After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 260

  Гледна точка на Теса.

Когато алармата ми ме събуди в седем, аз насила станах от леглото. Едва спах, цяла вечер се въртях. Когато за последно проверих колко беше часът, беше три сутринта и не бях сигурна дали изобщо съм спала или съм била будна през цялото време.

Хари спеше, скръстените му ръце стояха върху корема ми. Той не ме прегърна миналата нощ, нито веднъж. Единственото докосване от него, което получих беше, когато ръцете му се протегнаха, уверявайки се, че съм все още там, преди да се върнат обратно върху корема му. Тази промяна в настроението му отчасти беше очаквана. Знаех, че не иска да идва тук, заради сватбата, но високото му ниво на безпокойство нямаше никакъв смисъл за мен, особено когато той отказваше да поговорим за това. Бих го попитала как очаква да се преместя и да живея с него тук, след като той не ме иска и за един уикенд.

Погалих челото му с ръката си, избутвайки косата му от там и продължих надолу към наболата му брада. Клепачите му трепнаха и аз бързо се отдръпнах, ставайки на крака. Не исках да го събуждам, той също не спа много спокойно. Иска ми се да знам какво го измъчваше, иска ми се да не се беше затварял толкова бързо. Той ми разказа всичко в писмото, което ми написа и докато нещата отвътре бяха неговите ужасни грешки, аз се справих с тях и продължих напред. Нищо, което той е направил в миналото може да ни навреди в бъдещето. Той трябва да го разбере, трябва иначе това никога няма да проработи.

Банята не беше трудна за намиране и аз търпеливо изчаках мръсната вода да изтече. Душът беше шумен и водното налягане беше много голямо, почти болезнено, но поне успокояваше мускулите на гърба и раменете ми.

Облякох си чифт дънки и кремав потник. Почудих се дали да не си облека флоралния суичър. Той нямаше копчета, затова Хари не можеше да ме накара да ги закопчея. Късметлия е, че не съм облечена само с потник. Вече беше пролет и се усещаше като такава в централен Лондон.

Ан не ми даде точно време за плановете ни днес, затова слязох долу, за да си направя кана с кафе. Час по-късно се върнах горе и взех електронната си книга, за да се занимавам с нещо. Хари се беше обърнал по гръб и изражението му беше намръщено. Без да го притеснявам, аз бързо излязох от стаята и се върнах към кухненската маса. Мина още един час и бях облекчена да видя Ан, която влезе през задната врата. Кафявата й коса беше прибрана назад, точно като моята, в нисък кок и беше облечена в нищо по различно, от анцуг.

- Надявах се да си будна, исках да ти дам малко време да се наспиш след вчерашния ден. - тя се усмихна - Готова съм когато и ти си.

Погледнах към правите стълби още веднъж, надявайки се Хари да слезе по тях с усмивка и да ме целуне за довиждане, но това не се случи. Взех чантичката си и последвах Ан към задната врата.


Гледна точка на Хари.

Когато се пресегнах за Теса, тя не беше в леглото. Не знам колко беше часът, но беше слънцето прекалено шибано ярко, показвайки се през откритите прозорци, опитвайки се да ме събуди. Не успях да се наспя, а и Теса цяла нощ се въртеше. бях буден през по-голямата част от нощта, спазвайки дистанция от неспокойното й тяло. Трябваше да се съвзема, преди да съсипя целия уикенд, но просто не можех да се отърва от параноята си. Не и след като майка ми имаше смелостта да държи Теса около Сюзън Кингсли.

Дори не се преоблякох, измих зъбите си и изплакнах косата си. Теса вече се беше изкъпала, тоалетната й чантичка беше сложена в празния шкаф.

Когато влязох в кухнята, каната с кафе все още беше гореща и наполовина пълна. Изплакната чаша от кафе стоеше на мивката. Теса и майка ми би трябвало вече да са тръгнали, трябваше да кажа нещо и да ги спра. Но защо не го направих? Този ден може да мине по два начина, Сюзън може да се държи като кучка и да направи деня на Теса като ад, или ще държи шибаната си уста затворена и всичко ще е наред.

Какво по дяволите трябва да правя цял ден, докато майка ми и Теса се разхождат из града? Мога да отида и да ги намеря, няма да е трудно, но майка ми вероятно ще бъде бясна, а утре е сватбата й. Обещах на Тес, че ще се държа с по най-добрия начин този уикенд. Вече бях нарушил обещанието си и не исках да влошавам нещата.


Гледна точка на Теса.

- Косата ти изглежда толкова хубаво. - Ан протегна току що лакираната си ръка през масата, за да пипне косата ми.
- Благодаря, свиквам с нея. - усмихнах се, гледайки се право в огледалото за масата.

