After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 243

  Гледна точка на Теса.

- Какво искаш да гледаш? - попитах Смит.

Той повдигна рамене и погледна нагоре към Хари.

- Добре, какво ще кажеш да играем някаква игра или нещо? - предложих, когато нито един от тях двамата не каза нищо.
- Не. - отговори Смит.
- Мисля, че той просто иска да се върне в стаята си и да продължи да прави каквото и по дяволите да е правел, преди Ким да го домъкне тук. - каза Хари и Смит кимна в съгласие.
- Е...добре тогава. Може да се върнеш в стаята си. Ние ще сме тук в хола, ако се нуждаеш от нещо. Скоро ще поръчам вечерята. - казах му.
- Може ли и ти да дойдеш, Хари? - Смит попита с най-мекия си тон.
- В стаята ти? Не, благодаря.

Изгледах го гневно и той повдигна рамене.

- Какво?

Без нито дума повече, Смит стана от дивана и тръгна към стълбите.

- Върви с него в стаята му. - прошепнах на Хари.
- Не искам да ходя в неговата стая, дойдох тук, за да бъда с теб. - измрънка той.

Колкото и да исках Хари да остане с мен, чувствах се зле, заради Смит.

- Хайде, той е самотен. - кимнах към русото момче, което бавно се качваше по стълбите.
- Мамка му, добре. - Хари простена и нацупено последва Смит по стълбите.

Все още бях леко притеснена, заради реакцията на Хари в спалнята ми. Мислех, че всичко върви страхотно, по-добре от страхотно, но той изведнъж спря и стана от мен толкова бързо, че аз помислих, че се е ударил. Може би след като не ме е виждал толкова време, не се чувства по същия начин? Може би не го привличам толкова... сексуално, както преди. Знам, че бях облечена с широка пижама, но той никога преди не е имал проблем с това. Не можах да измисля разумно обяснение на това защо не би искал да ме целува, затова вместо да вихря въображението си, аз взех малката купчина с брошури, която Кимбърли ни остави, за да си изберем вечеря. Реших да поръчам пица и взех телефона си, преди да отида в пералното помещение. Поставих дрехите на Хари в сушилнята и седнах на пейката на средата на стаята, докато гледах как машината се въртеше в кръг.


Гледна точка на Хари.

- Какво искаш да правим? - попитах детето.
- Не знам.
- Тогава защо искаше да дойда тук горе?
- Не знам.
- Добре... така няма да стигнем до никъде... - промърморих.
- Ти също ли ще живееш тук, заедно с момичето си? - попита ме Смит.

Той се разходи из стаята си и аз огледах всичките боклуци, които това дете притежаваше. Беше ужасно разглезен.

- Не, ще остана само тази нощ.
- Защо?
- Защото не искам да живея тук.

Всъщност искам, отчасти.

- Защо? Не я харесваш ли? - попита ме той.
- Да. Харесвам я. - засмях се - Просто... Не знам. Защо винаги трябва да задаваш толкова много въпроси.
- Не знам. - той отговори просто и извади нещо като комплект влакчета от под леглото си.
- Имаш ли приятели, с които можеш да играеш? - попитах момчето.
- Не.
- Защо не?

Той повдигна рамене и откачи част от релсите. Малките му ръце откачиха още една и той смени метала с две нови части от друга кутия, която се намираше в края на леглото му.

- Сигурен съм, че можеш да си намериш приятели в училище.
- Не, не мога.
- Да не би децата да се държат като задници с теб или нещо такова? - попитах го.

Дори не се замислих над речника си. Ванс има уста като на шибан моряк и съм сигурен, че синът му беше чувал и по-лоши неща.

- Понякога. - той изви краищата на някакъв вид жица и я свърза с един малък вагон.

От жицата хвръкнаха искри, но той дори не трепна. За секунди влакчето започна да се движи по релсите много по-бързо.

- Какво беше това, което направи току що? - попитах го.
- Направих го по-бързо, беше наистина бавно.
- Не се учудвам, че нямаш никакви приятели - аз се засмях, но той-не.

Мамка му.

- Просто исках да кажа, че си умен и понякога умните хора са ужасни в това да бъдат социални и никой не ги харесва. Като Теса например, тя се прекалено умна и понякога това кара хората около нея да се чувстват неудобно.
- Добре... - той се взираше в мен и аз не можех да не се почувствам зле, заради него.

Не струвах в това да давам съвети, дори не знам защо се опитах да го направя.

