After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 207

  Гледна точка на Хари.

- Теса, ако не се прибереш, ще тръгна да те търся, пиян или не. - заплаших я, натискайки силно бутонът за край на телефона ми.
- Ще се върне. - увери ме баща й.
- Знам! - изкрещях и се върнах в спалнята.

Някой да ми припомни отново защо по дяволите той е тук? Нищо хубаво няма да излезе от това Теса и Моли да са в една стая заедно.

Тъкмо когато започнах да мисля как да изляза от апартамента, за да я намеря, след като нямам ключове, кола и съм с високо ниво на алкохол в кръвта, по - високо от легалното, чух предната врата да се отваря.

- Той е в другата стая. - каза Ричард силно и мисля, че опитваше да ме предупреди за пристигането на дъщеря му.

Отворих вратата преди нея и застанах отстрани, правейки й път да влезе. Тя не изглеждаше нито уплашена, нито обезпокоена, заради намръщеното ми изражение.

- Защо не ми отговори, когато ти се обадих? - попитах я.
- Защото ти казах, че ще се прибера скоро и ето ме.
- Трябваше да ми отговориш, притесних се.
- Притеснил си се? - тя очевидно беше изненадана от думите ми.
- Да, притесних се. Защо по дяволите беше с Моли?
- Не знам, Стеф ме покани на обяд и я доведе.
- Защо по дяволите ще го прави?

Шибаната Стеф.

- Какво ти казаха? Груба ли беше? - снижих гласа си.
- Не по - груба от обикновено. - тя повдигна едната си вежда.
- Стеф е кучка, щом я е довела. Какво казаха?
- Не знам, но мисля, че хората разпространяват слухове за мен. - тя се намръщи и събу обувките си.
- Какво? Какви слухове?

Но всъщност това, което исках да я попитам беше: "Кого трябва да убия?". Мамка му, все още съм пиян. Как е възможно това? Минаха поне три часа.

Мътно си спомням, че нямай ми беше казал, че една чаша алкохол се равнява на един час изтрезняване. Е, прецакан съм за десет или повече часа. Не мисля, че си спомням правилно.

- Чу ли ме? - гласът на Теса беше спокоен, но леко разтревожен.
- Не, съжалявам. - промърморих.
- Мисля, че хората казват, че аз и Зейн... знаеш ли? - тя се изчерви.
- Ти и Зейн какво?
- Това... че сме спали заедно. - очите й бяха изтощени, а гласът - мек.
- Кой казва това? - опитвах да сдържам гласа си като този на Теса, въпреки изгарящия гняв, който се градеше вътре в мен.
- Всичко говорят за това, Стеф и Моли ми казаха.

Не знаех дали да я утеша или да позволя на гнева ми да ме превземе. Бях прекалено пиян за тези глупости.

- Не искам хората да ме мислят за такава.
- Не ги слушай, те са едни идиоти. Ако имаше слух, щях да се уверя да се премахне. Не се тревожи. - седнах до нея на леглото.
- Сърдиш ли ми се? - попита ме, а сиво-сините й очи срещнаха моите.
- Да, бесен съм ти, защото не не ми отговаряше и след това Стеф не ми отговори, но не съм ядосан, заради този глупав слух или поне не на теб. Те вероятно са си го измислили, защото са искали да те наранят. - мисълта тези двете да кажа нещо на Теса, за да я наранят ме раздразни.
- Не разбирам защо я доведе и след това, разбира се, Моли трябваше да ми напомни, че е спала с теб. - тя потрепна, както и аз.
- Тя е една шибана кучка, която няма какво друго да прави, освен да си спомня за времето, когато я чуках.
- Хари. - Тес измрънка, заради описателното ми напомняне.
- Съжалявам, знаеш какво искаш да кажа.
- Все още ли си пиян? - тя разкопча гривната си и я остави на бюрото.
- Малко.
- Малко?
- Малко повече от малко. - усмихнах се.
- толкова си странен. - тя извъртя очи и извади шибания си плановник от чекмеджето на бюрото.
- Така ли? - застанах зад нея.
- Пиян си и си мил за всичко. Беше ми сърдит, защото не ти отговарях, но сега си... - тя ме погледна.

Мисля, че думата е "разбиращ" за цялата работа с Моли.

- Какво очакваше да направя?
- Не знам, да ми се развикаш? Лесно губиш търпение, когато си пиян. - тя отвърна меко и можех да забележа, че се опитва да не ме разстрои.
- Няма да ти викам, просто не те искам около тях. Знаеш какви са, особено Моли и не искам да те наранят... по какъвто и да е начин. - опитах да наблегна на всяка една дума.
- E, не ме нараниха, но съм малко разстроена, защото Стеф я доведе без да ме предупреди. Знам, че е глупаво, но поне веднъж искам един нормален обяд с приятел.

Исках да й кажа, че Стеф не е най - добрия избор за приятелка, но знаех, че тя нямаше никакви приятели освен Лиам и мен. И Зейн.

Но вече не. Нещата със Зейн бяха приключени и бях убеден, че той нямаше да се появи известно време.


