After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 262

  Гледна точка на Теса.

Мъжът зад бюрото даде ключ за стаята ни на Хари с усмивка, на която той не отвърна. Аз дадох всичко то себе си, за да компенсирам усмивката, но усмивката ми изглеждаше пресилена и неловка, а портиерът погледна настрани. Вървяхме в тишина през лобито, за да намерим стаята. Коридорът беше прав и дълъг, религиозни картини покриваха кремавите стени, красив ангел беше коленичил пред една девойка, двама влюбени - прегърнати. Побиха ме тръпки, когато очите ми преминаха на последната картина, срещайки черните очи на самия Луцифер точно до вратата на стаята ни. Взирах се в него, когато Хари отвори вратата. Прекрасно.

Бързо влязох в стаята след Хари, светвайки лампата и осветявайки тъмната стая. Той метна чантата ми на фотьойла, който се намираше в ъгъла на стаята, а куфарът беше оставен до вратата, къде стоях аз.

- Аз ще се изкъпя. - каза той набързо.

Без да поглежда назад, Хари влезе в банята и затвори вратата след себе си. Исках да го последвам, но се колебаех. Не исках да го притискам или да го разстройвам повече, отколкото вече е, но в същото време исках да се уверя, че е добре и не исках да му позволя да затъне в това, поне не сам.

Събух обувките си, следвани от дънките и тениската на Хари. Последвах го в малката баня, напълно гола. Когато отворих вратата, той не се обърна. Парата вече беше започнала да се събира в малкото място, изпълвайки го, прикривайки голото тяло на Хари в гъст облак. Татуировките се показваха през него, черното мастило се личеше през завесата, привличайки ме към него. Стъпих върху купчината разхвърляни дрехи на пода и застанах зад него, държейки повече от крачка разстояние помежду ни.

- Няма нужда да... - Хари започна, монотонно.
- Знам. - прекъснах го.

Знаех, че е ядосан, наранен и започваше да издига стените си отново, които аз толкова силно с опитвах да съборя. Той контролираше гнева си толкова добре, бих убила Ан и Крисчън, че го накараха да го загуби. Бях изненадана от тъмната посока на мислите си, затова се отървах от тях. Без нито дума повече, той дръпна завесата и застана под течащата вода. Вдишах, събирайки възможно най-много увереност, и застанах зад него. Вратата беше студена, едва поносима и се скрих зад Хари, за да я избегна. Той вероятно бе забелязал дискомфорта ми, затова регулира температурата на водата. Аз взех малкото шише със сапун и изстисках малко върху една кърпа. Внимателно я приближих към гърба на Хари и той трепна, опитвайки да се придвижи напред, но аз го последвах, приближавайки се по-близо до него в процеса.

- Няма нужда да ми говориш, но знам, че се нуждаеш от мен да бъда тук и сега. - гласът ми беше почти като шепот, губейки се между тежкото дишане на Хари и течащата вода.

Той остана на едно място, мълчейки, когато прокарах кърпата по буквите, които бяха гравирани на кожата му. Моята татуировка. Хари се обърна с лице към мен, позволявайки ми да изчистя гърдите му. Очите му изучаваха всяко движение на кърпата. Той излъчваше гняв, която се смесваше с парата от водата. Очите му прогаряха моите. Изглеждаше сякаш ще избухне и аз бях мишената.

Преди да мога да мигна, двете му ръце се притиснаха под ченето ми, обхващайки врата ми от двете страни. Устата му отчаяно се сблъска с моята и устните ми неволно се отделиха, заради грубия контакт. Нямаше нищо нежно, Нищо меко в докосването му. Езикът ми срещна неговите и аз захапах долната му устна, дърпайки нежно, избягвайки раната му и той простена, притискайки ме към студената стена.

Чух се как изскимтях, когато той отдръпна устата си от моята, но бързо се реваншира за изгубения контакт, когато обсипа с груби целувки врата и гърдите ми, хващайки ги в натъртените си ръце, докато устата му се движеше напред и назад, ближейки, смучейки, хапейки. Аз отпуснах главата си назад срещу плочките и зарових пръстите си в косата му, скубейки го така, както знам, че обича.

