After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 257

  Вече бях будна от повече от два часа, чакайки търпеливо Хари да се събуди. Бях се изкъпала и облякла, кухнята беше изчистена и бях взела два ибупрофена, за да се отърва от спазмите и ужасното си главоболие и след това реших да се върна в спалнята, за да го събудя сама. Нежно разтърсих ръката му и прошепнах името му, но това не проработи.

- Хари, събуди се. - грубо хванах рамото му и за момент спомена, как майка ми дръпна спящото тяло на баща ми на пода, мина през ума ми.

Цяла сутрин опитвах да избягвам мислите за майка ми и сърцераздирателния урок по история, който ми бе даден снощи. Баща ми все още спеше, мисля, че беше изморен, заради краткото й посещение.

- Не. - той промърмори сънливо.
- Ако не станеш, ще отида в къщата на баща ти сама. - казах, обувайки равните си обувки.

Имах много чифтове Toms, но винаги най-много ми харесваха плетените. Хари ги наричаше "отвратителни цървули", но аз обичах удобните си обувки.

Той простена и легна по корем, надигайки се на лакти. Очите му все още бяха затворени, когато обърна главата си към мен.

- Не, няма да го направиш. - знаех си, че идеята няма да му хареса и точно затова я използвах, за да го изкарам от леглото.
- Тогава ставай, вече се изкъпах и съм готова. - изскимтях.

Бях нетърпелива да стигна до къщата на Лиам и да видя него, Кен и Карън отново. Имам чувството, че бяха минали години, откакто за последно бях видяла сладката жена, облечена с престилка с принтирани ягоди, която трудно махаше.

- Мамка му. - той се нацупи, отваряйки едното си око.

Приглуших кикота си, заради мързеливото изражение на лицето му. Аз също бях изморена, физически и психически изтощена, но идеята да се махна от този апартамент за през деня ме ободряваше неимоверно.

- Но първо ела тук. - той отвори и другото си око и се пресегна към мен.

Момента, в който се намирах до него на леглото, той премести тежкото си тяло върху моето, обгръщайки ме в топлината си. Той нарочно потърка твърдостта си в мен, движейки бедрата си, докато не застана точно между краката ми. Сутрешната му ерекция мъчително се притискаше в мен.

- Добро утро. - той вече беше буден и аз се засмях.

Той мързеливо движеше бедрата си в кръгове отново, а аз опитах да се измъкна. Той също се засмя, но бързо ме заглуши, като покри устата ми с неговата. Езикът му докосна моя, галейки го, намеквайки за намеренията си, които бяха точно обратните на резките движения, които бедрата му извършваха.

- Запушена ли си? - той прошепна, все още целувайки ме.

Ръцете му се премесиха на гърдите ми и сърцето ми заби яростно, правейки сънения му глас едва доловим.

- Да. - кимнах, трепвайки леко, заради странното назование, с което бях свикнала.

Той се отдръпна, очите му бавно минаха по лицето ми. Езикът му мина по долната му устна, мокрейки я. Шумът от отваряне и затваряне на шкафове се чу от коридора, последвано от падането на тигани по пода.

- Шибано прекрасно. - Хари извъртя очи - Е, планувах да те изчукам, преди да тръгнем, но след като той е буден... - той се взря в мен.

Извъртях очи, когато той стана от мен и се изправи, вземайки одеалото със себе си.

- Набързо ще се изкъпя. - той се намръщи и тръгна към банята.

Хари се върна след по-малко от пет минути, точно когато аз подпъхвах ъглите на завивката на леглото. Единствената дреха на тялото му беше една бяла кърпа, увита около кръста му. Преместих очите си на лицето му насила, когато той отиде до гардероба и извади една черна тениска. Бързо я облече и обу едни боксерки.

- Снощи беше едно шибано бедствие. - очите му бяха фокусирани над насинената му ръка, докато той закопчаваше дънките си.
- Да. - въздишах, опитвайки се да избегна разговор, който включва родителите ми.
- Да вървим. - той взе ключовете и телефона от шкафа и ги пъхна в джобовете си.

Хари избута мократа коса от челото си и отвори вратата на спалнята.

- Е? - той нетърпеливо каза след минута.

