After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 224

  Гледна точка на Хари.

- Мамка му, не мислех, че тя наистина ще го направи. - извика Райли, гледайки нагоре към Теса, която стоеше пред нея на бара.

Нито пък аз, но тази вечер Теса изглеждаше решена да ме ядосва.

- Определено е непослушно момиче. - подразни ме Райли.
- Не, не е. - отвърнах тихо.

Теса изглеждаше унижена, очевидно обмисляше решението си да се качи на бара.

- Ще й помогна да слезе. - повдигнах ръката си, но Райли я избута.
- Позволи й да го направи. - каза тя и аз отново погледнах към Теса.

Жената, която приготви питиетата ни, й казваше нещо, но не можех да разбера какво. Това бяха пълни глупости, да танцува на бара с ужасно къса рокля. Ако се наведа леко, мога да видя под роклята й, както и всички останали в бара. Огледах двете страни на бара и забелязах двама мръсни мъжe. Никой от тях не гледаше Теса. Все още.

Теса гледаше жената до нея, веждите й бяха набраздени, защото се беше концентрирала. В този момент изглеждаше пълна противоположност на "непослушно" момиче. тя последва движенията на жената и ритна с един крак, след това с другия. Последва леко движение на бедрата й.

- Седни и се наслади на шоуто. - каза Райли до мен и ми подаде питие.

Бях пиян, прекалено пиян, но умът ми се изчисти, когато тя започна да се движи, наистина да се движи. Ръцете й се преместиха върху бедрата и най - накрая се усмихна. Вече не й пукаше, че цялото внимание беше върху нея. Очите й срещнаха моите и тя обърка движенията си, но се оправи, насочвайки погледа си към задния край на стаята.

- Секси, нали? - Райли се усмихна, когато приближи чашата до устните си.

Да очевидно да гледам Теса на бара е ужасно секси, но също вбесяващо и неочаквано. Не знаех какво да мисля. Първата мисъл, която мина през главата ми, беше, че е секси. Знаех, че не трябва това да ми харесва. Трябваше да съм раздразнен, заради държанието й, но не можех да мисля трезво, когато тя танцуваше пред мен.

Начинът, по който роклята й се надигаше нагоре по бедрата, начинът, по който държеше косата си с една ръка и се смееше, опитвайки се да танцува както жената до нея. Обичах да я виждам така, толкова безгрижна. Не я виждах да се смее толкова често. Тънък слой пот се беше образувал върху кожата й, карайки я да блести под светлините. Раздвижих се некомфортно и дръпнах отвратителната риза, която носех, за да скрия ципа си.

- О, не. - каза гаджето на Лилиан.
- Какво? - бях изкаран от транса си и проследих погледа й.

Двама мъже в края на бара зяпаха Теса. И под "зяпане" искам да кажа, че очите им бяха по - изпъкнали от пениса ми в момента. Погледнах отново към Теса. Роклята й беше опасно надигната и с всяко движение се надигаше все по - нагоре. Достатъчно.

- Спокойно, убиецо. Песента ще свърши след... - каза Райли, когато музиката намаля.


Гледна точка на Теса.

- Видя ли? Никой не забеляза, че си ужасна танцьорка! - Райли се засмя, когато седнах на хладния бар, за да сляза по - лесно.

Хари ми подаде ръката си, за да ми помогне и аз бях изненадана. Заради начина, по който той се цупеше и мръщеше през цялото време, докато танцувах. Мислех, че ще ми се разкрещи. Или по - лошо. Очаквах да скочи и да ме завлече навън.

- Това всъщност беше много забавно! - отново извиках, когато музиката спря - Всеки път. - засмях се и скочих от бара.

Ръцете на Хари се увиха около мен защитнически, докато не бях стабилна достатъчно, за да ме пусне.

- Следващия път ти трябва да се качиш там! - казах в ухото на Хари и той поклати глава.
- Не.
- Не се цупи, не е сладко. - пресегнах се и докоснах устните му.