Жената в спа салона беше ужасена, че никога преди не съм си боядисвала косата. След няколко минутно убеждаване, се съгласих да боядисам косата си в по-тъмен нюанс отгоре. Крайният резултат беше много светло кафяво, сливайки се с естествения цвят на косата ми в краищата. Разликата беше едва забележима и изглеждаше много по-натурално, отколкото си мислех. Цветът не беше перманентен, щеше да трае само месец. Не бях готова за перманентна промяна, но колкото повече се гледах в огледалото, толкова повече го харесвах.

Жената поработи и върху веждите ми, оформяйки ги в перфектна арка, а ноктите на ръцете и краката ми бяха лакирани в ярко червено. Отказах предложението на Ан за Бразилския восък, колкото и да бях мислила да си направя такъв, щеше да ми е неловко да го направя с майката на Хари, а и нямах проблем с бръсненето засега. Докато вървяхме към колата, Ан ме дразнеше, заради обувките ми, точно както синът й правеше и аз се сдържах да не кажа нещо, заради всекидневното й обличане на анцузи. През цялото време се взирах през прозореца, оглеждайки всяка една къща, сграда, магазин и човек по улиците.

- Това е мястото. - каза Ан след минути, когато паркира на един закрит паркинг, намиращ се между две сгради.

Последвах я до входа до по-малката сграда. Цялата тухлена сграда беше покрита с мъх и вътрешният ми Лиам се появи, когато се сетих за The Hobbit. Лиам би се сетил за същото нещо, ако беше тук. Щяхме да се засмеем, докато Хари мърмореше колко са ужасни филмите и как са развалили работата на J.R.R Tolkien. Лиам щеше да оспори твърдението му, както винаги, казвайки, че Хари тайно харесва филмите, а Хари ще го игнорира. Аз егоистично се представях място, където Хари, Лиам и аз може да живеем близо един до друг. Някъде, където Лиам и Даниел може да живеят в Сиатъл, може би в сградата, в която живеем аз и Хари. Място, където един от хората, за които ме е грижа най-много, няма да се премести в другия край на страната след няколко седмици.

- Днес е много топло, искаш ли да хапнем навън? - попита ме тя, сочейки металните маси наредени на терасата.
- Разбира се. - усмихнах се, следвайки я към последната маса.

Сервитьорката ни донесе кана с вода на масата ни и постави две чаши пред мен и Ан. Дори водата изглеждаше по-хубава тук, каната беше пълна с лед и перфектно нарязани кръгчета лимон.

- Ще я изчакаме да се присъедини... трябва да бъде тук всеки... - Ан огледа тротоара - Ето я и нея!.

Обърнах се, за да видя висока брюнетка, която бързо пресичаше улицата и ръцете й се мятаха във въздуха. Полата й, която стигаше до пода и токчетата й я затрудняваха да върви толкова бързо, колкото се опитваше.

- Сюзън! - лицето на Ан светна при тромавото появяване на жената.
- Ан, мила, как си? - Сюзън се наведе, за да целуне двете бузи на Ан, преди да се обърне към мен и да направи същото.

Чувствах се некомфортно и се усмихнах неловко, несигурна дали да отвърна на непознатия поздрав. Очите на жената бяха ярко сини, създавайки най-красивия контраст между бледата й кожа и тъмна коса. Тя се отдръпна, преди да мога да реша какво да направя.

- Ти трябва да си Тереза, толкова много невероятни неща съм чувала за теб. - тя се усмихна и ме изненада, като хвана двете ми ръце в нейните.

Тя нежно ги стисна и ми се усмихна широко, преди да издърпа стола до мен и да седне.

- Приятно ми е да се запознаем. - усмихнах й се.

Не познавах тази жена, само знаех, че не харесвах как името й афектира на Хари миналата вечер, но тя изглеждаше прекрасно. Беше объркващо.

- Дълго ли ме чакахте? - попита ни тя и се обърна, за да закачи чантичката и на облегалката на стола.
- Не, тъкмо пристигнахме. Прекарахме цяла сутрин в спа центъра. - Ан преметна бляскавата си кафява коса през рамо.
- Мога да забележа това, ухаете като букет от цветя. - Сюзън се засмя, пълнейки чашата си с вода.

Акцентът й беше елегантен и много по-твърд от на Ан и Хари. Въпреки държанието на Хари снощи, аз бях влюбена в Англия, особено това градче. Проучих го, преди да пристигнем. Снимките в интернет не могат да се сравнят с красотата на това място. Бях очарована, докато оглеждах улиците. Как можеше нещо толкова просто, колкото калдъръмените улици, очертани с кафенета и магазини, да бъде толкова пленително, толкова интригуващо?