Гледна точка на Теса.

- Стеф иска да направи прощално парти. - казах му и изчаках, за да видя реакцията му.
- Къде отива? Университета в Луизиана?
- Партито е за мен. - обясних му, избягвайки детайлите, че трябва да дойде в Сиатъл с мен.
- Казала си им, че ще се местиш? - гласът му стана по - дрезгав.
- Да, защо не?
- Защото все още не си решила, нали?
- Хари, ще отида в Сиатъл.
- Все още имаш време да го обмислиш.
- Както и да е. - смених темата, защото той все още беше пиян и не ме слушаше. - Какво мислиш за партито? Тя каза, че може да е вечерно парти в Найл и Тристан вместо парти в голямата къща. - обясних му и погледнах графика си за следващата седмица. Надявах се Сандра да ми звънне скоро, относно онзи апартамент, иначе няма да има къде да живея.

- Няма да ходим.
- Защо не? Щом е вечерно парти, няма да е толкова зле, без истина или предизвикателство, дръпни и тръгни.

Той се изкикоти и ме погледна с развеселено изражение.

- Казва се дръпни и духни, Тес.
- Знаеш какво имам предвид! Ще се видим с тях за последно... е, аз ще се видя с тях да последно, но ми бяха приятели по много странен начин. - не исках да се сещам за началото на приятелството ни.
- Ще говорим за това по - късно. От това ме заболя главата. - той простена.

Въздишах, предавайки се. По гласа му можех да разбера, че няма да продължим разговора.

- Ела тук. - той седна на матрака и разтвори ръцете си към мен.

Затворих плановника си и се присъединих към него на леглото, сядайки между краката му, а ръцете му се преместиха на бедрата ми.

- Не трябва ли да си ми ядосана или нещо такова? - той ме погледна с извратена усмивка.
- Объркана съм, Хари. - признах.
- Объркана от какво?
- Всичко, Сиатъл, преместването в друг кампус, заминаването на Лиам, изключването ти.
- Излъгах те.
- Какво? - прокарах пръсти през косата му, карайки го да ме погледне.
- Излъгах те за изключването.

Какво?

- Защо? - отдръпнах се от него и той отново опита да ме издърпа обратно, но аз не се поддадох.
- Не знам, Теса. - той се изправи - Бях бесен, защото ти беше навън със Зейн и цялата тази глупост за Сиатъл.
- Значи ми каза, че са те изключили, защото си ми бил бесен? - ахнах.
- Да, това и още една причина.
- Каква друга причина?
- Ще се ядосаш. - той въздиша.

Очите му все още бяха зачервени, но изглежда изтрезняваше.

- Кажи ми.
- Мислех, че ще ме съжалиш и ще дойдеш с мен в Англия.

Не знаех какво да мисля за признанието му. Трябваше да съм разстроена, но се радвах, че той си призна, преди да съм научила то друг източник. Честно казано почти исках да го потупам по гърба и да го поздравя.

- Честно, изненадана съм, че си призна, преди да съм научила от някой друг.
- Аз също. - той премахна разстоянието помежду ни, като сложи ръцете си на врата ми и педята му покриваше ченето ми - Моля те, не ми се сърди. Аз съм задник.
- Това е ужасна защита.
- Не се защитавам, аз съм си задник. Знам го, но те обичам и ми писна от всичко това. Знаех, че рано или късно ще разбереш, особено след като отиваш на тази ужасна почивка с баща ми.
- Значи ми каза, защото си знаел, че ще разбера?
- Да.
- Щеше да го скриеш от мен и щеше да ме насилиш да дойда с теб в Англия от съжаление?
- Да.

Какво по дяволите трябваше да отговоря на това?

Исках да му кажа, че е откачил, че не ми е баща и трябва да спре да ме контролира, но вместо това просто стоях с утворена уста като някоя глупачка.

- Знам колко е прецакано. Не знам защо съм такъв. Просто не искам да те изгубя и съм отчаян. - от изражението му можех да видя, че той не разбира как звучи.
- Не можеш да ме накараш да правя каквото и да е като ме лъжеш и манипулираш.
- Знам.
- Не, не знаеш. Ако знаеше, нямаше да ме излъжеш.
- Съжалявам, наистина. Но трябва да признаеш, че и двамата ставаме по - добри във това нещо наречено връзка.

Беше прав. По много странен начин и двамата бяхме станали по - добри в комуникирането. Бяхме далеч от нормална двойка, но нормалното никога не е било за нас.