Всъщност беше сладко. Начина, по който долната му устна изскачаше напред. Очите му заблестяха, заради контакта, пулсът ми се забърза. Чувствах се надрусана, заради адреналина от танцуването на бара. Нещо, което никога не съм си мислела, че ще направя. Колкото и да беше забавно, знаех, че никога повече нямаше да го направя. Хари седна на стола си и аз стоях между него и Райли, до моя стол.

- Обожаваш го. - той се усмихна, докато пръстите ми бяха притиснати към устните му.
- Устните ти ли? - усмихнах се самодоволно, а той поклати глава.

Беше игрив, но много сериозен едновременно и това беше опияняващо, той беше опияняващ, а аз вече бях ужасно пияна. Това ще бъде интересно.

- Не, да ме вбесяваш. Обичаш да ме вбесяваш. - говореше сухо.
- Не, ти просто се вбесяваш много лесно.
- Ти танцуваше на бара, пред много хора, очевидно това би ме вбесило, Теса. Късметлийка си, че все още не съм те метнал на рамо и не съм те изнесъл от това място. - лицето му беше на сантиметри от моето, а дъхът му беше опияняваща комбинация от мента и уиски.
- На рамо, а не на коленете си? - пошегувах се и се загледах в очите му, напълно обезоръжавайки го.
- К - какво? - той заекна и аз се засмя, преди да се обърна към Райли.
- Не му вярвай, хареса му. - тя прошепна и аз кимнах.

Стомахът ми се сви при мисълта Хари да ме гледа, но умът ми се опита да контролира мръсните ми мисли. Трябваше да съм бясна, да го игнорирам или да му крещя, защото саботира Сиатъл, отново, или заради болезнените думи, които каза, но беше почти невъзможно да съм бясна, когато съм толкова пияна.

Позволих си да се преструвам, че нищо не се е случило, или поне засега и си представих, че Хари и аз сме нормална двойка и сме излезли с приятел, за да пием. Без лъжи, без драматични караници, само забава и танци.

- Все още не мога да повярвам, че наистина го направих. - казах им.
- Нито пък аз. - изръмжа Хари.
- Няма да го направя отново със сигурност. - прокарах ръка по челото си.

Бях потна и беше горещо в малкия бар. Беше задушно и се нуждаех от въздух.

- Какво има? - попита ме той.
- Нищо, горещо е. - започнах да си вея с ръка, а той кимна.
- Да вървим, преди да си припаднала.
- Не, искам да останем. Забава ми е, искам да кажа забавно.
- Дори не можеш да изречеш едно правилно изречение.
- И какво от това? Може би не искам. Отпусни се или си тръгвай.
- Ти... - той започна и аз покрих устата му с ръката си.
- Шшт... Поне веднъж просто замълчи. Да се забавляваме. - използвах другата си ръка, за да докосна бедрото му, но този път леко го стиснах.
- Хубаво. - каза той в ръката ми.

Аз открих устата му, но задържах ръката си близо до нея, ако се наложи пак да я закрия.

- Без повече танцуване на бара. - той се опита да преговаря.
- Хубаво, без повече цупене или мръщене. - отвърнах, а той се усмихна.
- Хубаво.
- Спри да казваш хубаво. - сдържах широката си усмивка.
- Хубаво.
- Много си досадлив.
- Досадлив? Какво би казал професорът ти по литература? - очите на Хари блестяха, пълни с хумор и леко зачервени, заради алкохола.
- Понякога си забавен. - облегнах се на него.

Той уви ръката си около кръста ми и ме издърпа между краката си.

- Понякога? - той целуна косата ми и аз се отпуснах в прегръдката му.
- Дап, само понякога.

Той се изкикоти, но не ме пусна. Не мисля, че исках да го направи. Знаех, че трябва, но не исках. Той беше пиян и игрив и алкохолът в системата ми ме караше да забравя за здравия си разум, както винаги.

- Погледнете се, разбирате се. - Райли вдигна чашата си към нас
- Толкова е досадна. - изпуфтя Хари.
- Близнаци. - засмях се и той поклати глава.

...

- Последно повикване! - извика новата ми приятелка зад бара.