- Готова ли си за последната проба днес? - Сюзън попита Ан.

Аз продължих да оглеждам наоколо, смътно слушайки разговора на жените. Вниманието ми беше насочено към старата и историческа библиотека от другата страна на улицата. Само можех да си представям колекциите, които са в нея.

- Да, ако този път роклята не ми стане, ще осъдя собственика. - Ан се засмя.

Обърнах се към тях и се принудих да спра да зяпам всичко наоколо, докато не накарам Хари да ме заведе наоколо и да разгледаме забележителностите.

- Е, след като аз съм собственика, може би ще имам проблем с това. - смехът на Сюзън беше тих и много чаровен.

Трябваше да си припомня да внимавам с нея. Въображението ми започна да се чуди, докато се взирах в красивата жена. Дали Хари е бил с нея, интимно? Той спомена за по-възрастни жени от него, дори няколко, но няма да му позволя да се затвори в себе си. Дали Сюзън, с нейните сини очи и дълга кафява коса, е била една от тях? Побиха ме тръпки при мисълта. Надявам се да не е. Игнорирах ревността, която дойде заедно с мисълта и се насилих да се насладя на вкусния сандвич, който сервитьорката току що постави пред мен.

- Е, Тереза, разкажи ми за себе си. Сюзън забучи вилицата си в парче маруля и го приближи към устните си.
- Можеш да ме наричаш Теса. - започнах нервно - Ще завърша първата си година в колежа в щата Вашингтон, тъкмо се преместих в Сиатъл. - погледнах към Ан, която в момента беше намръщена.

Хари сигурно не й е казал за преместването ми, или сигурно го е направил и тя е разстроена, че той не се е преместил с мен?

- Сиатъл изглежда като невероятен град, никога не съм била в Америка. - тя сбърчи нос - Но съпругът ми обеща да ме заведе това лято.
- Трябва да отидете, хубаво е. - отвърнах глупаво.

Седях в градче от някоя книга и казвах, че Америка е хубава, вероятно няма да й хареса. Бях нервна, ръцете ми леко трепереха, когато извадих телефона от чантата си, за да пратя съобщение на Хари. Просто едно кратко "Липсваш ми."

Останалата част от обяда беше изпълнена с разговори за сватбата и не можех да не започна да харесвам Сюзън. Тя се е омъжила повторно миналото лято, планирала е сватбата си сама и няма деца, само една племенница и племенник. Тя притежава булчински магазин, от който Ан е избрала роклята си. Един от петте в северен централен Лондон. Мъжът й държал най-известните барове, и трите се намират на миля и половина една от друга.

Булчинският магазин на Сюзън се намираше само на няколко пресечки от ресторанта, затова решихме да отидем пеша. Беше топло и слънцето беше ярко, дори въздухът изглеждаше по-свеж. Хари все още не беше отговорил на съобщението ми, но някак знаех, че няма да го направи.

- Шампанско? - Сюзън ми предложи в момента, в който влязохме в малкия магазин.

Имаше много малко място, но беше декориран перфектно, старомоден и чаровен, черно и бяло покриваше всеки един инч.

- О, не, благодаря. - усмихнах се.

Ан прие офертата й и ми обеща, че ще пие само една чаша. Аз почти й казах да пие повече, да се забавлява, но си нямах доверие да карам тук, беше странно да съм на мястото до шофьора и не искам да си представям какво е да карам. Докато гледах как Ан се смее и шегува със Сюзън, не се сдържах и се замислих колко са различни Ан и Хари всъщност. Тя е толкова разговорлива и оживена, а Хари е толкова... ами, Хари. Знам, че нямат особено голяма връзка, но ми се иска да мисля, че този уикенд ще промени това, не напълно, но се надявам Хари да се сближи с майка си на сватбения й ден.

- Ще изляза след минута, ти се чувствай като у дома си. - каза ми Ан, преди да дръпне завесата на главната пробна в центъра на магазина.

Седнах на плюшения, бял диван и се засмях, като я чух как напсува Сюзън, когато я ощипа с ципа. Може би тя и Хари си приличат повече, отколкото си мислех.

- Извинете ми. - женски глас прекъсна мислите ми.

Аз вдигнах глава, за да срещна чифт сини очи и жена с надут корем.