Какво се случи с игривия Хари само от преди няколко минути? Ако настроението му продължи по този начин, подозирам, че и днешният ден ще бъде точно толкова лош, колкото и вчерашния. Без нито дума повече го последвах през вратата и по коридора. Вратата на банята беше затворена и водата течеше.

- Каза ли му, че тръгваме? - попитах го тихо.

Не исках да чакам баща си да излезе от банята, но и не исках да тръгваме без да му кажем къде отиваме и да се уверим, че не се нуждае от нещо. Ами ако той прави това нещо, докато е сам в апартамента? Дали мисли за дрога цял ден? Дали кани разни хора тук? Трепнах, заради втората мисъл в главата си. Хари щеше да разбере и баща ми със сигурност нямаше да е тук, ако това се случваше.

- Да. - отговорът му беше къс, показвайки нарастващото му раздразнение.

Хари мълчеше, докато пътувахме към къщата на баща му. Единственото уверение, че днес няма да бъде пълен ужас, беше ръката му, която стоеше върху бедрото ми, докато очите му бяха забити в пътя. Хари, както винаги, не почука на вратата на къщата на баща си, преди да влезе. Сладкия мирис на сироп изпълваше къщата и ние го последвахме до кухнята. Карън стоеше до печката, с шпатула в едната си ръка и размахваше другата си, говорейки. Непозната млада жена стоеше на един от столовете до бар плота. Дългата и кафява коса беше единственото нещо, което виждах, докато тя не се обърна и Карън не насочи вниманието си към нас.

- Теса, Хари! - Карън почти изпищя и внимателно остави прибора на плота, преди да ме прегърне - Мина толкова време! - каза тя, държейки ме за ръцете, а след това уви ръцете си около мен.

Топлото й посрещане беше точно това, от което се нуждаех след снощи.

- Минаха само три седмици, Карън. - Хари грубо отбеляза.

Усмивката й отчасти изчезна и тя пъхна един кичур коса зад ухото си.

- Какво правиш? - разсеях я от киселото настроение на доведения й син и огледах плота, покрит с изпечени сладки.
- Бисквитки, кексчета, квадратчета и мъфини с кленов сироп. - Карън нежно ме издърпа, за да я последвам и Хари се скри в ъгъла с намръщено изражение.

Игнорирах го. Отново погледнах към младата жена, несигурна как да се представя.

- О! - Карън забеляза - Толкова съжалявам, трябваше първо да ви запозная. - тя помаха с ръка на жената - Това е София, родителите й живеят на нашата улица. - жената се усмихна и се пресегна, за да се здрависаме.
- Приятно ми е да се запознаем. - тя се усмихна.

Тя беше красива, много красива. Очите й бяха светли и усмивката й беше топла, беше по-възрастна от мен, но не беше на повече от двадесет и пет.

- Аз съм Теса, приятелка на Лиам. - представих се.

Хари се изкашля зад мен, очевидно недоволен, заради избора ми на думи за представянето ми. Предположих, че тя познава Лиам и след като Хари и аз сме... е, каквото и да сме, беше по-лесно да се представя като приятелка на Лиам.

- Все още не съм се запознала с Лиам. - каза ми София.

Гласът й беше нежен и сладък, незабавно я харесах.

- О? - помислих, че го познава, след като семейството й живее на тази улица.
- София тъкмо завърши Американския кулинарен институт в Ню Йорк. - Карън я похвали и София се усмихна.

Не я винях. Ако бях завършила в най-доброто кулинарно училище в страната, аз също щях да позволя на хората да ме хвалят.

- Посещавам семейството си и срещнах Карън на улицата, купувайки сироп. - тя се усмихна широко, поглеждайки огромното количество кленов сироп по сладките.
- О, а това е Хари. - сетих се за мрачния човек зад мен.
- Приятно ми е да се запознаем. - тя му се усмихна.
- Да. - той дори не погледна горката жена.

Повдигнах рамене и се усмихнах съжалително.

- Къде е Лиам? - попитах Карън.

Очите й за момент се преместиха върху Хари, след това върху мен, преди да ми отговори.

- Той е горе... не се чувства много добре. - каза тя.

Стомахът ми се преобърна, ставаше нещо с най-добрия ми приятел, знаех си.

