After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 253

  Когато се събудих, Хари не лежеше върху мен и стаята беше прекалено светла дори през клепачите ми.

- Колко е часът? - простенах, държейки очите си затворени.

Главата ми ме болеше и въпреки че знаех, че лежа, имах чувството, че се люлее напред-назад.

- Следобед. - чух гласа на Хари с дълбок акцент от другия край на стаята.
- Следобед! Пропуснах първите си два часа! - опитах да стана, но ми се виеше свят.

Тупнах обратно на матрака, скимтейки.

- Нищо ти няма, връщай се в леглото.
- Не! Не мога да пропусна повече часове, Хари. Току що се преместих в този кампус и не мога да да започна семестъра по този начин. - започнах да се паникьосвам - Ще изостана...
- Всичко ще бъде наред. - Хари повдигна рамене и седна накрая на леглото - Сигурно вече си завършила домашните си.

Той ме познаваше прекалено добре.

- Това е проблемът. Изпуснах лекция и това ме кара да изглеждам лоша.
- За кого? - попита ме Хари, знаех, че ми се присмиваше.
- За професорите си, за съучениците си.
- Теса, обичам те, но хайде де. На съучениците ти не има пука дали си там или не. Те вероятно дори не са забелязали. Професорите ти - да, защото ти си такава подмазвачка, но на съучениците ти не им пука, но дори и да не е така, какво? Мнението им няма значение.
- Предполагам. - затворих очи и опитах да асимилирам думите му.

Мразех да закъснявам, да изпускам часове, да спя до следобед.

- Не съм подмазвачка. - добавих.
- Как се чувстваш? - той игнорира защитата ми.

Почувствах как матрака се размърда и когато отворих очи, той лежеше до мен.

- Сякаш съм прекалила с алкохола снощи. - признах.

Главата ми пулсираше, готова да избухне.

- Определено беше така. Как се чувства задника ти? - ръката му ме стисна отзад и аз трепнах.
- Ние не...

Не бях толкова пияна... бях ли?

- Не. - той се изкикоти, разтривайки кожата с пръстите си - Все още не. - очите му срещнаха моите - Но скоро ще го направим.

Преглътнах нервно.

- Само ако ти искаш. Превърнах те в шибана лисица, затова предположих, че това би било следващото в списъка ти.

Аз, лисица?

- Не се прави на уплашена, това беше само предложение. - той ми се усмихна.

Не можех да реша какво мисля за това... и определено не можех се справям и да осмислям този вид разговор в момента. Любопитството ми ме надви.

- Ти правил ли си... - не знаех как да му задам въпроса.

Това беше едно от нещата, които никога не бяхме обсъждали, като изключим мръсните неща, които Хари казва, че ще ми направи.

- Правил ли си го преди? - огледах лицето му за отговора.
- Не, всъщност не съм.
- О.

Усещах пръстите му да тупат по голата ми кожа, където трябваше да стоят бикините ми, ако имах такива на себе си. Факта, че Хари никога не е правил това преди, ме накара да искам да го направя, само за да му бъда първата или нещо такова.

- За какво си мислиш? Виждам как размисляш. - той бутна носа ми с неговия и аз се усмихнах под погледа му.
- Харесва ми това, че не си го правил преди.
- Защо? - той повдигна едната си вежда и аз скрих лицето си.
- Не знам. - изведнъж станах срамежлива.

Не исках да звуча несигурна или да започна спор. Вече имах махмурлук.

- Кажи ми. - той нежно настоя.
- Не знам, хубаво ще е, аз да ти бъда първа за нещо.

Той се надигна на лакътя си и ме погледна.

- Какво искаш да кажеш?
- Имам предвид ти си правил много неща... знаеш, сексуално... - обясних тихо - А от мен не си научил нищо ново.

Той ме огледа внимателно, сякаш се страхуваше да ми отговори.

- Това не е вярно.
- Вярно е. - нацупих се.
- Да, определено. Това са глупости и го знаеш. - той буквално изръмжа и беше намръщен.
- Не ми се карай, как мислиш, че се чувствам, когато знам, че не си бил само с мен? - изсъсках обратно.

Не се сещах за това толкова често, колкото преди, но когато го правех, болеше ужасно.