През последния час бях научила, че името й е Ками, почти на 50 години е и през декември се е родил внука й. Тя ми показа снимки, както всяка баба би направила, а аз я похвалих и й казах, че детето е много красиво. Хари едва погледна снимките. Спомена нещо за тролове, затова аз бързо взех снимката от ръцете му, преди тя да го е чула.

- Още един и приключваме. - олюлявах се.
- Не знам как до сега не си припаднала! - каза Райли.

Аз знам. Хари крадеше чашите ми, когато бяха наполовина и ги довършваше.

- Ти пи повече от всеки друг тук, вероятно повече от него. - промърморих неясно, сочейки мъжа в края на бара, който буквално беше заспал с главата си на бара - Иска ми се Лилиан да беше дошла с нас. - казах и Хари сбърчи нос.
- Мислех, че я мразиш? - попита ме той и Райли ме погледна.
- Не я мразя. - поправих го - Не я харесвах, когато ти се опита да ме накараш да ревнувам, като се мотаеше с нея.

Райли се напрегна, гледайки към Хари.

- Какво?

Мамка му.

- Не се дърпай сега. - тя настоя.

Бях хваната в капан и пияна и си нямах никаква идея какво по дяволите да кажа. Не исках да я ядосвам със сигурност.

- Нищо, просто се държах като задник и не казах на Теса, че е хомосексуална. Вече знаеш това. - каза Хари.
- О, добре тогава. - тя се отпусна.

Боже, тя е точно като него.

- Виждаш ли, нищо не се е случило, затова се успокой. - каза й Хари.
- Спокойна съм, повярвай ми. - каза тя и премести стола си малко по - близо до мен - Няма нищо лошо да ревнуваш, нали? Някога целувала ли си момиче, Теса? - попита ме и аз настръхнах.
- Какво? - ахнах драматично.
- Райли, какво по... - започна Хари, но тя го прекъсна.
- Просто питам, някога целувала ли си момиче?
- Не.
- Някога мислила ли си да го направиш?

Пияна или не, чувствах как се изчервявам от срам.

- Аз...
- Да си с момиче е много по - добре, честно. Те са толкова нежни. - ръката й се придвижи към моята.

Хари се пресегна и отблъсна ръката й от кожата ми.

- Те знаят точно какво искаш... къде го искаш.
- Достатъчно. - изръмжа Хари.

Отдръпнах ръката си и Райли се засмя.

- Съжалявам! - едва контролираше смеха си - Не можах да устоя. Той започна. - тя кимна към Хари - Предупредих те по - рано да не се шегуваш с мен. - бях ужасно облекчена, че само се е опитвала да предизвика Хари.

Аз се изкикотих, а Хари изглеждаше унижен, ядосан и може би леко възбуден. Добре...

- Ти ще платиш питиетата, след като искаш да се държиш като задник. - каза Хари, бутайки дълго парче хартия през мен, към нея.

Тя извъртя очи и бръкна в задния си джоб, изкарвайки карта и я сложи върху сметката

- Затворихме бара, Лил ще ми е бясна. - каза Райли, когато Хари задържа вратата за мен.

Вратата едва не се затвори в лицето й, но аз се пресегнах и я хванах, гледайки го гневно. Той се засмя и повдигна рамене, сякаш не беше направил нищо грешно, а аз не можех да скрия усмивката си. той беше задник, но беше моят задник. Нали? Не бях сигурна, но със сигурност не исках да мисля за това сега, докато се прибирахме в два сутринта.

- Все още ли спи? - попитах.
- Надявам се.

Надявах се всички в нашата кабина също да бяха заспали. Последното нещо, което исках беше Кен или Карън да се будни, когато се приберем.

- Какво? Да не би да се страхуваш, че ще ти се скара, защото си била навън цяла нощ, пиейки? - Хари се присмя на момичето.
- Не... всъщност да. Не искам да я ядосвам. И без това стъпвам по тънък лед.
- Защо? - любопитно я прекъснах.
- Няма значение. - каза Хари, а Райли изглеждаше изгубена в мислите си.

