After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 252

Гледна точка на Хари.

- Радвам се да те видя отново. - професорът на Теса се усмихна.
- Да.

Защо по дяволите той е тук?

- Професор Сото вече живее в Сиатъл. - информира ме Теса.

О, ама разбира се.

- Удобно. - казах тихо.

Теса ме чу и нежно ме сръга с лакътя си, а аз увих ръката си около кръста й. Очите на Джона за момент се преместиха върху ръката ми около нея и след това обратно към лицето й. Тя е заета, задник такъв.

- Да, преместих се в Сиатълския кампус преди няколко седмици. Кандидатствах за работа преди няколко месеца и най-накрая я получих. И без това бандата ми беше готова да се премести. - каза ни той.
- The Reckless Few ще свирят тази вечер, както и всяка друга вечер, ако го обсъдим. - похвали се Крисчън.

Джона се усмихна и погледна надолу към ботушите си.

- Ще уредим това. - каза той - По-добре да се подготвим.
- Да, давайте. Нека да не ви задържаме. - Крисчън потупа Сото по гърба и професорът се обърна, за да се усмихне на Теса за последно, преди да си проправи път в малката тълпа от хора към сцената.
- Бандата е невероятна, чакай само да ги чуеш! - Ванс плесна с ръце, преди да ги увие около Кимбърли и да я поведе към масата пред сцената.

Вече ги бях чувал и не са невероятни.

Теса се обърна към мен и беше нервна.

- Той е мил, помниш ли онази характеристика за свидетел...
- Не, всъщност не си спомням нищо за него. Освен факта, че те харесва и сега мистериозно се е преместил в Сиатъл, като учител в новия ти шибан кампус.
- Чу го като каза, че е кандидатствал за работата преди месеци, а и не ме харесва.
- Харесва те.
- Ти мислиш, че всички ме харесват. - отвърна тя.

Не боже да е толкова наивна, че да си мисли, че той има добри намерения.

- Нека да направим списък тогава? Първо Зейн, след това шибания Тревър, онзи тъп сервитьор... кого изпускам? О, сега можем да добавим и преследващият те професор.
- Зейн е единствения човек в този списък. Тревър е много мил и никога не ми е сторил нищо лошо. Вероятно никога повече няма да видя Робърт, а Сото не е преследвач.
- Вероятно?

Тази дума не ми хареса.

- Очеивдно няма да го видя отново. Ти си този, с когото съм, окей? - тя хвана ръката ми и аз се успокоих.

Трябва да се уверя, че изхвърлих шибания номер на онзи сервитьор, за всеки случай.

- Все още мисля, че този задник е преследвач. - кимнах към сцената към задника в кожено яке.

Ще трябва да поговоря с баща си, за да се уверя, че не е толкова съмнителен, колкото си мисля, че е. Теса би се приближила към лъв с шибани котешки ръкавици, не я бива в преценяването на характери.

Тя сама доказа твърдението ми, когато ме погледна развеселена, усмихвайки се като идиот, заради шампанското, което течеше във вените й. Тя беше тук с мен след всичко, което й бях причинил.

- Мислех, че това е джаз клуб, бандата му... - Теса започна да опитва да ме разсея от сякаш безкрайния списък с мъже, които искат вниманието й.
- Не струва? - прекъснах я.

Тя ме удари по ръката.

- Не, просто не свирят в стил джаз. Те са повече като... като The Fray, нещо подобно.
- The Fray? Не обиждай любимата си банда. - единственото нещо, което помнех за бандата на професора беше, че не струват.
- Както и твоята. - тя бутна рамото ми с нейното.
- Не много.
- Не се дръж сякаш не ги харесваш, знам, че ги харесваш. - тя стисна ръката ми и аз поклатих глава.

Нямаше да отрека, но нямаше и да си призная. Взирах се ту в стената, ту в гърдите на Теса, докато чакахме бандата да засвири.

- Може ли да си вървим вече? - попитах я за трети път през последните десет минути.
- Една песен. - бузите на Теса бяха зачервени, а очите й бяха широко отворени и лъскави.

Тя си взе още едно питие. Ръката й мина по роклята й, дърпайки я едновременно надолу и нагоре.