- Аз ще се кача горе. - Хари се обърна, за да се качи по стълбите.
- Чакай, аз ще отида. - предложих.

Ако нещо се случваше с Лиам, последното нещо, от което се нуждаеше беше присмиването на Хари.

- Не. - Хари поклати глава - Аз ще отида. Изяж няколко кексчета със сироп или каквото искаш. - той промърмори и се тръгна нагоре, прескачайки по две стълби наведнъж и не ми даде възможност да споря.

Карън и София ме погледнаха и аз повдигнах рамене.

- Това е Хари, синът на Кен. - каза Карън.

Въпреки лошото му държание днес, тя все още се усмихваше гордо, когато изричаше името му.

- О. - София кимна в разбиране - Той е прекрасен. - тя излъга и трите се засмяхме.


Гледна точка на Хари.

Отворих вратата на стаята на Лиам след тихо почукване и бях облекчен, че не си биеше една, когато влязох. Той седеше на стола до стената с учебник в скута си.

- Какво правиш тук? - попита ме, гласът му беше дрезгав.
- Знаеше, че ще дойдем. - своеволно седнах накрая на леглото му.
- Исках да кажа стаята ми. - той поясни.

Реших да не му отговарям, знам защо бях в стаята му. Определено не исках да седя долу с тези три жени, които бяха обсебени една от друга.

- Изглеждаш ужасно. - казах му.
- Благодаря. - той отново погледна към учебника си.
- какво ти има? Защо си тук горе и си потиснат?

Огледах обикновено подредената му стая и сега беше разхвърляна отчасти. За мен си беше подредена, но за него и Теса не беше.

- Не съм потиснат.
- Ако ти има нещо, ми кажи. - убедих го.
- Защо да ти казвам каквото и да е? За да ми се присмееш? - той затвори книгата с трясък и ме погледна.
- Не. Няма. - казах му.

Вероятно бих му се изсмял, дори планирах да си го изкарам на него, присмивайки му се, когато ми каже, че е получил лоша оценка, но ето, че стоеше пред мен толкова жалък и да го направя още по-нещастен не ме привличаше толкова много.

- Просто ми кажи, може би мога да ти помогна. - предложих.

Нямах никаква шибана идея защо предложих да му помогна. И двамата знаехме, че не струвам в помагането на някой. Като имам в предвид в какво бедствие се превърна миналата вечер. Думите на Ричард ме ядяха отвътре цяла сутрин.

- Да ми помогнеш? - Лиам ахна, очевидно предпазлив, заради офертата ми.
- О, хайде де, не ме карай да избия думите от теб. - легнах по гръб на леглото му, гледайки как перките на вентилатора на тавана се въртяха.

Чух тихия му кикот и звука от книга, която беше поставена на бюрото до него.

- Даниел и аз приключихме. - той меко призна.

Какво по дяволите?

- Какво? - аз бързо се надигнах.

Това беше последното нещо, което се представях, че ще излезе от устата му.

- Да, опитвахме да накараме нещата между нас да проработят... - той се намръщи и очите му се навлажниха.

Ако заплаче, аз се махам от тук.

- О. - погледнах настрани.
- Мисля, че тя от доста време е искала да приключим. - той призна.

Отново го погледнах, не искайки да се заглеждам много в тъжното му изражение. Той наистина беше като кученце, особено сега. Но аз не харесвах кученца, освен това, може би...

- Защо си мислиш така? - изведнъж започнах да презирам къдравото момиче повече.
- Не знам. - той повдигна рамене - Не го е казвала, просто... напоследък е толкова заета и никога не ми се обажда обратно. Сякаш колкото повече наближаваше преместването ми в Ню Йорк, толкова повече се отдалечаваше тя от мен.
- Тя вероятно се чука с някой друг. - казах му и той трепна забележимо.
- Не! Тя не е такава. - той я защити.

Вероятно не трябваше да го казвам.

- Съжалявам. - повдигнах рамене.
- Тя изобщо не е такъв тип момиче. - той ми казах.

Нито пък Теса, но аз я държах, докато трепереше и стенеше името ми, докато все още беше с Ноа. Ще запазя това за себе си.

