After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 244

  Гледна точка на Теса.

Не можех да заспя. Опитах да затворя очите си и да блокирам света около мен, но не можех. Беше невъзможно. Невъзможно да се възпротивя на магнетичното привличане, което ме дърпаше към стаята на Хари, което ме молеше да бъда близо до него. Той се държеше толкова студено и трябваше да разбера защо. Трябва да разбера дали се държи така, заради нещо, което съм направила или не съм. Трябваше да знам, че няма нищо общо със Саша и малката й златна рокля, или със това, че Хари е загубил интерес към мен.

Трябваше да знам.

Несигурно станах от леглото и дръпнах малкото въженце, за да включа лампата. Издърпах ластика от ръката си и събрах косата си, връзвайки я на опашка. Възможно най-тихо тръгнах на пръсти към коридора и бавно завъртях дръжката на вратата на стаята за гости. Тя се отвори с леко изскърцване и бях изненадана да видя запалената лампа и празното легло. Купчина от черни чаршафи и одеала бяха избутани в края на леглото, но Хари го нямаше в стаята.

Тялото ми се сви при възможността да си е тръгнал от Сиатъл и да се е върнал у дома, неговия дом. Знам, че в момента е неловко помежду ни, но трябва да можем да поговорим за каквото и да е нещото, което тормози ума му. Очите ми огледаха стаята и бях облекчена да видя, че чантата му все още беше на пода. Чистите и сгънати дрехи бяха метнати върху нея, но бяха запазили подредената си форма.

Хареса ми да виждам промените в Хари, който пристигна само преди няколко часа. Станал е по-сладък, по-спокоен и дори ми се извини без да дърпам думите от устата му. Без значение колко студен и дистанциран беше в момента, не можех да игнорирам промените, които са настъпили през тази седмица и положителното влияние на разстоянието ни един от друг.

Тихо тръгнах по коридора, търсейки Хари. Той е тук в тази къща... някъде тук. Къщата беше тъмна, единствената светлина идваше от малки нощни лампи, които очертаваха пода в коридорите. Тоалетните, хола и кухнята бяха празни и не чувах никакъв звук от горния етаж. Но все пак може да се е качил горе, може би е в библиотеката?

Стисках палци да не събудя някой, докато търсех Хари и тъкмо когато затворих вратата на тъмната, празна библиотека, видях малка линия светлина да се подава от врата в края на коридора. По време на кратката си седмица тук, не бях идвала в това крило на къщата. Подозирам, че тук е театралната стая и фитнеса, в който Крисчън прекарва часове наред.

Вратата беше отключена и аз я отворих с лекота. Изведнъж се притесних, когато се сетих, че Крисчън може да е човека в стаята. Това щеше да бъде ужасно неловко и се молех да не се случи така.

Четирите стени на стаята бяха в огледала, от пода до тавана и стаята беше запълнена от огромни, плашещи машини, от които разпознавах само пътеката за бягане. Тежести и още тежести покриваха отсрещната стена и голяма част от пода беше мека. Очите ми се преместиха върху огледалата по стените и вътрешностите ми се втечниха. Хари, четири Харита се отразяваха в огледалата. Без тениска и правеше агресивни, бързи движения. Ръцете му бяха покрити в същата черна лента, с която бяха покрити и тези на Крисчън всеки ден през седмицата.

Хари беше с гръб към мен, стегнатите мускули се движеха под кожата му, когато той повдигна крака си, за да срита черната торба, която висеше от тавана. Юмрукът му беше следващ, мина напред, силно тупване последва движенията му и той повтори това с другия си юмрук. Гледах как действията му се повтаряха, той изглеждаше толкова ядосан, и секси, и потен, а аз едва можех да мисля трезво, докато го гледах как напада торбата.

С едно бързо движение, той вдигна левия си крак, след това десния, двата му юмрука удариха торбата с такава лекота, че беше невероятно да го гледаш. Кожата му блестеше и беше покрита с пот, гърдите и стомаха му изглеждаха малко по-различно от преди, по-стегнати. Той изглеждаше... по-голям. Металът, който беше закачен на тавана изглеждаше сякаш ще се скъса от агресията на Хари. Устата ми пресъхна, а мислите ми - замъглени, докато го гледах и слушах гневните му стенания, когато той спря краката си и продължи да използва само ръцете си срещу торбата. Не знам дали беше заради тихия стон, който изскочи от устните ми, докато го гледах, или той просто забеляза присъствието ми, но той незабавно спря движенията си. Торбата продължи да се люлее на веригата и Хари използва едната си ръка, за да я спре.