- Може ли поне да седна? - кимнах към празните столове на бара.

Хванах Теса за ръка и я дръпнах към бара. Седнах на последния стол, който беше най-близо до стената и най-далеч от тълпата.

- Какво ще желаеш? млад мъж с козя брадичка и шибано фалшив акцент ни попита.
- Чаша шампанско и водя. - Теса застана между краката ми и аз поставих ръката си на гърба й.

Мънистата на роклята й бяха груби срещу дланта ми.

- Продаваме шампанското си само в бутилки, сър. - ми се усмихна извинително, сякаш не можех да си позволя бутилка от шибаното им шампанско.
- Бутилка става. - гласът на Ванс прозвуча до мен и барманът кимна, гледайки ту към мен, ту към него.
- Тя ще го пие охладено. - отвърнах наперено.

Той кимна и бързо изчезна, за да донесе бутилката. Задник.

- Спри да се правиш на бавачка. - казах на Ванс.

Теса ми се намръщи, но аз я игнорирах.

- Очевидно не се правя на бавачка. Тя няма нужните години. - той извъртя очи като саркастичен глупак, какъвто си е.
- Да, да. - казах.

Някой го извика и той ме потупа по рамото, преди да изчезне. няколко минути по-късно барманът отвори една бутилка шампанско и сипа пенещата се течност в чаша за Теса. Тя учтиво му благодари и той й отвърна с усмивка, която беше дори по-изкуствена от акцента му. убиваше ме да не го напсувам.

- Толкова е добро. - тя приближи чашата към устните си и облегна гърба си на гърдите ми.

Двама мъже минаха покрай нас и набързо я огледаха. Тя забеляза, знаех, че е забелязала, но се притисна още повече в мен и отпусна главата си на рамото ми.

- Саша е там. - тя надвика звука от китарата на Джона.

Висока блондинка оглеждаше стаята. Или за гаджето си, или за някой случаен, който да я закове.

- На кого му пука? - нежно стиснах лакътя й и я обърнах към себе си.
- Аз не я харесвам. - каза тя тихо.
- Никой не я харесва.
- Ти не я харесваш? - попита ме.

Тя луда ли е?

- Защо да я харесвам?
- Не знам. - очите й се преместиха върху устата ми - Защото тя е красива.
- И?
- Не знам, държа се странно. - тя поклати глава, опитвайки да се отърве от ревността, която се личеше на лицето й.
- Ревнуваш ли, Теса?
- Не. - тя се нацупи.
- И не трябва. - разкрачих се дори повече и я дръпнах към себе си отново - Аз не искам това. - преместих очите си върху едва скритите й гърдите - Ти си... - проследих линията на гърдите й с показалеца си, сякаш не бяхме в претъпкан клуб.
- Само заради циците ми? - тя прошепна последната дума.
- Очевидно. - изкикотих се, шегувайки се.
- Знаех си. - Теса се преструваше на обидена, но се усмихна над ръба на чашата си.
- Да. Е, след като истината излезе наяве, може да ми позволиш да ги чукам. - казах, прекалено силно.

Шампанското изригна от устата й срещу ризата и скута ми.

- Съжалявам. - тя изпищя, вземайки салфетка от бара.

Тя попиваше шампанското от отвратителната риза и след това се премести към чатала ми.

- Аз не бих го направил. - хванах китката й и взех салфетката от нея.
- О. - изчервяването й стигна до врата й.

Един от бандата на професора ги представи на микрофона и аз дадох всичко от себе си да не повърна, когато изнасилването на тъпанчетата ми започна. Теса ги гледаше напрегнато, докато те минаваха от една песен на следваща, а аз продължавах да пълня чашата й.

Бях благодарен на начина, по който седяхме. Е, аз седях. Тя стоеше между краката ми и гърбът й беше обърнат към мен, но можех да видя лицето, когато се облегна на бара зад нас. Леката червена светлина, осветяваща мястото, шампанското и това, че тя... си е тя, я караше да блести. Беше невъзможно да не я гледаш, докато се усмихва и взира в сцената. Дори не можех да ревнувам, защото тя беше толкова... красива. Сякаш можеше да прочете мислите ми, тя се обърна към мен с нетърпелива усмивка. Обичах да я виждам така, толкова безгрижна... толкова млада. Трябваше да я карам да се чувства така по-често.