- Добре. - съгласих се, заради него.
- Бяхме заедно толкова дълго време, че не си спомням какъв беше живота ми преди нея. - гласът му беше тих и толкова пълен с тъга, че накара сърцето ми да се свие.

Чувството беше странно.

- Знам какво имаш предвид. - съгласих се.

Животът преди Теса беше нищо, само накъсани спомени и мрак, точно такъв ще бъде и след нея.

- Да, но на теб поне няма да ти се налага да разбереш какво ще бъде след нея.
- Какво те прави толкова сигурен? - попитах го, забелязвайки, че сменяме темата от раздялата му, но трябваше да разбера отговора.
- не мога да си представя нещо, което би ви разделило. Досега нищо не е успяло. - каза той, сякаш беше най-очевидното нещо в света.

Може би за него беше, иска ми се и за мен да беше толкова очевидно.

- И сега какво? Все още ли заминаваш за Ню Йорк? Трябваше да заминеш след колко, две седмици?
- Да и не знам. Направих толкова много, за да вляза в NYU, вече направих списък с часовете си и всичко, но ми изглежда безсмислено да ходя. - пръстите му описваха кръгове около слепоочията му - Не знам какво да правя.
- Не трябва да ходиш, това ще бъде наистина неловко. - казах му.
- Градът е голям, възможно е никога да не се срещнем а и все още сме приятели.
- Разбира се, цялото това нещо с приятелството. - извъртях очи - Защо не каза на Теса какво става? - попитах го.

Сърцето й щеше да бъде разбито, заради него.

- Тес има... - той започна.
- Теса. - поправих го и той извъртя очи.
- Има достатъчно в чинията си, не искам да се тревожи за мен.
- Искаш да скрия това от нея, нали? - попитах го.

Заради виновното му изражение разбрах, че иска.

- Само засега, докато тя не си почине. Напоследък е прекалено стресирана и се страхувам, че нещо в следващите дни може да я бутне от ръба. - загрижеността му за моята Теса беше силна и леко раздразнителна, но реших да не го съдя и да държа устата си затворена.
- Ще ме убие, заради това, знаеш го. - простенах.

И аз не исках да й казвам. Той беше прав, достатъчно неща имаше на главата си и аз бях виновен за деветдесет и девет процента от тях.

- Има и още нещо... - той започна.

Разбира се, че има.

- Майка ми, тя... - тихо почукване на вратата го накара да замълчи.
- Лиам? Хари? - гласът на Теса прозвуча през дървото.
- Влез. - извика Лиам.

Той ме погледна с умолителни очи, за да препотвърди обещанието ми да скрия раздялата му от Теса.

- Знам. - уверих го, когато вратата се отвори и Теса влезе, носейки чиния и силния мирис на сироп със себе си.
- Карън искаше да опитате тези. - тя остави чинията на бюрото и ме погледна, преди бързо да се обърне към Лиам с усмивка - Първо опитай квадратчетата, София ни научи как да слагаме глазурата им правилно, виж малките цветчета. - малките й пръсти посочиха глазурата върху кафявите корички - Тя ни научи как да правим тези, прекрасна е.
- Кой? - Лиам попита, повдигайки едната си вежда.

Сигурно се е крил в стаята си цяла сутрин.

- София, тя тъкмо се прибра в къщата на родителите си. Майка то наистина откачи, когато получи тонове тайни за печенето от нея. - Теса се усмихна и приближи едно от квадратчетата към устата си.

Знаех си, че ще хареса онова момиче Сара. Веднага можех да кажа, че трите ще пищят заедно в кухнята в кухнята, затова аз изчезнах.

- О. - Лиам повдигна рамене и си взе едно квадратче.

Теса неспокойно ми подаде чинията, но аз поклатих глава, отказвайки. Раменете й се сведоха, но тя не каза нищо.

- Ще взема едно квадратче. - промърморих, искайки намръщеното й изражение да се разкара.

Цяла сутрин се държах като задник. Тя ме погледна и ми подаде едно. Така наречените цветя на това изглеждаха като жълти гранули.

- Сигурно ти си правила това. - пошегувах се, дърпайки я за китката, за да седне в скута ми.
- Това ми беше за упражнение. - тя се защити с вдигната брадичка.

Можех да забележа, че беше объркана от внезапната промяна в настроението ми, аз също бях.

