After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 242

Гледна точка на Хари.

- Хари. - Теса изпищя и буквално хукна към мен.

Чорапите й се подхлъзнаха на дървения под и аз едва не получих сърдечен удар. Едно от колената й се удари в пода, но тя бързо се изправи, хвърляйки се в ръцете ми.

Това определено не беше реакцията, която очаквах от нея.

Мислех, че ще получа едно неудобно "Здравей" и усмивка, която дори не стигаше до очите й, но ми беше доказано, че греша и то много. Тя затегна ръцете си около врата ми и аз зарових лицето си в косата й. Сладкия мирис на шампоана й изпълни сетивата ми и аз веднага се чувствах като зашеметен от присъствието й, топло посрещане, в ръцете ми.

- Здравей. - казах най-накрая и тя ме погледна.
- Замръзваш. - каза ми тя.

Ръцете й се преместиха върху бузите ми, стопляйки ги.

- Вали и е студено, у дома е много по-зле... моят дом. - поправих се.

Очите й бързо се забиха в пода, преди да се върнат отново върху мен.

- Какво правиш тук? - прошепна ми тя, използвайки най-добрия си щит срещу компанията ни.
- Обадих се на Крисчън по пътя. - информирах Кимбърли, но тя продължи да ме гледа гневно със самодоволна усмивка.
- Не можа да стоиш далеч, нали? - измънка тя зад гърба на Теса.

Кимбърли беше най-голямата клюкарка наоколо и не съм сигурен как Крисчън се оправяше с нея, при това по собствено желание.

- Може да останеш в стаята срещу тази на Теса, тя може да ти покаже къде се намира. - каза силно Кимбърли.

Вместо да й отговоря, аз пуснах Теса и Кимбърли тихо изчезна от фоайето, оставяйки ни насаме.

- Съжалявам! - Теса заекна, оглеждайки стаята - Не знам защо го направих, просто е хубаво да видя някой познат. - тя се изчерви.

Не я пуснах, защото не исках да я прегръщам, тя просто го прие по този начин.

- И аз се радвам да те видя. - казах й, опитвайки да я отърва от засрамването й.
- Паднах на пода. - тя отново се изчерви и аз захапах вътрешната страна на бузата си, опитвайки да не се засмея.
- Да, видях. - леко се изкикотих и тя поклати глава, смеейки се на себе си.
- Ще останеш ли? - попита ме.
- Да, ако ти нямаш нищо против?

Очите й бяха ярки и малко по-светли от обикновено. Косата й беше спусната, леко накъдрена и неоправена. Нямаше никакъв грим и изглеждаше шибано перфектно. Часовете прекарани в представяне на лицето й пред мен, не ме бяха подготвили за този момент, когато мога да я видя отново. Умът ми не можеше да я побере цялата заедно с всичките й детайли, луничките малко под врата й, извивката на устните й, беше просто шибано невъзможно.

Тениската й беше широка и тези ужасни меки панталони покриваха краката й. Тя постоянно оправяше тениската й, дърпайки я надолу, играейки си с яката. Тя е единственото момиче, което бях виждал да носи тези ужасни дрехи, докато спи, но също изглеждаше толкова шибано секси. Тениската й беше бяла, а сутиенът-черен... беше облякла онзи черен сутиен. Чудех се дали осъзнава, че мога да я видя през тениската й...

- Какво те накара да размислиш? Къде са останалите ти неща? - попита ме Теса, когато ме поведе през коридора - Стаите на всички други са горе. - добави тя, без да подозира перверзните ми мисли.
- Това е всичко, само за една вечер. - казах и тя спря точно пред мен.
- Ще останеш само една нощ? - попита ме, а очите й потърсиха лицето ми.
- Да, ти какво си помисли? Че се местя тук?

Разбира се, че си го е помислила. Тя винаги вярва прекалено много в мен.

- Не. - тя погледна настрани - Не знам, мислех, че ще останеш за по-дълго.

И ето сега стана неловко, знаех си, че ще стане така.