- Добри са, нали? - тя кимна в ритъма на бавната, но дразнителна музика.
- Не. - повдигнах рамене.

Не бяха ужасни, но определено не бяха добри.

- Дааа бе. - те преувеличи и се обърна.

Няколко секунди по-късно, бедрата й започнаха да се движат заедно със скимтящия глас на певеца. Мамка му. Преместих ръката си надолу до извивката на бедрата й и тя се приближи към мен, все още движейки се. Темпото на песента стана по-бързо, както и движенията на Теса. По дяволите.

Правили сме много неща... Аз съм правил много неща, но никога никой не е танцувал така за мен. Момичета, дори няколко стриптизьорки са танцували в скута ми, но не и така. Това е бавно, опияняващо... и болезнено, шибано секси. Другата ми ръка се премести на другото й бедро и тя се обърна леко, за да остави чашата си на бара. С празни ръце, тя ми се усмихна похотливо и отново се обърна към сцената. Тя повдигна едната си ръка и прокара малките си пръсти през косата ми, а другата сложи върху моята.

- Продължавай. - помолих я.
- Сигурен ли си? - тя дръпна краищата на косата ми.

Трудно ми беше да повярвам, че това привлекателно момиче, облечено с къса черна рокля, движещо бедрата си и дърпащо косата ми, е същото момиче, което изплю шампанското си, когато й казах, че искам да чукам гърдите й. Толкова е възбуждаща.

- Да, мамка му. - издишах и сложих ръката си на врата й, за да приближа ухото й до устата си - Движи се срещу мен. - аз стиснах бедрото й - По-близо... - окуражих я и тя го направи.

Бях благодарен на височината си, докато седях на стола. Перфектната височина, за да може задникът й да се движи срещу мен, докосвайки мястото, което копнееше за нея.

Откъснах вниманието си от нея, само за секунда, за да огледам заобикалящата ни среда. Не исках някой друг да я види как танцува.

- Толкова си секси точно сега. - казах срещу ушната й мида - Танцувайки така, на публично място... за мен и само за мен.

Кълна се, че я чух как изстена и вече не се сдържах. Обърнах я към себе си и пъхнах ръката си под роклята й.

- Хари. - тя простена, когато аз избутах бикините й настрана.
- Никой не ни обръща внимание, но дори и да не е така, те не могат да видят нищо. - уверих я.

Нямаше да правя това, ако мислех, че някой може ни види, докато я задоволявам.

- Харесва ти да правиш шоу, нали?

Не можеше да отрече, беше мокра. Тя не ми отговори, само отпусна главата си на рамото ми и дръпна долния край на ризата ми, стискайки я в юмрука си, както обикновено би направила с чаршафите ни. Изпомпвах навътре и навън от нея, опитвайки се да движа пръстите си с ритъма на досадната мелодия на песента. Почти незабавно, краката й се затегнаха и тя свърши, заради пръстите ми.

- Колата или тоалетната? - попита ме тя, когато вдигна главата си от рамото ми.
- Колата. - отговорих набързо и тя доизпи шампанското си.

Ванс можеше да плати за този боклук, нямах време да търся бармана. Теса ме хвана за ръка и ме задърпа към вратата. Беше нетърпелива а аз бях ужасно твърд, заради съблазняващата й игра в бара.

- Това да не е? - Теса спря на място до вратата.

Черна коса, оформена да стърчи нагоре диво, се появи в тълпата. Щях да се закълна, че параноята ми предизвиква халюцинации, ако тя не го виждаше.

- Защо по дяволите е тук? Каза ли му, че ще бъдем тук? - изсъсках.

Сдържах се цяла вечер, само за бъда саботиран от този задник.

- Не! Разбира се, че не! - Теса се защити.

Заради широко отворените й очи, можех да видя, че е честна. Зейн ни забеляза и се намръщи. Като един шибан подстрекател, какъвто си е, той тръгна към нас.

- Какво правиш тук? - попитах го, когато се приближи.
- Това, което и ти. - той извъртя очи и погледна към Теса.