- Съжалявам, виждали ли сте Сюзън? - попита ме тя, оглеждайки мястото.
- Тя е вътре. - посочих скъпата завеса, покриваща пробната, в която Ан изчезна заедно със сватбената си рокля само преди минути.
- Благодаря. - тя се усмихна, въздишайки облекчено - Ако пита, пристигнала съм в два. - момичето се усмихна.

Тя сигурно работи тук. Очите ми се преместиха на табелката, която беше закачена на бялата й блуза. На нея пишеше "Натали". Погледнах отново към часовника, беше два и пет.

- Тайната ти е на безопасно място. - уверих я.

Завесата беше дръпната и Ан се показа, облечена в сватбената си рокля. Беше красива, напълно красива в семплата си булчинска рокля.

- Уау. - момичето, Натали и аз казахме едновременно.

Ан излезе, оглеждайки се в голямото огледало и избърса сълзите, стекли се от очите й.

- Прави това всеки път, когато я пробва, сега й е трети път. - Натали се усмихна.

Забелязах напиращите сълзи в очите й и знаех, че аз изглеждам по същия начин. Ръката й беше притисната към корема й.

- Тя е красива. Робин е късметлия. - усмихнах се към майката на Хари.

Тя все още се гледаше в огледалото, не я винях.

- Познаваш Ан? - младата жена учтиво ме попита.
- Да. - обърнах се към нея - Аз съм.. - Хари и аз наистина трябва да поговорим за това как да се представяме - Аз съм със сина й. - казах й и тя се ококори.
- Натали. - гласът на Сюзън прозвуча в малкия магазин.

Ан беше пребледняла, гледайки ту към мен, ту към Натали. Чувствах се сякаш изпускам нещо. Когато погледнах обратно към Натали, се загледах в ярко сините й очи, кафявата й коса, бледата й кожа. Сюзън. Сюзън е майката на Натали? Натали.

Мамка му. Натали. Онази Натали. Натали, която беше в ума на Хари и го измъчваше, или поне малката останала част от него. Натали, която беше сдъвкала и изплюла Хари.

- Ти си Натали. - каза, осъзнавайки се.

Тя кимна, гледайки ме в очите, когато Ан се приближи към нас.

- Да, аз съм. - по изражението й можех да разбера, че не е сигурна колко знам за нея и дори беше по-несигурна какво да каже.
- Ти си нея, ти си Теса. - каза тя, можех да видя как мислите й се сглобяват.
- Аз съм. - задавих се.

Нямах си никаква идея какво да й кажа. Хари ми каза, че сега е щастлива, че му е простила и е започнала нов живот, но й съчувствах и то силно.

- Съжалявам. - казах.
- Ще взема още шампанско. Ан, ела с мен. - Сюзън хвана Ан за ръката и нежно я поведе.

Ан обърна главата си, гледайки ни, докато не изчезна през вратата, все още облечена в роклята си.

- Съжаляваш за какво? - очите на Натали блестяха под светлините.

Не можех да си представя това момиче, това пред мен, с моят Хари. Тя беше толкова обикновена и красива, толкова различна от момичетата от миналото му, които бях срещала. Нервно се засмях.

- Не знам.

За какво точно се извинявах?

- За това, което ти е направил. Знам какво ти е сторил.
- Така ли? - изненадата управляваше гласа й, когато тя продължи да се взира в мен, опитвайки се да ме разбере.
- Да. - потвърдих и изведнъж почувствах нуждата да й обясня - Сега той е различен, съжалява за това, което ти е причинил. - казах й.

Това нямаше да промени нищо, но тя трябваше да знае, че моят Хари не е същия човек, който тя някога е познавала.

- Аз го видях. - тя ми напомни.

Знаех го, просто исках тя да го чуе от мен.

- Той беше празен, когато го срещнах на улицата. Сега по-добре ли е? - търсех осъдителност в замъглените й очи, но нямаше такава.
- Да, по-добре е. - казах, опитвайки се да не поглеждам към стомаха й.

Тя повдигна ръката си и златна халка седеше на пръста й. Толкова се радвах, че нещата са се развили така за нея.

- Той е правил много лоши неща и знам, че съм далеч от очертанията в момента. - преглътнах, опитвайки да запазя увереността си - Но за него беше много важно това, че си му простила. Значеше толкова много, затова ти благодаря.

Не мисля, че Хари е съжалявал толкова, колкото е трябвало за нещата, които й е причинил, но прошката й събори част от стената, която той е изграждал в продължение на години, давайки му малко спокойствие.

- Ти сигурно го обичаш толкова много. - отговори тя тихо, след дълго мълчание.
- Да, много. - очите ми срещнаха нейните.