- Разбира се, бебе. - усмихнах се широко и тя изпусна парче от жълтата глазура на тениската ми.
- Не съм пекарка, окей? - тя се нацупи.

Погледнах към Лиам, който беше напълнил устата си с едно кексче, докато се взираше в земята. Аз взех глазурата от тениската с пръста си и преди Теса да може да ме спре, избърсах пръста си срещу носа й, размазвайки отвратителното жълто по него.

- Хари! - тя опита да го избърше, но аз хванах ръцете й в моите и сладкишите паднаха на пода на стаята на Лиам.
- О, хайде де, хора! - Лиам поклати глава - Стаята ми вече е разхвърляна. - той ни се скара.

Аз го игнорирах и се върнах към намерението си да оближа глазурата от сбърчения нос на Теса.

- Ще ти помогна да изчистиш стаята си! - тя се засмя, когато езикът ми мина по бузата й.
- Знаеш ли, липсват ми дните, когато ти дори не я хващаше за ръка пред мен. - Лиам се оплака.

Той се наведе, за да вдигне разчупените квадратчета от пода си.

На мен определено не ми липсваха тези дни и се надявах на Теса също да не й липсват.

...

- Харесаха ли ти бисквитките, Хари? - попита ме Карън, докато изваждаше шунката от печката.

Вероятно е заляла шибаното нещо със сироп също.

- Стават. - повдигнах рамене, а Теса ме погледна гневно от мястото си и аз се поправих - Бяха хубави. - казах, получавайки усмивка от момичето си.

Най-накрая започнах да осъзнавам, че дори най-малките неща я карат да се усмихне. Беше ужасно странно, но работеше, затова щях да продължа така.

- Как вървят документите по завършването ти? - баща ми се обърна към мен.

Той вдигна чашата си с вода и отпи от нея. Изглеждаше много по-добре, отколкото когато го видях в офиса му миналата седмица.

- Добре, завършени са. Няма да присъствам, забрави ли? - знаех, че помни, просто се надява да размисля.
- Как така няма да присъстваш? - Теса ни прекъсна.

Шибан ад.

- Няма да присъствам на това завършване, ще получа дипломата си по пощата. - отвърна решително.

Това нямаше да ме накара да размисля.

- Защо не? - Теса се намръщи.

Баща ми изглеждаше доволен. Този задник е замислил това, знам, че е така.

- Защото не искам. - погледнах към Лиам за помощ, но той избягваше погледа ми.

Достатъчно сближаване, вече се беше върнал в отбор Теса.

- Не ме притискай, няма да присъствам и няма да размисля. - казах й, достатъчно силно, за да ме чуят всички и да няма погрешно разбрали.
- Ще говорим за това по-късно. - тя ме заплаши със зачервени бузи.

Добре, Тес, разбира се.

- Майка ти каза, че си решил да отидеш до Англия. - каза баща ми.

Той не се чувстваше некомфортно да говори по тази тема пред Карън. Предполагам са заедно от много време, че това да не им е неловко.

- Да. - отговорих му кратко и отхапах от вечерята си, показвайки, че съм приключил с разговорите.
- Ти ще ходиш също, нали, Теса? - той я попита.
- Да, трябва да завърша паспорта си, но отивам. - усмивката на лицето й малко успокои раздразнението ми.
- Ще бъде невероятно изживяване за теб, защото помня, че ми каза колко много обичаш Англия. Мразя, че трябва да ти кажа това, но модерният Лондон, не е като Лондон от романите ти. - той й се усмихна и тя се засмя.
- Благодаря за предупреждението. Сигурна съм, че мъглата на Дикенс е била черна мъгла. - тя му се усмихна.

Теса се вписваше толкова добре в новото семейство на баща ми, много по-добре от мен. Ако не беше заради нея, аз дори нямаше да говоря с нито един от тях.

- Накарай Хари да те заведе в Chawton, намира се на по-малко от два часа от Hampstead, където живее Ан. - предложи баща ми.

И без това мислех да я заведа там, благодаря.

- Това ще бъде прекрасно. - Теса се обърна към мен, ръката й се премести под масата и стисна бедрото ми.

Знаех, че тя искаше да я подкрепя по време на вечерята, но баща ми не ме улесняваше много.