Борех се с желанието си да дигна роклята й нагоре и да му избия зъбите.

- От къде знаеше, че тя ще бъде тук? - попитах го.

Теса дръпна ръката ми и гледаше ту към мен, ту към Зейн.

- Не знаех, Тук съм, за да слушам бандата. - мъж със същия цвят кожа като на Зейн се приближи към нас.
- Трябва да си вървите. - казах им.
- Хари, моля те. - Теса изскимтя зад мен.
- Недей. - прошепнах й.

Писна ми от Зейн и глупостите му.

- Хей... - мъжът застана помежду ни - Ще изпълнят още няколко песни. Да им кажем, че сме тук.
- Познавате Джона? - попита го Теса.

Мамка му, Теса.

- Да. - отговори мъжът.

Какво по дяволите?

- Ще се видим наоколо. - Зейн се усмихна с най-добрата си "аз съм шибано изгубено кученце и искам да ме съжаляваш, както и да ме обичаш, защото аз съм един жалък шибаняк" усмивка и тръгна нанякъде.

Аз бързо излязох навън на хладния въздух. Теса ме следваше.

- Не знаех, че ще дойде тук! Кълна се. - каза ми тя.

Отключих колата и отворих вратата за нея.

- Знам. - накарах я да замълчи.

Опитвах да се разубедя от идеята да се върна вътре.

- Не разбирам от къде познава Сото. Запознах ги в Canal Street, може би са станали приятели след това? Не разбирам. Освен ако те вече са се познавали, но не изглеждаше така. - можех да видя всички възможни варианти и теории, които летяха в ума на Теса.
- Забрави. Моля те. Не искам да разваляме нощта. - заобиколих колата и седнах на седалката до нея.
- Добре. - тя се съгласи, кимайки.
- Благодаря. - въздишах.

Пъхнах включа в таблото и Теса сложи ръката си на бузата ми, за да обърне главата ми към себе си.

- Наистина оценявам това, че положи толкова усилия тази вечер. Знам, че ти е трудно, но това означава света за мен. - тя ме похвали и аз се усмихнах срещу дланта й.
- Добре.
- Наистина го мисля. Обичам те, Хари. Толкова много.

Казвах й колко много я обичам, когато тя се премести, възсядайки ме. Ръцете й бързо разкопчаха дънките ми и ги дръпнаха достатъчно надолу... Устата й бързо намери врата ми и тя дръпна ризата ми, две от копчетата изхвърчаха, защото тя бързаше да получи достъп до гърдите ми. Надигнах роклята й, за да я разкрия и тя бръкна в задния ми джоб, за да извади презерватива, от който подозирах, че ще се нуждая.

- Винаги те желая. - тя ме увери, успокоявайки обърканите ми мисли, когато ми сложи презерватива.

Аз хванах бедрата й и й помогнах да повдигне тялото си. В малкото пространство на колата беше по близко, по-дълбоко, когато тя се отпусна върху мен. Когато я изпълних, напълно и завладяващо, изсъсках тихо. Тя покри устата ми, поглъщайки стенанията ми, докато движеше бедрата си бавно, както направи в клуба.

- Така е толкова шибано дълбоко. - напомних й, хващайки кока й в ръката си и го дръпнах нежно, за да я накарам да ме погледне.
- Толкова е хубаво. - тя простена, поемайки ме в себе си.

Една от ръцете й се премести в косата ми, докато другата стоеше на врата ми. Беше толкова шибано секси така, когато алкохолът беше смесен с адреналин и тя беше прегладняла и нуждаеща се за мен, за тялото ми, за тази груба, страстна връзка, която само ние двамата споделяхме. Тя не би намерила това при никой друг, нито пък аз. Имам всичко, от което се нуждая с нея и тя не може да ме напусне.

- Мамка му, обичам те. - издишах в устата й, когато тя дръпна косата ми и затегна ръката си около врата ми.

Не беше некомфортно, тя прилагаше само лек натиск и това ме подлудяваше.

- Обичам те. - тя ахна, когато повдигнах бедрата си, за да я срещна и да вляза по-дълбоко от преди.

