After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 245

  Гледна точка на Теса.

Ръцете на Хари бяха покрити с груба, черна лента, но все още бяха толкова нежни, когато се увиха около моите, докато той ме водеше към леглото ми.

- Надявам се да не съм те изморил. - той се усмихна широко, галейки бузата ми с покритите си кокалчета.
- Не.

Голяма част от напрежението, което контролираше тялото ми, беше прогонена от пръстите му. Но не много леката болка все още беше там.

Винаги е.

- Нямаш нищо против, нали? Искам да кажа, ти искаше лично пространство, а това не е точно пространство. - ръцете му се увиха около мен, докато колебливо стояхме до леглото.
- Все още се нуждаем от лично пространство, но точно това искам сега. - обясних.

Сигурна съм, че за Хари това нямаше никакъв смисъл, дори за мен нямаше, особено сега, когато зашеметяващата му личност е пред мен.

- Аз също. - той издиша и наведе главата си към врата ми - Това е нещото, което е добро за нас, да сме близки по този начин. - прошепна Хари.

Ръката му се затегна около тялото ми и той използва коленете си, за да легнем на легло, докато нежно смучеше изтръпналата ми кожа.

- Липсваше ми толкова шибано много, липсваше ми тялото ти. - той изсъска.

Ръцете му се преместиха под тънката ми памучна тениска и той хвана края, за да я надигне и да я съблече от мен. Опашката ми се заплете в яката, но Хари нежно я разплете и пръстите му се пресегнаха зад мен, за да махнах ластика, оставяйки косата ми да падне на матрака под мен.

- Начина, по който пулсът ти... - устните му бяха на инчове от моите, а пръстите му се притиснаха към врата ми, когато той издиша - Ускорява, когато те докосвам, особено тук. - свободната му ръка се плъзна надолу по корема ми и в предната част на меките ми панталони - Винаги си толкова готова за мен. - той простена, прокарвайки средния си пръст нагоре-надолу, дразнейки ме.

Чух собствените си възражения, излизащи безсрамно от устата ми, когато Хари премахна ръката си, за да приближи пръстите си към устните си.

- Толкова сладко. - той ми направи комплимент и мокрият му език покри върха на пръста му.

Той знаеше точно какво ми причиняваше. Знаеше как ми се отразяват мръсните му думи и колко много ме караха да го желая. Той знаеше и се справяше шибано добре в това да ме накара да горя от желание.


Гледна точка на Хари.

Знаех точно какво й причинявам. Знаех колко обича мръсната ми уста и докато я погледнах, тя дори не опита да го прикрие.

- Добро момиче си. - похвалих я, за да предизвикам стон от нейна страна без да докосвам горещата й кожа - Кажи ми какво искаш. - прошепнах в ухото й.

Буквално можех да чуя променливия пулс под кожата й, подлудявах я и го обожавах.

- Теб. - тя отчаяно и неясно отговори.
- Искам го бавно, искам да почувствам всеки един момент, в който теб те нямаше. - притиснах палеца си в памучните й бикини, откъсвайки ги от тялото й.

Очите й бяха широко отворени и тъмни. Устните й бяха розови и подути. Тя кимна и уви двете си малки ръце около моите, опитвайки се да ме придърпа по-близо.

- Вземи презерватива. - напомни ми тя.

Мамка му, беше точно в отсрещната стая, в която никой не би очаквал наистина да остана, след като Теса е само на няколко метра от мен. Както и да е, странно, но в нощното шкафче имаше презервативи, когато пристигнах.

- Ти вземи презерватива. - отвърнах, знаейки, че няма никакъв шанс да й позволя да се разхожда коридора наполовина облечена.

Нежно бутнах ръцете си под гърба й, за да разкопчая сутиена й и смъкнах презрамките надолу по двете й ръце, преди да го хвърля на пода зад нас.

- Презерв... - тя ми напомни, но беше прекъсната от рязкото си поемане на въздух, когато засмуках току що откритите й зърна.

Тя беше толкова чувствителна, когато я докосвах и исках да се насладя на всяка една секунда с нея.

- Шшт.. - накарах я да замълчи, като захапах чувствителната й кожа и станах от леглото.