Той трепна и нежно дръпна двете ми ръце, карайки ме да седна до него. Побиха ме тръпки.

- Ако някога си била с някой друг, аз нямаше да съм с теб сега. - аз рязко обърнах главата си към него.
- Моля?
- Чу ме. - той целуна извивката на рамото ми.
- Това не беше много мило.

Бях свикнала с устата на Хари, но тези думи ме изненадана. Той не може наистина да го мисли.

- Никога не съм казвал, че съм мил.

Раздвижих тялото си в скута му и игнорирах гърления стон, който той издаде.

- Сериозен ли си?
- Напълно. - той кимна.
- Значи ми казваш, че ако не бях девствена, нямаше да се обвържеш с мен?

Темата не беше една от често обсъжданите помежду ни и бях нервна да разбера докъде ще отведе това. Той присви очи, сякаш преценяваше изражението ми и промърмори:

- Точно това казвам. Ако си спомняш, аз дори не исках да съм с теб. - той се усмихна широко и аз се намръщих.

Стъпах на пода, за да се надигна от скута му, но той ме задържа на мястото ми.

- Не се цупи. - той опита да притисне устните си към моите, но аз бързо извърнах главата си.

- Тогава може би не е трябвало да се обвързваш с мен. - погледнах го гневно.

Бях прекалено чувствителна и чувствата ми бяха наранени.

- Трябваше просто да прекратиш всичко, след като спечели. - добавих масло в огъня и зачаках експлозията.

Взирах се в зелените му очи, чакайки някаква реакция, но такава не последва. Той отметна главата си назад от смях и любимият ми звук изпълни стаята.

- Не бъди бебе. - Хари ме прегърна по-силно, хващайки двете ми китки, за да не мога да се измъкна от скута му - Просто защото не исках да съм с теб в началото, не означава, че сега не се радвам, че го направих.
- Все пак не е мило, а и ти каза, че сега нямаше да си с мен, ако някога съм била с някой друг. Ами ако бях спала с Ноа преди да те срещна, щеше ли да се обвържеш с мен?

Той трепна, заради думите.

- Не, нямаше. Нямаше да сме в тази... ситуация, ако не беше девствена. - той вървеше с малки крачки, това е добре.
- Ситуация. - повторих, все още раздразнена.

Прозвуча по-грубо, отколкото исках.

- Да, ситуация. - той рязко ме обърна и ме постави да легна на матрака.

Тялото му легна върху моето, той прикова ръцете ми над главата ми, използвайки едната си ръка и коленете му разтвориха краката ми.

- Нямаше да го понеса, ако някой друг те беше докосвал. Знам, че е шибано откачено, но това е шибаната истина без значение искаш или не искаш да я чуеш. - дъхът му беше горещ срещу лицето ми.

За момент забравих защо бях раздразнена. Той беше честен, ще му го оставя, но това очевидно беше нечестно.

- Както и да е.
- Както и да е? - той се изкикоти, затягайки хватката си около китките ми.

Той размърда бедрата си, притискайки тялото си на боксьор между краката ми.

- Спри да се държиш глупаво, знаеш какъв съм. - чувствах се толкова разкрита в момента, а властните му действия ме възбуждаха повече, отколкото трябваше и той продължи - И знаеш, че съм научил много неща от теб. Никога не съм обичал никого, романтично, дори и семейството си, наистина... - очите му се преместиха настрани, докато той размишляваше над стар болезнен спомен, но бързо се върна при мен - И никога не съм живял с някого, никога не ми е пукало дали ще загубя някого преди, но щом става въпрос за теб, не бих оцелял. Това е нещо ново. - устните му минаха над моите - Това достатъчно ли е?

Кимнах и той се усмихна. Повдигнах главата си само на няколко сантиметра от матрака и устните ми докоснаха неговите. Той сякаш прочете мислите ми и повдигна главата си няколко инча по-високо.

- И не си помисляй да ми напомняш за този глупав бас отново. - той ме заплаши, търкайки се в мен.

Коварен стон излезе от устата ми и очите му потъмняха.

- Разбра ли? - той продължи да ме тормози.
- Да. - аз предизвикателно извъртях очи и той освободи китките ми, прокарвайки току що освободената си ръка по тялото ми, спирайки я на бедрото ми и стискайки го нежно.

