After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 232

Гледна точка на Теса.

- Боже. - чух гласа на Хари, дълбоко в замъгления си ум, трябва да е той - Мамка му, Тес, толкова много съжалявам. Всичко това е по моя вина. - за какво съжаляваше?

- Правилно! Това е по твоя вина, сега се разкарай от къщата ми, преди да бъдеш отведен от полицията! - изпищя майка ми.

- Ще се успокоиш ли! Няма да ходя никъде. Давай, повикай полицията и когато се появят тук толкова късно вечерта, всички в града ще те обсъждат, а всички знаем, че ти не искаш това.

Исках да им изкрещя да спрат, не можех да ги слушам да се карат така. Майка ми отново заговори, но беше невъзможно да я чуя, защото мракът ме дърпаше надолу, силно. Може би, затова главата ми тежеше толкова много...

- Надявам се да можеш да ме чуеш, толкова съжалявам. Боже, толкова съжалявам за всичко това. Не трябваше да те оставям да си тръгнеш. Какво си мислех?

- Но ти дори не беше там? - казах му.

Той чуваше ли ме?

- Щеше да се гордееш с мен, малко, предполагам. Не убих Дан, когато го намерих, само го сритах в лицето... и и го задуших леко, но все още диша. Тази вечер щях да пия, но не го направих. Не можех да влоша нещата дори повече между нас. Знам, че си мислиш, че не ми пука, но всъщност ми пука. Просто не знам как да ти го покажа... - гласът на Хари се пречупи, докато говореше нежно - Чуваш ли ме? - попита ме.

- Да, ами Зейн? Нарани ли го? - издишах.

Мислите бяха в главата ми и аз опитвах с всички сили да ги изрека, но не бях сигурна дали устата ми работеше заедно с ума ми.

- Не, Хари е. Аз съм Хари, а не Зейн.

Знам... предполагам. Хари е тук, а не Зейн. Чакай, Зейн е тук също. Нали?

- Не, Хари, ти нарани ли Зейн? - тъмнината ме дърпаше в обратната посока, отдалечавайки ме от гласа на Хари.

Гласът на майка ми отново се появи в стаята, но не можех да разбера нито дума. Единствената яснота, която имах, беше в гласа на Хари.

- Не, не съм. - изръмжа той - Добре, къде е стаята й?

Няколко минути по - късно почувствах нещо под тялото си, ръката на Хари? Не бях напълно сигурна, но бях повдигната от дивана, когато познатият ментов мирис достигна до носа ми. Защо той е тук и как ме е намерил?