- Това е стаята. - тя отвори вратата за мен, но аз не влязох вътре.
- Твоята стая е отсреща? - гласът ми се пречупи и звучах като шибан идиот.
- Да. - тя промърмори, гледайки надолу към заплетените си пръсти.
- Супер. - отвърнах глупаво - Сигурна си, че нямаш нищо против, че съм тук, нали?
- Да, разбира се. Знаеш, че ми липсваше.

Радостта на лицето й, когато влязох през вратата изглежда, че изчезна, когато реалността надвисна над главите ни. Никога няма да забравя как тя се затича към мен, буквално, имаше токова много емоции на лицето й, толкова много. Аз също го почувствах, повече, отколкото тя. Бях полудял без да я виждам.

- Да, но когато за последно се видяхме в онзи апартамент, аз буквално те гонех. - гледах как изражението й се промени, когато думите ми й напомниха за онази нощ.

Буквално можех да видя как една шибана стена се издига помежду ни и тя ми се усмихна фалшиво.

- Не знам защо го казах. - потърках челото си с китката си и проследих очите й към друга стая, нейната стая.
- Може да оставиш нещата си тук. - тя взе чантата от ръцете ми и я отвори.

Гледах я как извади намачканите ми тениски и боксерки от чантата и сбърчи нос.

- Тези чисти ли са? - попита ме тя и аз поклатих глава.
- Боксерките са.
- Ще изпера тези. - тя вдигна сака ми - Дори не искам да знам как изглежда апартамента. - ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка.
- Добре, че повече няма да го видиш. - пошегувах се, но усмивката й изчезна.

Каква глупава шега. Какво не ми е наред по дяволите?

- Не исках да прозвучи така. - бързо опитах да се поправя, заради глупавия си избор на думи.
- Няма проблем. Успокой се, окей? Това съм само аз, Хари. - гласът й беше нежен.
- Знам. - поех си въздух дълбоко и продължих - Просто имам чувството, че е минало толкова много време и ние сме в това средно положение, наполовина връзка, в която не струваме и не сме се виждали от много време и ти ми липсваше, надявам се аз да съм ти липсвал също. - издишах, след като говорех прекалено бързо.

Тя се усмихна.

- Така е.
- Кое е така? - настоях за точните думи.
- Липсваше ми, казвах ти го всеки ден.
- Знам. - приближих се към нея - Просто исках да го чуя. - пресегнах се и сложих един кичур коса зад ухото й, използвайки двете си ръце и тя се приближи към мен.
- Кога дойде? - малко гласче ни прекъсна и Теса бързо се отдръпна от мен.

Страхотно. Просто шибано страхотно.

Смит стоеше до вратата на новата спалня на Теса.

- Тъкмо пристигнах. - отговорих, надявайки се той да се махне, за да мога да продължа това, което почти бях започнал преди секунди.
- Защо? - попита ме той и влезе в стаята.
- Дойдох да я видя. - посочих Теса, която беше на повече от метър от мен и вземаше дрехите ми в ръцете си.
- О. - той тихо отговори, взирайки се в краката си.
- Не ме ли искаш тук? - попитах детето.
- Нямам нищо против. - той повдигна рамене и аз му се усмихнах.
- Хубаво, защото и да не беше така, нямаше да си тръгна.
- Знам. - Смит ми се усмихна и остави Теса и мен насаме.

Благодаря ти, боже.

- Той те харесва. - каза ми Теса.
- Той става. - повдигнах рамене и тя се засмя.
- Ти също го харесваш. - обвини ме тя.
- Не, не е така. Казах, че става.
- Както кажеш. - тя извъртя очи.

Тя беше права, отчасти го харесвах. Повече от което и да е друго пот годишно, което някога съм срещал.

- Тази вечер ще го гледам, докато Ким и Крисчън са на отварянето на клуба.
- Ти защо няма да ходиш?
- Не знам, просто не исках.
- Хм. - хванах устната си между пръстите си, за да скрия усмивката си от нея.

Бях развълнуван, че тя не иска да излиза и се надявам да е планувала да прекара нощта си, говорейки с мен по телефона.

- Ти можеш да отидеш, ако искаш, не е нужно да стоиш с мен.
- Не карах до тук, за да ходя в някакъв шибан клуб без теб. Не искаш ли да остана при теб?

Очите й срещнаха моите и тя отново взе дрехите ми в ръцете си.