- Днес се държиш като дете. - той описваше кръгове на бедрото ми, карайки тялото ми да стане още по-тежко.

Чувствах се като дете днес, имах махмурлук и хормоните ми бушуваха.

- Ти се държиш като задник, затова сме равни. - отвърнах.

Той захапа вътрешната страна на бузата си и наведе главата си към мен. Устните на Хари бяха топли, докато той целуваше челюстта ми, пращайки електричество право към слабините ми. Увих краката си около кръста му и премахнах късото разстояние, което беше останало между телата ни.

- Обичал съм само теб. - той ми напомни отново, потушавайки леката болка от думите му от по-рано.

Устните му стигнаха го основата на врата ми и едната му ръка хвана гърдите ми, докато той използваше другата да подпира тялото си.

- Винаги ще обичам само теб.

Аз не казах нищо, не исках да провалям момента. Обичах когато той споделяше чувствата си с мен и за пръв път можех да видя нещата в друга светлина. Стеф, Моли и половината от момичетата в скапания кампус на Вашингтонския университет може да са се забавлявали с Хари, но нито една от тях, нито една, никога не го е чула да казва, че я обича. Не са и никога няма да имат привилегията да го познават. Те си нямат никаква идея колко е невероятен и брилянтен, те не го чуват как се смее и не гледат как очите му се затварят, а трапчинките-показват. Никога няма да узнаят част от живота му или да чуят убеждението в гласа му, когато се кълне, че ме обича повече, отколкото се нуждае от въздух и заради това, аз не им завиждам, съжалявам ги.

- Обичала съм само теб. - обещах му в отговор.

Обичах Ноа, както обичах семейството си. Обичам Хари по онзи завладяващ и невероятен начин и дълбоко в себе си знам, че с никой друг няма да почувствам това. Усетих как ръката на Хари се премести към боксерките му. Той ги издърпа надолу и аз използвах краката си, за да му помогна да ги събуе. С едно нежно движение, Хари се плъзна в мен, стенейки, когато навлезе в мен.

- Отново. - той ме помоли.
- Обичала съм само теб. - повторих.
- Боже, Тес, обичам те толкова много. - беше сурово признание, което излезе през стиснатите му зъби.
- Винаги ще обичам само теб. - обещах му.

Мислено се помолих да разрешим проблемите си, защото знаех, че това е вярно. Винаги ще бъде той. Хари влезе още по-дълбоко, изпълвайки и завземайки ме, хапейки и смучейки кожата на врата ми с топлата си, мокра уста.

- Мога да те почувствам, всеки един инч... толкова си топла... - той простена и стана очевидно, че не си беше сложил презерватив.

Въпреки че бях в този еуфоричен транс, чух как предупредителните звънчета зазвъняха. Подсъзнанието ми се появи, носейки със себе си лента с презервативи и затропа с крак. Мигнах и го отпратих, наслаждавайки се на усещането от затягането на мускулите на Хари под ръцете ми, докато аз ги прокарвах по широките му рамене и татуирани ръце.

- Трябва да си сложиш... - действията ми бяха пълна противоположност на думите ми, когато затегнах краката си около кръста му, дърпайки го по-близо.

Стомахът ми започна да се свива...

- Аз... не мога да спра... - движенията му станаха по бързи и мисля, че щях да откача, ако спре точно сега.
- Тогава недей.

И двамата бяхме луди, не мислехме трезво, но не можех да спра да забивам ноктите си в гърба му, окуражавайки го.

- Мамка му, свърши, Теса. - той ме инструктира, сякаш имах избор.

Когато стигнах до оргазма си, се опасявах, че мога да припадна, заради количеството удоволствие от зъбите му по гърдите ми, хапейки ме, маркирайки ме там.

С още едно стенание на името ми и обяснение в любов, движенията на Хари спряха и той излезе от мен, свършвайки върху голата кожа на корема ми. Гледах го в страхопочитание, докато той се докосваше, маркирайки ме по най-властния начин, като не прекъсна очния ни контакт.

Той се отпусна върху мен, треперейки, останал без въздух. Лежахме в мълчание, нито един от нас нямаша нужда да казва нищо, за да разбере какво си мисли другия.

...