Взирах се в нея и се наслаждавах на чувството, когато тя движеше бедрата си. Удоволствието бавно започна да се издига от долния край на гръбнака ми и можех да усетя как Теса се напрегна, когато продължих да й помагам, като повдигах бедрата си всеки път. Тя трябва да мине на контрол на раждаемостта, нуждая се да усетя чувството от кожа до кожа отново.

- Нямам търпение да бъда вътре в теб без презерватив. - казах във врата й.
- Продължавай. - тя ме окуражи.

Обичаше мръсната ми уста.

- Искам да усетиш как свършвам в теб. - засмуках солената й кожа, опитвайки лекия слой пот - Ще ти хареса, нали? Да те маркирам по този начин? - само мисълта ме избута до края.
- Аз почти... - тя изстена и с едно силно дръпване на косата ми, двамата стигнахме до края си.

Помогнах й да стане от скута ми и смъкнах прозореца си, докато тя оправяше роклята си.

- Какво... - тя започна и аз метнах презерватива през прозореца - Ти току що не хвърли мръсен презерватив през прозореца! Ами ако Крисчън го види? - тя каза неясно.
- Сигурен съм, че няма да е единствения на този паркинг. - усмихнах й се.

Ръцете й се бореха с ципа ми, помагайки и да се облека, за да мога да карам.

- Може би не. - тя сбърчи нос и погледна през прозореца, когато запалих колата - Тук мирише на секс. - тя добави и се засмя - Помниш ли това? - тя се изкикоти.

Кимнах и я слушах да тананика всяка една шибана песен, която пуснаха по радиото, докато пътувахме към къщата на Ванс. Мислех да я подразня, но всъщност беше невероятен звук, особено след като слушах бандата на преследвача да свири. Невероятен звук? Дори започвах да мисля като нея.

- Психически ще трябва да премахна тъпанчетата си след тази вечер.

Тя ми се изплези като дете и запя дори по-силно.

...

- Ами ако сме заключени отвън? - Теса се изкикоти, когато стигнахме до алеята.
- Бавачката е тук. - напомних й.
- О, да! Лилиан... тя е толкова мила. - тя се усмихна.
- Мислех, че не я харесваш. - усмихнах се, заради нивото й на опияняване.
- Вече я харесвам, след като знам, че тя не е такава, каквато ти ме накара да си мисля.
- Не се цупи. - докоснах устните й - Тя много прилича на теб, само че е по-досадна.
- Моля? - тя изхълца - Това не беше мило от твоя страна да ме накараш да ревнувам.
- Но проработи, нали? - отвърнах самодоволно и излязох от колата.

Хванах ръката на Теса, за да може да се крепи на мен, докато вървяхме по алеята към вратата. Лилиан седеше сама на дивана, когато ние влязохме в къщата. Аз дръпнах роклята на Теса нагоре и тя ми извъртя очи.

- Как беше? - Лилиан се изправи.
- Много забавно, бандата беше страхотна. - охвали се Теса.
- Пияна е. - информирах Лилиан.
- Виждам. - момичето се засмя - Смит вече спи, той почти разговаря с мен тази вечер.
- Добре за теб. - казах и поведох Теса към коридора.
- Радвам се, че се видяхме. - пияното ми гадже извика на Лилиан.

Не знаех дали трябва да й кажа да си тръгва или трябваше да чакам Ванс да се прибере, затова не й казах нищо. Затворих вратата след Теса и тя се метна на леглото.

- Можеш ли да съблечеш това? - тя посочи роклята си - Сърби ме от нея.
- Да, изправи се. - помогнах й да съблече роклята и тя ми благодари с целувка на върха на носа ми.

Беше семпъл жест, но ме хвана неподготвен и й се усмихнах.

- Толкова се радвам, че си тук с мен. - каза тя.
- Така ли? - тя кимна и разкопча останалата част от копчетата на ризата на Крисчън.

Ръцете й избутаха дрехата надолу по ръцете ми и тя я сгъна, преди да отиде до коша за пране. Никога няма да разбера защо сгъва мръсните дрехи, но вече съм свикнал.

- Да, много. Сиатъл не е толкова невероятен, колкото си мислех. - тя най-накрая призна.

Подозирах това, както и Лиам. Утре трябва да я изведа през деня, за да я развеселя.

