After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 211

  Когато вратата се затвори и Зейн си беше тръгнал, за добро, аз затворих очи и облегнах главата си назад срещу облегалката. Не знам какво чувствах, всичките ми емоции бяха разбъркани, мятайки се около мен в облак от объркване. Част от мен беше облекчена, че приключих нещата със Зейн, но друга по - малка част чувстваше значителна загуба. Той беше единственият, който беше до мен от всички приятели на Хари и беше странно да осъзная, че никога повече няма да го видя. Нежеланите сълзи изгаряха бузите ми, докато се стичаха по тях, докато опитвах да се съвзема. Не трябваше да плача за това. Трябваше да съм щастлива, че най - накрая мога да затворя книгата със Зейн, да я оставя настрана, за да събира прах и никога да не я отворя повече.

Вратата се отвори и аз се ококорих, бършейки сълзите си. Бях ужасена и засрамена, когато зрението ми се изясни и можех да видя познатата черно - червена блуза да стои до вратата.

- Аз... - не можех да измисля извинение достатъчно бързо.
- Аз... - той също изглежда не можеше да намери думи - Съжалявам. - Зейн промърмори и излезе от стаята, оставяйки ме дори по - разстроена.

Не беше, защото исках да бъда с него или защото го обичах, не бих го поставила пред Хари, просто ме беше грижа за него и ми иска нещата да се бяха развили по друг начин. Иска ми се да бях запазила приятелството ни и може би тогава нямаше да се налага да го изхвърля от живота си. Не знаех защо се беше върнал обратно, но се радвах, че отново се тръгна преди да каже нещо, което да ме обърка или да го нараня повече.

Телефонът в офиса ми иззвъня и прочистих гърлото си преди да отговоря.

- Ало. - звучах жалко.
- Тръгна ли си? - чух гласа на Хари.
- Да.
- Плачеш ли?
- Аз просто... - започнах.
- Плачеш, нали?
- Просто съм малко разстроена.
- Защо? - попита ме.
- Защото той ми беше приятел, не знам защо съм разстроена. Не ми се сърди. - последното нещо, което исках беше да се карам с Хари.
- Какво трябва да си мисля, когато ти плачеш за него?
- Не знам, но знам, че не трябваше да му позволявам да влезе. Но трябваше да се изясним, че аз и той никога няма да бъдем нещо повече от приятели. - не плачех, но гладът ми беше ужасен.
- Това ли се случи? Каза му, че искаш само мен?
- Да, това се случи.
- Тогава защо си толкова разстроена. Искаш ли да бъдеш с него?
- Не! Затова му казах, че не искам. Просто се чувствам зле, защото го нараних.
- Сигурна ли си?
- Да, сигурна съм. - въздишах.
- Значи всичко приключи? Без повече изненадващи посещения от него, без повече промъкване наоколо?
- Да, всичко приключи, кълна се.

Той си пое дълбоко въздух и въздиша раздразнено.

- Добре тогава, не искам да чувам нищо повече за него, сериозен съм този път.
- Добре. - съгласих си, изненадана от реакцията му.

Ако Моли беше посетила Хари, знам, че аз щях да преиграя.

- Добре тогава, ще се видим, когато се прибереш у дома. Обичам те, Теса.
- Обичам те. - затворих.

Това мина много по - добре, отколкото очаквах. Не знам дали трябва да съм облекчена или леко разтревожена. Реших да се чувствам облекчена и да приключа последния си работен ден във Ванс възможно най - спокойно. Кимбърли дойде в офиса ми около три часа, а зад нея имаше момиче, което съм сигурна, че никога преди не бях виждала в офиса преди.

- Това е Ейми, моята заместничка. - Кимбърли представи мълчаливото зашеметяващо момиче.
- Аз съм Теса, ще ти хареса тук. - уверих я с приятелска усмивка.
- Благодаря! Вече ми харесва. - тя се похвали.
- Е, аз просто исках да мина през офиса ти, докато се преструвахме, че правим обиколка на сградата. - засмя се Ким.
- О, да, учиш я как да те замества, нали? - пошегувах се.
- Хей, да си сгоден за шефа има своите предимства. - похвали се Ким.

Ейми се засмя до нея, когато те напуснаха офиса ми. Последният ми ден тук най - накрая свърши и аз усетих, че ми се искаше да бе минал по - бавно. Ще ми липсва този офис и бях леко нервна да се прибера при Хари.

