After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 280

  Гледна точка на Теса.

Ще бъде меко казано, ако кажа, че избягвах Хари. Няколко дни минаха, всъщност само два, но го го избягвах на всяка цена. Знаех, че е в тази същата къща, но просто не можех да понеса да го видя. Той почука няколко пъти на вратата ми, но аз измислих причина, заради която да не отворя вратата.

Просто не бях готова.

Крих се прекалено дълго, а и Карън скоро ще започне да става неспокойна, сигурна съм. Къса се по шевовете от щастие и знам, че тя не иска да пази допълнението към семейството им в тайна за дълго. Тя не трябва да го прави, трябва да се радва, да бъде горда и развълнувана. Не мога да проваля това като се държа като страхливка.

Точно затова не мога да избягвам този момент повече. Знам, че той е тук, в къщата, току що чух ботушите му да тропат по пода в коридора. Току що чух как вратата му се затвори и момент по-късно се отвори отново. Чух тези тежки ботуши отново, но този път пред вратата и. Зачаках тихо, надявайки се да чуя почукване, но в същото време исках той да се махне. Все още чаках деня, в който умът ми ще се прочисти, когато мислите ми отново ще имат смисъл.

Колкото повече време минава, толкова повече започвам да се питам колко ясни са били мислите ми. Винаги ли съм била толкова объркана, толкова несигурна в себе си и решенията си? Не бях сигурна, но ми се искаше да имам отговор.

Чаках го със затворени очи и пулсираща устна, захапана между зъбите ми, да си тръгне, преди да почука. Бях разочарована, но в същото време облекчена, когато чух вратата му да се блъска отсреща. Събирайки сили и вземайки телефона си в ръката си, проверих отражението си в огледалото за последен път и прекосих коридора. Когато вдигнах ръката си, за да почукам на вратата, вратата се отвори и Хари се показа без тениска, гледайки ме.

- Какво има? - той незабавно ме попита.
- Нищо, аз... - игнорирах как стомахът ми се сви, когато веждите му се събраха в разтревожен жест.

Ръцете му отново ме докосваха, палците му нежно се притискаха в бузите ми, а аз просто стоях на вратата, мигайки, без нито една определена мисъл в главата си.

- Трябва да поговорим за нещо. - най-накрая казах нещо.

Думите прозвучаха приглушени и той ме гледаше с объркване в зелените очи.

- Не ми харесва как звучи това. - той отвърна мрачно и ръката му се дръпна от лицето ми.

Той седна накрая на леглото и ме покани да вляза. Не се доверявах на късото разстояние помежду ни и дори гъстия въздух в стаята ме измъчваше.

- Е? Какво има? - Хари повдигна едната си вежда и сложи ръцете си зад главата си, лягайки на тях.

Спортните му шорти бяха толкова тесни, ластикът им стоеше толкова ниско, че можех да кажа, че не носи боксерки под тях.

- Съжалявам, че се държах така студено с теб. Просто се нуждая от малко време, за да премисля всичко. - казах му.

Не планирах да говоря за това с него, но устата ми очевидно имаш по-различни планове от главата ми.

- Всичко е наред. Давам най-доброто от себе си, за да ти дам пространство, но се радвам, че ти дойде в тази стая, защото и двамата знаем, че не струвам в това да ти давам пространство и това ме подлудяваше. - той изглеждаше облекчен, след като думите бяха казани.

Очите му се спряха върху моите и аз не можех да погледна настрани, заради интензивността им.

- Знам. - не можех да отрека контрола над собствените му действия, който той беше натрупал през последната седмица.

Харесваше ми това, че той е станал по-малко непредвидим, но щита, който изградих срещу него, все още присъстваше, дебнеше на заден план, чакаше го да избухне така, както винаги прави.

- Говорил ли си с Крисчън? - попитах го.

Трябваше да сменя темата, преди да се изгубя във вечната наша бъркотия.

- Не. - той изпуфтя, очевидно го бях обидила и това нямаше да свърши добре.
- Съжалявам, не исках да прозвуча безчувствена. - казах му, мислейки го наистина - Просто исках да разбера за какво мислиш сега.

Той не ми отговори и тишината се настани между нас като един безкраен път.


Гледна точка на Хари.

- Не звучиш безчувствена. Късметлия съм, че дори ми говориш. - напомних й.
- Кога мислиш да кажеш на Кен за всичко от Лондон? - попита ме Теса.