- Защо не?

Тогава се върни с мен в Pullman.

- Не знам. Просто не е. - тя се намръщи и аз бях изненадан, че исках да сменя темата, вместо да слушам колко е нещастна.
- Може да се преместиш в Англия. - настоях.

Тя ме погледна гневно със зачервени бузи и оцъклени от шампанското очи.

- Не искаш да ме заведеш на сватбата, но искаш да се преместя там. - тя ми се скара.
- Ще говорим за това по-късно. - накарах я да замълчи.
- Да... да... винаги по-късно. - тя се върна до леглото, но не го уцели.

Тя падна на пода и започна да се смее.

- Боже, Теса. - грабнах ръката й и й помогнах да се изправи, сърцето ми биеше като лудо в гърдите ми.
- Добре съм. - тя се засмя и седна, дърпайки ме със себе си.
- Дадох ти прекалено много шампанско.
- Да, така е. - тя се усмихна и бутна раменете ми, докато не легнах по гръб на леглото.
- Добре ли си? Как се чувстваш?
- Спри да се правиш да родител, добре съм. - тя отпусна главата си върху гърдите ми.

Захапах езика си, вместо да промърморя нещо.

- Какво искаш да правим? - попита ме тихо.
- Какво?
- Скучно ми е. - тя ме погледна с онзи поглед.

Теса се надигна и заби дивите си очи в мен.

- Ти какво искаш да правим, пиян задник?
- Да дърпам косата ти. - тя се усмихна широко и захапа долната си устна по най-греховния начин.

...

- Не можеш да спиш? - Крисчън светна лампата и се присъедини към мен в кухнята.
- Теса искаше вода. - казах му.

Бутнах вратата на хладилника, за да го затворя, но Ванс ме спря.

- Ким също. Това е цената, която плащаме, когато пием прекалено много шампанско. - каза той зад мен.

Безкрайното кикотене на Теса и неутолимата й жажда за удоволствие ме измориха и бях убеден, че скоро ще започне да повръща, ако не пие малко вода.

- Да, Теса е голяма бъркотия. - скрих усмивката си, когато се сетих как падна от леглото.
- Значи следващия уикенд в Англия? - той смени темата.
- Не, няма да ходя.
- Тук става въпрос за сватбата на майка ти.
- И? Не й е първата и вероятно няма да е последната. - казах му.

Той се пресегна, блъскайки бутилката с вода от ръката ми и тя падна на пода.

- Какво по дяволите? - наведох се, за да я взема.
- Нямаш никакво право да говориш за майка си по този начин.
- Теб какво те интересува? Не искам да ходя и няма да отида.
- Дай ми причина, истинска. - предизвика ме той.

Какъв по дяволите му е проблема?

- Няма нужда да давам причини на никого, просто не искам да ходя на една глупава сватба. Вече бях замъкнат на една този сезон и това ми е достатъчно.
- Хубаво. Аз вече се погрижих за паспорта на Теса, затова предполагам нямаш нищо против да останеш сам, докато тя се наслаждава на Англия за пръв път?

Изпуснах бутилката на пода. Този път може да си остане там.

- Ти какво? - ахнах.

Шегуваше се с мен, трябва да се шегува.

- Пратих първоначалното заявление и го платих в момента, в който разбрах за сватбата. Тя ще трябва да отиде до центъра, за да се снима и да завърши процеса, но аз направих останалото. - той се подпря на бар плота и скръсти ръцете си.
- Защо ще го правиш? Това не е легално. - бях бесен.

Сякаш ми пукаше дали е легално...

- Защото знаех, че ти ще си инатлив задник за цялото нещо и също знаех, че тя е единствения начин, по който ще те накарам да отидеш. Това е важно за майка ти и тя се притесняваше, че няма да отидеш.
- Права е да се тревожи. Вие двамата си мислите, че може да използвате Теса, за да ме принудите да отида в Англия? Майната ви и на теб, и на майка ми. - отворих хладилника, за да взема още една бутилка вода, само за да се държа като задник, но той го затвори с крак, преди да успея.
- Виж, знам, че животът ти не е струвал, окей? Както и моят, затова те разбирам, но няма да ми говориш по начина, по който говориш с родителите си.
- Тогава спри да се месиш в шибания ми живот, както правят те.
- Не се меся. Знаеш много добре, че Теса с удоволствие би отишла на тази сватба и също знаеш, че ще се чувстваш като задник, ако не я заведеш, заради собствените си егоистични причини. Може също да спреш да беснееш и да ми благодариш, че улесних седмицата ти.