Не исках аз да проговоря първа, но той не ми остави друг избор, взирайки се в мен с широко отворени очи.

- Хей. - гласът ми беше пресипнал и тих.
- Здравей. - той издиша, гърдите му се повдигаха и спускаха бясно.
- Какво, ъм... - опитвах да се сдържам - Какво правиш? - попитах го.
- Не можех да заспя. - той издиша тежко - Ти защо си будна?

Той взе тениската си от пода и избърса течността от лицето си. Преглътнах, не можех да намеря сили, за да отместя погледа си от потното му тяло.

- Ъм, същото като теб. Не можех да заспя.
- Как ме намери? - той се задъхваше.
- Процес на елиминация. - усмихнах се слабо и очите ми се преместиха на торса му, мускулите му се движеха заедно с дълбоките му вдишвания.

Той кимна, очите му не срещнаха моите и аз не се сдържах да го попитам.

- Аз ли направих нещо? Ако е така, може просто да поговорим за това и да го разрешим.
- Не, нищо не си направила.
- Тогава ми кажи какво не е наред, моля те, Хари. Трябва да знам какво става. - събрах колкото можех повече увереност - Да не би ти... няма значение. - инчът увереност, който бях събрала, изчезна под погледа му..
- Да не би аз какво? - той седна на голямата, дълга възглавница.

Мисля, че е нещо като пейка за тегло и отново избърса лицето си с тениската си, преди да я увие около главата си, събирайки мократа си коса.

Беше странно скъпо за мен и много атрактивно, толкова много, че се усетих как мърморех.

- Просто започнах да си мисля, че ти може би... вече не ме харесваш толкова много.

Въпросът ми звучеше много по-добре в главата ми. Когато го казах на глас, прозвуча жалко и отчаяно.

- Какво? - той отпусна ръцете си върху коленете си - За какво говориш?
- Все още ли те привличам... физически? - жалко попитах.

Нямаше да се чувствам толкова засрамена от несигурния си въпрос, ако той не ме беше отрязал по-рано тази вече. Това, както и ако госпожица дълги крака и къса рокличка не му се подмилкваше точно пред мен. Да не споменаваме как очите му минаха по тялото й...

- Какво? От къде дойде това? - гърдите му се повдигаха и спускаха, врабчетата, татуирани на гърдите му, сякаш летяха заедно с бързите му движения.
- Ами... - направих няколко крачки по-навътре в стаята, уверявайки се, че има няколко крачки помежду ни - По-рано, когато се целувахме... ти спря и от много време не си ме докосвал, а ти искаше да си легнеш.
- Наистина ли си мислиш, че вече не ме привличаш? - той отвори устата си, за да продължи, но я затвори, преди думите да излязат от нея.
- Минавало ми е през ума. - признах.

Мекият под изведнъж стана много интересен и аз се взирах в него.

- Това е шибано откачено. - започна той - Погледни ме. - очите ми срещнаха неговите и той въздиша дълбоко преди да продължи - Не мога да разбера защо изобщо би си помислила, че не ме привличаш, Теса. - той изглежда се замисли над отговора си и добави - Е, предполагам мога да видя защо би си го помислила, заради по-рано, но това не е вярно, това буквално е далеч от истината.
- Тогава какво има? - болката в гърдите ми бавно започна да намалява.
- Ще ме помислиш да болен.

О, не.

- Защо? Кажи ми, моля те. - помолих го.

Гледах го, когато разочарованите му пръсти минаха по наболата брада по брадичката му, която вероятно не бе бръснал само от един ден.

- Просто ме изслушай, преди да се ядосаш, окей?

Кимнах бавно, действието ми напълно противоречеше на бръмчащата параноя, която се надигаше в мен.

- Сънувах един съм, всъщност беше кошмар. - сърцето ми се сви и се молех да не е толкова зле, колкото той го караше да изглежда.