- Чувала съм много за Hampstead. - добави Теса.
- През годините много се е променило, не е същото малко селце, което беше, когато живеех там. Агенциите на недвижими имоти са го вдигнали до небето. - каза й той.

Сякаш й пукаше за агенциите на недвижими имоти.

- Има много места, които трябва да видите, докато сте там. Колко дълго ще останете? - попита той.
- Три дни. - Теса отговори и за двама ни.

Нямах намерения да я водя никъде другаде освен в Chawton, дори планувах да я заключа някъде, за да може уикендът й да мине без да бъде провален от призраците ми.

- Мислех си... - баща ми притисна една кърпичка към устата си - Тази сутрин се обадих на няколко места и намерих много добро място за баща ти.

Теса изпусна вилицата си и тя падна в порцелановата чиния. Лиам, Карън и баща ми се взираха в нея, чакайки я да проговори.

- Какво? - разчупих тишината, за да не й се налага.
- Намерих много хубаво място, където предлагат три месечна програма за възстановяващите се...

Теса изскимтя до мен, толкова тихо, че никой друг не го чу, но мина през ума и цялото ми тяло. Как смееше да й говори за това по време на вечеря пред толкова хора!

- Те са най-добрите във Вашингтон, може да потърсим и другаде, ако искаш. - гласът му беше мек, без нито капка осъдителност, но нейните бузи бяха зачервени от унижение и исках да му откъсна главата.
- Това не е точния момент да говориш за това. - предупредих го.

Тя трепна леко, заради грубия ми тон.

- Всичко е наред, Хари. - очите й ме умоляваха - Просто ме хвана неподготвена. - каза тя възпитано.
- Не, Теса, не е. От къде знаеше, че баща й е наркоман? - тя отново трепна, но този път не знам защо.
- Лиам и аз поговорихме за това снощи и двамата мислехме, че да обсъдим рехабилитационен план с Теса ще е добра идея. За пристрастените е много трудно да се справят сами. - каза той.
- Ти най-добре знаеш това, нали? - думите излязоха от устата ми, преди да мога да ги премисля.
- Да, като оздравял алкохолик, знам го. - каза той.

Думите ми нямаха желания ефект върху него, но когато погледнах към жена му, тъгата ясно се виждаше в очите й.

- Колко ще струва? - попитах го.

Изкарвах достатъчно пари, за да се издържам напълно, както и нея, но рехабилитацията може би ще трябва да почака, докато завърша, защото тогава ще започна да изкарвам двойно повече.

- Аз ще платя. - баща ми спокойно отговори.
- Няма начин. - опитах да стана от масата, но хватката на Теса около ръката ми беше силна и седнах на мястото си - Няма да платиш за това.
- Хари, аз съм по-склонен да платя за това.
- Вие двамата трябва да говорите за това в другата стая. - предложи Лиам.

Това, което наистина искаше да каже беше "Не говорете за това пред Теса".

хватката й около ръката ми изчезна и баща ми се изправи, когато и аз. Тя не вдигна погледа си от чинията си, когато излизахме от стаята.

- Съжалявам. - чух Лиам да й казва, преди да закова баща си за стената.

Той ме избута с повече сила от обикновено.

- Защо не каза първо на мен, вместо да го хвърлиш в лицето й по време на шибаната вечеря? - изкрещях, стискайки юмруците си отстрани на тялото си.
- Мисля, че тя трябва да даде мнението си по въпроса и знаех, че няма да ми позволиш да платя. - гласът му беше спокоен за разлика от моя.

Бях ужасно бесен и кръвта ми кипеше. Спомних си многото пъти, когато аз изхвърчах по време на вечеря от дома на Стайлс. Може дори да стане традиция.

- Много си прав, не бих, не трябва да хвърляш шибаните си пари около нас, не се нуждаем от тях.
- Не това е намерението ми тук, просто искам да ти помогна по всеки възможен начин.
- Как изпращането на баща й в рехабилитационен център ще ми помогне? - попитах го, въпреки че знаех отговора.
- Защото ако той е добре, и тя ще е добре. Тя е единственото нещо, което може да ти помогне. Знам го, както и ти. - той въздиша.

Издишах, този път дори не казах нищо, защото той беше прав.