- Къде искаш да отидем? - попитах го.

Дори не исках да ставам от леглото, но Хари предложи да ме разведе из Сиатъл, през деня, това е нещо, което никога досега не се е случвало и не бях сигурна дали някога отново ще се случи.

- Наистина не ми пука. Може би на пазар? - очите му бродеха по лицето ми - Имаш ли нужда от нещо? Или искаш ли да си купиш нещо?
- Всъщност не се нуждая от нищо. - отговорих.

Когато видях нервната му стойка, се поправих.

- Да, разбира се. Ще отидем на пазар.

Той наистина полагаше усилия. Прости неща, които двойките обикновено правеха бяха далеч от зоната за комфорт на Хари. Усмихнах му се, спомняйки си вечерта, в която той ме заведе да караме кънки на лед, за да ми докаже, че може да бъде нормално гадже.

Беше много забавно, а той беше толкова чаровен и игрив, точно какъвто беше и през изминалата седмица и половина. Не исках нормално гадже, исках Хари с грубия му хумор и кисело държание да ме води на обикновени срещи от време на време и да ме кара да се чувствам сигурна във връзката ни, която ще стане по-добра.

- Страхотно. - той се раздвижи некомфортно.
- Просто трябва да си измия зъбите и да си вържа косата.
- И да се облечеш. - той докосна прекалено чувствителната зона между бедрата ми.

Хари вече е използвал една от тениските си, за да ме избърше и това е нещо, което прави постоянно.

- Вярно. Може би трябва да се изкъпя набързо, докато съм в банята. - преглътнах, чудейки се дали Хари и аз ще направим още един рунд, преди да тръгнем.

Не знам дали някой от нас ще може да издържи. Станах от леглото и трепнах. Знаех, че цикълът ми ще започне скоро, но защо трябваше да започне точно сега? Предполагам това е в моя полза, ще свърши преди да заминем за Англия.

Да заминем за Англия... не звучи истинско.

- Какво?
- Аз съм... това е онова време... - погледнах настрани, знаейки, че той е имал цял месец да се запаси с шеги.
- Хм... какво време е сега? - той се усмихна самодоволно, гледайки към китката си, сякаш там имаше часовник.
- Недей. - изскимтях, притиснах бедрата си едно към друго, за да мога да побързам и да си облека достатъчно дрехи, за да отида до банята.
- Я виж ти! Махмурлук и кърваво настроение! - той ми се присмя.
- Шегите ти са отвратителни. - облякох си тениска.

Видях сладостната усмивка, която той ми прати, когато отново облякох неговата тениска.

- Отвратителни, така ли? - зелените му очи затанцуваха от веселие - Може би толкова отвратителни, че искаш да ги затапиш?

Побързах да изляза от стаята, докато той все още се смееше на себе си.


Гледна точка на Хари.

- Дори не знаех, че вие двамата сте тук. Мислех, че Теса има часове днес. - каза ми Кимбърли, когато влязох в кухнята.

Тя защо изобщо е тук?

- Тя не се чувстваше добре. Не трябва ли да си на работа или да си стоиш у дома е някакво друго предимство, че се чукаш с шефа си?
- Всъщност и аз не се чувствам добре, задник такъв. - тя метна смачкано парче хартия по мен, но пропусна.
- Ти и Теса наистина трябва да се научите как да пиете шампанско. - казах, но тя ме игнорира.
- Къде е тя сега?

Микровълновата изпищя и Кимбърли извади пластмасова купа, пълна с нещо, което изглеждаше и миришеше на котешка храна. Тя седна на бар плота и започна да се храни, а аз запуших носа си.

- Това смърди като истинско лайно. - казах.
- Къде е Теса? Тя ще те накара да млъкнеш.
- Не бих се надявал на това. - усмихнах се широко.

Започна да ми харесва да тормозя годеницата на Ванс. Тя е буйна и ми е достатъчно противна, за да да се запася със средства за борба.

- Не би се надявал на какво?

Теса се присъедини към нас в кухнята, облечена със суичър, тесни дънки и тези пантофи, които тя носи като обувки. Наистина, те бяха като прекалено скъп парцал, обвит около парче картон, който се продаваше в името на някаква благотворителност.