Огледах офиса си за последно и очите ми първо се фокусираха над бюрото. Стомахът ми се сви при спомена. Хари и аз на бюрото ми замъгли сетивата ми. Изглеждаше толкова екстремно да правим секс в офиса, когато всеки можеше да влезе всеки момент. Може и да е имало камери, за които не съм знаела. Това не ми беше минавало през ума. Бях прекалено заета да мисля за Хари, забравяйки за всичко останало. Това изглежда е работата ми всеки ден.

Докато се прибирах, спрях в Conner's за да купя нещо. Взех храна само за тази вечер, защото утре сутрин тръгвахме. Бях развълнувана, но притеснена за почивката. Надявам се Хари да контролира гнева си за два дни. Не ми изглеждаше възможно, но се надявах лодката да е достатъчно голяма за пет човека.

Отключих предната врата и я отворих с крака си, вземайки чантите от пода, когато влязох. Холът беше разхвърлян, празни бутилки от вода и опаковки от храна запълваха масичката. баща ми Хари бяха седнали в двата края на дивана.

- Как мина денят ти, Теси? - попита ме баща ми.
- Добре, това беше последният ми ден тук. - казах му, въпреки че вече знаеше.

Започнах да разчиствам боклуците им от масата и пода.

- Радвам се, че е минал добре. - каза баща ми и погледнах към Хари.

Той не каза нищо. Очите му бяха забити в телевизора.

- Ще направя вечеря и след това ще се изкъпя. - казах им и баща ми ме последва в кухнята.
- Един от приятелите ми каза, че може да ме вземе по - късно, ако няма проблем. Знам, че утре заминавате за няколко дни.
- Да, няма проблем. Можем да те закараме на сутринта, ако това ще е по - добре за теб. - предложих.
- Не, вече направихте достатъчно. Просто ми обещай, че ще ми кажете, когато се върнете.
- Добре... но как?
- Може би като дойдете до Lamar? Обикновено съм там. - той потърка задната част на врата си.
- Добре, ще го направя.
- Ще му се обадя сега и ще му кажа, че съм готов. - той изчезна от кухнята.

Чух как Хари го тормозеше за запомнянето на телефонните номера, защото той няма телефон. Извъртях очи, когато баща ми започна историята как никой е нямал телефони, когато е бил дете.

Реших да направя нещо лесно, печено пиле с ориз. Искаше ми се Хари да дойде в кухнята и да говорим, но предполагам е да изчака, докато баща ми не тръгне. Подредих масата и ги извиках. Хари влезе пръв и едва ме погледна. Баща ми го последва.

- Чад ще дойде скоро да ме вземе. Благодаря, че ми позволихте да остана, наистина го оценявам. - каза баща ми, докато вечеряхме.
- Няма проблем, наистина. - казах му.
- Толкова се радвам, че отново се намерихме.
- Аз също. - усмихнах се.

Все още не можех да осъзная, че този мъж беше баща ми. Мъжът, който не бях виждала от девет години, мъжът, който не харесвах, седеше срещу мен в кухнята ми, вечеряйки с мен и гаджето ми.

Погледнах към Хари, очаквайки груб коментар, но той не каза нищо, докато се хранеше. Мълчанието му ме караше да откачам. Искаше ми се да каже нещо, каквото и да е. Почистих кухнята, след като се нахранихме и се сбогувах с баща си, преди да вляза в банята. Щях да изчакам приятелите му да пристигнат, но вече минаваше осем часа,а ние трябваше да приготвим багажа си и да си легнем рано.


Гледна точка на Хари.

- Днес ли ще дойде или... - мислех да се изкъпя с Теса, но приятелят на Ричард се бавеше ужасно много.
- Да, каза, че ще дойде скоро. Вероятно се е загубил или нещо такова. - отговори той.
- Сигурно.
- Няма ли да ти липсвам? - той се усмихна.
- На твое място не бих стигнал толкова далеч. - исках да се усмихна, но не го направих.
- Е, може би ще си намеря работа и ще се видим в Сиатъл.
- Никой от двама ни няма да ходи в Сиатъл.
- Сигурно. - той повтори думите ми от преди няколко секунди.

Почукване на вратата прекъсна ужасния ни разговор и той стана от мястото си. Ричард отвори вратата, показвайки приятелите си и тогава аз също се изправих.

- Благодаря, че ме вземаш, приятел. - каза бащата на Теса на мъж.

Спрях се, оглеждайки го. Беше висок, с дълга черна коса, която беше вързана в отвратителна и мазна опашка. Бузите му бяха вдлъбнати, дрехите му бяха мръсни, а пръстите му бяха като черни линии на мръсните му кокалести ръце. Какво по дяволите.

- Това е мястото на дъщеря ти? - попита го мъжът, гласът му се връзваше с външността му.

Този беше толкова пиян.