Без предупреждение той смъкна тялото си дори по-надолу, коленичейки под водата и това ми напомни на нещо, но не можех да се сетя точно за какво.


Гледна точка на Хари.

Пръстите на Теса се заровиха в косата ми, приближавайки устата ми към вече подутата й кожа. Да я докосвам, да я опитвам по този начин избутваше всичко друго далеч от измъчения ми ум. Тя изплака, когато езикът ми мина около нея, дърпайки силно косата ми. Бедрата й се повдигнаха от пода, срещайки устата ми, искайки още. Прекалено рано, аз се изправих и повдигнах едното от бедрата й, увивайки го около кръста си, повтаряйки действието и с другото. Тя простена, когато я повдигнах, влизайки в нея бавно.

- Мамка му. - провлачих думата, гласът ми прозвуча като съскане, защото бях замаян от топлината, мокротата от това да я почувствам без презерватив помежду ни.

Тя извъртя очи назад, когато аз влязох по-навътре, излизайки и изпълвайки я отново. Борех се с желанието си да се блъскам в нея, да я чукам толкова силно, че да забравя за всичко около нас. Вместо това, аз се движех бавно, но позволих на устните и ръцете си да бъдат груби върху кожата й. Ръцете й се затегнаха около раменете ми, когато устните му засмукаха кожата точно над извивката на гърдите й. Можех да вкуся кръвта, която излизаше на повърхността под езика ми и се дръпнах навреме, за да видя бледорозовата маркировка, оставена по пътя ми.

Очите й се забиха помежду ни, оглеждайки я. Тя не ми се скара, нито се намръщи, заради синината, която устните ми оставиха. Тя само захапа устната си, взирайки се почти очаровано от маркировката. Теса прокара ноктите си надолу по гърба ми и аз я притиснах по-силно към стената. Пръстите ми се забиваха в бедрата й, маркирайки кожата й, когато се блъсках в нея, повтаряйки името й. Бедрата й се затегнаха около кръста ми и аз влизах и излизах, навътре и навън, водейки и двама ни близо до края.

- Хари. - тя нежно изстена.

Дишаше неравномерно, когато свърши около мен и когато осъзнах, че мога да свърша в нея без да се тревожа, това ме докара и бутна от ръба. Свърших в нея, викайки името й.

- Обичам те. - притиснах устните си към слепоочието й, а след това притиснах челото си към нейното, за да нормализирам дишането си.
- Обичам те. - тя пъшкаше със затворени очи.

Все още бях в нея, позволявайки си да се насладя на усещането от кожа до кожа. Можех да усетя как водата ставаше по-студена срещу гърба си. Имахме по-малко от десет минути, за да се изкъпем с топла вода. Идеята от студен душ ме накара да я поставя нежно на краката й. Когато излязох от нея, безсрамно гледах как доказателството от оргазма ми се стичаше измежду краката й. Шибан ад, тази гледка си струваше да я чакам седем шибани месеца, за да мине на контрол на раждаемостта. Исках да й благодаря, да й кажа, че я обичам и че ме е спасила от мрака, не само тази нощ, а от деня, в който ме хвана неподготвен, целувайки ме в старата ми стая в къщата на братството, но не можех да намеря думите.

Усилих топлата водя и забих погледа си в стената. Въздишах облекчено, когато почувствах меката кърпа по гърба си. Тя продължи това, което беше започнала само преди минути. Обърнах се с лице към нея и тя премести кърпата на врата ми. Аз мълчах. Гневът ми все още съществуваше, все още беше там, но тя го накара да се изпари така, както само тя може.


Гледна точка на Теса.

- Майка ми е толкова прецакана. - той най-накрая проговори след дълги минути тишина.

Ръката ми рязко се дръпна, заради внезапния шум, но аз бързо се осъзнах и продължих да го къпя, когато той продължи да говори.

- Искам да кажа, това е едно от глупостите на Толстой.

Умът ми се разрови из произведенията на Толстой, преди да се спре на Kreutzer's Sonata. Побиха ме тръпки, въпреки горещата вода.

- Kreutzer? - попитах го, надявайки се да съм се объркала или да сме разтълкували мрачната история грешно.
- Да, разбира се. - той отново ставаше безчувствен, криейки се зад тази шибана стена.
- Не знам дали мога да сравня тази... ситуация с нещо толкова мрачно. - отвърнах нежно.