Отпуснах се на леглото и затворих очите си, за да помисля над въпроса й, преди да отговоря. Мислех за това много през последните няколко дни, колебаейки се дали да му го кажа набързо или да направя обратното и да задържа информацията за себе си.

Дали той трябва да знае и ако му кажа, склонен ли съм да приема промените, които ще настъпят от това? Ще има ли изобщо някакви промени или просто се държа като страхливец. Изглежда нещата се нареждаха, момента, в който започнах да толерирам и бях склонен да му простя, разбрах, че той не ми е баща.

- Все още не съм решил дали изобщо ще му кажа. отчасти исках твоето мнение по това. - сивите й очи не блестяха така, както преди, но днес притежаваха повече светлина, отколкото когато я видях за последно.

Беше си чист шибан тормоз да бъда под един покрив с нея и да не бъда близо до нея така, както се нуждая да бъда. Всичко се промени и по някакъв ироничен обрат на нещата, сега аз съм този, който иска вниманието й, молейки я аз най-малкото, което може да ми даде. Дори сега, замисленото изражение в очите е достатъчно, за да потуши постоянната болка, с която отказвам да се науча да живея, без значение Теса колко ще се дистанцира от мен.

- Искаш ли да имаш връзка с Крисчън? - тя нежно ме попита, малките пръсти проследяваха краищата на завивките.
- Не. - аз бързо отговорих - Мамка му, не знам. - поправих се - Нуждая се от теб да ми кажеш какво да правя.

Тя кимна и очите й срещнаха моите.

- Е, мисля, че трябва да кажеш на Кен, само ако това ще ти помогне да се справиш с болката от детството ти. Не мисля, че трябва да го правиш от гняв или омраза, както прави Крисчън, мисля, че имаш време да вземеш решение. Просто виж как ще потръгнат нещата. - тя предложи с разбиращия си тон.
- Как го правиш? - попитах я и тя наклони брадичката си, объркана.
- Какво правя?
- Винаги казваш правилното нещо.
- Не го правя. - леко се засмяхме - Не казвам правилното нещо.
- Правиш го. - протегнах ръката си, но тя се отдръпна - Казваш правилните неща, винаги си го правила. Просто не можех да те чуя преди.

Теса погледна настрани, но това беше нормално. Ще отнеме малко време, за да свикне да чува тези неща от мен, но ще свикне. Обещах си да й казвам как се чувствам, да спра да бъда егоистичен и да очаквам от нея да дешифрира всяка една моя дума, всяко едно мое намерение.

Чу се вибриране в скута й и тя извади телефона си от джоба на големия си суичър. Насилих се да си мисля, че е купила суичъра с логото на университета, а не е облякла суичъра на Лиам. Бях подложен да нося всяка една част от облеклото с логото на университета, но мразя идеята неговите дрехи да докосват кожата й. Беше неразумно и наистина шибано глупаво, но не можах да спра мислите и те нахлуха в главата ми, оставайки там.

Тя прокара палеца си по екрана и ми отне момент, за да осъзная какъв вид телефон държи. Грабнах iPhone от ръцете й, преди да може да ме спре.

- iPhone? Шегуваш се с мен! - взирах се в новия телефон в ръцете ми - Това е твое?
- Да. - тя се изчерви и се пресегна към телефона, но аз вдигнах ръката си над главата си, за да не може тя да го стигне.
- О, значи сега си си взела iPhone, но когато аз исках, ти не го направи. - пошегувах се.

Очите й бяха широко отворени и тя си пое въздух нервно.

- Какво те накара да размислиш? - усмихнах й се, намалявайки дискомфорта й.
- Не знам, предполагам му дойде времето. - тя повдигна рамене, все още нервна.
- Какъв е кода? - попитах я, докато натисках цифрите, които предполагах.

Бях предположил правилно и бях възнаграден с отключения й екран.

- Хари! - тя изпищя, опитвайки се да вземе телефона от мен - Не може да се ровиш в телефона ми! - тя се пресегна и хвана голата ми ръка с едната си ръка, а с другата се пресегна към телефона.
- Да, мога. - засмях се.

Най-малкото нейно докосване ме замая, всяка една клетка под кожата ми оживя при контакта на кожата ми с нейната.