- Нищо. - пъхнах ръцете си в джобовете си, борейки се да не съборя самодоволния задник на Кимбърли от стола.
- Не млъква, нищо ново. - Ким лапна още една хапка от котешката си храна.
- Да вървим, тя е досадна. - казах достатъчно силно, за да ме чуе Ким.
- Бъди мил. - Теса ми се скара.

Хванах я за ръка и я изведох от къщата. Когато влязохме в колата, Теса пъхна няколко тапи в жабката. Сетих се за нещо.

- Трябва да минеш на контрол на раждаемостта.

Напоследък съм толкова невнимателен и след като я почувствах без презерватив, няма връщане назад.

- Знам. Щях да си запазя час, но е трудно да намеря клиника без застраховка.
- Все забравям, че нямаш застраховка. - потърках наболата си брада.

Едно от нещата, които баща ми ми осигуряваше беше застраховка. Беше странно как това, че Теса нямаше застраховка ме притесняваше. Щях да платя вместо нея за посещението и за това противозачатъчно средство, колкото и да струваха, без значение колко щеше да ми отказва тя.

- Скоро ще трябва да си направиш застраховка, нямаш избор. - усмихнах й се широко, знаейки, че политиката на Америка е нещо, за което никога не стигаме до съгласие.

Особено сега, когато тя посещаваше такъв курс, си мисли, че знае всичко по тази тема.

- Не започвай. - тя извъртя очи.
- Просто казвам. В Англия всичко ни е уредено...
- Хари, ако кажеш още едно негативно нещо за моя президент, ще скоча от колата.
- Сигурно.
- Може би по-късно тази седмица ще намеря някъде. Трябва да го направя скоро, напоследък си нехаен.
- Нехаен? Аз? - присмях се, опитвайки да не се паникьосвам - Ти си тази, която постоянно ме хваща неподготвена и не мога да мисля трезво.
- О, моля ти се! - тя се изкикоти и облегна главата си назад.
- Хей, ако искаш да съсипеш живота си, имайки дете, давай, но няма да ме завлечеш със себе си. - стиснах бедрото й и тя се намръщи - Какво?
- Нищо. - тя излъга, усмихвайки се фалшиво.
- Кажи ми, веднага.
- Политика и деца са нещо, което не трябва да обсъждаме, забрави ли?
- Да спорим за вашата политика е забавно, но съм съгласен за глупостите с децата. Затова нека да минем направо и задника ти да мине на контрол на раждаемостта, за да не ни се налага да говорим или да се тревожим за деца отново.
- Още днес ще намеря клиника, за да не поставяме бъдещето ти в опасност. - отвърна тя решително.

Разстроих я, но наистина нямаше мил начина, по който да й кажа, че трябва да мине на контрол на раждаемостта, след като ще я чукам по няколко пъти на ден, когато сме близо един до друг. След като проведе няколко телефонни разговора, тя обяви:

- Уредих си час в понеделник.
- Добре. - прекарах ръката си през косата си, преди да я поставя отново върху бедрото й.

Включих радиото и следвах посоките, дадени ми от телефона ми до най-близкия мол. Когато се разходихме в мола, аз бях тотално отегчен от Сиатъл. Единственото нещо, което ме забвляваше беше Теса. Въпреки когато беше тиха, аз можех да прочета мислите й, само като гледах изражението й. Тя се намръщи, когато ядосана майка удари задника на детето си на средата на магазина и аз изведох Теса, преди сцената да излезе извън контрол. Обядвахме в малка пицария и Теса през цялото време говореше за новите книги, които е мислела да прочете. Знам колко осъдителна спрямо модерните романи може да бъдя тя, затова това ме изненада и заинтригува.

- Ще трябва да си ги изтегля, когато си взема електронната книга обратно. - каза тя, бършейки устата си със салфетка - Нямам търпение да си получа обратно и гривната, както и писмото.

Принудих се да не се паникьосвам и пъхнах цяло парче пица в устата си, за да нямам възможност да й отговоря. Бях благодарен, когато тя смени темата.

Денят приключи с Теса, заспивайки в колата ми. Напоследък това й стана навик по някаква причина и това ми харесва. Поех по дългия път обратно към къщата, точно както последния път.

...