- Да, разбира се, че искам да останеш.
- Добре, защото и да не беше така, нямаше да си тръгна. - пошегувах се и тя не се усмихна като Смит, а просто извъртя очите си - Къде отиваш? - попитах я, когато тя тръгна към вратата.
- Да изпера дрехите ти. - информира ме Теса.

Някои неща никога не се променят и се надявам да остане така.


Гледна точка на Теса.

Мислите ми бяха разбъркани, бях объркана и развълнувана, когато пуснах пералната машина. Хари дойде тук, в Сиатъл и аз дори не го попитах, нито го помолих. Той дойде по собствено желание. Въпреки че е само за една нощ, това означаваше толкова много за мен и се надявам това да е стъпка в правилната посока. Все още бях толкова несигурна, когато става въпрос за нашата връзка. Ние винаги имаме толкова много проблеми, толкова много безсмислени караници. Толкова сме различни, но в този момент, когато той е тук с мен, не исках нищо друго, освен това приятелство, от разстояние, наполовина връзка и да видя докъде ще стигнем.

- Знаех си, че той ще се появи. - когато се обърнах, Кимбърли се беше подпряла на прага на стаята.
- Аз не знаех. - казах й.
- Трябваше да знаеш, че ще го направи. Никога не съм виждала двойка като вас двамата.
- Не сме точно двойка. - въздишах.
- Хвърли се в ръцете му като по филмите, той е тук едва от петнадесет минути, а ти вече му переш дрехите. - тя кимна към машината.
- Дрехите му са мръсни. - игнорирах първата част от това, което тя каза.
- Вие двамата просто не можете да стоите далеч един от друг, наистина е интересно да ви гледам. Наистина ми се искаше да излезеш тази вечер, за да може да се приготвиш и да му покажеш какво изпуска. - тя ми намигна и ме остави сама в пералното помещение.

Иска ми се да бях получила нещо като предупреждение преди той да се появи, за да мога поне да си обуя едни дънки.

Тя беше права, че Хари и аз не можем да стоим далеч един от друг. Винаги е било така, откакто се запознахме. Въпреки че опитвах да се убедя, че не исках да го виждам, не можех да игнорирам пеперудите в стомаха си, всеки път, когато го срещах.

Хари винаги се появяваше там, където бях и аз, очевидно ходех в къщата на братството при всяка възможност. Мразех това място, но знаех, че ако отида, ще го видя. Не си го признах тогава, едва го признах и пред себе си, че копнеех за компанията му, въпреки че беше груб с мен. Спомените изглеждаха толкова древни. Имах чувството, че е било като сън, когато си спомнях как той се взираше в мен по време на часовете и след това извърташе очи, когато аз го поздравявах.

Чуха се стъпки по тавана, връщайки ме към реалността и аз тръгнах към стаята, в която Хари щеше да пренощува. Стаята беше празна, празната чанта на Хари беше на леглото, но него го нямаше. Излязох в коридора и го видях да стои до бюрото в стаята ми. Пръстите му докосваха моята книга за творческо писане.

- Какво правиш тук? - попитах го.
- Просто исках да видя къде... живееш сега. Исках да видя стаята ти.
- О. - забелязах как веждите му се събраха, когато той нарече стаята "моя".
- Това за университета ли е? - попита ме, повдигайки черната кожена тетрадка.
- За творческото писане. - кимнах - Прочете ли я?

Не можех да не се почувствам леко нервна, че може да го е направил. Бях завършила само едно домашно, но както всяко друго нещо в живота ми, накрая темата беше свързана с Хари.

- Малко.
- Просто ни възложиха задача да напишем есе по свободна тема, като първо домашно и... - затрудних се с обяснението си.
- Добро е, много добро. - той ме похвали и остави книгата на бюрото ми за момент, преди да я вземе и да отвори на първата страница - Кой съм аз. - той започна да чете първия ред.
- Моля те, недей. - помолих го.
- Откога те е срам от домашните ти? - той ме попита.
- Не ме е срам, просто... това нещо е лично. Дори не съм сигурна дали искам да го предам.
- Прочетох дневника ти по религия. - каза той и сърцето ми спря.
- Какво? - молех се да съм го чула грешно.
- Прочетох го. Ти го остави в апартамента и аз го намерих.