- Да, хубаво е, нали? Гордея се с нея. - Ричард се усмихна, а мъжът го потупа по рамото, кимайки в съгласие.
- Кой е това? - попита го Чад.
- О, той ли? - двамата ме погледнаха - Това е Хари, гаджето на Теси.
- Яко, аз съм Чад. - каза той.
- Добре. - казах, наблюдавайки как очите му оглеждаха хола ни.

Бях облекчен, че Теса беше в банята и не й се налагаше да вижда тази откачалка. Когато чух вратата на банята да се отваря, се напсувах, защото проговорих прекалено рано. Чад повдигна дългия си ръкав, за да почеше ръката си и за момент се почувствах като Теса, искайки да избърша пода.

- Хари? - чух гласа й от коридора.
- Трябва да тръгвате, сега. - казах им с най - заплашителния тон.
- Искам да се запозная с нея. - каза Чад и аз трябваше да забия краката си в пода, притискайки ги с колкото можех повече натиск, за да не мръдна от мястото си.
- Не, не искаш. - изсъсках.
- Добре... добре... тръгваме. - Ричард погледна нагоре към приятеля си - Ще се видим по - късно Хари, благодаря отново. Стой далеч от затвора. - той се усмихна самодоволно и излезе от апартамента.
- Хари? - Теса отново ме повика, когато влезе в хола.
- Тъкмо си тръгнаха.
- Какво има? - попита ме тя.

Какво има? Хм... нека да видим, шибаният Тревър беше в офиса ти, последван от шибаният Зейн и всичко това за два часа. Да не споменаваме пияният ти баща, който доведе някакъв странен шибан човек в апартамента ни.

- Сигурна ли си, че баща ти само пие? - попитах я.
- Какво?

Рамото на тениската й, всъщност моята тениска, падна, оголвайки рамото й. Тя я намести и седна на дивана.

- Искам да каже от къде знаеш, че не се занимава и с други неща?
- Като какво?
- Не знам, няма значение.

Не исках да пораждам някакви идеи в главата й, че баща й не е само бездомна пияница, а и пристрастен към дрога. Не изглеждаше толкова зле, колкото задникът, който дойде да го вземе, но все още имах странно усещане за това.

- Добре... - отговори тя тихо.

Познавах я прекалено добре, за да знам, че мисълта баща й да се дрогира, не й беше минавала през ума. Никога не би си помислила, че това имах предвид.

- Сърдит ли си ми? - гласът й беше мек, плах.

Знам, че очаква да избухна всеки момент. Имах си причина да избягвам да говоря с нея.

- Не.
- Сигурен ли си?
- Не, не съм сигурен. Не знам. Да, бесен съм, но не искам да се караме. Опитвам да се променя, нали знаеш? Да не избухна и да не си го изкарам на теб за всяко едно нещо. - въздишах, търкайки задната част на врата си - Въпреки че нещата не са много малко. Казвах ти отново и отново да не се виждаш с него, но ти все още го правиш. Как ще се почувстваш, ако аз го направя? - добавих.
- Ще се почувствам ужасно, знам, че сгреших, като се срещнах с него.

Е, не очаквах това. Очаквах да ми се разкрещи и да защити Зейн, както винаги.

- Да, сгреши. Но ако ми кажеш, че си му казала, че всичко е приключило, тогава това е краят. направих всичко по силите си, за да го задържа далеч от теб, но той просто не спира. Бях на косъм да го убия и не знам какво повече мога да направя.
- Всичко приключи, кълна се. Никога повече няма да го видя.

Изтръпнах, когато се сетих, че тя плачеше, защото са се сбогували.

- Няма да ходим на онова парти в събота. - казах и тя се намръщи.
- Защо не?
- Защото не мисля, че е добра идея. - знаех, че не е.
- Искам да отида. - тя притисна устните си в права линия.
- Няма да ходим. - повторих.
- Ако искам да отида, ще отида. - тя отново настоя.

Мамка му, толкова е инталива.

- Да го обсъдим по - късно. Имаме шибана работа за правене, ако искаш да дойда с теб на това шибано нещо.
- Можеш ли да побереш повече обиди в едно изречение? - тя се пошегува и аз се усмихнах, представяйки си как да сяда на коляното ми.

Вероятно това ще й хареса, да лежи в скута ми, а ръката ми да удря кожата й, не прекалено силно. Достатъчно силно, за да стане розова.

- Хари? - тя прекъсна перверзните ми мисли.

Избутах ги настрана, засега.

- Да приготвим нещата си. - усмихнах се, знаейки, че тя ще се скрия зад ръцете си, ако й кажа за какво си мислех.