Ние бяхме свързани по някакъв странен начин. Чувствах странна връзка с тази жена, която Хари е наранил толкова лошо. Не можех дори да си представя как се е чувствала, колко е била унизена и колко болка е понесла, заради него. Била е изоставена не само от Хари, а и от семейството си. Аз бях точно като нея, бях като една игра за него, докато той не се влюби в мен. Това беше разликата между мен и тази сладка, бременна жена. Той ме обича и не е бил способен да обича нея. Не можех да игнорирам отвратителната мисъл, която мина през ума ми след това, мисълта дали я е обичал, но ако беше така, сега нямаше да го имам и бях егоистично благодарна, че не му е пукало за нея, така както му пука за мен.

- Той държи ли се добре с теб? - тя ме изненада с въпроса си.
- През повечето от времето. - усмихнах се, заради ужасния си отговор - Все още работи по това. - довърших сигурно.
- Е, това е всичко за което мога да се надявам. - тя отвърна на усмивката ми.
- Какво искаш да кажеш?
- Молих се Хари да намери спасението си и това най-накрая се случи. - усмивката й нарасна и тя отново докосна корема си - Всички заслужават втори шанс, дори най-лошите грешници, не мислиш ли?

Бях очарована от нея. Не бих казала, че ако Хари ми беше направил това, което беше сторил на нея, без никакво извинение, щях да мисля позитивно за него. Вероятно щях да му желая смърт, но ето я нея, тази състрадателна жена, която иска дамо най-доброто за него след всичко, което й е причинил.

- Да. - съгласих се, въпреки провала ми да разбера как може да е толкова милостива.
- Знам, че ме мислиш за луда. - Натали леко се засмя - Но ако не беше Хари, аз нямаше да срещна Елайджа и нямаше само след дни да родя първия си син.

Побиха ме тръпки, заради мисълта, която мина през ума ми. Хари е бил препъни камък в живота на Натали, голяма гърбица на пътя към живота, който тя заслужава. Не искам Хари да бъде препъни камък, един болезнен спомен, който ще трябва да забравя. Искам Хари да бъде моят Елайджа, моят щастлив край.

Тъгата надви страха ми, когато тя приближи ръката ми към корема си, нещо, което най-вероятно аз няма да имам, заедно със златния пръстен на ръката й. Аз подскочих от движението срещу ръката ми и Натали се засмя.

- Той е зает там вътре, иска ми се вече да излезе. - тя се засмя отново и аз не се сдържах, връщайки ръката си, за да усетя движението отново.

Бебето в корема й ритна срещу ръката ми и аз се присъединих към нейното щастие. Не се сдържах, беше заразително.

- Кога трябваше да родиш? - попитах я, все още удивена, заради движението под ръката ми.
- Преди два дни. Инатлив е. Днес се върнах на работа, за да съм на крака, надявайки се да той да реши да се присъедини към нас. - тя говореше толкова нежно за все още нероденото си дете.

Дали някога ще имам това? Дали ще имам блясъка в бузите си и нежността в гласа си? Дали някога ще почувствам как моето беше рита в корема ми? Насила отпратих самосъжалението си. Все още нищо не беше сигурно.

Не, заради доктора, а заради Хари. Той никога няма да се съгласи да бъде баща на децата ти - подигра ми се подсъзнанието ми.

- Добре ли си? - гласът на Натали ме изкара от мислите ми.
- Да, съжалявам. просто се бях замислила. - излъгах и дръпнах ръката си от корема й.
- Наистина се радвам, че те срещнах, докато си в града. - каза тя, точно когато Ан и Сюзън се появиха от задната стая.

В ръцете на Сюзън имаше букет цветя и воал. Погледнах към часовника и видях, че е станало два и половина. Бях говорила с Натали достатъчно дълго, че бузите на Ан да станат розови, а чашата й да се изпразни.

- Дай ми пет минути и ще съм готова, може би ще трябва да караш! - Ан се засмя.

Трепнах при мисълта, но когато се сетих за втория ми вариант, да се обадя на Хари, шофирането на изглеждаше толкова зле.

- Пази се и поздравления отново. - казах на Натали, докато излизах от магазина.

Роклята на Ан беше в ръцете ми, а тя беше няколко крачки зад мен.

- Ти също, Теса. - Натали се усмихна, когато затвори вратата.
- Мога да я нося, ако е прекалено тежка. - каза Ан, когато стигнахме до тротоара - Мога да отида и да взема колата. Пих само една чаша, затова мога да карам.
- Няма проблем, наистина. - бях ужасена да карам колата й.
- Не, наистина. - тя се възпротиви и изкара ключовете от предния джоб на якето си - Мога да карам.


Гледна точка на Хари.