Мълчах, докато той се взираше в мен от другия край на стаята.

- Всяка една тема беше свързана с мен. - добави той.
- Знам, не го правех нарочно, но когато започнех да пиша... - бях засрамена и напълно хваната неподготвена от признанието му.

Идеята Хари да намери този дневник и да го прочете никога не ми беше минавала през ума, нито веднъж, но след като го е направил се чувствах уязвима и изложена.


Гледна точка на Хари.

- Прочетох го поне десет пъти. - признах.
- Наистина ли? - широко отворените й очи не срещнаха моите и устните й се разделиха.
- Не се срамувай, това съм само аз, забрави ли? - усмихнах й се и тя се приближи към мен.
- Знам, но вероятно съм звучала толкова жалко. - притиснах пръста си към устните й, за да я накарам да замълчи.
- Не е така.
- Аз... - тя опита да проговори зад пръстите ми, но аз ги притиснах по-силно.
- Приключи ли? - усмихнах й се широко и тя кимна.

Бавно премахнах пръстите си от устните й и тя ги облиза, а аз не можех да не се загледам.

- Трябва да те целуна. - прошепнах.

Лицата ни бяха само на няколко инча разстояние. Очите й се забиха в моите и тя преглътна шумно, преди да оближе устните си отново.

- Добре. - прошепна.

Тъкмо, когато устните ни щяха да се докоснат, почукване на вратата ни прекъсна.

- Теса? - тънкият глас на Кимбърли се чу от другата страна на вратата.
- Отърви се от нея. - прошепнах на Теса и тя се отдръпна от мен.

Първо детето, сега и тя. Може дори поканим Ванс да се присъедини към нас.

- Тръгване след няколко минути. - информира ни Кимбърли.

Браво на теб, сега се разкарай от тук...

- Добре, след малко ще изляза. - отговори Теса и раздразнението ми нарасна.
- Дори не трябваше... - започнах.

Когато Теса ме погледна, аз млъкнах и не довърших грубата си забележка. И без това не беше вярно това, което щях да кажа, нищо не можеше да ме спре да дойда тук.

- Трябва да изляза, можеш да останеш тук, ако искаш.
- Не, искам да съм там, където си и ти. - казах и тя се усмихна.

Мамка му, исках да я целуна. Толкова много ми липсваше и тя каза, че аз също съм й липсвал, тогава защо просто не... Теса уви ръцете си около врата ми и притисна устните си към моите. Имам чувството, че някой ме е включил в контакта, всяка клетка в мен се възпламеняваше и бръмчеше. Езикът й нежно влезе в устата ми, притискайки и галейки, когато аз увих ръцете си около бедрата й.

Задвижих краката си по пода, вземайки я със себе си, докато не стигнах до рамката на леглото. Легнах по гръб и тя нежно падна върху мен. Увивайки тялото й с ръцете си, аз ни преобърнах така, че тялото й да е под моето. Можех да почувствам пулса й под устните си, когато се те се плъзнаха надолу по врата й и нагоре към сладкото й място точно под ухото й. Ахвания и тихи стенания достигнаха до ушите ми. Започнах да правя бавни, мъчителни движения, движейки бедрата си срещу нейните, притискайки я по-силно към матрака. Пръстите на Теса докоснаха горещата кожа под тениската ми и ноктите й одраха гърба ми. Когато устните ми се преместиха върху ухото й, картината как Зейн влизаше в нея се появи в ума ми и аз бях на крака за секунди.

- Какво има? - попита ме тя.

Устните й бяха тъмно розови и подути от нежното ми нападение.

- Н-няма нищо. Ние трябва... ъм, да излезем от тук. - отговорих паникьосано.
- Хари. - тя настоя.
- Теса, забрави. Няма нищо.

О, нали знаеш, просто сънувах как Зейн те чука в нашето легло и сега не мога да спра да си го представям.

- Добре. - тя стана от леглото и изчисти ръцете си в меката материя на пижамата й.

Затворих очите си за момент, опитвайки да се отърва от отвратителните картини. Ако Зейн прекъсне още една секунда от времето ми с Теса, ще счупя всяка една кост в шибаното му тяло.