After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 229

Гледна точка Хари.

Сканирах страниците на малката тетрадката, очите ми преминаха бързо по думите, решавайки откъде да започна. Това бешe дневникът й от часа й по религия, отне ми минута да разбера какво по дяволите е, защото всеки запис бе отбелязан с дума и дата, повечето нямаха нищо общо с религията.

Болка. Думата ми грабна погледа и започнах да чета.

"Дали болката отдалечава хората от Господ? И ако да, как?

Болката може да отдаллечи всеки от почти всичко. Може да те накара да правиш неща, които никога не си си и помислял да вършиш, така обвиняваш Бог за постъпките си.

Болка... колко проста дума, която съдържа толкова много в себе си. Научила съм, че болката е най - силната емоция, която някой може да усеща. За разлика от всяка друга емоция, болката няма друга посока, нищо позитивно, нищо, което да те накара да я погледнеш от друга преспектива, само болка. По - късно се запознах много добре с нея, става ти почти безинтересна. Понякога, когато съм сама, което се случва по - често напоследък, се опитвам да реша кой вид болка е по - лош. Отговорът не е толкова прост, колкото си мислех, че ще бъде. Бавната и устойчива болка, тази която идва, когато си бил нараняван пак и пак от един и същ човек и все още да си тук, аз съм тук, позволявайки на болката да продължи и никога не свършва. Освен през онези рядки моменти, когато той ме доближава до гърдите си и прави обещания, които никога няма да е в състояние да спази, дали болката изчезва. Точно когато свиквам със свободата, моята свобода, моято самостоятелно причинена болка, той се завръща с поредния удар."

Това дори няма нищо шибано нещо свързанно с религията, това е за мен.

"Реших, че горещата, изгаряща и неизбежна болка е най - лоша. Тя идва, когато най - накрая си започнал да се успокояваш, най - накрая дишаш, мислейки, че болката е вчерашен проблем, когато всъщност е днешен, утрешен и за всеки следващ ден. Идва, когато си заложил всичко в нещо, в някого, и той те предава така внезапно, че болката те смазва и се чувстваш, като че ли едва дишаш, едва държейки се, за малката част, от каквото е останало вътре в теб, молейки те да не се предаваш."

Мамка му.

"Понякога това е вярата, че хората се задържат, понякога, ако имаш достатъчно късмет, може да се довериш на някого друг и да му вярваш дотолкова, че да се измъкнеш от болката, преди да си я задържал рекалено дълго време. Болката е едно от онези скрити места, в които попаднеш ли веднъж, трябва да се бориш за пътят си обратно и дори, когато си мислиш, че си избягал, оставаш трайно белязан. Ако си като мен, не трябва да зависиш от никого, без човек, който да ти държи ръката и да те уверява, че ще се справиш с този ад. Вместо това, ти трябва да завържеш обувките си, да хванеш собствената си ръка и да се окуражиш сам."