Нямаше да губя времето си, за да се облека, носех поне боксерки... но дори и да не беше така, със сигурност нямаше да си пилея времето, за да се облека точно сега.

Върнах се в стаята с четири презерватива в ръка... Бях леко амбициозен и подготвен повече от необходимото, но заради начина, по който Теса се държеше тази вечер, може би щеше да ни потрябва цялото пълно чекмедже.

- Липсваше ми. - каза тя сладко, срамежлива усмивка покриваше лицето й и можех да видя срама в очите й, когато осъзна, че е казала думите на глас.
- И ти на мен. - отвърнах и прозвуча лигаво, колкото очаквах.

Тя беше седнала, наполовина гола, а гърбът й беше облегнат на рамката на леглото и коленете й бяха леко свити. От кръста надолу също беше гола, но кремавите чаршафи покриваха бедрата й, смесвайки се с кремавата й кожа.

Трябваше да се контролирам при гледката. Трябваше да се въздържам, за да не се метна на леглото, разкъсвайки чаршафите и вземайки това, което си е мое. Искам тази вечер... вече сутрин да мине гладко и не искам да прибързвам.

Усмихвайки се, аз се взирах в жената на леглото. Тя също се взираше в мен, очите й бяха нежни и топли, бузите й бяха оцветени в ярко розово. Когато легнах на леглото, нетърпеливите й ръце се преместиха право върху ластика на боксерките ми, дърпайки ги надолу по бедрата ми, краката й довършиха започнатото и тя ме хвана в ръката си, стискайки нежно.

- Боже. - изсъсках, незабавно губейки фокуса си върху всичко друго, освен докосването й.

Тя започна да изпомпва нежно, малката й китка се извърташе леко и аз обичах това, че тя знаеше точно как да ме докосва. Тя легна, но ръката й запази ритъма си и аз й подадох презерватива, инструктирайки я тихо какво да прави след това.

Тя кимна и бързо го направи. Когато латексът бе поставен върху мен, аз тихо изпсувах, заради нея и заради себе си, че никога не минахме на плана за контрола на бременността. Чувството от кожа до кожа беше като рай и след като го бях усетил веднъж, го желаех все повече и повече.

Тя бързо се качи върху мен и седна на кръста ми. Пенисът ми беше само на инч разстояние, за да влезе в нея.

- Чакай. - спрях я нежно, увивайки ръцете си около бедрата й и я поставих да легне на леглото до мен.
- Какво има? - объркването мина през очите й.
- Нищо, просто искам още малко да те целувам. - уверих я и сложих ръката си на врата й, за да доближа лицето й по близо до моето.

Устата ми покри нейната и аз покрих тялото й, насилвайки се да не бързам. С голото й горещо тяло срещу моето, трябваше да спра за момент и да оценя това, че след всичко, което й бях причинил, тя все още беше тук, тя винаги е тук и е въпрос на шибано време да й докажа, че си струва. Подпирах се с една ръка и легнах върху нея, разкрачвайки я с коляното си.

- Обичам те толкова много. Все още го знаеш, нали? - попитах я, докато езикът ми галеше нейния.

Тя кимна.

- Обичам те. - каза тя и за един ужасен момент, лицето на Зейн се появи в ума ми.

Признанието му за любов към моята Теса и нейното благодарно приемане, "И аз те обичам." беше изстенала тя. Побиха ме тръпки и аз спрях.

Теса забеляза колебанието ми, пъхна пръстите си в рошавата ми коса и устата й завладя моята.

- Върни се при мен. - помоли ме.

Това ми беше достатъчно.

Всичко изчезна, освен мекотата на тялото й под моето и мокротата й, когато влязох в нея. Чувството беше невероятно, без значение колко пъти съм я чукал, никога няма да ми е достатъчно.

- Обичам те. - тя повтори думите.

Увих едната си ръка около нея, за да може телата ни да са възможно най-близо едно до друго. Облизах сухите си устни и зарових лицето си във врата й отново, шепнейки мръсни неща в ухото й и целувайки я всеки път, когато тя изстене името ми.

Усетих как напрежението нарастваше в долната част на гръбнака ми, възпламенявайки всяка една клетка от тялото ми. Теса заби ноктите си в гърба ми, между плешките ми, сякаш търсеше думите, които бяха татуирани на гърба ми. Думите, които бяха за нея и само за нея.