Знам какво да е израснеш и да нямаш никакви приятели. Като дете, никога не съм имал приятели, докато не влязох в пубертета и не започнах да пия, да се дрогирам и да се размотавам с шибани хора. Така или иначе те не ми бяха истински приятели, харесваха ме, защото можех да правя каквото по дяволите си поискам и това за тях беше "готино". Те не обичаха да четат така, както аз обичах, те обичаха само да купонясват.

Винаги бях онова малко, бясно момче в ъгъла, което никой не заговаряше, защото се страхуваха от мен. До този ден, това не се беше променило много, докато не срещнах Теса. Тя е единственият човек, който наистина му пука за мен. Но тя също се страхува от мен понякога. Картини от Коледа и червеното вино, което беше разляно по бялата й жилетка, събудиха мислите ми. Мисля, че и на Лиам му пука за мен, но ситуацията с него все още е неловка и съм сигурен, че му пука за мен, само заради Теса. Тя влияе така на хората. Особено на мен.


Гледна точка на Теса.

Смит заспа, а Хари ми беше казал по-малко от десет думи през последния час. Той все още беше дистанциран и не можех да не сравня държанието му с начина, по който се държа, докато говорехме по телефона през седмицата. Малка част от мен искаше да говорим по телефона в момента, вместо да стоим един срещу друг.

- Трябва да пишкам. - каза той, докато аз разглеждах каналите на плазмения телевизор.

След няколко минути, Кимбърли и Крисчън влязоха през вратата, следвани от друга двойка. Висока русокоса жена, облечена в къса, златна рокля, вървеше бавно по дървения под. С един поглед към високите й токчета, глезените ме заболяха, заради нея. Тя ми се усмихна и ми помаха, когато последва Кимбърли през фоайето и в хола. Хари се появи в коридора, но не влезе в стаята.

- Саша, това са Теса и Хари. - Кимбърли мило ни представи.
- Приятно ми е да се запознаем. - усмихнах се, мразейки се, че не си бях облякла по-хубава пижама.
- На мен също. - отговори Саша, гледайки прави към Хари.

Той я погледна за момент, но не каза нищо.

- Саша е приятелка на бизнес партньора на Крисчън. - информира ни Кимбърли, всъщност мен, защото Хари не й обръщаше никакво внимание.

Очите му бяха пред съсредоточени върху големия плазмен телевизор, който висеше на стената.

- И това е Макс, той е бизнес партньорът на Крисчън. - мъжът влезе в стаята и когато най-накрая огледах лицето му, бях изненадана да видя бащата на Лилиан, приятелят на Кен от колежа.
- Макс. - повторих, взирайки се дискретно в Хари, за да привлека вниманието му към познатото лице пред нас.
- Вие двамата сте се срещали и преди? - Кимбърли схвана какво се случваше.
- Само веднъж, в Sandpoint. - отговорих.

Студеното изражение на Макс леко поомекна от напомнянето ми. Тъмните му очи бяха плашещо и той имаше това завладяващо присъствие, което караше стаята да изглежда като негова незабавно.

- А, да. Ти си приятелката на Хари Стайлс. - той удължи думата "приятелка" с усмивка.
- Всъщност тя е... - Хари най-накрая се присъедини към нас в хола и аз гледах раздразнено как очите на Саша проследяваха всяко едно движение на Хари, когато той влезе в стаята.

Той намести златните презрамки на роклята си и облиза устните си. Не можех да съм по-раздразнена от себе си, че бях облякла тези глупави широки панталони. Очите му за секунда се спряха на нея и видях как бавно минаха надолу по тялото й, оглеждайки високата й, но с хубави извивки, фигура, преди вниманието му да се върне върху Макс.

- Тя не ми е просто приятелка. - довърши Хари, точно когато Макс протегна ръката си за едно бързо и неловко ръкостискане.
- Виждам. - усмихна се по-старият мъж - Е, както и да е, тя е прекрасно момиче.
- Така е. - промърмори Хари.

Можех да видя, че е раздразнен, заради присъствието на Макс.

Опитах да не се взирам в Саша, когато тя се представи на Хари за втори път. Той й кимна енергично и седна на дивана. Разочаровах се, когато той остави голямо пространство помежду ни. Защо се чувствах така изведнъж? Дали беше, заради Саша и защото тя беше красива, или заради начина, по който очите на Хари минаха по тялото й?