- Тогава ми дай твоя. - тя най-накрая се засмя и протегна малката си чакаща ръка, която си подхождаше с малката, сладка, широка усмивка, която ми липсваше толкова много.
- Неп, съжалявам. - продължих да я тормозя, докато маниакално се взирах в съобщенията й.
- Дай ми телефона! - тя измрънка и се приближи към мен - Сигурно има много неща в телефона ти, които не искам да виждам. - усмивката й изчезна и буквално можех да почувствам как стените й отново се издигаха.
- Не, няма. В него има над хиляда твои снимки и цял албум с твоята глупава музика и ако наистина искаш да видиш колко съм жалък, можеш да провериш регистъра ми с повиквания, за да видиш колко пъти съм звънял на стария ти номер, само за да чуя онази робо-кучка да ми казва, че абонатът не е достъпен.

Тя ме изгледа гневно, очевидно не ми повярва. Не, че я виня. Очите й омекнаха, но само за момент, преди да каже:

- Няма нищо от Жанин? - гласът й беше толкова тих, че едва долових обвинението.
- Какво? Не! Давай, провери. Върху шкафа е.
- Предпочитам да не го правя.

Застанах на колене и притиснах рамото си към нейното.

- Теса, тя не означава нищо за мен. Никога няма да означава.

Теса даваше най-доброто от себе си, за да не й пука, бореше се срещу себе си, за да ми покаже, че е продължила напред, но я познавах добре. Знаех, че си мисли за идеята за мен и някоя друга.

- Трябва да вървя. - тя опита да стане, но аз не й позволих.

Аз използвах свободната си ръка, увивайки я около китката й и притиснах гърдите си срещу нейните, за да я надвия по един нежен, не-пещерняшки начин.

- Знам какво си мислиш, че се е случило, но грешиш. - опитах да я убедя.
- Не, знам какво видях. Видях я в твоята тениска. - тя изсъска.
- Не бях на себе си, Теса, но не съм я чукал.

Не бих го направил. Това тя да ме докосва беше достатъчно лошо. За момент се почудих дали трябва да кажа на Теса, че не можех да понасям устните на Жанин с вкус на цигари върху моите, но се отказах.

- Сигурно. - тя врътна очи.
- Липсваш ми, ти и твоето отношение. - опитах да разведря настроението, но тя само врътна очите си още веднъж - Обичам те. - добавих.

Това привлече вниманието й и тя бутна гърдите ми, опитвайки да остави малко място помежду ни.

- Спри да го правиш! Не може просто да решиш, че сега ме искаш и да очакваш от мен да се върна при теб.

Исках да й кажа, че ще се върне при мен, че ми принадлежи и никога няма да спра да я убеждавам за това, но вместо това аз се усмихнах и поклатих главата си.

- Да сменим темата. Просто исках да знаеш, че ми липсваш, окей?
- Окей. - тя въздиша.

Тя приближи пръстите си до устните си и ги ощипа леко, карайки ме да забравя какво щях да казвам.

- iPhone. - завъртях телефона й в ръката си отново - Не мога да повярвам, че си си взела iPhone и нямаше да ми кажеш. - погледнах я, когато намръщеното й изражение се превърна в усмивка.
- Не е кой знае какво. Помага ми с програмата ми и Лиам ще ми покаже как да си тегля музика и филми.
- Аз мога да ти помогна. - предложих.
- Няма нужда, наистина. - тя ми отказа.
- Ще ти помогна. Мога още сега да ти покажа. - не й дадох възможността да ми откаже отново.

Прекарахме един час по този начин, ровех се в каталога, избирайки любимата й музика и показвайки й как да тегли тези глупави, романтични комедии на Том Ханкс, които тя изглежда, че обича. Теса почти мълчеше през цялото време, само няколко "благодаря" и "не, не тази песен" излязоха от устата й и аз се опитах да не я насилвам да говорим.

Аз й причиних това, аз я превърнах в това тихо, несигурно момиче, което стои пред мен и аз бях виновен, че тя не знае как да се държи в този момент. Аз бях виновен за това, че всеки път, когато се приближа към нея, тя се отдръпва, отнемайки частица от мен.

Сякаш нямах какво повече да й дам, сякаш тя вече беше изпила всяка една частица от мен, но някак, когато ми се усмихне, тялото ми произвеждаше още от мен, за да мога да й дам. Всичко се отнася до нея и винаги ще бъде така.