Взирах се в него за няколко секунди, за да асимилирам думите му. Беше наполовина прав, вече бях започнал да се чувствам лошо, защото не исках да отида на сватбата. Единствената причина е, че Теса би отишла с удоволствие. Тази вечер тя се цупи достатъчно за това и това ме измори.

- Ще приема мълчанието ти като благодаря. - Ванс се усмихна самодоволно и аз извъртях очи.
- Не искам това да стане нещо голямо.
- Кое? Сватбата ли?
- Да. Как мога да я заведа на още една сватба и да я гледам как очите й се насълзяват, само за да й напомня, че тя никога няма да има това?

Крисчън тупаше с пръсти по брадичката си.

- Е, разбирам. - усмивката му нарасна - Значи това е причината? Не искаш да тя измисли някакви идеи.
- Не. Тя вече си има идеи. Главата на една жена е пълна с идеи, това е проблемът.
- Защо това да е проблем? Не искаш да станеш кръстник на сватбата й? - той ми се подигра.

Радвах се да видя, че не ми е ядосан, заради грубото ми държание само преди минути. Ето защо харесвах Ванс, той не беше чувствителен колкото баща ми.

- Защото няма да се случи и тя е една от тези луди жени, които започват да говорят за това месец, след като сме станали двойка. Тя буквално скъса с мен, защото казах, че няма да се оженя за нея. Понякога е шибано луда.

Той се изкикоти и отпи от водата, която трябваше да занесе на годеницата си. Теса ме чакаше да й занеса вода. Трябваше да приключва този разговор. И без това стана прекалено дълъг и личен за предпочитанията ми.

- Смятай се за късметлия, че тя иска това с теб. Не си най-лесният човек за разбиране и ако някой знае това, то това е тя.

Щях да го попитам какво по дяволите знае той за връзката ми, но бързо си спомних, че е сгоден за най-голямата уста в Сиатъл. Да задраскаме това, в целия щат Вашингтон... дори може би в Съединените...

- Прав ли съм? - той прекъсна мислите ми за неговата противна жена.
- Да, но все пак. Отвратително е да мисля за брак, особено която тя дори няма и двадесет.
- И това го казва човекът, който не иска тя да се намира на повече от три крачки разстояние от него?
- Задник. - промърморих.
- Вярно е.
- Това не означава, че не си задник.
- Туше. Наистина го намирам за смешно, че нямаш намерения да се жениш за нея, но изглежда, че не можеш да контролираш гнева си или тревогата си, когато може да я загубиш.
- Какво трябва да значи това?

Не мисля, че исках да знам отговора, но вече беше прекалено късно.

Очите на Ванс срещнаха моите.

- Тревогата ти е на най-високо ниво, когато се безпокоиш, че тя ще те напусне или когато друг мъж й обръща внимание. Знаеш ли какво помага ужасно много, когато става въпрос за тези двете?
- Какво?
- Пръстен. - той повдигна ръката си и докосна празното място, където скоро ще стои брачна халка.
- О, боже мой! Добрала се е до теб! Какво ти направи, плати ли ти? - засмях се, заради идеята.

Не беше невъзможно, като имам в предвид манията на Теса за брака и чара й.

- Не, глупако! - той хвърли капачката на бутилката по мен - Това е истината. Само си представи да можеш да казваш, че тя е твоя и наистина да е така. Сега са само думи, една празна заплаха, но когато Теса стане твоя съпруга, ще бъде реално. Тогава ще е шибано реално и и няма нищо по-задоволително от това, особено за прекалено параноични мъже като мен и теб.

Устата ми беше пресъхнала в края на речта му и аз исках да избягам от прекалено светлата кухня.