Кръв, ревност и ярост изпълваха тази история и бих искала да мисля, че тази истинска история няма да бъде същата.

- Не напълно, но да. - той отговори, сякаш можеше да прочете мислите ми.

Припомних си историята в главата си, опитвайки се да направя връзка с аферата на майката на Хари, но единствената връзка, която можех да направя е Хари със самия него и вярванията му в брака, от това отново ме побиха тръпки.

- Мнението ти за брака е дори по-опетнено сега, нали? - не се сдържах и го попитах.
- Никога не съм планувал да се женя, затова не, не е променило нищо. - отговори той студено.

Игнорирах болката в гърдите си и се съсредоточих върху него.

- Добре. - прокарах кърпата по ръцете му, първо едната, после другата и когато го погледнах, очите му бяха затворени.
- Чия история мислиш, че ще имаме? - попита ме той, вземайки кърпата от ръцете ми.
- Не знам. - отговорих му честно.

Повече от всичко бих искала да знам отговора на този въпрос.

- Нито пък аз. - той изстиска още сапун върху кърпата и с нея мина пред гърдите ми.
- Не може ли да направим наша си история? - погледнах го в обезпокоените очи.
- Не мисля, че можем. Знаеш, че това ще свърши по един от два начини. - каза той, повдигайки рамене.

Знаех, че е наранен и знаех, че е ядосан, но не исках грешките на Ан да навредят на връзката ни, а и можех да видя сравненията, които се случваха зад зелените очи на Хари. Насочих темата на разговора далеч от тази, до която той се опитваше да стигне.

- Какво те тревожи най-много? Утрешната сватба, която всъщност е днес. - поправих се.

Беше почти четири сутринта и сватбата трябва, или трябваше да започне да два следобед. Какво се случи след като си тръгнахме от къщата? Дали Робин се е върнал, за да поговори с Ан или Крисчън и Ан са завършили това, което са започнали?

- Не знам. - той въздиша, покарвайки кърпата през корема и бедрата ми - Наистина не ми пука за тази сватба. Предполагам имам чувството, че и двамата са шибани лъжци.
- Съжалявам. - казах му.
- Майка ми е тази, когато ще съжалявам, тя е тази, която продаде шибаната си къща и изневери в нощта на сватбата си. - докосването му стана по-грубо, когато гневът му нарасна.

Замълчах, но премахнах кърпата от ръцете му и я закачих на закачалката зад себе си.

- И Ванс, що за шибан задник има афера с бившата съпруга на най-добрия си приятел? Баща ми и Крисчън се познават, откакто са били деца. - тонът на Хари беше напрегнат, заплашителен дори - Трябва да се обадя на баща ми и да разбера дали знае за кучката, която забива ножове в гърба... - пресегнах се и закрих устата му,преди да може да довърши грубото си изречение.
- Тя все още ти е майка. - напомних му нежно.

Знаех, че е ядосан, но не трябва да я нарича така. Премахнах ръката си, за да може да проговори.

- Не ми пука, нито за нея, нито за Ванс. Ще стане интересно, защото когато каза на Кимбърли и когато ти напуснеш, той ще е прецакан. - каза Хари, сякаш това беше най-доброто отмъщение.
- Няма да казваш на Кимбърли. - погледнах го в очите, умолявайки го - Ако Крисчън не й каже, тогава аз ще го направя, но ти няма да я унижаваш и няма да я дразниш за това. Разбирам защо си толкова ядосан на майка ти и Крисчън, но Кимбърли е невинна тук и не искам да я нараниш. - казах решено, мислейки всяка една дума.
- Хубаво, но ще напуснеш. - каза той, когато обърна тялото си, за да изплакне шампоана от косата си.

Въздишайки, аз се пресегнах, за да взема шампоана от ръката на Хари, но той я отдръпна.

- Сериозен съм, няма да работиш повече за него.

Разбирах гнева му, но това не беше точното време да обсъждаме това.

- Ще говорим за това по-късно. - казах му и най=накрая взех бутилката.

Водата ставаше все по-студена с всяка изминала минута, а аз бих предпочела да измия косата си.