Останалата част от пътя бе прекарана в мълчание. Броях стъпките си и от време на време се смеех, когато се сещах за танцуването ми в бара. Когато стигнахме до кабината на Макс, Райли се двоумеше, преди да тръгне.

- Беше... хубаво да се запознаем. - каза тя.

Не можех да не се засмя, заради начина, по който тя сбърчи нос, сякаш думите бяха с кисел вкус, когато излизаха от устата й.

- Да, беше забавно. - усмихнах се.

За момент си помислих дали да не я прегърна, но това щеше да бъде прекалено неловко и си мисля, че на Хари изобщо нямаше да му хареса.

- Чао. - каза Хари просто и продължи да върви, когато Райли тръгна по алеята.

Бях облекчена, че почти бяхме стигнали до кабината. Краката ме боляха и тази бодлива, некомфортна рокля вече беше одрала кожата ми.

- Краката ме болят.
- Ела тук, ще те нося. - предложи той.

Какво?

- Защо ме гледаш така? - той се усмихна.
- Ти току що предложи да ме носиш. - изкикотих се.
- И?
- Не е нещо, което ти би направил. - повдигнах рамене и той се приближи, увивайки ръката си под коленете ми и ме вдигна.
- Бих направил всичко за теб, Теса, не трябва да си изненадана, че бих те носил по шибаната алея.

Не казах нищо, просто се засмях. Силно. Неконтролируем смях разтърси тялото ми. Закрих устата си, за да спря, но това не ми помогна.

- Защо се смееш? - лицето му беше като камък, сериозно и плашещо.
- Не знам... това беше смешно.
- Да ти кажа, че бих направил всичко за теб е смешно? - стигнахме до верандата и той все още ме държеше, но смени ръцете си, за да отвори вратата.
- Би направил всичко за мен, освен да дойдеш с мен в Сиатъл, да се ожениш за мен или да имаме деца?
- Не започвай, прекалено сме пияни, за да разговаряме по тази тема.
- Оооо. - казах детински, знаейки, че е прав.

Хари поклати глава и се качи по стълбите. Аз висях на врата му и той ми се усмихна, въпреки сериозното си държание.

- Не ме изпускай. - прошепнах и той ме пусна, достатъчно, за да ме накара да се плъзна по торса му.

Аз увих краката си около кръста му. Изпищях леко, докато висях на тялото му.

- Шшт, ако мислех да те изпускам, щях да го направя отвисоко. - заплаши ме игриво и аз се престорих на уплашена.

Извратена усмивка се появи на лицето му и аз му се изплезих, докосвайки върха на носа му с езика си. Уискито е виновно. В края на коридора се чу тихо кликване и Хари побърза към стаята, която деляхме.

- Ти ги събуди. - каза той и ме постави на леглото.

Наведох се, за да събуя обувките си и потърках глезените си.

- Ти си виновен. - минах покрай него и отворих гардероба, за да си намеря нещо по - комфортно, в което да спя - Тази рокля ме убива. - простенах, опитвайки се да я разкопчея, но беше много по - лесно, когато бях трезвена.
- Чакай. - Хари застана зад мен и избута ръката ми. - Какво по дяволите?
- Какво? - пръстите му минаха по кожата му, карайки ме да настръхна.
- Кожата ти е зачервена. Сякаш роклята е оставила тези следи. - той докосна мястото под лопатката ми и избута материята надолу, докато не падна на земята.
- Беше толкова неудобна. - измрънках.
- Мога да забележа това. - той ме заобиколи с гладни очи - Нищо не може да оставя следите си върху теб, освен мен.

Преглътнах нервно. Той беше пиян, игрив и тъмните му очи показваха точно за какво си мислеше.

- Ела тук. - той се приближи към мен.

Хари беше напълно облечен, а аз бях само по сутиен и бикини.

- Не. - поклатих глава.

Знаех, че има нещо, което трябваше да му кажа, но просто не се сещах какво беше. Едва можех да си спомня името си, когато той ме гледаше по този начин.