- Е, ами брака? И това ли няма да те накара да дойдеш с мен?
- Ще говорим за това, когато не си пиян. - сърцето ми туптеше неконтролируемо и бях сигурна, че мога да го чуя.
- Не съм толкова пиян.
- Да, но си достатъчно пиян за такъв вид разговор.
- Кога ще се върнеш от Сандпойнт?
- няма ли да дойдеш?
- Не знам.
- Каза, че ще дойдеш. Никога преди не сме пътували заедно.
- Сиатъл. - каза той.
- Ти се появи там без покана и си тръгна на сутринта.
- Технически, да. - другата му ръка хвана бедрото ми.
- Наистина искам да дойдеш, Лиам ще се премести скоро. - от думите ме заболя.
- И какво от това?
- Баща ти ще се зарадва, ако дойдеш. Сигурна съм.
- Той е разстроен, защото ми наложиха глоба и ме подложиха на академичен изпит. При най - малката проява ще бъда изключен.
- Тогава защо не дойдеш с мен в кампуса в Сиатъл?
- Не искам да чувам и дума повече за Сиатъл тази вечер. Имах достатъчно дълъг ден и ужасно главоболие в момента.
- Напи се с баща ми и ме излъга, че са те изключили, говорим за Сиатъл. - изсъсках.
- Ти обу тези панталони и излезе, след като ме подразни с тях, а и не отговаряше на обажданията ми. - той се усмихна.

Не можех да свикна настроенията му.

- Не съм те дразнила и нямаше нужда да ми звъниш толкова много пъти. Задушаващо е.
- Задушаващо? - той извъртя очи, минавайки с палеца си по долната ми устна.
- Да, Моли те нарече преследвач. - усмихнах се под нежното му докосване.
- Сега ли? - той продължи да очертава устните ми, а тя неволно се отделиха една от друга.
- Да. - издишах.
- Хмм...
- Знам какво правиш. - пресегнах се махнах ръката му от бедрото ми, която се беше пъхнала под ластика на панталоните ми.
- И какво правя? - той се усмихна.
- Опитваш се да ме разсееш, за да не съм ти сърдита.
- И работи ли?
- Не много добре, а и баща ми е тук, затова няма начин да правя секс с теб, когато той е в другата стая.
- О, имаш предвид, както когато те чуках точно тук. - той посочи леглото - Докато майка ми спеше на дивана? Или онзи път, когато те чуках в банята на баща ми, или многото пъти, когато те чуках, докато Карън, Лиам и баща ми бяха в коридора? О, почакай, искаш да кажеш, когато те изчуках на бюрото ти в офиса ти...
- Добре! Добре! Схванах. - изчервих се и той се засмя.
- Хайде, Теси, легни.
- Ти си болен. - засмях се и се дръпнах от него.
- Къде отиваш? - той се нацупи.
- Да видя какво прави баща ми.
- Защо? За да можеш да се върнеш тук и да...
- Не! Боже, лягай да спиш или прави нещо. - радвах се, че беше в игриво настроение, но все още бях раздразнена, че ме излъга и отказва да дойде с мен в Сиатъл.

Бях сигурна, че когато се прибера от обяда, той ще ми е бесен, че не съм му отговорила. Не очаквах да поговорим така, а и той беше толкова разбиращ и си призна, че ме е излъгал. Може би Стеф го е предупредила, че съм си тръгнала, за да има време да се успокои. Но като се замисля, телефонът на Стеф беше на масата, когато се обърнах, за а погледна...

- Стеф не ти вдигна, когато й се обади, нали? - попитах го.
- Не, защо?
- Просто се чудех. - вероятно е искала да го подразни и да го ядоса още повече.

Не бях сигурна как се чувствах за това.

- Защо питаш?
- Казах й да ти каже, че се прибирам.
- О. - той погледна настрани.
- Ще отиде в хола, ако искаш, можеш да се присъединиш.
- Добре, само ще се преоблека.

Кимнах и отворих вратата.

- Ами баща ти? Той тъкмо се върна в живота ти и ти ще си тръгнеш? - той ме накара да замръзна на мястото си.

Отне ми момент да се осъзная и да изляза от стаята. Когато влязох в хола, баща ми отново спеше. Сигурно е изтощително да се напиеш следобед. Изключих телевизора и тръгнах към кухнята, за да си сипя чаша вода. Думите на Хари се повтаряха в ума ми. Не можех да позволя бъдещето ми да зависи от баща ми, който не бях виждала от девет години. Ако обстоятелствата бяха други, щях да помисля за това, но той е този, който ни напусна.

Когато стигнах до вратата на спалнята, чух гласа на Хари.

- Какво по дяволите беше това днес? - каза той и аз едва долавях гласа му.

Притиснах ухото си към вратата. Трябваше просто да вляза в стаята, но имам чувството, че не трябваше да чувам този разговор.

- Не ми пука, не трябваше да се случва. Сега тя е разстроена, а ти трябваше да... - не можах да чуя останалата част от изречението. - Не прецаквай това. - той изсъска.

С кого говореше? И какво трябваше човека да направи? Дали е Стеф? Или по - лошо, Моли?

Чух стъпките му да приближават вратата, затова влязох в банята.

- Теса? - той почука на вратата.

Отворих я и знаех, че изглеждам уплашена. Сърцето ми биеше силно срещу ребрата ми, а стомахът ми беше вързан на възел.

- Говореше ли в някой по телефона? - попитах го прекалено тихо.
- Защо?
- Просто питам, мисля, че те чух да говориш. - повдигнах рамене, а той погледна настрани.
- Къде е баща ти? Спи ли? - той бързо смени темата.

Параноята започна да прониква в мислите ми, докато следвах Хари обратно към спалнята.