- Това са прекалено много глупости. - думите набързо излязоха от устата ми.
- Някога гледал ли си онова шоу Секс с града? - той се приближи и отвори един шкаф, докато говореше.
- Не.
- Секс в града, Сексът и града, не помня.
- Не, не и не. - отговорих.
- Ким го гледа постоянно, има всеки един сезон на DVD. - Крисчън отвори една кутия с бисквитки.

Беше два сутринта.

- Добре?

Теса ме чакаше, а аз стоях тук и обсъждах някакво шибано шоу.

- Имаше епизод, в който жените говореха как в живота си се влюбваш истински само два пъти...
- Добре... добре. Това стана прекалено странно. - прекъснах го - Теса ме чака.
- Знам... знам... нека да довърша набързо. Ще го кажа по по-мъжествен начин. - той ме погледна за разрешение и аз колебливо кимнах - Е, те казаха, че се влюбваш истински само два пъти в живота си и това, което искам да кажа е... отчасти думите ми нямат смисъл, но знам, че Теса е голямата ти любов.
- Каза, че се влюбваме два пъти?

Бях загубена кауза.

- Влюбен си в себе си, това е очевидно. - той изхърка.
- А твоите кои бяха? Голямата уста и майката на Смит? - повдигнах едната си вежда.
- Внимавай... - той ме предупреди.
- Съжалявам, Кимбърли и Роуз. - извъртях очи отново - Те са твоите? По-добре се надявай тези жени в шоуто да грешат.
- Ъъъ да. Това са моите. - той заекна.

Някаква емоция мина през лицето му, но прекалено бързо изчезна, преди да мога да разбера каква е.

- Е, след като не успя да докажеш твърдението си за каквото и да е, аз си лягам.
- Да... - той изглеждаше леко уплашен - Дори не знам за какво говоря. Пих прекалено много тази вечер.
- Да... добре. - оставих го сам в кухнята.

Не знам за какво по дяволите беше това, но беше странно да го видя заекващ, останал без думи.

Когато се върнах в стаята на Теса, тя спеше на нейната страна. Ръцете й се намираха под бузата й и коленете й бяха свити към тялото й.

Светнах лампата и оставих бутилката на нощното шкафче, преди да легна на леглото зад нея. Голото й тяло беше горещо срещу докосването ми и ме побиха тръпки, когато докосването от пръстите ми я накара да настръхне. Това ме успокояваше, напомняйки ми, че докосването ми, дори докато спи, събужда нещо в нея.

- Хей. - тя прошепна сънливо.

Аз леко се стреснах от гласа й и зарових лицето си във врата й, дърпайки я близо до себе си.

- Следващия уикенд отиваме в Англия. - казах й.

Тя бързо обърна главата си, за да ме погледне. Стаята беше тъмна, но телевизорът на стената осветяваше достатъчно, за да видя шока, изразен на лицето й.

- Какво?
- Англия. Следващия уикенд. Ти и аз.
- Но...
- Не. Идваш. Всички ме тормозят за това и знам, че и ти искаш да отидеш, затова не опитвай да спориш с мен.
- Ти нямаш...
- Тереза. Забрави. - притиснах ръката си към устата й и тя използва зъбите си, за да захапи нежно кожата на дланта ми - Ще бъдеш ли добро момиче и ще мълчиш ли, ако махна ръката си? - пошегувах се, сещайки се за обвинението й по-рано, че се правя на родител.

Тя кимна и аз преместих ръката си. Тя се надигна на един лакът и се обърна за да ме погледне. Беше невъзможно да разговарям с нея, докато е гола и борбена.

- Но аз нямам паспорт! - каза тя и аз скрих усмивката си.

Знаех си, че не е приключила.

- Вече работим по това. Ще измислим останалото утре.
- Но...
- Тереза...
- Два пъти в една минута. О, о. - тя се усмихна широко.
- Никога повече няма да пиеш шампанско. - избутах рошавата й коса далеч от очите й и проследих очертанието на долната й устна с палеца си.
- Определено не се оплакваше по-рано, когато аз... - заглуших пияната й уста, като притиснах устните си към нейните.

Обичам я толкова много, толкова шибано много, че мисълта да я загубя ме плаши. Наистина ли искам да я смеся... моето потенциално бъдеще, единствения шанс да имам такова, с проклетото си минало?