- Как е Лилиан? - попитах, за да разчупя неловкото напрежение и нарастващата ми ревност.
- Тя е добре, напоследък е заета с университета. - отвърна той хладнокръвно.

Кимбърли му предложи чаша кафяв алкохол и тя я изпи на половина за секунди.

- Бърбън? - той повдигна едната си вежда към Крисчън.
- Само най-доброто. - отговори Крисчън, усмихвайки се широко.
- Някой път трябва да се обадиш на Лилиан, може да й повлияеш добре. - очите на Макс се преместиха върху Хари.
- Не мисля, че тя се нуждае от нечие влияние. - отвърнах.

Не ми пукаше особено много за Лилиан, заради ревността ми, но исках да я защитя от баща й. Не можех да не си помисля, че той има предвид сексуалната й ориентация и е странно, но това ме подразни.

- О, аз не мисля така. - той се усмихна, показвайки избелените си зъби и аз потънах във възглавниците на дивана.

Целия този разговор беше некомфортен. Не очаквах някога отново да видя Макс и сега, след като знаех, че той е мъжа, за когото говореше по-рано, ме караше да мисля за Крисчън по-различно. Макс беше чаровен и богат, но не можех да игнорирам мрачната искра зад дълбоките му, кафяви очи и скритата злоба в усмивката му. Но защо беше тук със Саша? Той е омъжен, а късата рокля на Саша и начина, по който тя му се усмихваше, не изглеждаше само като негова "приятелка".

- Лилиан е нашата бавачка. - Кимбърли се включи в разговора.
- Светът е малък. - Хави извъртя очи, за да изглежда възможно най-незаинтересован, но го познавах достатъчно добре, за да знам, че е раздразнен.
- Така е, нали? - Макс се усмихна широко на Хари.

Акцентът му беше по твърд от този на Хари и Крисчън, но не толкова приятен за слушане.

- Теса, качи се горе. - инструктира ме тихо Хари.

Макс и Кимбърли го погледнаха, показвайки, че са чули молбата му.

Ситуацията стана дори по-неловка. След като те двамата чуха Хари да ми казва да се кача горе, аз определено не исках да го направя. Но знаех, че Хари ще направи всичко възможно, за да се кача горе, без значение дали ще му се наложи да ме носи или не.

- Мисля, че тя трябва да остане и да пие малко вино, или от този бърбън, отлежал е и е много хубав. - Кимбърли, като една перфектна домакиня, каквато тя е, стана от мястото си и тръгна към плота - Какво избираш? - тя се усмихна, очевидно предизвиквайки Хари.

Той я изгледа гневно и стисна устните си в права линия. Исках да се засмея или да изляза от стаята, вероятно и двете, но Макс ни наблюдаваше с повече любопитство, отколкото беше нужно, затова останах на мястото си.

- Вино, само една чаша. - казах й.

Тя сипа бяла течност в една дълга чаша и ми я донесе. Разстоянието между мен и Хари сякаш нарасна на секундата и аз буквално можех да видя как напрежението се лееше от него на малки вълни. Отпих малко от свежото вино и Макс най-накрая отдели погледа си от мен.

Хари се взираше в стената. Настроението му се беше променило драстично, откакто се целунахме и това наистина ме тревожеше. Мислех, че ше е развълнуван, щастлив и най вече мислех, че ще е възбуден и ще иска още, по начина, по който той винаги иска, по начина, по който аз исках и все още искам.

- Вие двамата тук ли живеете, в Сиатъл? - Саша попита Хари.

Аз отпих още веднъж. Напоследък пия много.

- Аз не. - той не я погледна.
- Хмм, а тогава къде живееш?
- Не и в Сиатъл.

Ако обстоятелствата бяха други, щях да му се скарам, че се държи грубо, но точно сега се радвах, че го прави. Саша се намръщи и се облегна на Макс. Той ме погледна, преди нежно да я поведе на другата страна.

Вече разбрах за връзката ти, не се прави на срамежлив.

Саша замълча и Кимбърли погледна към Крисчън, молейки го за помощ да променят посоката на разговора.

- Е... - господин Ванс прочисти гърлото си - Откриването на клуба беше невероятно, кой да знае, че ще се се случат така нещата?
- Беше брилянтно, тази банда... Не си спомням името, но последната... - Макс започна.
- The Reford нещо си? - предложи Кимбърли.
- Не, не беше това, любов. - Крисчън се изкикоти и Кимбърли седна в скута му.
- Е, които и да бяха, трябва да ги наемем и следващия уикенд. - каза Макс.