- Искаш ли да ти покажа как да си сваляш и най-доброто порно? - опитах да се пошегувам и бях възнаграден с още едно изчервяване на бузите й.
- Сигурна съм,ч е си добре запознат с това. - тя отвърна на шегата ми.

Обичах това. Обичах това да мога да се шегувам с нея така, както правех и преди, и шибано много обичах това, че тя ми позволяваше.

- Всъщност не, имам си достатъчно картини тук горе. - потупах челото си с гипса си и тя направи гримаса - Само твои. - добавих.

Намръщеното й изражение не си отиде, но аз отказах да й позволя да си мисли така. Откачено е да си мисли, че аз бих мислил за някоя друга, освен за нея. Започвах да си мисля, че тя е толкова луда, колкото съм и аз. Може би това ще обясни защо тя остана толкова дълго с мен.

- Наистина го мисля. Мисля само за теб. Винаги за теб. - тонът ми беше сериозен, прекалено шибано сериозен, но не ми пукаше достатъчно, за да го променя.

Опитах с шегуване, приятелските глупости и нараних чувствата й. Тя ме изненада, като ме попита:

- За какъв вид неща мислиш, когато мислиш за мен?
- Не искаш да отговарям на това. - захапах долната си устна, когато картините се появиха в ума ми.

Теса легнала на леглото, бедрата й разтворени и пръстите й стискат чаршафа, когато тя свършва срещу езика ми.

- Вероятно си прав. - тя се засмя и след това въздиша - Винаги правим това, винаги се връщаме към това. - тя размаха ръката си между нас.

Знаех точно како иска да каже. Намирах се на средата на най-лошата седмица в живота си, а тя ме караше да се смея и усмихвам, заради един шибан iPhone.

- Това сме ние, бебе. Такива сме. Не можем да направим нищо.
- Можем. Трябва да направим нещо. Аз трябва. - думите й може би звучаха по-убедително в ума й, но мен не можеха да ме заблудят.
- Спри да премисляш всичко. Знаеш, че трябва да бъде точно така, да се шегуваме един с друг за порно, аз да мисля за всички мръсни неща, които бих ти направил.
- Това е пълна лудост. Не може да правим това. - каза тя, приближавайки се към мен, противоречейки на думите си.
- Да правим какво?
- Не всичко е за секса. - очите й се забиха в чатала ми и можех да забележа, че тя се опитваше да го отдели от издутината там.
- Никога не съм го казвал, но можеш да направиш услуга и на двама ни и да спреш да се държиш сякаш на мислиш за това, което и аз.
- Не можем. - каза тя, облизвайки устните си.

Разстоянието между нас беше прекалено малко и дишахме в синхрон.

- Не съм предлагал. - напомних й.

Не го предложих, но със сигурност не бих отказал. Но не съм такъв късметлия, няма никакъв начин тя да ми позволи да я докосна. Не и в скоро време.

- Предлагаше. - тя се усмихна.
- Кога не съм предлагал?
- Вярно. - тя се бореше с кикота си - Това е толкова объркващо. Не трябва да правим това. Нямам си доверие около теб.

По дяволите, радвам се, че е така.

- Кое е най-лошото, което може да се случи? - продължих и преместих ръката си на рамото й.

Тя трепна при допира, но не беше същото отблъскващо трепване, с което трябваше да се справям през последната седмица.

- Може да продължа да се държа като глупачка. - тя прошепна и аз задвижих ръката си нагоре-надолу по дължината на ръката й.
- Спри да мислиш, просто изключи ума си и позволи на тялото си да контролира това. тялото ти ме желае, Теса, нуждае се от мен.

Тя поклати глава, отричайки простата истина.

- Да, желае ме. - продължи да я докосвам, по-близо до гърдите й, чакайки я да ме спре.

Ако го направи, аз ще прекъсна всякакъв контакт. Никога не бих я карал насила да бъде с мен физически. Правил съм много прецакани неща, но това никога няма да бъде вариант.

- Виж, това, което искам да кажа е, че знам всяко едно място, където да те докосвам. - погледнах я в очите за разрешение.

Разрешението светеше като неонова табела. Тя нямаше да ме спре, тялото й все още ме желаеше така, както винаги.

- Знам как да те накарам да свършиш толкова силно, че да забравиш всичко останало.

