After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 205

  Гледна точка на Хари.

- Още едно? - попита ме барманката, чието име разбрах, че е Бетси.

Моят партньор в напиването - Ричард, беше отишъл до тоалетната за четвърти път, откакто бяхме пристигнали тук. Имах чувството, че Бетси може би харесва Ричард и това ме караше да се чувствам наистина некомфортно.

С едно кимване отговорих на едрата жена и зачаках питието си. Беше едва два след обяд, а аз вече бях изпил четири чаши. Нямаше да е голяма работа, ако не бяха чист бърбън.

Мислите ми бяха замъглени, но гневът ми не се беше изпарил напълно. Не знаех на кого или какво да съм по - ядосан, затова се отказах да разсъждавам и реших, че главно съм бесен за всичко.

- Заповядай. - тя ми подаде чашата, когато Ричард седна на стола точно до мен.

Мислех си, че е разбрал колко е важен стола помежду ни, но явно не беше.

- Поръча ли ми още едно? - той се обърна към мен, почесвайки брадата си.

Звукът беше отвратителен.

- Трябва да обръснеш това. - казах му пияното си предложение.
- Това? - той отново я почеса.
- Да, това. Не изглежда добре. - наполовина се засмях.
- Няма нужда, топли ме. - той се засмя, а аз отпих от чашата си, за да не се засмея. - Бетси! - той я повика и тя кимна, вземайки празната му чаша от бара. - Ще ми кажеш ли за какво пиеш?
- Неп. - раздвижих чашката си в кръгове, карайки леда да се удря в стените й.
- Хубаво, без въпроси тогава, само пиене. - той се усмихна.

Омразата ми към него беше изчезнала, или поне голяма част от нея, но така си мислех, докато не си представих малкото русокосо десетгодишно момиченце, криещо се в беседката на майка си. Сините й очички бяха широко отворени, почти уплашени, докато не се появи русокосо момченце с шибана жилетка, за да спаси деня.

- Един въпрос. - настоя той.

Поех си дълбоко въздух и отпих голяма глътка от чашата си, за да се успокоя преди да съм направил нещо глупаво. По - глупаво от това да пия с пияния баща на гаджето си.

- Един. - извъртях очи, заради това семейство и техните шибани въпроси.
- Изключиха ли те от колежа днес?

Погледнах настрани, мислейки над въпроса. Искаше ми се да не бях изпил четири... не, пет чаши.

- Не, но тя си мисли, че ме изключиха. - признах.
- Защо си мисли така. - любопитен шибаняк.
- Защото така й казах, достатъчно признания за една вечер.
- Както пожелаеш. - той се усмихна и повдигна чашата си, за да я удари с моята, но аз я дръпнах, поклащайки глава.

По смеха му можех да разбера, че не е очаквал наистина да вдигнем тост. Той ме намира за забавен, както аз него намирам за досаден. Жена на неговите години седна на стола до него и постави ръката си около раменете му, а той я поздрави открито. Не ми приличаше на бездомница, но явно го познаваше. Вероятно Ричард прекарва голяма част от времето си в този бар. Възползвах се от разсеяността му, за да проверя телефона си за обаждания или съобщение от Теса, но нямаше нищо.

Бях облекчен, но и раздразнен, защото тя дори не се е опитала да се свърже с мен. Облекчен, защото съм пиян, но раздразнен, защото вече ми липсва. Всяка следващата чаша бърбън ме караше да я желая повече и това правеше дупката, причинена от отсъствието й, да нараства.

По дяволите, какво ми стори?

Толкова ме вбесява, винаги опитва да ме притиска. Сякаш докато седи, измисля нови начини да ме ядосва. Това може и да е вярно. Вероятно в момента седи на леглото с кръстосани крака и шибания си плановник в скута си. С един химикал между зъбите си и един зад ухото си, измисляйки какво да направи или да каже, за да ме накара да полудея.

От шест месеца сме заедно, шест месеца. Това е много време, повече отколкото си мислех, че издържа да бъда с някой. Всъщност не бяхме заедно през цялото време, а и голяма част от времето беше прекарана... не, загубена, защото се опитвах да стоя далеч от нея.

- Това е Нанси. - гласът не Ричард прекъсна мислите ми.

Кимнах към жената и отново се загледах в тъмното дърво, от което е направен бара.