Алармата на Теса не ме събуди, нито пък тя. Бях много по-малко от доволен, че не успях да я видя тази сутрин, особено когато няма да я има цял ден. Когато погледнах към часовника на стената, той показваше, че е станало почти следобед, което означава, че скоро ще стане време за обедната почивка на Теса. Бързо се облякох и напуснах къщата, за да я видя в новия офис на Ванс. Беше странно да си помисля, че мога да работя тук с нея, да караме заедно до работа всяка сутрин, да се връщаме у дома заедно... Може дори отново да живеем заедно.

Пространство, Хари, тя иска пространство. Засмях се при идеята, защото всъщност не си давахме пространство, бяхме далеч един от друг само три дни в седмицата.

Офисът в Сиатъл беше възмутително огромен. Беше много по-голям от шибания офис, в който работех аз. Не ми липсваше да работя в малък офис със сигурност. Ванс не би ми позволил да работя вкъщи, беше Брент, шефът ми в Bolthouse, който ми предложи да работя в хола си, за да има мир и спокойствие в офиса. За мен това беше перфектно, сега дори повече от перфектно, затова жалко за тези чувствителни тъпаци в офиса.

Бях изненадан, когато не се изгубих в този шибан лабиринт, служещ за офис сграда.

- Как мога да ти помогна? - Кимбърли ми се усмихна от зад бюрото си, показвайки ми способността си да се държи професионално.
- Къде е Теса?
- В офиса си.
- Който се намира... - подпрях се на стената и зачаках Ким да ми покаже къде е Теса.
- Надолу по коридора, името й е на табелка на вратата. - тя погледна обратно към компютъра си, отпращайки ме.

Грубо.

За какво по-точно й се плащаше? Сигурно си струва Ванс да я държи наблизо и да може да я чука постоянно. Поклатих глава, отървавайки се от картините на тях двамата.

- Благодаря ти за помощта. - отвърнах и тръгнах по дългия, прав коридор.

Когато стигнах до офиса на Теса, аз отворих вратата без да почукам. Стаята беше празна. Бръкнах в джоба си и извадих телефона си, за да й се обадя. Секунди по-късно чух вибрацията от телефона й, който се намираше на бюрото. Къде по дяволите беше тя? Отново тръгнах по коридора, търсейки я. Знаех, че Зейн е в града и това ме вбеси. Кълна се, че ако...

- Хари Стайлс? - чух женски глас зад себе си.

Обърнах се и видях познато лице.

- Ъм... хей?

Не си спомням къде я бях виждал преди, но знам, че съм я срещал. Осъзнах се, когато още една жена дойде до нея. Трябва да се шегувате с мен. Вселената си играе болни шибани игрички с мен и това ме вбесява.

- Я виж ти... - Табита ми се усмихна широко.

Историята на Теса за тези две кучки, които я тормозят в офиса вече имаше много повече смисъл.

- Ти си тази, която тормози Теса, нали?

Само ако знаех, че Табита се е преместила в Сиатъл, щях да знам, че е била тя. Беше известна с това, когато работех във Ванс и съм сигурен, че не се е променила.

- Какво? Аз ли? - тя метна косата си на едното си рамо и се усмихна.

Изглеждаше различно... почти неестествено. Малкият миньон до нея имаше същата оранжева кожа...трябва да спрат да се къпят с каквото и да ги кара да изглеждат така, освен ако не е оцветител за храна?

- Спести си го. Не се занимавай с нея, тя опитва да се приспособи към това място и ти няма да съсипеш това, като се държиш като кучка без причина.
- Не съм направила нищо! И без това се шегувах.

Спомени как ми духаше в тоалетната нахлуха в ума ми и аз преглътнах неприятното чувство, което дойде заедно с нежеланите спомени.

- Не го прави повече. - предупредих я - Не се шегувам. Дори не й говори.
- Боже, виждам, че не си загубил чувството си за хумор Няма да се занимавам с нея повече. Не бих искала да ме изкажеш на господин Ванс и той да ме уволни, както направи със Сам...
- Това не беше по моя вина.
- Да, беше! - тя драматично прошепна - Когато гаджето й разбра какво правехте вие двамата... какво направи ти, тя мистериозно напусна точно същата седмица. - Табита беше лесна, толкова шибано лесна, както и Саманта.