Може би, ако задоволя тялото й, умът й ще бъде по-лесен за убеждаване. Тогава, когато мина през ума и тялото й, сърцето й ще ги последва. Никога не съм бил срамежлив, щом става въпрос за тялото й и задоволяването й, защо да започвам сега?

Приех мълчанието й и това, че тя не можеше да откъсне очите си от моите за "да" и се пресегнах към края на суичъра й. Шибано нещо, беше по-тежко, отколкото трябваше да бъде и шибаната връзка се заплете в косата на Теса. Тя плесна несръчните ми ръце и махна суичъра, разплитайки косата си от него.

- Не те насилвам, нали? - трябваше да я попитам.
- Не. - тя извиша - Знам, че е ужасна идея, но не искам да спирам. - тя призна и аз кимнах, надявайки се това да я накара да размисли - Трябва да се спася от всичко, моля те, разсей ме.
- Изключи ума си. Спри да мислиш за всички други глупости и се съсредоточи върху това. - прокарах пръстите си около врата й и тя настръхна под докосването ми.
- Добре. - тя ме хвана неподготвен и притисна устните си към моите.

За секунди бавната, несигурна целувка се изпари и беше заменена от нас.

Плахите моменти изчезнаха и изведнъж се намирахме на нашето собствено място, всичките глупости бяха изчезнали и бяхме само аз и Теса и нейните устните, които се разбиваха срещу моите, езикът й, движейки се бързо покрай моя, ръцете й в косата ми, дърпайки и карайки ме да полудея.

Увих ръцете си около нея и притиснах бедрата си към нейните, докато гърбът й не опря матрака. Коляното й беше сгънато, повдигнато, не нивото на чатала ми и аз безсрамно се търках в нея. Тя се задъха, заради отчаяността ми и премахна ръката си от косата ми, за да я премести върху гърдите си. Можех да избухна от чувството тя да бъде под мен отново, беше прекалено шибано много, но не достатъчно и не можех да сформирам мисъл, която да не включва нея.

Тя се докосваше, мачкайки една от гърдите си и аз се взирах в нея, сякаш бях забравил как да правя каквото и да е, освен да се взирам в перфектното й тяло и начина, по който тя най-накрая се отпуска покрай мен. Тя се нуждае от това дори повече, отколкото аз, тя се нуждае разсейване от реалния свят и аз с удоволствие ще й служа за разсейване.

Движенията ни не бяха пресметнати, чиста страст ни изпълваше. Аз бях огънят, а тя беше шибания бензин и нямаше никакъв знак за спиране или забавяне, докато нещо не избухне. Аз ще чакам, готов да се боря с пламъците за нея, да я пазя, за да не изгори, заради мен, отново.

Ръката й се придвижи надолу по тялото й и тя ме стисна, търкайки ръката си срещу мен и аз трябваше да се насила да не свърша само от това. размърдах бедрата си, отпускайки ги между нейните крака, когато тя дръпна ластика на шортите ми. Аз дръпнах нейните с една ръка, докато и двамата не останахме голи от кръста надолу.

Пъшкането, което излезе от устните й беше подобно на моето, когато се потърках в нея, кожа до кожа. Размърдах се леко, влизайки в нея и тя отново простена, този път притисна устата си към голото ми тяло. Тя ближеше и смучеше кожата ми, докато аз навлизах по дълбоко в нея. зрението ми се замъгли, докато се опитвах да се насладя на всяка една секунда от това, всеки един момент, в който тя е склонна да бъде с мен по този начин.

- Обичам те. - обещах й.

Устата й спря да се движи и хватката й около ръката ми се разхлаби.

- Хари...
- Омъжи се за мен, Теса. Моля те. - помолих я, влизайки в нея, изпълвайки я, надявайки се да я хвана в несправедлив момент на слабост.
- Ако ще казваш неща като това, тогава не можем да го направим. - тя ме помоли.

Можех да видя болката в очите й, липсата на самоконтрол, когато ставаше въпрос за мен и незабавно се почувствах виновен, че споменах този шибан брак, докато я чукам. Точното шибано време, егоистичен задник.

- Съжалявам, ще спра. - уверих я с целувка.

Ще й дам време да помисли и ще оставя настрана важните глупости, докато влизам и излизам от топлата й, мокра...

- О, боже... - тя прекъсна мислите ми със стенание.

Вместо да признавам неумиращата си любов към нея, аз ще казвам само нещата, които тя иска да чуе.