"Не искам да бъда далеч от теб от този ден нататък"

Ще направя всичко, за да изпълня перманентното си обещание.

Надигнах се, за да я погледна. Едната ми ръка все още се намираше под гърба й, докато другата се плъзна нагоре към кръста й, между гърдите й и стигна точно под врата й.

- Кажи ми как се чувстваш. - изръмжах, едва сдържах удоволствието, което минаваше през мен.

Действията ми се забързаха и тя премести едната си ръка, за да стисне чаршафите. Всяко едно греховно движение на бедрата ми, всеки един яростен тласък в чакащото й тяло усилваше и уплътняваше силата, която тя притежаваше над мен.

- Толкова добре, Хари, толкова добре. - гласът й беше дрезгав и пресипнал, а аз поех стоновете й като алчен задник, какъвто съм си.

Усетих как тялото й се затяга и не издържах повече. С тихо стенание на името й, аз свърших в презерватива с бавни и небрежни тласъци, преди да се отпусна, едва дишащ, до нея.

Пресегнах се и издърпах тялото й до себе си. Когато отворих очите си, тънък слой пот покриваше меката й кожа, а очите й бяха отворени и се взираше в тавана.

- Добре ли си? - попитах я.

Знам, че бях малко груб в края, но също знаех колко много й харесва това.

- Да, разбира се. - тя се наведе, за да целуне голите ми гърди и стана от леглото.

Простенах неодобрително, когато тя облече бялата си тениска, закривайки тялото си.

- Ето ти лентата ти за коса. - тя се усмихна, горда със старомодната си забележка, и метна изпотената ми тениска на леглото.

Аз я навих и я увих около косата си, само за да предизвикам реакция от нейна страна.

- Не ти ли харесва? - попитах я и тя се изкикоти.
- Всъщност ми харесва.

Теса наистина ми правеше шоу, като се наведе, за да вдигне черните си бикини от пода и ги вдигна по краката си, поклащайки бедрата си. Факта, че не носеше сутиен, ми харесваше, докато поклащаше тялото си.

- Добре. Така ми е по-лесно. - посочих тениската на главата си.

Наистина се нуждаех от подстрижка, но приятелката на Моли, мацка с лилава коса на има Мадс, винаги ме е постригвала. Кръвта ми закипя, когато се сетих за Стеф. Тази тъпа шибана...

- Земята до Хари! - Теса ме изкара от омразната ми мисъл за Стеф.
- Съжалявам.

Теса въздиша пет пъти за една минути и пуфтеше и сумтеше раздразнено, докато опитваше да намери нещо интересно на телевизора, който беше закачен на стената. Тя седеше накрая на леглото с една ръка на бедрото си и една върху дистанционното, с намръщено изражение на лицето си.

- Има ли нещо? - попитах я.
- Не. - излъга тя.
- Кажи ми веднага. - настоях и тя издиша бързо.
- Нищо... просто съм малко... напрегната. - тя се изчерви.
- Напрегната? Трябва да си всичко друго, но не и напрегната след това... - дръпнах я за китката, за да се присъедини към мен на леглото.
- Аз не... знаеш, аз не... - тя заекна.

Срамежливостта й никога пропуска да ме изненада. В една минута стене името ми в ухото ми, за да я чукам по-силно, по-бързо, по-дълбоко, а в следващата тя не може да сформира едно изречение.

- Изплюй камъчето. - настоях.
- Не свърших.
- Какво? - задавих се.

Наистина ли бях толкова толкова зает със собственото си удоволствие, че не забелязах, че тя не е свършила?

- Ти спря точно преди... - тя тихо обясни.
- Защо не каза нещо. Ела тук тогава. - дръпнах тениската й, за да я съблека.
- Какво ще правиш? - попита ме, тонът й беше пълен с вълнение.
- Шшт. - накарах я да замълчи.

Не знам какво исках да направя. Исках отново да я любя, но ми трябваше малко повече време, за да се заредя.

Сетих се.

- Ще направим нещо, което сме правили само веднъж. - усмихнах й се самодоволно и тя се ококори.
- Какво е това? - вълнението беше заменено от нервност.

Легнах назад и се подпрях на лактите си, канейки я да се приближи към мен.