След няколко минути бизнес разговори, Хари стана на крака и излезе от стаята...

- Той обикновено е по-мил. - Кимбърли каза на Саша.
- Не, не е. Но той си е такъв. - Крисчън се засмя, както и останалите в стаята.
- Аз ще... - започнах.
- Давай. - Кимбърли ме отпрати с махване и аз бях облекчена, че не трябваше да пожелавам лека нощ на новите ни гости.

Когато стигнах до края на коридора, видях, че Хари вече беше влязъл в стаята за гости и беше затворил вратата. Двоумях се за момент пред вратата, преди да завъртя дръжката и да я отворя. Когато най-накрая влязох, Хари вървеше напред-назад по дължината на стаята.

- Има ли нещо? - попитах го.
- Не.
- Сигурен ли си, защото се държиш странно, откакто...
- Добре съм. Просто съм раздразнен. - той седна накрая на леглото и потърка дланите си в коленете си.

Обичах новите му дънките, разпознах го от нашия... неговия гардероб в апартамента. Ан му ги подари за Коледа и той ги мразеше.

- Защо си раздразнен? - попитах го тихо, уверявайки се гласът ми да не се чуе по коридора и в хола.
- Макс е тъпак. - извика Хари.

На него очевидно не му пукаше дали ще го чуят.

- Да, такъв е. - прошепнах, смеейки се.
- Той просто ме молеше да откача, докато се държеше грубо с теб. - той издиша
- Той не беше груб точно с мен, мисля, че характерът му си е такъв.
- Е, както и да е, не го харесвам и ме дразни това, че имаме само една нощ заедно, а къщата е пълна.
- Знам. - съгласих се.

Надявах се Макс и любовницата му да си тръгнат скоро.

- Мразя това, че изневерява на жената си, Денис изглеждаше толкова мила.
- Наистина не ми пука за това, просто не го харесвам. - каза Хари.
- Не я ли съжаляваш? Дори малко? Сигурна съм, че тя не знае за Саша.

Представих си жената на Макс да седи имението им някъде на хълма, облечена със скъпа рокля, с прическа и грим, чакайки неверния си съпруг да се прибере у дома. Мисълта ме натъжи и аз тайно се надявах тя също да си има "приятел".

- Както и да е, все е лошо. - защитих я.
- Да, но това ти носи брака. Изневяра, лъжи и много, много други неща.
- Не винаги става така.
- Девет от десет пъти. - той повдигна рамене.

Мразех това, че той гледа на брака толкова негативно.

- Не, това не е вярно.
- Отново ли ще спориш с мен за брака? Не мисля, че трябва да започваме. - предупреди ме той, очите му срещнаха моите и той си пое въздух дълбоко.

Исках да довършим този разговор, да му кажа, че греши и да променя мнението му за брака, но знаех, че е безсмислено. Хари си е изградил това мнение за брака още преди да ме срещне.

- Прав си, не трябва да говорим за това. Особено след като ти вече си толкова обиден.
- Не съм обиден. - той изпуфтя.
- Добре. - извъртях очи и той се изправи.
- Спри да ми въртиш очи. - изсъска той - Ако съм раздразнен, мислиш ли, че искам да ме дразниш още повече? - Хари пристъпи към мен и вътрешностите ми се свиха.

Очите му бяха груби и тъмни, ръцете му - свити в юмруци. Не се сдържах от отново извъртях очите си.

- Теса... - той изръмжа.

Аз стоях на мястото си, без да помръдвам, но бях уверена. Той нямаше причина да се държи така с мен. Това, че Макс е надут задник не е по моя вина. Това беше типичното избухване на Хари Стайлс и този път нямаше да се крия.

- Тук си само за една нощ, забрави ли? - напомних му и гледах как гневът напуска лицето му.

Той продължи да ме гледа гневно, очаквайки да му се развикам, но нямаше да го направя.

- Мамка му, права си. - той най-накрая въздиша.

Бях впечатлена от бързата промяна в настроението му и колко лесно премахнах раздразнението му.

- Ела тук. - той разтвори ръцете си по начина, по който Хари винаги прави и аз се сгуших в тях по начина, по който скоро не бях го правила.

Той не каза нищо, само уви ръцете си около мен и отпусна брадичката си върху главата ми. Мириса му завладяваше всичко, дишането му се успокои след като вече не се сърдеше и той беше топъл, толкова топъл. Секунди, или може би минути по-късно, той се отдръпна от мен и притисна палеца си под брадичката ми.