- Толкова си тясна. Мина толкова много време. - каза срещу врата й и едната от ръцете й се притисна към гърба ми, карайки ме да вляза по-дълбоко.

Тя затвори очите си и бедрата й започнаха да се затягат. Знаех, че вече е близо и въпреки че ме мразеше, тя обичаше мръсната ми уста. Нямаше да издържа дълго, нито пък тя. Липсваше ми това, не само чистото шибано съвършенство от това да бъда вътре в нея, а и това да бъда близо до нея по този начин беше нещо, от което се нуждаех, нещо от което тя се нуждаеше.

- Хайде, бебе. Свърши около мен, нека те почувствам. - казах през стиснати зъби.

Тя се подчини, стискайки едната от ръцете ми и пъшкайки името ми, когато отпусна главата си на матрака и свърши, а аз я последвах, свършвайки в нея.

- Мамка му. - аз се отпуснах на лактите си до нея, внимавайки да не я нараня с тежестта на тялото си.

Очите й бяха затворени, клепачите й бяха тежки, докато тя се опитваше да ги отвори.

- Мхм. - тя се съгласи.

Надигнах се на единия от лактите си и забих погледа си в нея, докато тя не гледаше. Страхувах се от това, което ще последва, когато тя започне да съжалява за това и гневът й към мен нарасне.

- Добре ли си? - не се сдържах започнах да проследявам извивката на голото й бедро с пръста си.
- Да. - каза тя с дрезгав и тих глас.

Толкова шибано много се радвах, че тя дойде при мен. Не знам колко още щях да издържа без да я виждам или без да чувам гласа й.

- Сигурна ли си? - настоях.

Трябваше да разбера какво значи това за нея.

- Да. - тя отвори едното си око и аз не успях да се преборя с глупавата си усмивка.
- Добре. - кимнах - Какво те накара да дойдеш тук? - попитах я и измореното изражение изчезна от красивото й лице - Какво има? - лицето на Зейн изплува в откачените ми мисли - кажи ми, моля те.
- Карън. - тя се обърна на една страна и аз насила преместих очите си от перфектните й гърди на показ.
- Какво за нея?

Защо по дяволите обсъждаме Карън, докато сме голи?

- Тя е... ами... - Теса спря за момент и гърдите ми се изпълниха с неочаквана паника за жената.
- Тя е какво?
- Тя е бременна. - каза тя.

Какво? По дяволите?

- От кого? - попитах.

Това очевидно развесели Теса.

- Баща ти. - тя се засмя, но бързо се поправи - Кен. От кой друг?

Не знам какво очаквах да чуя, но Карън и това, че е бременна определено не беше един от вариантите.

- Какво?
- Знам, че е малко изненадващо, но те са много щастливи.

Малко изненадващо? Това е повече от малко шибано изненадващо.

- Кен и Карън ще имат бебе? - изказах нелепите думи.
- Да. - Теса ме огледа внимателно - Как се чувстваш за това?

Как се чувствам? Не знам, по дяволите. Едва познавах човека, тъкмо започнахме да изграждаме нещо тук, а сега той ще има бебе?

- Предполагам, че няма значение как се чувствам аз, нали? - легнах по гръб и затворих очите си отново.
- Да, има. - каза Теса - Има значение за тях. Те искат да знаеш, че бебето няма да промени нищо, Хари. Те искат ти да бъдеш част от семейството. Ти ще бъдеш по-големият брат. - каза Теса с нежен глас.

По-големият брат?

Смит и неговия странен характер изплуваха в ума ми и ми се догади. Това е прекалено много за който и да е и със сигурност е прекалено много за някой, прецакан колкото мен.

- Знам, че е трудно да го проумееш, но мисля, че... - Теса започна.
- Добре съм. Нуждая се от душ. - станах от леглото и взех шортите от пода.

Теса се застана в седнало положение, объркана и наранена, когато аз обух шортите.

- Тук съм, ако искаш да поговорим за това. Просто исках аз да ти кажа за всичко това. - каза тя.

Това е прекалено много. Тя дори не ме иска. те отказа да се омъжи за мен.

Мамка му, мрачните мисли си проправяха път обратно към главата ми и аз бях зашеметен от борбата. Кога ще приключи това? Кога разни глупости ще спрат да се появяват в ума ми, когато най-накрая имам чувството, че съм на себе си?