- Не разбирам. - каза тя.
- Ела тук и сложи бедрата си тук. - потупах празното място от двете страни на главата си.
- Какво?
- Теса, ела тук и се разкрачи над лицето ми. - обясних бавно и ясно.
- О. - тя изпищя.

Забелязах колебанието в очите й и се пресегнах, за да изключа лампата. Исках да се чувства възможно най-комфортно. Все още можех да видя нежната кожа на тялото й, големите й гърди, секси извивката на бедрата й.

Теса събу бикините си и след секунди изпълни инструкциите ми, коленичейки върху мен.

- Страхотна гледка имам от тук. - пошегувах се и изведнъж стана тъмно.

Тя бе издърпала тениската върху очите ми.

- Е, това всъщност е дори по-секси. - усмихнах се и тя ме накара да замълча с целувка върху устните ми - Но наистина, наистина е шибано секси. - добавих, когато тя се отдръпна.

Чух смеха й в тъмнината и хванах бедрата й с ръцете си, насочвайки я. След като езикът ми я докосна, тя започна да движи бедрата си, да дърпа косата ми, да шепне името ми, докато не се изгуби в удоволствието, което й доставях.


Гледна точка на Теса.

- Иска ми се да не си тръгваше утре. - прошепнах на Хари, докато прокарвах пръстите си върху татуираните му гърди.
- Аз също. - отговори просто той.
- Тогава недей. - не можех да скрия отчаяността в молбата си.

Хари постави пръстите си върху гърба ми и притисна голото ми тяло към неговото.

- Не искам, но казваш това, само защото току що те накарах да свършиш няколко пъти.

Ужасен смях изскочи от устните ми.

- Това не е вярно. - тялото на Хари се разтресе, заради развеселения му кикот - Наистина не е единствената причина, може да се виждаме през следващите уикенди за кратко и ще видим до къде ще доведе това?
- Очакваш да карам до тук всеки уикенд?
- Не всеки път, аз ще идвам там също. - наклоних главата си, за да го погледна - Вече проработи.
- Теса. - той въздиша - Вече ти казах какво мисля за дългото разстояние.

Очите ми се преместиха на вентилатора на тавана, който бавно се въртеше в кръг в слабо осветената стая. Рейчъл пълнеше чантата на Моника със сос маринара по телевизията.

- Да, но все пак си тук. - предизвиках го.

Той въздиша и нежно дръпна края на косата ми, карайки ме да го погледна отново.

- Туше.
- Е, мисля, че има някакъв вид компромис тук, нали?
- Какво предлагаш? - попита ме той нежно и притвори леко очите си, поемайки си въздух дълбоко.
- Не знам точно, дай ми секунда. - казах.

Какво по-точно щях да му предложа? Най-доброто за здравия разум и на двама ни беше да стоим далеч един от друг. Колкото и сърцето ми да забравяше всичките ужасни неща, през които Хари и аз преминахме в миналото, мозъкът ми не ми позволяваше да се откажа от останалото си достойнство.

Бях в Сиатъл, следвайки мечтата си, сама, без апартамент, заради властния характер на Хари и нежеланието и на двама ни да направим компромис дори за най-малкия и незначим детайл.

- Наистина не знам. - каза най-накрая, когато не успях да измисля нищо.
- Е, все още ли ме искаш тук? Само за уикендите, поне? - попита ме.

Пръстите на Хари въртяха косата ми помежду си.

- Да.
- Всеки уикенд.
- Повечето уикенди. - усмихнах се.
- Искаш ли да си говорим по телефона всеки ден, както тази седмица?
- Да.

Обичах колко просто си говорехме Хари и аз по телефона, никой от двамата не забелязваше минутите и часовете, които отминаваха.

- Значи всичко ще си бъде същото като изминалата седмица. Не съм съгласен. - каза той.
- Защо не?

Изглежда, че това проработи, защо не го виждаше?

- Защото, Теса, ти си в Сиатъл без мен и ние всъщност не сме заедно, а ти може да срещнеш някой друг или да се запознаеш с някой... - той млъкна.
- Хари. - надигнах се на един лакът и го погледнах.