- Съжалявам, че се държах като задник. Просто не знам какъв ми беше проблема, мисля, че Макс ме ядоса, или може би беше гледането на Смит или може би противната Стейси. Не знам, но съжалявам.
- Саша. - поправих го с усмивка.

Зеленоокото чудовище бавно си отиваше.

- Същото, кучката си е кучка.
- Хари! - нежно го ударих по гърдите.

Мускулите под ръцете ми бяха по-твърди, отколкото си помнех. Всеки ден тренираше... За момент се замислих как ли изглежда под черната си тениска. Дали тялото му се е променило, откакто за последно съм го виждала?

- Просто казвам. - той повдигна рамене и пръстите му минаха по челюстта ми - Наистина съжалявам, не искам да проваля името си с теб. Прощаваш ли ми? - каза той.

Бузите му се изчервиха, а гласът му беше толкова мек и пръстите му нежно докосваха кожата ми. Беше толкова хубаво. Очите ми се затвориха, когато той очерта устните ми с палеца си.

- Отговори ми. - той нежно настоя.
- Винаги ти прощавам, нали? - издишах.

Поставих двете си ръце върху бедрата му и притиснах палците си върху голата му кожа под тениската му. Очаквах да почувствам устните му върху моите, но когато отворих очите си, стените му отново бяха издигнати.

- Има ли нещо? - двоумях се.
- Аз имах... - той спря на средата на изречението - Имам главоболие. - каза той.
- Нуждаеш ли се от нещо? Мога да попитам Ким дали...
- Не, добре съм. Мисля, че просто трябва да поспя или нещо такова. И без това е късно.

Сърцето ми се сви, заради думите му. Какво му ставаше и защо не искаше да ме целуне отново? Зами преди минути ми каза, че не иска да провали малкото ни време заедно, а сега иска да си ляга?

- Добре. - въздишах.

Нямаше да моля Хари да стои буден и да прекара време с мен. Бях засрамена от отказа му и честно казано се нуждаех от малко време без неговия ментов дъх срещу лицето ми и зелените му очи, забивайки се в моите, замъглявайки останалата ми правилна преценка.

Без значение какво си мислех, все още го чаках да ме попита дали може да спи в моята стая или обратното.

- Ще се видим утре сутрин тогава? - попита ме.
- Да, разбира се. - излязох от стаята, преди да се изложа повече и заключих вратата на стаята си, след като влязох.


Гледна точка на Хари.

Мамка му.

Мамка му.

Сдържах гнева си цяла седмица, или през по-голямата част от нея. Ставаше все по-трудно и по-трудно да направя нещо, когато Зейн продължаваше да се промъква в главата ми и да ме кара да полудея. Знам, че съм напълно луд да се мисля за това нещо и съм сигурен, че Теса ще се съгласи, ако й кажа, защо се държа толкова странно. Не е само заради Зейн, а и заради Макс и подигравателния му тон, когато разговаряше с Теса, кучката му и това, че ме зяпаше, Кимбърли ме предизвикваше, когато казах на Теса да се качи горе, всичко това е едно голямо раздразнение и едва се контролирах. Можех да усетя как нервите ми бяха опънати до момента, в който щяха да се скъсат и единствения начин да оправя това е да ударя някого или да се заровя в Теса и да забравя за всичко, но дори не можех да направя това. Трябваше да потъвам в нея точно сега, няколко пъти, докато шибаното слънце не изгрее, за да се реваншира за изминалата седмица, която мина без да я докосна.

Прецаках тази нощ, сигурен съм, че тя и без това очакваше да прецакам нещо. Не мога да направя нещо без да се проваля, всеки път.

Легнах на леглото и се гледах ту към тавана, ту към часовника за два часа. Вече беше два сутринта. Досадните гласове от хола замлъкнаха преди повече от час и се зарадвах, когато чух, че Макс и Стейси си отиват, а след това чух и стъпките на Ванс и Ким нагоре по стъпалата.

Усещах го, през коридора. Усещах привличането, шибаното магнетично привличане, дърпайки ме към Теса, молейки ме да бъда до нея. Игнорирах надделяващото електричество и станах от леглото. Обух чистите черни шорти, които Теса беше сгънала и оставила в гардероба. Знаех, че някъде в тази огромна къща, Ванс има фитнес и трябваше да го намеря преди да полудея напълно.