- Не. - той го взе обратно.

Опитвах се да бъда нежна и възможно най-спокойна, но той не ме улесняваше.

- Не мога просто така да напусна, не е толкова лесно. Ще трябва да информирам университета, да попълвам прекалено много документи и да дам пълно обяснение какво се е случило, след това ще трябва да добавя часове в средата на семестъра си, за да компенсирам кредитите, които получавах от Издателска къща Ванс и след като крайният срок за финансова помощ мина, ще трябва да плащам нещо, което не ми е по джоба. Не мога просто така да напусна. Ще опитам да измисля нещо, но ми трябва малко време, моля те. - предадох се с опитите да измия косата си.
- Теса, наистина не ми пука дали трябва да попълваш някакви документи, това е семейството ми. - каза той и вината ме превзе.

Той беше прав, нали? Не знам защо, но разранената му устна и натъртен нос ме караха да се чувствам така.

- Знам, съжалявам. Просто първо трябва да си намеря друго стажантство, само за това те моля.

Защо го молех?

- Искам да кажа казвам, това казвам, просто ми трябва малко време. И без това ще трябва да отседна в хотел. - безпокойството да бъде бездомна, без работа и отново без приятели превземаше ума ми.
- Така или иначе няма да можеш да си намериш друго стажантство, не и платено. - той грубо ми напомни.

Това вече го знаех, но опитвах да се накарам да мисля, че има малък шанс.

- Не знам какво ще правя, но се нуждая от малко време. Всички това е голяма бъркотия. - дръпнах се от душа и се пресегнах за кърпа.
- Е, нямаш много време за мислене. Трябва да се върнеш в Pullman при мен. - думите му ме накараха да спра.
- Да се върна в Pullman? - повторих, от мисълта ми се догади - Няма да се върна там, не и след минали уикенд. Дори не искам да виждам това място, а да не говорим за връщане. Това не е вариант. - увих кърпата около мокрото си тяло и излязох от банята.

Взех телефона си и се паникьосах, когато видях пет пропуснати обаждания и две съобщения. Всичките бяха от Крисчън Ванс. Съобщенията бяха молби да накарам Хари да му се обади.

- Хари. - повиках го.
- Какво? - той отвърна рязко.

Аз извъртях очи и преглътнах раздразнението си.

- Крисчън ми е звънял, много пъти.

Той излезе от банята, увит с кърпата около кръста си.

- И?
- Ако ако нещо се е случило с майка ти, не искаш ли да му се обадиш и да се увериш? - попитах го - Или аз да се обадя вместо теб? - добавих.
- Не, майната им. Не им се обаждай.
- Хари, аз наистина мисля...
- Не. - той ме прекъсна.
- Вече му пратих съобщение, просто да се уверя, че майка ти е добре. - признах.
- Разбира се, че си го направила. - той направи гримаса.
- Знам, че си разстроен, но може ли да спреш да си го изкарваш на мен. Наистина се опитвам да бъда до теб, но ти трябва да спреш да ми съскаш, това наистина не е по моя вина.
- Съжалявам. - двете му ръце минаха през мократа му коса - Нека и двамата просто да изключим телефоните си и да поспим. - гласът му беше по-спокоен и очите му бяха омекнали неимоверно.
- Тениската ми е изцапана. - каза той, вземайки изцапаната с кръв тениска от пода - И не знам къде е другата.
- Ще я взема от куфара.
- Благодаря. - той въздиша.

Факта, че той намираше комфорт в това да нося дрехите му, ме правеше щастлива, дори и на средата на една бедствена нощ. Взех тениската, която той беше облякъл по-рано днес и му подадох чисти боксерки, в които да спи, преди да сгъна наново нещата му в куфара.

- Ще преместя полета ни, когато се събудя, не мога да се концентрирам сега. - той седна накрая на леглото за момент, преди да легне.
- Аз мога да го направя. - предложих, изваждайки лаптопа му от куфара.
- Благодаря. - той промърмори, вече наполовина заспал и след секунди промърмори - Иска ми се да те отведа надалеч, много надалеч. - ръцете ми все още се намираха върху клавиатурата, чакайки го да каже още нещо, но той захърка тихо.