Очите му се заровиха в моите и кичур от рошавата ми коса падна на лицето му. Без да прекъсваме очния контакт, нито да мигаме, пръстите му сложиха падналия кичур зад ухото ми.

- Не планувам да се срещам, нито да се запознавам с някой друг. Всичко, което искам от това, е малко независимост и двамата да можем да се научим да разговаряме.
- Защо изведнъж е толкова важно да си независима? - попита ме той и палецът и показалецът му се плъзнаха по ушната ми мида, карайки ме да настръхна.

Ако се опитваше да ме разсея, успяваше.

Въпреки нежните му докосвания и изгарящи зелени очи, аз продължих със задачата си - да го накарам да разбере какво искам да кажа.

- Не е изведнъж, споменах ти го и преди. Също не бях забелязала колко много завися от теб и не ми харесва, не ми харесва да е така.
- На мен ми харесва. - каза той тихо.
- Знам, но не мен не. - отказах да изгубя увереността в гласа си.

Подсъзнанието ми ме потупа по гърба, след това извъртя очи, защото не ми вярваше.

- Е, аз каква роля играя в тези глупости за независимостта?
- Просто прави, каквото правиш сега. Трябва да мога да правя нещо без да мисля дали ми разрешаваш или какво мислиш ти по въпроса.
- Защото сега не го правиш и никога не би направила половината неща, които правиш и сега.
- Хари. - предупредих го.

Не исках да се караме.

- Това е важно за мен, трябва да мога да мисля за себе си. Трябва да сме партньори... равни, нито един от нас не трябва да притежава повече сила от другия. - търсех думите в ума си, които щяха да обяснят по-добре какво искам, от какво се нуждая.
- Равни? Ти очевидно си тази с повечето сила. Искам да кажа, че аз съм този, който лежи тук и се съгласява за връзка три дни в седмицата.
- Това не е само за мен, това е добре и за теб. Знаеш, че е така.
- Предполагам, но как мислиш, че изглеждаме, когато можем да се разбираме, само ако сме в различни градове? - той ми зададе въпроса, който ме тормозеше, откакто дойдох тук.
- Е, ще мислим за това по-късно.
- Хубаво. - той инатливо извъртя очи, но омекоти действието си, целувайки челото ми.
- Помниш ли, когато ми каза, че има разлика между това да обичаш някой и това да не можеш да живееш без него? - попитах го.
- Не искам да чувам това изречение повече, наистина. - той измрънка и аз повдигнах ръката си, за да отместя мократа му коса от челото му.
- Ти си този, който го каза. - напомних му.

Пръстите ми проследиха очертанията на носа му и стигнаха до подутите му устни.

- Оттогава мислих толкова много. - признах.
- Защо? - Хари простена в раздразнение.
- Защото го каза, поради някаква причина, нали?
- Защото бях ядосан, това е. Дори си нямам никаква идея какво значи, просто се държах като задник.
- Е, както и да е, аз продължавах да мисля за това. - нежно потупах върху на носа му.
- Е, иска ми се да не беше, защото няма разлика между тези двете. - думите бавно минаха помежду ни, тонът му беше толкова замислен.
- Защо?
- Не мога да живея без теб и те обичам, вървят ръка за ръка. Ако можех да живея без теб, нямаше да съм толкова влюбен в теб, колкото съм и очевидно не мога да стоя далеч от теб. - той ми се усмихна леко.
- Забелязала съм. - сдържах кикота си, който щеше да изскочи от устата ми.
- Знам, че не говориш за мен. Ти едва не натърти задника си, докато тичаше, за да ме събориш на пода, когато пристигнах. - усмивката му светеше повече от слабото осветление и аз се задъхах, заради пронизващата му красота.

Когато той се държеше така, неприкрит и обикновен, нямаше нищо по-хубаво в света ми.

- Знаех си, че ще ме тормозиш за това! - ударих го по голите му гърди и ръката му бързо хвана моята между дългите си пръсти.
- Отново ли се опитваш да бъдеш груба с мен? Виж какво се случи последния път... - той надигна главата си от матрака и топлината започна да се простира надолу по тялото ми, спирайки се между вече измъчените ми бедра.
- Може ли да останеш още един ден? - подминах забележката ми за това, че съм груба.

Трябваше да знам дали утре ще мога да прекарам още време с него, за да можем да прекараме останалата част от сутринта, правейки това.