Момента, в който разбрах кой й е гадже, аз се отвратих от нея. След като веднъж бях между краката й, не исках да я виждам повече. Тази моя малка игра ми причини много глупости и драма. Бих предпочел да не ми се напомня за това и със сигурност не искам Теса да бъде забъркана с тези коварни глупости.

- Знаеш само половината от историята, затова си дръж устата затворена. Остави теса намира и работата ти ще си остане твоя.

Честно казано, може и да съм имал нещо общо с това, че Ванс уволни Саманта, но работата й тук ми създаваше прекалено много проблеми. Тя беше първокурсничка, работеше на почасова работа, като момичето на копирната машина.

- Като говорим за малкото разглезено дяволче. - каза ниския миньон и кимна с глава към вратата на малката стая за почивка.

Теса се усмихваше и смееше, когато влезе в стаята, човекът зад нея все още се не се беше появил... но когато се появи, гневът се надигна в мен. Облечен в костюм и вратовръзка, шибаният Тревър се смееше и усмихваше заедно с Теса.

Той първи ме видя и докосна ръката й, за да насочи вниманието й към мен. Отне ми много самоконтрол, за да не му счупя ръката на две. Когато тя ме видя от другия край на стаята, лицето й светна, усмивката й стана дори по-широка и тя бързо тръгна към мен. Когато се приближи, тя забеляза Табита, която стоеше до мен.

- Хей. - вече беше несигурна, нервна.
- Чао, Табита. - отпратих злобната жена.

Тя прошепна нещо на приятелката си и двете излязоха от стаята.

- Чао, Тревър. - прошепнах достатъчно тихо, за да може само Теса да ме чуе.
- Спри! - тя ме удари по ръката по досадния начин, по който винаги прави.
- Здравей, Хари. - той ми се усмихна учтиво.

Ръката му леко трепна отстрани до тялото му. Той опитваше да реши дали да я протегне, за да се здрависаме. Надявам се, за негово добро, да не го направи, няма да му стисна ръката.

- Здрасти. - отвърна изморено.
- Какво правиш тук? - попита ме Теса.

Тя погледна към коридора към жените, които току що си тръгнаха. Бях сигурен, че всъщност иска да каже "От къде ги познаваш и какво каза те?"

- Табита няма да е проблем повече.
- Какво направи? - тя ахна и очите й се разшириха.
- Нищо, просто й казах каквото и ти трябваше да й кажеш, да си го начука. - повдигнах рамене.

Теса се усмихна на шибания Тревър и той седна на една от масите, опитвайки се да не ни гледа. Наистина намирах дискомфорта му за шибано забавен.

- Обядва ли? - попитах я.

Тя поклати глава.

- Тогава да ти вземем нещо да хапнеш.

Погледнах подслушвача ни с поглед казващ "майната ти" и изведох Теса от стаята, повеждайки я надолу по коридора.

- Мястото отсреща има наистина хубави такота. - каза ми Теса.

Грешеше, такотата не струваха, но лакомо изяде храната си, както и повечето от моята. Тя се изчерви и обвини апетита си, както и хормоните си. Засмях се, когато тя ме заплаши, че ще пъхне един тампон в гърлото ми, ако се пошегувам още веднъж за цикъла й.

- Все още искам утре да отидем до Pullman, за да видя всички, както и да взема нещата си. - каза тя, повдигайки чашата си с вода към устата си, за да отмие солената салса, която тя току що довърши.
- Не мислиш ли, че пътуването до Англия следващата седмица е достатъчно пътуване? - опитах се да я разубедя от плановете й.
- Не, искам да видя Лиам. Толкова ми липсва.

Неоправдана ревност се настани в мен, но аз я игнорирах. Той беше единственият й приятел, освен шибано досадната Кимбърли. Това беше лоша идея.

- Той все още ще е там, когато се върнем от Англия...
- Хари, моля те. - тя ме погледна, но този път не искаше разрешение, както понякога правеше.

Този път ме молеше да й съдействам и от блясъка в очите й можех да разбера, че тя ще отиде до Pullmen, искам или не.

- Хубаво. Мамка му. - простенах.

Това няма начин да мина добре. Погледнах я и тя се усмихна гордо. Не знам дали беше горда със себе си, че беше спечелила този спор или горда с мен, че се предадох, но изглеждаше толкова красива. Толкова спокойна.