- Нанси, този добре възпитан младеж е Хари. Той е гаджето на Теси. - той каза гордо.

Защо ще бъде горд с мен, че съм гадже на дъщеря му?

- Теси има гадже! Тя тук ли е? С удоволствие бих се запознала с нея. Ричард ми е разказвал много за нея!
- Тя не е тук. - промърморих.
- Много жалко. Как беше партито по случай рождения й ден? Беше миналия уикенд, нали? - попита го Нанси.

Какво?

Ричард ме погледна, очевидно искайки от мен да продължа лъжата му.

- Да, беше хубаво. - каза той, преди да изпие останалата част от питието си.
- Това е добре. О, ето я.

Очите ми се забиха във вратата и за момент си помислих, че говори за Теса, но това няма да има смисъл. Тя никога не я е срещала. Вместо това едно прекалено слабо русокосо момиче се приближи към нас. Тук става пренаселено.

- Още едно. - вдигнах празната си чаша във въздуха.

След едно извъртане на очите и прошепваше на "задник", получих питието си.

- Това е дъщеря ми - Райли. - информира ме Нанси.

Райли ме огледа от горе до долу и на очите си сякаш имаше паяци. Тази мацка носи прекалено много грим.

- Райли, това е Хари. - каза Ричард, но аз продължих да игнорирам момичето.

Преди много месеци, вероятно щях да обърна внимание на отчаяното момиче. Може би дори щях да й позволя да ми духа в отвратителната тоалетна тук, но сега искам само да спре да ме зяпа.

- Не мисля, че може да слезе по - надолу, освен ако не го съблечеш. - казах й, докато тя дърпаше края ризата си, опитвайки да разкрие малките си гърди.
- Моля? - тя изпуфтя, поставяйки ръцете си върху малките си бедра.
- Чу ме.
- Добре, добре. Нека да се успокоим. - каза Ричард и размаха ръцете си из въздуха.

След това Нанси и шибаната й дъщеря се отдалечих от нас, търсейки си маса.

- Пак заповядай. - казах му, а той поклати глава.
- Ти си противен кучи син. - преди да мога да кажа нещо, той продължи - Точно такива ги харесвам.

Три чаши по - късно едва можех да седя на стола си. Ричард, който очевидно пиеше, за да живее, изглежда, че имаше същия проблем, докато почти се беше облегнал на мен.

- И тогава, когато излязох на следващия ден, трябваше да вървя две мили! Разбира се, започна да вали. - той продължи да ми разказва за последния път, когато са го арестували.

Продължих да пия и да се преструвам, че не говори на мен.

- Ако трябва да пазя тайната ти, трябва да ми кажеш защо. - знаех, че ще чака да се напия, за да ме попита това.
- По - лесно е, ако тя си мисли, че съм изключен. - признах.
- Защо?
- Защото искам да дойде с мен в Англия, а тя иска да отиде в Сиатъл.
- Не разбирам. - той хвана горната част на носа си.
- Дъщеря ти иска да ме напусне, а аз няма да позволя това да се случи.
- Значи й казваш, че си изключен от училище, за да не отиде в Сиатъл.
- Да.
- Това е наистина глупаво.
- Знам. - звучеше наистина глупаво, когато го изрекох, но в главата му имаше смисъл. - За кой се имаш, че да ми даваш съвети? - попитах го.
- Никой, всичко, което казвам е, че накрая ще свършиш като мен, ако продължаваш така.

Исках да му кажа да върви по дяволите и да си гледа работата, но когато го погледна, виждах същата прилика, която забелязах още в началото, когато седнахме на бара. Мамка му.

- Не й казвай. - напомних му.
- Няма. Дай по още едно. - каза той на Бетси.

Тя му се усмихна и започна да приготвя питиетата ни. Не мисля, че ще мога да се справя с още едно.

- Аз не искам, вече виждам и третото ти око. - казах му.
- Повече за мен. - той повдигна рамене.
- Отвратително гадже съм. - казах повече на себе си и се замислих какво прави Теса.... мамка му, Теса в момента.
- Отвратителен баща съм. - каза Ричард.

Бях прекалено пиян, за да различа това, което мисля от това, което казвам.

- Мърдай. - каза мъжки глас до Ричард.