- Моля те. - добавих, притискайки лицето си във врата му.
- Хубаво. - каза той и почувствах как ченето му се мести, когато той се усмихна срещу челото ми - Само ако ми сложиш превръзка на очите отново.

С едно бързо движение, той уви ръката си около гърба ми и преобърна тялото ми под неговото. Загубихме се един в друг... отново и отново...


Гледна точка на Хари.

- Я виж ти кой се събуди най-накрая. - Кимбърли седеше на бара за закуска, когато влязох в кухнята.

На лицето й нямаше никакъв грим и косата й беше прибрана назад. Не мисля, че някога я бях виждал без един тон боклуци на лицето й и заради Ванс бих скрил грима от нея, защото тя изглежда много по-добре така.

- Да, да. - простенах и тръгнах право към кафе машината, която се намираше в ъгъла на плота.
- Кога ще тръгваш? - попита ме тя, докато бъркаше в купата си с маруля.
- Утре, ако няма проблем. Или искаш да си тръгна сега? - напълних чашата си тъмна течност и се обърнах към нея.
- Може да останеш, разбира се. Ако не се държиш като задник с Теса. - тя се усмихна широко.
- Всъщност не се държа така. - извъртях очи и годеникът й влезе в кухнята - Трябва ти по-стегната каишка за това, дори може би наморник. - казах му.

Той се засмя, точно когато Кимбърли ми показа среден пръст.

- Толкова класическо. - подразних я.
- Днес си в ужасно весело настроение. - Крисчън се усмихна лукаво и Кимбърли го изгледа гневно.

За какво по дяволите беше това?

- Чудя се защо е така? - той добави и тя го сръга.
- Крисчън. - тя му се скара и той поклати глава.

Той вдигна ръката си, за да се защити от игривото й нападение.

- Вероятно, защото му е липсвала. - предложи Кимбърли и погледна Крисчън, който обиколи острова с плодове, за да си вземе банан от кошницата.
- Чух, че среднощните тренировки помагат за това. - беше развеселен и очите му искряха, докато белеше банана.

Кръвта ми замръзна.

- Какво каза?
- Успокой се, той изтри записа преди да стигне до най-интересното. - увери ме Кимбърли.

Запис?

Мамка му. Разбира се, този задник има камера във фитнеса, мамка му, всяка главна стая вероятно има камери за наблюдение.

- Какво видяхте? - изръмжах, опитвайки се да сдържам пулсиращия си гняв.
- Нищо. Само това, че тя влезе в стаята, той знаеше, че не трябва да продължаваме... - тя сдържаше усмивката си и вълна от облекчение ме заля.

Бях толкова зает в момента, бях толкова зает с нея, че да мисля за охраняемите системи.

- Защо изобщо ще гледаш записа? Това е наистина шибано зловещо да ме гледаш как тренирам. - започнах да тормозя Ванс.
- Не се ласкай, проверявах монитора в кухнята за кратко и се случи така, че камерата във фитнеса беше отстрани.
- Сигурно. - казах бавно и извъртях очи.
- Той ще остане още една вечер, няма проблем, нали? - попита го Ким.
- Разбира се, че няма проблем. Не знам защо задникът ти не остане тук, знаеш, че ще ти плащам повече от Bolthouse.
- Но не ми плащаше, това е проблемът. - напомних му със самодоволна усмивка.
- Това беше така, защото беше първокурсник, беше късметлия да имаш платено стажантсво, а да не говорим за истинска работа без да си завършил.
- Bolthouse не са съгласни с теб.
- Те са путки. Трябва да ти припомня, че миналата година Ванс ги надмина с много. Разширих се тук в Сиатъл и планирам да отворя офис в Ню Йорк следващата година.
- Има ли смисъл от хваленето ти? - попитах го.
- Да, смисълът е, че Ванс е по-добро, по-голямо място, а и тя работи тук. - нямаше нужда да казва името на Теса, за да разбера накъде отива - Ще завършиш следващия семестър, не прави импулсивно решение сега, което ще въздейства на цялата ти кариера, преди дори да е започнала. - той отхапа от плода в ръката си и аз се замислих за груб отговор, но не можах да измисля такъв.
- Bolthouse има офис в Лондон.
- Кой се връща в Лондон? Ти ли? - той не скри сарказма в гласа си.
- Възможно е, планувал съм го и все още мисля да го направя.
- Да, аз също бях планувал. - той погледна бъдещата си съпруга - Ти никога няма да се върнеш да живееш там, както и аз. - Кимбърли се изчерви и се разтопи, заради думите му, а аз стигнах до заключението, че те са най-противната двойка, която съм срещал.