Част от мен беше облекчена, че е разстроен, заради кошмар, а не, заради истинско събитие, но другата част го съжаляваше. Той е бил сам цяла седмица и ме боли да знам в какво са се превърнали кошмарите му.

- Продължи. - нежно го окуражих.
- За теб... и Зейн.

Какво?

- Какво искаш да кажеш? - попитах Хари.
- Той беше в нашия-моя апартамент и аз се прибрах у дома, намирайки го между краката ти, а ти стенеше името му и...
- Добре, разбрах. - спрях го.

Болезненото изражение на лицето му ме накара да го спра, за да не повтаря съня си.

- Не, нека ти разкажа.

Чувствах се екстремно некомфортно да слушам Хари как говори за мен и Зейн в леглото, но имам чувството, че той има нужда да ми каже и аз просто ще захапя езика си и ще слушам.

- Той беше върху теб, чукайки те, в нашето легло. Ти каза, че го обичаш. - той направи гримаса.

Причината за цялото това напрежение и неловко държание от страна на Хари е един сън за мен и Зейн? Това обяснява молбата му от миналата нощ, да се обадя на Зейн и да му кажа, че не може да дойде в Сиатъл.

Докато се взирах в зеленоокия, огорчен мъж в другия край на стаята, чието лице беше подпряно на ръцете му, параноята и разочарованието ми от по-рано се разтопиха като захар на езика ми.


Гледна точка на Хари.

- Хари. - тя издиша.

Името ми излезе нежно, езикът й галеше думата.

- Защо просто не ми каза по-рано? - попита ме тя и се приближи към мен, а аз започнах да си играя с лентата, увита около ръцете ми - Било е само сън, който никога няма да стане реалност.
- Не излиза от главата ми, не спира да се повтаря. Той ме тормозеше през цялото време, усмихваше ми се самодоволно, докато те чукаше. - малките ръце на Теса се преместиха, за да закрият ушите й.
- Не използвай тези думи. - тя сбърчи нос в недоволство.
- Ти обичаш тези думи. - напомних й.
- Не и когато ги използваш по този начин.

Надявам се, че има предвид с него.

- Защо мислиш, че си сънувал това? - попита ме тя.
- Не знам, вероятно, защото ти се съгласи и му позволи да те посети.
- Не знаех какво друго да кажа, а и ние... ние все още сме в това странно положение. - измърмори тя.
- Не искам да те доближава, знам, че е прецакано, но не ми пука. Честно казано Зейн е линията ми, винаги ще е така. Кик бокса няма да може да промени това. Странно положение или не, ти си само за мен. Не само сексуално, а изцяло.
- Той не ме е доближавал, откакто ме закара в къщата на майка ми. - тя ми напомни, но паниката в мен не помръдна - Но ако ще те накара да си мислиш така, ще му кажа да не идва.
- Наистина ли? - очаквах повече съпротивление от нея.
- Да, не искам да те тормозя така. - с нервно изражение, тя погледна към гърдите ми и след това обратно към лицето ми.
- Ела тук. - повдигнах една от превързаните си ръце, повиквайки я.

Тя вървеше много бавно и аз се наведох, хванах ръката й, увивайки моята около лакътя й, за да забързам бавните й движения.

Дишането ми все още не се беше върнало към нормалното, не се сдържах да не спукам от бой тази шибана торба. Ръцете и краката ми ме боляха и все още не се бях освободил от всичкия си гняв. Имаше нещо, което просто си седеше в задния край на ума ми и не ми позволяваше да се освободя от гнева.

Така беше, докато устата й не се озова върху моята. Тя ме изненада, като пъхна езика си в устата ми и зарови малките си ръце в мократа ми от пот коса, дърпайки силно. Тя разви тениската, която беше увита около главата ми и я метна на пода.

- Теса. - нежно избутах гърдите й и премахнах устата си от нейната.

Отново седнах на пейката и тя ме погледна. Не каза нищо, когато застана пред мен.

- Няма да търпя да ме отблъскваш, заради някакъв сън, Хари. Ако не ме желаеш, тогава добре, но това са глупости. - каза тя през зъби.

Колкото и объркано да беше, гневът й премина през мен, карайки кръвта ми да потече право към пениса ми. Желаех тази жена, откакто за последно бях в нея и сега тя ме желаеше. Ядосваше ми се, защото я спирах да получи това, което искаше.