Обиколих цялата къща над сто пъти, обиколих шибания квартал два пъти, дори се обадих на Лиам. Вече полудявах и Теса не отговаряше на обажданията ми. Къде по дяволите са? Погледнах към телефона си, минаваше три часа. Колко време може да им отнеме този шибан спа салон? Как ще се държи, когато се върне? Дали останалата част от "що за прецакан човек съм" ще й бъде прекалено много?

Адреналинът минаваше през мен, когато чух колата на майка ми по калдъръма. Теса първа излезе от нея, тръгвайки към багажника и изкара една огромна бяла чанта. Имаше нещо различно в Теса.

- Ще се справя! - тя извика на майка ми, когато аз отворих предната врата.

Бързо се приближих към нея и грабнах глупавата рокля от ръцете й. Косата й, какво е направила с косата си?

- Ще отида до съседната къща, за да повикам Робин! - извика ни майка ми.
- Какво по дяволите си направила с косата си? - повторих мислите си на глас.

Тя се намръщи и сивото в очите й драстично се замъгли. Мамка му.

- Просто питам, изглежда добре. - казах й и отново я огледах.

Наистина изглеждаше добре. Тя винаги е красива.

- Боядисах я, не ти ли харесва? - тя ме последва към къщата и аз метнах чантата на дивана - Бъди внимателен! Това е булчинската рокля на майка ти! - Теса изпищя, вдигайки торбата от пода.

Косата й изглеждаше по-лъскава от обикновено и веждите й бяха различни. Жените правят прекалено много глупости, за да впечатлят мъжете, които едва забелязват разликата.

- Нямам проблем с косата ти, просто бях изненадан. - казах, мислейки го наистина.

Нямаше особено голяма разлика от косата й, когато тя напусна къщата. Беше просто леко по-тъмна в корените, но главно си беше същата.

- Добре, защото това си е моята коса и ще бъде такава, каквато я искам. - тя скръсти ръцете си пред гърдите си и аз се засмях - какво? - тя ме изгледа гневно.

Беше сериозна.

- Нищо. Просто намирам твоето могъщо-мощно женско нещо за забавно, това е. - продължих да се смея.
- Е, радвам се, че ти го намираш за забавно, защото си е такова. - тя ме предизвика.
- Добре. - грабнах ръката на суичъра й и я издърпах към себе си, игнорирайки гърдите й, които бяха на показ под тениската й.

Имах чувството, че това не е точния момент, в който да й направя забележка за това.

- Сериозна съм, без повече поведение като на пещерняк. - каза тя, малка усмивка проби през намръщеното й изражение, спирайки се точно в гърдите ми.
- Добре, успокой се. Какво по дяволите ти е сторила майка ми? - притиснах устните си към челото й.

Бях облечен, защото тя не спомена нито Сюзън, нито Натали. Бих предпочел да ме псува, заради боядисаната си коса, отколкото заради миналото ми.

- Нищо, ти беше груб, заради косата ми и аз реших, че е точния момент да те предупредя, че ще настъпят промени. - тя захапах вътрешната страна на бузата си, за да скрие усмивката си.

Дразнеше ме и се шегуваше, беше шибано очарователна.

- Да, да, без повече поведение като на пещерняк. - извъртях очи и тя се отдръпна - Сериозен съм, разбрах. - отново я дръпнах към себе си.
- Липсваше ми днес. - тя въздиша срещу гърдите ми и аз върнах ръцете си около нея.
- Така ли? - попитах, искайки тя да го потвърди отново.

Днес не й е било напомнено за миналото ми изобщо. Всичко беше наред. Този уикенд ще бъде наред.

- Да, особено, когато ми правеха масаж. Ръцете на Едуардо бяха дори по-големи от твоите. - Теса се изкикоти.

Кикота й се превърна в писъци, когато я метнах на рамото си и тръгнах към стълбите. Бях напълно сигурен, че някакъв мъж не й е правил масаж, защото ако беше така, тя със сигурност нямаше да ми го каже, кикотейки се.

Виждате ли, мога да спра с поведението като на пещерняк. Освен, разбира се, ако има истинска заплаха. Тогава няма значение, тук става въпрос за Теса и все има някой, който се опитва да ни раздели.

Задната врата изскърца и гласът на майка ми се разнесе из къщата, викайки ни, точно когато аз бях стигнал до средата на стълбището. Простенах и Теса се размърда, молейки ме да я пусна. Направих това, което ме молеше, само защото цял ден ми липсваше, а и майка ми ще бъде още по раздразнена, ако показвам прекалено много привързаност към Теса пред нея и съседа.