- Да. - каза той и аз се отдръпнах.
- Няма да правя секс с теб.

Той хвана ръката ми и зарови свободната си ръка в косата ми. Дръпна я леко, карайки ме да погледна нагоре към него.

- И защо така? - усещах дъха му по лицето си, устните му бяха само на сантиметри от моите.
- Защото... - умът ми търсеше отговора, докато подсъзнанието ме караше да съблека останалите си дрехи - Сърдита съм ти.
- И какво от това? Аз също съм ти бесен. - устните му минаха по ченето ми.

Коленете ми бяха омекнали, а умът ми беше пълна каша.

- Защо ще си бесен? Не съм направила нищо. - ръцете му минаха към гърба ми, стискайки и разтривайки ме бавно.
- Малкото ти шоу ма бара беше достатъчно, за да ме прати в лудницата. А да не говорим, че си се разхождала из града с онзи шибан сервитьор. Унижи ме пред всички, като остана с него. - тонът му беше заплашителен, но устните му бяха меки, докато минаваха по врата ми - Желая те толкова силно. Исках те още в онзи шибан бар. След като те гледах как танцуваш исках да те заведа в тоалетната и да те изчукам срещу стената. - той се притисна към мен и можех да почувствам колко е твърд.

Колкото и да го исках, не можех да му позволя да ме обвини за всичко.

- Ти... - затворих очи, наслаждавайки се на ръцете и устните му върху себе си - Ти си този. - не можех да сформирам една мисъл, а да не говорим за цяло изречение - Спри. - хванах ръцете му, за да го спра.
- Не ме желаеш? - той премигна и отпусна ръцете си отстрани на тялото си.
- Разбира се, че те желая, винаги е така. Просто... трябва да съм ти сърдита.
- Сърди ми се утре.
- Винаги правя това. Трябва да...
- Шшт. - той покри устата ми с устните си, целувайки ме, силно.

Устните ми се отделиха една от друга и той се възползва. Дръпна косата ми още веднъж и пъхна езика си в устата ми, дърпайки ме възможно най - близо до тялото си.

- Докосни ме. - помоли ме, хващайки ръцете ми.

Нямаше нужда да ме моли втори път. Исках да го докосна и той се нуждаеше от увереност. Така се справяхме с проблемите си, колкото и нездравословно да беше това, въпреки че не се чувствах така, когато ме целуваше по този начин, молейки ме да го докосна.

Борех се с копчетата на ризата и той простена нетърпеливо. Използва двете си ръце, за да разкъса ризата и копчетата изхвърчаха.

- Харесвах тази риза. - казах в устата му и той се усмихна, докато устните му бяха срещу моите.
- Аз я мразех.

Избутах материята надолу по раменете му и я оставих да падне на пода. Езикът му се движеше бавно в устата ми, а аз се топях в грубата му, но сладка целувка. Чувствах гнева и разочарованието зад устните му, но той правеше всичко възможно, за да ги скрие. Винаги се криеше.

- Знам, че ще ме напуснеш скоро. - каза той, премествайки устните си на врата ми отново.
- Какво? - бях изненадана от думите му и объркана.

Сърцето ми ме заболя, заради него. Алкохолът ме караше да му съчувствам дори по - силно. Обичах го, обичах го толкова много, но той ме караше да се чувствам толкова слаба, толкова уязвима. Момента, в който си помисля, че е обезпокоен, тъжен, нещастен или каквото и да е, емоциите ми се променят и всичко в мен се съсредоточава върху това как се чувства той.

- Обичам те. - прошепна той, прокарвайки палеца си по долната ми устна.

Голите му гърди и торс изглеждаха божествено заедно с черните му дънки и тъмен тен. Знаех, че съм под пълната му милост.

- Да говорим по - късно. Искам да те почувствам. - той ме поведе към леглото и аз опитах да забравя думите му.

Опитах да игнорирам ума си, който ми крещеше да го спра, да не му се отдам. Но не можех. Не бях достатъчно силна, за да спра ръцете му, които се движеха нагоре по бедрата ми, разтваряйки ги, дразнейки ме с показалеца си върху бикините ми.