Да слушам как свършва по телефона никога няма да бъде достатъчно добро, трябваше да я почувствам. С адреналинът, който минаваше през вените ми като огън, най-накрая заговорих.

- Не мога, Теса, знам, че няма смисъл. - водех вътрешна битка със себе си.
- Чукай ме тогава. - каза тя и устата ми се отвори широко - Трябва просто да ме чукаш, докато не забравиш този сън, защото си тук за една вечер и ми липсваше, но ти си прекалено зает да си ме представяш със Зейн, за да ми обърнеш вниманието, което искам.
- Вниманието, което искаш? - не можах да спра грубостта в тона си от иронията в думите й.

Тя си нямаше представа колко пъти съм чукал собствената си ръка, представяйки си, че е тя, представяйки си как гласът й изпълва ушите ми, казвайки ми колко много се нуждае от мен, колко много ме обича.

- Да, Хари. Което искам.
- И какво точно искаш? - попитах я.

Погледът й беше твърд и леко изнервящ.

- Искам да прекараш време с мен без да се обсебваш от Зейн, искам да ме докосваш и да ме целуваш без да се дърпаш. Това, Хари, искам аз. - тя се намръщи и постави ръцете си на бедрата си.

Защо е толкова разочарована?

- Искам ти да ме докосваш, само ти. - добави тя с по-мек глас.

Думите й, окуражаващи и ласкателни, започнаха да избутват параноята от ума ми и започна да осъзнавам колко глупаво беше цялото това изпитание.

Тя е моя, а не негова. Той седи сам някъде, а аз съм тук с нея и тя ме желае.

Не можех да махна очите си от нацупените й устни, гневния й поглед, леката извивка на гърдите й под тънката бяла тениска. Тениската, която трябваше да е, но не беше една от моите.

Тя скъси разстоянието помежду ни и Теса, моето срамежливо, но много шибано мръсно момиче, ме гледаше, чакайки отговора ми, когато ръката й се премести върху рамото ми и ме бутна назад, за да седне в скута ми.

Майната му. Не ми пука за някакъв шибан, глупав сън или глупавото й правило за разстоянието. Всичко, което исках е нея, аз и тя, Теса и бъркотията, която е шибания Хари. Устните й намериха пътя до врата ми и пръстите ми се забиха в бедрата й. Без значение колко пъти съм си представял това през седмицата, никога няма да може да се сравни с езика й, който докосваше мокрите ми ключици до онова шибано място точно под ухото ми.

- Заключи вратата. - инструктирах я, когато зъбите й леко захапаха кожата ми и тя раздвижи бедрата си срещу мен.

Бях шибано твърд като скала срещу отвратителните й мека панталони и се нуждаех от нея, веднага.

Игнорирах болезненото пулсиране между краката си, когато тя стана от мен и бързо заключи вратата. Не загубих дори една шибана секунда, когато тя се върна. Панталоните й бяха избутани надолу по бедрата й и черните й бикини ги последваха, събирайки се на купчина около глезените й на мекия под.

- Бях тормозен цяла седмица, мислейки се как изглеждаш, когато си така... - простенах, очите ми изпиваха всеки един шибан детайл от наполовина голото й тяло - Толкова красива. - направих й комплимент.

Когато тя съблече тениската си, аз не се сдържах и се наведох, целувайки извивката на широките й бедра. Тя бавно настръхна и се пресегна, за да разкопчае сутиена си.

Мамка му.

Колкото и пъти да я бях чукал, не си спомням някога да съм се чувствал толкова нетърпелив. Дори когато тя ме събуждаше, като увиваше устните си около мен, никога не се бях чувствал толкова животински.

Пресегнах се към нея, хващайки едната й гърда в устата й, а другата в ръката си. Ръцете й се преместиха върху раменете ми, за да запази равновесие, докато аз движех устните си около нежната й кожа.

- О, боже. - тя простена и ноктите й се забиха в рамото ми, а аз засмуках по-силно - По-надолу, моля те. - тя опита да насочи главата ми надолу с нежно бутане и аз използвах зъбите си срещу нея.