Сякаш можеш да видиш колко много се обичат само като ги гледаш. Досадно и некомфортно е.

- Твърдението ми бе доказано. - Крисчън се изкикоти и аз осъзнах, че не му бях отговорил.
- Не се съгласих с теб. - изсъсках.
- Да, но и не отрече. - Кимбърли се включи, като трошачка на топки, каквато си е.

Аз взех чашата си с кафе и топките си възможно най-далеч от Кимбърли.


Гледна точка на Теса.

Сутринта пристигна много бързо и когато се събудих, бях сама в леглото. Празната страна на леглото все още имаше формата на Хари, затова трябва да е станал само преди няколко минути. Тъкмо навреме, той влезе в стаята тихо с чаша кафе в ръката си.

- Добро утро. - каза той, когато забеляза, че съм будна.
- Добро. - гърлото ми беше стегнато и сухо.

Сетих се как Хари се движеше навътре и навън от устата ми с яростни тласъци и това накара вътрешностите ми да се свият.

- Добре ли се чувстваш? - попита ме.

Той остави горещото кафе върху шкафа и се приближи към леглото. Седна до мен накрая на леглото.

- Отговори ми. - добави спокойно, когато на мен ми отне прекалено дълго, за да му отговоря.
- Да, просто съм схваната.

Протегнах ръцете и краката си напред. Да, определено съм схваната.

- Ти къде ходи?
- Взех си кафе и трябваше да се обадя на Лиам, за да му кажа, че няма да се прибирам днес. - каза той - Ако все още искаш да остана.
- Искам. - кимнах - Но защо трябва да се обаждаш на Лиам?

Хари прокара ръката си през косата си и очите му се съсредоточиха върху изражението ми. Имам чувството, че пропусках нещо.

- Отговори ми. - използвах думите му срещу него.
- Грижи се за баща ти.
- Защо?

Защо на баща ми ще му трябва бавачка.

- Защото се опитва да изтрезнее и аз не съм толкова глупав, че да го оставя сам в апартамента.
- Там има алкохол, нали?
- Не, хвърлих го. Просто забрави за това, окей? - тонът му вече не беше нежен, беше настоятелен и очевидно беше на ръба.
- Няма просто да забравя. Има ли нещо, което трябва да знам, защото имам чувството, че изпускам нещо, отново. - скръстих ръцете си пред гърдите си и той си пое въздух дълбоко, затваряйки очите си драматично.
- Да, има нещо, което не знаеш, но те моля да ми се довериш, окей?
- Колко е лошо? - попитах го, ужасена от възможния отговор.
- Просто ми се довери, окей?
- Да ти се доверя за какво?
- Да ми се довериш да се погрижа за всички тези глупости и когато ти кажа какво се е случило, то вече няма да има значение. Имаш достатъчно неща на главата си, моля те, просто ми се довери за това и забрави. - настоя той.

Първоначалната параноя и паника, които винаги идват заедно с такъв вид ситуации, минаха през мен и бях на косъм грабна телефона на Хари да се обадя на Лиам сама. Но изражението на лицето на Хари ме спря, той ме умоляваше да му се доверя за това, че ще оправи каквото и да става и колкото и да исках да знам, не мисля, че ще мога да понеса още един проблем в чинията си в момента. Все още се възстановявах от предателството на Стеф.

- Добре. - въздишах.

Веждите му се събраха и той извърна главата си настрани.

- Наистина ли? - той беше поразен от лесното ми съгласие, сигурна съм.
- Да, ще дам всичко от себе си да не се тревожа, ако ми обещаеш, че е по-добре да не знам.
- Обещавам. - той кимна уверително.
- Добре. - аз завърших съгласието ни и дадох всичко от себе си, за да се отърва от завладяващата нужда да знам какво се случва с баща ми.