- Презерватив. - задъхвах се, а зачервените му очи срещнаха моите.
- Ами ако не използваме? Ами ако свърша в теб, това няма да бъде... - той млъкна и аз бях облекчена.

Не мисля, че бях подготвена за това, което щеше да каже. Той се надигна от мен и стана, тръгвайки към куфарите на пода. Отпуснах се на леглото, взирайки се в тавана. Опитвах се да не мисля. Наистина ли се нуждаех от Сиатъл? Сиатъл достатъчно важен ли беше за мен, за да загубя Хари? Болката, която мина през мен при мисълта, беше едва поносима.

- Шегуваш ли се? - каза той от другия край на стаята.

Когато се надигнах, Хари се взираше в малко парченце хартия в ръката си.

- Какво по дяволите е това? - каза той, очите му срещнаха моите.
- Какво?

Погледнах надолу към пода. Роклята ми лежеше на пода заедно с обувките ми. Отне ми момент за да сглобя пъзела. Мамка му. Аз скочих бързо и опитах да взема листчето от ръцете му.

- Не се прави на глупава, взела си номера му? - той ахна, вдигайки листчето над главата си, за да не мога да го стигна.
- Не беше така. Бях ти ядосана и той беше...
- Глупости! - изкрещя той.

Започва се.

- Хари...

Познавах този поглед. Все още го помнех. Чупеше шкафовете в къщата на баща си, когато видях лицето му така за пръв път.

- Давай, обади му се. Нека дой да те чука, защото аз със сигурност не искам.
- Не преигравай. - помолих го.

Бях прекалено пияна, за да си крещим.

- Да преигравам? Току що намерих номера на някакъв човек в роклята ти. - той изсъска през зъби, ченето му затегнато от раздразнение.
- Ти също не си невинен. - казах, докато той вървеше напред - назад - Ако ще ми крещиш, спести си го. Писна ми да се карам с теб всеки ден. - въздишах.
- Ти правиш това! Ти си тази, която постоянно ме вбесява. Ти си виновна, че съм такъв и го знаеш.
- Не! Не съм виновна аз. - опитвах се да сдържам гласа си - Не може да ме обвиниш за всичко и двамата правим грешки.
- Не, ти правиш грешки. Цял тон такива и ми писна. Мислиш си, че искам да съм такъв? Мамка му, не, не искам. Ти ми го причини! - той дръпна косата си.

Аз замълчах.

- Давай, разплачи се. - подигра ми се той.
- Няма да плача.
- Изненада. - той запляска с ръце по най - унизителния начин.

Засмях се.

- Защо се смееш? - той се взираше в мен - Отговори ми.
- Ти си прецакан, искам да кажа напълно прецакан. - поклатих глава.
- А ти си егоистична кучка. Нищо ново. - той изсъска и аз се засмях дори по - силно.

Без да казвам нищо, нито да плача, взех тениска и шорти от чекмеджето. Набързо ги обух, докато той ме гледаше.

- Къде си мислиш, че отиваш? - попита ме той.
- Остави ме намира.
- Не, ела тук. - Хари се пресегна към мен и аз отчаяно исках да го ударя, но той щеше да ме спре.
- Не, махни се от мен! - отскубнах се от хватката му - Аз съм до тук. Писна ми от това напред - назад. Изморена съм и изтощена. Не искам да продължавам така. Ти не ме обичаш, ти искаш да ме притежаваш и аз няма да го позволя. Ти си повреден Хари и аз не мога да ти помогна. - той се осъзна и застана пред мен.

Всичките му емоции се показаха на лицето му. Аз притаих дъх, чакайки да чуя стъпките му след себе си, следвайки ме по коридора. След като не чух нищо, аз тихо почуках на вратата пред мен. Секунди по - късно Лиам я отвори, търкайки очите си. Беше наполовина облечен. Носеше обикновени панталони, без тениска, нито чорапи.

- Може ли да спя тук? - попитах го и той кимна без да задава никакви въпроси.