да отидем в Англия, може би. - тя предложи, подсмърчайки.
- Ти също не знаеш дали на теб ще ти хареса. Съжалявам, но ще трябва да избираш, мен или Сиатъл.

Тя ме погледна и се върна на седалката си без да казва нищо.

- Няма нужда да решаваш точно сега, но времето ти изтича. - запалих колата и излязох от паркинга.
- Не мога да повярвам, че ме караш да избирам. - тя не ме погледна.
- Знаеш какво мисля за Сиатъл. Късметлийка си, че се сдържах, докато беше с него.
- Късметлийка? - тя се намръщи.
- Този ден и без това не струва, нека да не се караме. Но искам отговор от теб до петък. Освен, ако до тогава не си заминала. - от идеята ме побиха тръпки.

Знаех, че ще избере мен, трябваше да го направи. Можехме да отидем в Англия и да се отървем от всички тези глупости. Не е казала нито дума за изпуснатите си часове днес и се радвах, защото не исках отново да се караме.

- Толкова си егоистичен. - обвини ме тя.

Не казах нищо, защото знаех, че е права.

- Не, егоистично е да плануваш да напуснеш някого и да не му кажеш. Къде ще живееш? Намери ли си място?
- Не, щях да направя това утре. В сряда ще отидем на почивка със семейството ти. - отне ми секунда, за да осъзная за кого говори.
- Ние?
- Каза, че ще дойдеш...
- Все още опитвам да се възстановя от глупостите със Сиатъл, Теса. - знаех, че се държа като задник, но това ми идваше в повече - И да не забравяме, че се обади на Зейн. - добавих.

Тя замълча, докато карах по празната улица. Трябваше да я погледна няколко пъти, за да се уверя, че не спи.

- Няма да ми говориш ли? - най - накрая я попитах, когато стигнахме паркинга на апартамента ни... моят апартамент.
- Не знам какво да кажа. - гласът й беше тих, победен.

Мамка му, баща й е в апартамента ни.

- Баща ти все още ли е тук?
- Не знам къде другаде би отишъл... - тя не ме погледна.
- Когато се качим горе, ще го попитам къде иска да го закарам.
- Не, аз ще го закарам.

Теса вървеше до мен и я чувствах толкова близо, но в същото време толкова далеч от мен.