Искам този същия Хари, вече повече от всичко.

Когато отворих сайта на авиокомпаниите, телефонът ми извибрира на масата. Името на Крисчън Ванс се показа на екрана. Игнорирах първото обаждане, но когато той позвъня за втори път, аз взех ключа за стаята и тихо излязох в коридора, за да му отговоря.

- Ало? - опитах да прошепна.
- Теса? Как е той? - Крисчън звучеше паникьосан.
- Той е... той е добре. Носът му е насинен и подут, устната му е разранена, има няколко натъртвания тук и там... - не скрих враждебността в гласа си.
- Мамка му. - мъжът издиша - Толкова съжалявам, че се стигна дотук.
- Аз също. - изсъсках на шефа си и опитах да игнорирам отвратителното пъшкане.
- Трябва да говоря с него, знам, че е объркан и ядосан, но трябва да му обясня някои неща.
- Той не иска да говори с теб и честно казано, защо би искал? Той ти се довери, а ти знаеш колко трудно се доверява. - снижих гласа си - Ти си сгоден за прекрасна жена, а Ан трябваше да се омъжи утре.
- Тя все пак ще се омъжи. - каза той.
- Какво? - аз направих още няколко крачки, за да се отдалеча от стаята.

Спрях пред спокойната картина на коленичещия ангел, но колкото повече се взирах в нея, толкова по-мрачна ставаше. Зад ангела имаше друг, почти прозрачен ангел, държащ двустранна кама в ръката си. Момичето с кафява коса о гледаше, чакайки нападението над коленичещия ангел с греховна усмивка. Подлото лице на ангела беше изкривено, тъмни ангели и самолети покриваха голото му тяло. Камата беше с две страни, гняв и страст на всяка от тях, въртейки се, чакайки да се забие в гърба пред нея. Аз отместих погледа си, съсредоточавайки се върху гласа на линията.

- Сватбата не беше отменена.
- Но...
- Робин обича Ан и тя го обича, те ще се оженят утре, въпреки грешката ми. - сякаш той се бореше да изрече думите

Толкова много въпроси исках да му задам, но не можех. Той ми беше шеф и аферата му с майката на Хари не ми влиза в работата.

- Знам какво си мислиш за мен Теса, но ако ми позволите да обясня, може би и двамата ще ме разберете.
- Той иска да променя полетя и да си тръгнем на сутринта. - информирах го.
- Не може да си тръгне без да се сбогува с майка си, това ще я убие.
- За доброто на всички не мисля, че е добра идея да го оставяме в една стая с нея насаме. - предупредих го и тръгнах обратно към стаята, заставайки до вратата.
- Разбирам, че искаш да го защитиш и това ми доставя удоволствие да виждам жестока ставаш, когато става въпрос за него, но тази жена също си има достатъчно труден живот и й е време да получи малко щастие. Не очаквам от него да се появи за сватбата, но моля те, направи каквото можеш, за да го накараш поне да се сбогува с нея. Бог знае колко време ще мине, докато отново се върне в Англия. - Крисчън въздиша.
- Не знам. - прокарах пръстите си по бронзовата рамка на тъмната картина - Ще видя какво мога да направя, но не обещавам нищо. Няма да го притискам.
- Разбирам, благодаря ти. - облекчението ясно се усещаше в гласа му.
- Господин Ванс? - казах, преди да затворя.
- Да, Теса?
- Ще кажете ли на Кимбърли? - притаих дъх и зачаках отговор на най-неуместния си отговор.
- Разбира се, че ще й кажа. - той отговори нежно, с твърд акцент и мек глас - Обичам я повече от собствения си живот, моля те, разбери го. - отчаянието в гласа му ме накара да заплача.
- Добре.

Опитвах да разбера, но единственото, което виждах беше Кимбърли в кухнята им, главата й отметната назад от смях, докато неговите очи блестяха, гледайки я изумено, сякаш тя беше единствената жена в света му. Дали гледа Ан по този начин?

- Благодаря. Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо. И отново, съжалявам за това, което видя по-рано. Надявам се мнението ти за мен да не е напълно опетнено. - каза той и затвори.

За последно погледнах към отвратителното чудовище на стената и влязох в хотелската стая.