Приготвянето за мен се превърна в седене на леглото, докато тя сгъваше дрехите и подреждаше чантите ни. Тя плесна ръката ми, когато опитах да помогна, казвайки ми да седя и да не пипам нищо. Нямах проблем с това.

- Знаеш ли какво е странно? - попита ме тя, докато закопчаваше чантата, която беше пълна с глупости, от които не се нуждаеше на двудневно пътуване.
- Чантата не е за рециклиране? - усмихнах се.
- Не, умнико. Жената от апартамента в Сиатъл все още не ми се е обадила. Аз продължавам да й звъня, но тя не ми отговоря.

Мамка му.

- О, това е странно. Как мина последния ти ден тук? - смених темата.

Последното нещо, което помня беше Теса да повтаря плана си за утре сутринта отново и отново, докато не заспах.


Гледна точка на Теса.

- Хари! Трябва да ставаш, сега. Ще закъснеем. - разтърсих ръката му отново.

Аз вече бях облечена и готова, чантите ни вече бяха сложени в колата. Дадох му възможно най - много време да се наспи.

- Не, няма да дойда. - простена той.

Иска ми се да беше сутришен човек като мен.

- Моля те, ставай! - измрънках и го задърпах за ръката.
- Не, махай се. - той покри лицето си с възглавница, но аз я хванах и я метнах на пода.

Реших да сменя тактиката и доближих ръката си до предната част на боксерките му. Той заспа в дънките си, докато опаковах нещата ни. Отне ми много време да ги събуя, без да го събудя. Пръстите ми леко одраскаха кожата му над ластика над боксерките, но той не помръдна. Аз пъхнах ръката си в боксерките му и той отвори очите си.

- Добро утро. - Хари се усмихна наполовина.
- Ставай. - извадих ръката си и станах.

Той се престори на заспал отново, издавайки силни звуци, които приличаха на хъркане. Беше очарователно и игриво. Надявах се да остане в такова настроение през цялото пътуване. Всъщност ще съм доволна да е така само до края на деня.

- Не е честно. - той измрънка, обувайки вчерашните си дънки.

Той отиде до гардероба и взе една черна тениска. Погледна ме, след върна черната тениска и извади бяла. Прокара пръсти през косата си, карайки я да стои права и след това я издърпа назад.

- Имам ли време да си измия зъбите? - попита ме саркастично, гласът му беше дрезгав, защото беше сънен.
- Да, побързай. Взех ти резервна четка, защото трябваше да сложа чантите в колата.
- Вече си ги смъкнала?
- Да.
- Защо не почака? Аз щях да го направя.
- Нямаше да станеш, а и не исках да закъснеем. - повдигнах рамене и той сви устни - Измий си зъбите, за да можем да тръгнем. - казах му и огледах апартамента набързо, за да се уверя, че всичко е наред.

Минути по - късно Хари се присъедини към мен в хола и най - накрая тръгнахме. Кен, Карън и Лиам вече бяха готови и ни чакаха отпред, когато пристигнахме. Смъкнах прозореца си и Карън направи същото.

- Съжалявам, че закъсняхме с няколко минути. - извиних се, когато спряхме до тях.
- Няма проблем! Решихме, че може да пътуваме всички заедно, след като пътя е дълъг. - каза Карън и се усмихна.
- Няма начин. - прошепна Хари до мен.
- Хайде, Кен ми подари това за рождения ден, а все още не сме го използвали. - тя посочи черния SUV, в който се намираха.
- Не, по дяволите не. - каза Хари малко по - силно този път.
- Всичко ще е наред. - казах тихо, откъсвайки погледа си от другата кола.
- Теса. - той започна.
- Хари, моля те, не го прави трудно, моля те. - помолих го.

Погледът му омекна.

- Хубаво, мамка му, късметлийка си, че те обичам.
- Благодаря. - стиснах ръката му и се обърнах към Карън - Добре. - усмихнах се и изгасих колата.

Хари сложи чантите ни в багажника на колата на Карън, мръщейки се през цялото време.

- Това ще бъде забавно. - Лиам се засмя, когато се качих в колата.
- Може да седнете отзад. - каза Кен и му благодарих.

Хари седна до мен, след като каза, че не иска да седи до Лиам. Когато тръгнахме, Карън усили радиото и започна да пее тихо.

- Сякаш сме излезли от сълзлива комедия. - каза Хари и сложи ръката си върху моята, поставяйки я в скута си.
- Момчета искате ли да поиграем на няколко игри с коли? Любима ми е играта с регистрационния номер. - каза Кен и аз не се сдържах да не се разсмея на ужасеното изражение на Хари.