Прокарах пръстите си по вътрешната страна на двете й гърди, бавно и мъчително. Това получаваше тя, когато беше толкова шибано изкушаваща и дразнеща ме.

Бедрата й се задвижиха напред и аз смъкнах тялото си надолу така, че устата ми да е на перфектната височина, за да се притисне към вече подутия възел от нерви между бедрата й. С едно леко стенание, тя ме окуражи да продължа, устните ми се увиха около нея, смучейки и наслаждавайки се на течността, която вече се беше събрала там. Тя беше толкова топла и толкова шибано сладка.

- Пръстите ти не са те задоволили, нали? - отдръпнах се, за да я попитам.

Тя издиша дълбоко, сивите й очи ме гледаха, докато аз тя дразнех, прокарвайки езика си по срамната й кост.

- Не ме дразни. - тя изскимтя, дърпайки косата ми отново.
- Задоволи ли се отново тази седмица, след разговора ни по телефона? - подразних я.

Тя трепна и ахна, когато езикът ми се озова там, точно където тя го искаше.

- Не.
- Лъжеш. - скарах й се.

От червенината, която се промъкваше по врата й към бузите й и начина, по който очите й се преместиха към огледалото на стената, можех да разбера, че не ми казва истината. Задоволявала се е след разговора ни по телефона. Самата мисъл да лежи там, краката й разтворени, докосвайки се, ме накара да изстена срещу горещата й кожа.

- Само веднъж. - тя отново излъга.
- Много жалко. - напълно се отдръпнах от нея.
- Три пъти, окей? - Теса призна, очевидно засрамена.
- За какво си мислеше? Какво те накара да свършиш?
- Ти, само ти.

Признанието й ме развълнува и исках да я задоволя повече, отколкото някога съм искал. Знаех, че мога да я накарам да свърши за по-малко от минута само като използвам езика ти, но не исках това. С едно последна целувка върху върха на бедрата й, аз се отдръпнах и станах на крака. Теса беше напълно гола в огледалата, мамка му, огледалата отразяваха тялото й, карайки ме да събуя шортите и боксерките си до глезените си с една ръка. Започнах да развързвам лентата, навита около кокалчетата си, но нейната бързо се пресегна, за да ме спре.

- Не, остави ги. - каза Теса и искрица желание се появи в очите й.

Значи харесва лентата... или може би тренировката... или огледалата...

Направих каквото тя ми каза и за секунди тялото ми бе притиснато към нейното. Устата ми превзе нейната и я издърпах със себе си на мекия под.

Ръцете й минаха по голите ми гърди и очите й потъмняха до замъглено сиво.

- Тялото ти е различно.
- Мина само седмица, откакто започнах да тренирам. - преобърнах ни така, че тялото й да е заковано под мен.
- Мога да забележа. - тя ми направи комплимент.

Езикът й мина по плътните й устни толкова бавно, че аз не се поколебах да се притисна срещу нея, показвайки й колко съм твърд за нея. Тя беше толкова хлъзгава, толкова шибано мокра срещу мен. Само едно малко движение и най-накрая ще бъда вътре в нея.

- Нямам шибан презерватив тук. - изпсувах и зарових лицето си във врата й.

Тя простена разочаровано и използва дланите си, за да ме избута от себе си. Не и тази вечер. Аз се притиснах срещу топлата й, мокра плът, изпълвайки я бавно.

- Но... - очите й се затвориха и усещането ме зашемети, когато аз раздвижих бедрата си, за да вляза по-дълбоко, колкото се може по-дълбоко в нея.
- Мамка му, толкова ми липсваше. - изстенах.

Не можех да се съвзема от мисълта колко топла и мека беше тя без бариерата от презерватива.

Здравият ми разум бе изтрит, всичките предупреждения от мен и от нея бяха изчезнали. Нуждаех се само от няколко секунди, още няколко тласъци в чакащото й тяло и щях да спра.

Надигнах се, изпъвайки ръцете си под себе си, за да набера височина. Исках да я гледам, докато се движех в нея. Главата й беше повдигната от пода и тя се взираше в мястото, където пламналите ни тела се свиваха.

- Погледни се в огледалото. - простенах дрезгаво.