Погледнах настрани и видях нисък мъж с по - гъста брада от на Ричард.

- Няма повече столове. - Ричард бавно отговори.
- Е, тогава по - добре се мръдни. - заплаши го мъжът.

Мамка му, не това. Не сега.

- Няма да мръднем. - отговорих на мъжа.

Той направи грешката да хване Ричард за яката и да го принуди да стане.


Гледна точка на Теса.

Имах чувството, че пътя до колата ми беше станал по - дълъг, докато се връщах от часа си по йога. Тежестта от изключването на Хари и преместването ми в Сиатъл беше повдигната от раменете ми, докато медитирах, но сега, извън тези стени, имах чувството, че се е върнала и умножила десет пъти.

Когато излязох от паркинга, телефонът ми извибрира на седалката до мен. беше Хари.

- Ало? - отбих встрани.
- Това Теса ли е? - чух женски глас и сърцето ми спря.
- Да?
- Добре, при мен е баща ти и...
- Гаджето й. - чух гласа на Хари.
- Трябва да дойдеш и да ги вземеш преди някой да се е обадил на полицията. - каза ми тя.
- Полицията? Къде са те?
- Dizzy's на Lamar Avenue, знаеш ли мястото?
- Не, но ще го намеря. - прекъснах разговора и потърсих как да стигна до бара.

Защо по дяволите Хари и баща ми са в бар в три след обяд? Защо по дяволите Хари и баща ми са заедно?

Това нямаше никакъв смисъл. А полицията? какво са направили? Трябваше да попитам жената по телефона. Мога само да се надявам, че не са се сбили помежду си. Това е последното нещо, от което се нуждаем.

Представях си какви ли не неща, докато карах към бара. Стигнах до заключението, че Хари е убил баща ми или обратното. Когато пристигнах, нямаше полицейски коли отвън и това беше добре, предполагам.

Спрях точно пред сградата и влязох вътре. Искаше ми се да бях облякла горнище, вместо само една тениска.

- Ето я! - чух гласа на баща ми.

Можех да забележа, че е пиян, докато се препъваше, вървейки към мен.

- Трябваше да го видиш Теси! Хари току що срита няколко големи задника! - той буквално запляска с ръце.
- Къде е той? - попитах и погледнах към вратата на тоалетната, когато се отвори.

Хари излезе от нея, бършейки ръцете си в окървавена кърпа.

- Какво се случи? - изкрещях от другия край на стаята.
- Нищо, успокой се. - отговори неясно той.
- Пиян ли си? - ахнах, дърпайки се назад, за да погледна зачервените му очи.
- Може би.
- Не мога да повярвам. - кръстосах ръцете, когато той се опита да хване ръката ми.
- Хей, трябва да ми благодариш, че пазих гърба на баща ти. Щеше да лежи на пода в момента, ако не бях аз. - Хари посочи мъжа, който лежеше на пода и държеше пакет с лед срещу бузата си.
- Няма да ти благодаря за нищо, пиян си посред бял ден! И то с баща ми, какво по дяволите ти става? - дръпнах се от него и тръгнах към баща си.

Хари ме последва.

- Не му се сърди, Теси, той те обича. - баща ми го защити.

Какво по дяволите става тук?

- Е, какво? Вие двамата пиете заедно и сега сте най - добри приятели? Никой от вас двамата не трябва да пие! - изкрещях, свивайки юмруците си.
- Мила.. - Хари каза в ухото ми, опитвайки се да увие ръката си около мен.
- Трябва да ги изкараш от тук. - каза жената зад бара и я разпознах от разговора ни.

Кимнах и изгледах гневно пияните идиоти. Зачервената буза на баща ми ясно показваше, че е бил ударен, а ръцете на Хари вече бяха подути.

- Можеш да дойдеш в апартамента ни за тази нощ, за да изтрезнееш, но това е неприемливо поведение. - скарах им се като на деца - Отнася се и за двамата.

Излязох от бара преди тях и се качих в колата си, преди да стигнат до вратата. Хари се мръщеше, защото баща ми се опитваше да сложи ръката си на рамото му.

Напиването на Хари ме избута до ръба. Знам какъв е, когато е пиян, но не знам дали някога съм го виждала такъв. Липсват ми дните, когато той пиеше само вода на партитата. Имахме цял списък с проблеми и напиването му само добави още масло в огъня.