- Идваме! - отговори Теса, когато я оставих на пода.
- Всъщност не идваме. - целунах ъгълчето на устата й и тя се усмихна.
- Ти не идваш. - тя повдигна веждите си и аз ощипах задника й, когато тя бързо тръгна надолу по стълбите.

Повечето от тежестта в гърдите ми беше вдигната. Снощи се държах като шибан идиот без причина. Майка ми не би завела Теса при Натали нарочно, защо се притеснявах толкова?

- Какво искате за вечеря? Мислех да отидем до Zara, ние четиримата. - майка ми се обърна към бъдещия си съпруг, когато влязохме в хола.

Теса кимна, въпреки че не знаеше какво е Zara.

- мразя Zara, прекално е претъпкано, а и на Теса няма да й хареса там. - промърморих.

Теса би изяла каквото и да е, защото е учтива, но знам, че не би искала да яде черен дроб или агне на пюре за пръв път пред майка ми в ситуация, в която ще се чувства длъжна да се усмихва и да се преструва, че това е най-хубавото нещо, което някога е яла.

- Blues Kitchen тогава? - предложи Робин.

Честно, не искам да ходя никъде, по дяволите.

- Прекалено шумно. - подпрях се на лакти на плота и се заиграх с ръбовете, където облицовката беше отлепена.
- Е, тогава ти реши и ни кажи. - каза майка ми раздразнено.

Знам, че й писваше от мен, но бях тук, нали? Поглеждайки към часовника, кимнах. Беше само пет и нямаше да излезем до час.

- Качвам се горе. - казах им.
- Трябва да тръгнем след десет минути, знаеш какви са паркингите тук. - каза майка ми.

Страхотно. Бързо излязох от хола. Чух стъпките не Теса след себе си.

- Хей. - тя хвана ръкава на тениската ми, когато стигнах до коридора.

Обърнах се към нея.

- Какво? - попитах я, опитвайки се да запазя тона си възможно най-нежен, въпреки раздразнението ми.
- Какво ти става? Ако нещо те тревожи, просто ми кажи и ще го оправим. - тя предложи, усмихвайки се нервно.
- Как мина обядът ви днес? - тя не беше споменала нищо, но аз не се сдържах да попитам.
- О. - тя схвана и очите й се забиха в пода, а аз притиснах палеца си под брадичката й, за да я накарам да ме погледне - Мина добре.
- За какво си говорихте? - попитах я.

Очевидно не е бил толкова зле, колкото си мислех, че ще бъде, но тя беше несигурна да ми каже.

- Срещнах я, Натали. Срещнахме се.

Кръвта ми замръзна във вените.

- И? - леко свих коленете си, за да виждам лицето й по-добре.
- Тя е прекрасна. - каза Теса.

Чаках да се намръщи или очите й да издадат гнева й, но нищо такова не се случи.

- Тя е прекрасна? - повторих, напълно и крайно объркан от отговора й.
- Да, тя беше толкова сладка и много бременна. - Теса се усмихна.
- Ами Сюзън? - попитах я колебливо.
- Сюзън също беше много забавна и мила.

Но... но Сюзън ме мразеше за това, което причиних на племенницата й.

- Значи е била добре?
- Да, Хари. Денят ми мина добре, липсваше ми, но беше добре. - тя се пресегна и хвана тениската ми, дърпайки ме по-близо към себе си.

Тя изглеждаше толкова шибано красива под слабите светлини в коридора.

- Всичко е наред, не се тревожи. - тя ми обеща.

Облегнах главата си на нейната и тя уви ръцете си около кръста ми, прегръщайки ме силно. Тя ме успокояваше? Теса ме успокояваше, уверявайки ме, че всичко ще е наред, след като се е срещнала лице в лице с момичето, което аз почти не съсипах. Тя казва, че всичко ще е наред, но дали наистина ще е така?

- Но никога не е. - прошепнах, почти надявайки се тя да не чуе думите.

Ако ги е чула, е решила да не отговаря.

- Не искам да ходим на вечеря с тях. - признах, пречупвайки тишината помежду ни.

Наистина исках да отведа теса горе и да се изгубя в нея, да забравя за всичко глупости, които измъчваха ума ми цял ден, да избутам надалеч призраците и спомените и да се съсредоточа върху нея. Искам тя да бъде единственият шибан глас в главата ми и заравяйки се в нея точно сега, ще подсигури това.

- Трябва, все пак е уикенда на сватбата на майка ти. Няма нужда да стоим прекалено дълго. - тя се протегна, за да целуне върна на бузата ми и след това устните й отпътуваха надолу към ченето ми.
- Не мога да бъда по-развълнуван. - оплаках се саркастично.
- Хайде. - Теса ме поведе обратно към хола.