Ще спра след още три... добре, четири. Не се сдържах и продължих да се движа, когато тя обърна главата си, за да ни гледа в огледалото. Тялото й изглеждаше толкова нежно и перфектно, шибано чисто в сравнение с черните петна, които покриваха моето. Бяхме въплъщение на истинската страст, дявола и ангела, а аз бях лудо шибано влюбен в нея.

- Знаех, че ти харесва да те гледат... дори и сама да се гледаш, знаех си по дяволите. - пръстите й се притиснаха в долната част на гръбнака ми, дърпайки ме по-близо, по-дълбоко и мамка му, трябваше да спра веднага.

Почувствах напрежението, което се събираше от долната част на гръбнака ми до слабините ми, когато тя изви гърба си. Трябва да спра...

Бавно излязох от нея, оставайки и двама ни да се насладим на изчезващия момент на удоволствие. Скимтенето й бързо беше прекъснато от пръстите ми, когато се плъзнаха в нея с лекота.

- Ще те накарам да свършиш и след това, ще те заведа до леглото ти. - обещах й и тя се усмихна замаяно, преди да върне погледа си върху огледалата, гледайки ме.

- Тихо, бебе, ще ги събудиш. - прошепнах срещу нея.

Обичах звуците, които издаваше, начина, по който стенеше името ми, но последното нещо, от което се нуждаех беше един Ванс, който да ни прекъсне, чукайки на вратата.

След секунди, аз почувствах как тя се затегна около пръстите ми. Захапах и засмуках нервите над входа й и тя дръпна косата ми, продължавайки да ме гледа как я чукам с пръстите си, докато не свърши, пъшкайки и стенейки името ми многократно.


Гледна точка на Теса.

Устата на Хари остави пътека от течност нагоре по корема ми и между гърдите ми, преди най-накрая да постави една нежна целувка върху слепоочието ми. Лежах на пода до него, опитвайки да нормализирам дишането си и да преживея отново събитията, които ни доведоха до тук. Имах намерения да проведа сериозен разговор с Хари за неговата-не, нашата липса на комуникация, но да го гледам как гневно нападаше тази боксова круша ме докара до пъшкания и стенания на името му за минути.

- Искам да се реванширам. - надигнах се на лактите си и погледнах надолу към него.
- Заповядай. - той се усмихна широко, устните му бяха покрити с моята течност.

Бързо се преместих, вземайки го в устата си, преди той да успее да си поеме въздух.

- Мамка му. - простена той.

Звукът накара устата ми да се отвори прекалено широко и той се изплъзна. Хари надигна бедрата си от пода, за да срещне устните ми отново, притискайки се вътре в устата ми.

- Моля те, Тес. - помоли ме Хари.

Можех да вкуся себе си по него, но игнорирах това, когато той изстена името ми.

- Аз няма... мамка му, няма да трая дълго. - той се задъха и аз забързах движенията си.

Прекалено рано, той дръпна косата ми и повдигна главата ми.

- Искам да свърша, докато те любя, а не в устата ти. - палецът му мина по устните ми и аз игриво захапах върха на пръста му.

След това той се отдръпна и стана на крака.

- Облечи се. - изкомандва ми мятайки ми сутиена ми.

Хари и аз се облякохме бързо. Хващах го да ме зяпа отново и отново. Не, че мога да се оплача, но и аз не бях спряла да го зяпам.

- Готова ли си? - попита ме той.

Кимнах и Хари изгаси лампите, затвори вратата зад нас, сякаш нищо не се беше случило и ме поведе по коридора. Вървяхме в комфортна тишина, което беше много по-различно от напрежението помежду ни по-рано. Когато стигнахме до вратата на стаята ми, Хари ме спря, хващайки ме за лакътя.

- Трябваше да ти кажа за кошмара, вместо да се дистанцирам от теб. - каза той.

Слабото осветление хвърляше достатъчно светлина на лицето му, за да мога да видя честността и нежността в очите му.

- И двамата просто трябва да се научим да разговаряме.
- Ти си много по-съчувствена, отколкото заслужавам. - той прошепна и вдигна ръката ми пред лицето си.

Устните му целунаха всяко едно от кокалчетата ми и коленете ми едва не омекнаха, заради сладкия му жест.

Хари отвори вратата и хвана ръката ми, водейки ме към леглото.