- Благодаря, че отново ми позволяваш да остана у вас. - каза баща ми, когато се качи на задната седалка.
- Пак заповядай.

Пътя до апартамента ми късаше нервите. Баща ми вече не беше бясно пиян. Сега той разказваше вицове, повечето от които бяха безсмислени и отвратителни. Смееше се прекалено силно и Хари се присъедини нарочно. Не си представях, че този ден ще свърши така. Не знам какво накара Хари да се сближи с баща ми, но сега и двамата са пияни посред бял ден. Не мисля, че това ми харесва.

- Теса. - Хари започна, когато затворих вратата на спалнята, оставяйки баща ми да яде от зърнената закуска на Хари.
- Недей.
- Не ми се сърди, просто изпихме по чашка. - тонът му беше игрив, но аз не бях в настроение.
- По чашка? С баща ми, с който се опитвам да изградя връзка. Исках да го накарам да се откаже от пиенето, а ти пиеш с него!
- Мила.
- Не ме милосвай. Не съм съгласна с това.
- Нищо не се е случило. - той уви пръстите си около ръката ми, за да ме придърпа към себе си, но аз се отдръпнах.
- Сбил си се, отново!
- Не беше кой знае какво, на кого му пука?
- Не мен, Хари, на мен ми пука.

Той погледна нагоре към мен, а в зелените му очи имаше и червено.

- Тогава защо ме напускаш? Щом ти пука толкова много?

Сърцето ми се сви и потъна надълбоко в гърдите ми.

- Не те напускам, каня те да дойдеш с мен. - въздишах.
- Но аз не искам. - той измърмори.
- Знам, но само това ми остана, освен теб, разбира се.
- Ще се оженя за теб.

Дъхът ми спря и не съм сигурна дали бях чула това правилно.

- Какво?
- Казах, че ще се оженя за теб, ако избереш мен.
- Пиян си.

Въпреки че думите му бяха безсмислени, заради количеството алкохол в кръвта му, все пак ме развълнуваха.

- И какво от това? Сериозен съм.
- Не, не си.
- Да, съм. Разбира се не сега, но след... шест години или повече?
- Ще видим какво ще мислиш за това утре. - извъртях очи, заради пияния татуиран мъж, който обещава неща, които няма да признае на следващия ден.
- Ще бъдеш ли облечена с тези панталони? - той се усмихна.
- Не, дори не започвай темата за тези глупави панталони.
- Ти си тази, която ги облича. Знаеш какво мисля за тях. - той погледна надолу към скута си.

Игрив, шегуващ се и пиян Хари отчасти е най - очарователното нещо, но не достатъчно, за да ме накара да забравя какво направи.

- Ела тук. - той ме помоли.
- Не, сърдита съм ти.
- Хайде, Теси, не се сърди. - той се засмя и потърка очите си с опакото на ръцете си.
- Наречи ме още веднъж така и се кълна, че...
- Какво има, Теси? - той се усмихна широко.

Чувствах гнева си как се изпарява, докато гледах усмивката му.

- Ще ми позволиш ли да събуя тези панталони от теб?
- Не, имам много неща да свърша днес и никое от тях не включва ти да събличаш дрехите ми. Щях да те помоля да дойдеш с мен, но ти реши да се напиеш с баща ми, затова ще трябва да отида сама.
- Отиваш някъде? - гласът му беше мек, но леко дрезгав, заради твърдия алкохол.
- Да.
- Няма да носиш това, нали? - той ме попита.
- Ще нося каквото по дяволите си поискам. Ще се върна по - късно. Не прави нищо глупаво, защото няма да плащам нито твоята, нито на баща ми гаранцията, за да ви изкарам от затвора. - взех горнището си и ключовете на Хари в случай, че реши да ходи някъде с колата си.
- Дръзка си, но се сещам за нещо друго, което може да прави твоята умна уста.

Игнорирах неприличния му коментар и смених обувките си.

- Остани с мен. - каза той нежно.

Бързо излязох от стаята и апартамента, преди да ме е убедил да остана. Чух го да вика "Теси", когато стигнах до вратата и закрих устата си, за да скрия кикота си. Това е проблемът. Когато става въпрос за Хари, умът ми не може да различи правилното от грешното.