Ръката й беше в моята, но момента, в който се присъединихме към майка ми и Робин, аз я пуснах.

- Е, да вървим да ядем. - въздишах.

Вечерята беше точно толкова скучна, колко очаквах. Майка ми постоянно занимаваше Теса, говорейки й за сватбата и малкия списък с гости. Добавила я е в списъка с членове от семейството, които ще присъстват, който не е много дълъг от страна на майка ми. Само един далечен братовчед ще присъства, след като родителите на майка ми са починали и то отдавна. Робин мълчеше по време на вечерята, точно като мен, но той не изглеждаше толкова отегчен, колкото мен. Гледаше майка ми с изражение, което ме караше да му смачкам главата. Подлудяваше ме, но и някак ме успокояваше. Беше очевидно, че я обича, затова предполагам не е толкова зле.

- Ти си единственият ми шанс за внуци, Теса. - майка ми се пошегува с Теса, когато Робин плати сметката.

Теса се задави с водата си и аз я потупах по гърба. Тя се изкашля още няколко пъти, преди да се извини. Когато се съвзе, очите й бяха широко отворени и беше засрамена. Преиграваше, но съм сигурен, че беше хваната неподготвена, заради дръзкото и не на място изказване на майка ми. Тя изглежда, че усети гнева ми и се поправи.

- Шегувам се. Знам, че все още сте млади. - каза и детински ми се изплези.

Млади? Няма значение колко шибано млади сме, тя няма нужда да пълни главата на Теса с глупости. Вече се съгласихме, без деца и това майка ми да кара Теса да се чувства виновна и задължена няма да помогне. Само още една караница. Голяма част от караниците ни са били за деца и брак, а аз не искам нито едното от двете, нито пък някога ще ги поискам. Искам Теса, всеки един ден от остатъка от живота си да бъда с нея, но няма да се оженя за нея. Предупреждението на Ричард от онази вечер пълзеше към ума ми, но аз го избутах надалеч.

След вечеря, Робин тръгна към съседната къща и майка ми го целуна за довиждане за през нощта. Тя следваше онази глупава традиция, младоженецът да не може да вижда булката в нощта на сватбата й. Мисля, че е забравила, че това не е първото и родео, тези глупави суеверия не засягат и втория път.

Колкото и да си умирах да изчукам Теса на старото си легло, не можех да го направя, когато майка ми беше в къщата. Тази шибана къща нито беше звукоизолирана, нито нищо. Буквално можех да чуя майка ми всеки път, когато се завъртеше в леглото си.

- Трябваше да отседнем в хотел. - оплаках се, когато Теса се съблече.

Иска ми се да можеше да спи в блузата си, за да не бъда измъчван от полуголото й тяло цяла нощ. Тя облече тениската ми през главата си. Не се сдържах и се загледах в извивката на гърдите й под материята, бедрата й и как почти изпълват долния край на тениската ми, обвити от нея. Бях благодарен, че тениската ми не й беше много широка, иначе нямаше да изглежда толкова шибано добре. Нямаше да ме направи толкова твърд и определено нямаше да направи тази нощ толкова шибано дълга.

- Ела тук, бебе. - протегнах ръцете си към нея и тя облегна главата си на гърдите ми.

Исках да й кажа колко много значи за мен, че се е справила със ситуацията с Натали толкова добре, но не можех да намеря правилните думи. Мисля, че го знаеше. Трябва да е знаела колко съм бил ужасен, че нещо може да застане помежду ни.

След минути тя заспа, прегръщайки ме и думите свободно напуснаха устата ми, когато прокарах пръстите си през косата й.

- Ти си всичко за мен.

...

Събудих се, потейки се. Теса все още ме прегръщаше и аз едва дишах, заради гъстия въздух. Беше прекалено горещо в тази къща. Майка ми сигурно е включила тъпия климатик. Вече беше пролет, нямаше нужда. Премахнах крайниците на Теса от тялото си премахнах мократа й от потта коса от челото й, преди да сляза долу и да проверя термостата.

Бях наполовина заспал, когато завих по коридора към кухнята. Потърках очите си и дори премигнах, за да изчистя неясната картина пред мен. Все още беше там, те все още бяха там без значение колко пъти мигах.

Майка ми седеше на плота, разкрачена. Мъж стоеше между бедрата й, ръцете му бяха увити около кръста й, а нейните бяха заровени в русата му коса. Устата му беше върху нейната, нейната върху неговата, не знам, по дяволите, но определено знаех, че този мъж не беше Робин, а шибаният Крисчън Ванс.