- Харесва ми това, че днес дойде тук. - тя хвана ръката ми, докато вървяхме по претъпканата улица.

Защо има толкова много хора в Сиатъл?

- Наистина ли?

Предположих, че ще се зарадва, въпреки че се тревожех, че може да ми е ядосана, че съм дошъл без предупреждение, не, че щеше да ми пука, но все пак.

- Да. - тя премигна, спирайки се сред многото бързащи хора - Аз почти... - тя промърмори без да довърши.
- Ти почти какво? - спрях опита й да тръгне отново и я издърпах до стената на бижутерски магазин.

Слънцето се отразяваше в огромните диамантени пръстени на витрината и аз я поведох няколко крачки настрани по тухлената стена, за да се махна от ослепителния блясък.

- Глупаво е. - тя захапа долната си устна и заби погледа си в цимента - Но имам чувството, че за пръв път от месеци насам мога да дишам.
- Това нещо хубаво ли е или... - попитах, повдигайки брадичката й и тя нямаше избор, освен да ме погледне.
- Да, хубаво е. Чувствам се сякаш всичко се намества, знам, че не е минало много време, но сега се разбираме повече от всякога, спорихме само няколко пъти и обсъдихме проблемите си, горда съм с нас.

Коментарът й ме развесели, защото ние все още спорехме и се закачахме постоянно. Не само няколко пъти, но тя беше права, наистина обсъждахме проблемите си. Обичам това, че спорим, мисля, че и тя го обича. Ние сме напълно различни хора, наистина не можем да бъдем по-различни и това да се разбираме през цялото време ще бъде ужасно скучно. Не мога да живея без постоянната й нужда да ме поправи или заяждането й, че разхвърлям. Тя е ужасно досадна, но не бих променил нищо в нея. Освен желанието й да бъде в Сиатъл.

- Разбираме е силно преувеличено, бебе.

За да й докажа твърдението си, аз я вдигнах, хващайки бедрата й. Увих краката й около кръста си и я целунах срещу стената точно на средата на една от най-претъпканите улици в Сиатъл.

...

Гледна точка на Теса.

- Още толкова? - Хари се оплака, седейки на седалката до шофьорското място.
- По-малко от пет минути, току що подминахме Conner's.

Знаех, че много добре знае колко близо се намираме до апартамента, просто не се сдържаше и мърмореше. Хари кара през по-голямата част от пътя до Pullman, докато най-накрая го убедих да ми позволи да завърша пътуването. Очите му почти се затваряха и се нуждаеше от почивка. Твърдението ми беше доказано, когато той изпъна ръката си покрай таблото, държейки ме по най-добрия начин, по който можеше, докато карах и почти незабавно заспа.

- Лиам все още е тук, нали? Говори ли с него? - попитах го.

Бях развълнувана извън границите на нормалното да видя най-добрия си приятел. Мина прекалено много време, откакто за последно го видях и ми липсваха мъдрите му думи, както и неугасващата му усмивка.

- Да, за десети път. - отговори Хари, очевидно раздразнен.

През целия път беше притеснен, въпреки че не си го признаваше. Държеше се сякаш е раздразнен, заради разстоянието, но имах чувството, че има нещо друго, което го дразни. Не бях напълно сигурна дали искам да разбера какво е това нещо.

Когато спрях на паркинга на апартамента, който преди наричах свой дом, стомахът ми се пробърна и нервите ми започнаха да се късат.

- Всичко ще бъде наред. - Хари ме изненада с убеждението си.

Чувствах се толкова странно в малкия асансьор, докато се качвахме нагоре. Имах чувството, че са минали много повече от три седмици. Хари държеше ръката ми в неговата, докато не стигнахме до вратата. Той пъхна ключа и я отвори.

Лиам скочи от дивана и бързо тръгна към вратата с най-ярката усмивка, която бях виждала на лицето му през последните седем месеца, откакто бяхме станали приятели. Ръцете му се увиха около гърба ми и той ме преъгърна, посрещайки ме, показвайки ми колко много съм му липсвала. Преди да разбера, аз плачех в гърдите му и Хари ме дърпаше от него, увивайки ръцете си около мен.