After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Hessa Valentine's day

Гледна точка на Лиам.

- Надявам се Даниел да е получила цветята, които й пратих. - казах на Хари.

Той очевидно не ме слушаше, както обикновено. Върнах погледа си върху екрана на компютъра, за да проверя статуса на трите дозини цветя, които изпратих на приятелката си. Уебсайтът ме уверяваше, че ще й бъдат доставени до последния й час, но това е Ню Йорк и вярвам, че имат милиони поръчки днес. Свети Валентин очевидно е най-заетия ден в индустрията на цветята и възможността да стане някаква грешка е по-голяма. Може би трябва да им се обадя и да им обясня, че се намирам в другия край на страната и ще направя всичко, за да се уверя, че тези цветя ще стигнат до това красиво момиче. Само ми се иска да бях там, за да видя брилянтната й усмивка, когато отвори картичката, за да чуя смеха й, когато прочете простата, но сладка поема, която написах.

- Цветя за какво? - Хари вдигна погледа си от дупката в дънките му.
- Свети Валентин. - казах му.

По незнаещото му изражение разбрах, че той си няма никаква идея какъв празник беше днес.

- Днес е Свети Валентин. Не си ли взел нещо на Теса? - попитах го, въпреки че вече знаех отговора.

Теса беше долу с майка ми, печеше нещо, заради което цялата къща миришеше на канела. Обичах това, че тя обича да прекарва време с майка ми, особено сега, когато тя се нуждае от всичката любов, която може да получи. Но не искам да мисля за това сега, трябва да бъда позитивен и всичко ще бъде наред.

- Мамка му. - Хари промърмори.
- Не си й взел нищо? - попитах го отново.

Предположих, че не е взел нищо, а и тя изобщо не ми беше споменавала празника.

- Не, не осъзнах, че е днес. Свети Валентин буквално е най-глупавият шибан празник. Няма смисъл да подаряваш толкова цветя за един ден. - оплака се той.
- Да, защото ти подаряваш цветя толкова често, нали? - отвърнах саркастично.

Вероятно ще трябва да почакам, докато Хари не е наоколо, за да дам на Теса малкото мече и кутия с бонбони, които й взех.

- Майната ти.
- Едва следобед е, можеш сега да й вземеш нещо хубаво. - предложих - Мога да ти помогна.
- Не се нуждая от помощта ти. - той стана и прекоси стаята - Откъде да знам какво трябва да й купя? Теса не харесва цветя или нещо евтино и лекомислено.

Не се сдържах да не се засмея на заобиколната му обида. Всеки ден ставам все по-малко и по-малко засегнат от грубите му коментари. Грижа ме е за него като за мой собствен брат, въпреки че той не се чувства по същия начин за мен. Ако продължава да се държи с Теса добре, няма да имаме проблем.

- Е, понякога момичетата харесват евтини подаръци. - извадих малкото мече от най-долното чекмедже на бюрото си и му го показах.
- Не, благодаря. Зает съм. - каза Хари, усмихвайки се широко като саркастичен задник, какъвто си е.
- Не е за теб. За Теса е. - казах му и гледах как усмивката изчезна, когато изрекох името й.
- Моля? Не, по дяволите, не е. - той грабна мечето от ръцете ми и сбърчи носа си, сякаш малкото сладко мече беше изцапано.
- Да, е. - станах и взех мечето от него, преди да му откъсне главата или нещо такова.
- Защо ще подаряваш нещо на приятелката ми на Свети Валентин? - той повиши тона си и ме погледна гневно.
- Защото тя е моята най-добра приятелка и очевидно на него пише "Thanks for being a bear-y-great friend". - посочих малкото сърце на гърдите на плюшеното животно.

Знам, че това няма да помогне много, защото когато става въпрос за Теса, Хари е най-териториалният човек на земята.

- Няма да й го подариш. - той отново взе мечето от мен.

Исках да му кажа, че се държи като разглезена петгодишно дете, но реших, че сега не е момента за неоправдан братски съвет.

- Няма нужда да бъдеш толкова властен. Аз съм нейният най-добър приятел и тя ще ти се разсърди, ако й кажа, че си откъснал главата на плюшено мече, което е било предназначено за нея. - казах.
- Толкова си досаден, не съм властен. - той извъртя очи и метна мечето на леглото ми.

Намерих за забавно това, че той ме смята за досаден, но въпреки това стои при мен, докато Теса пече сладки с майка ми. Той свиква с мен, знам го.

- Ти не си властен? - засмях се силно - Ти винаги си властен!

Знаех, че Хари е добър в отричането на разни неща, но не е възможно да не вижда колко е властен, когато става въпрос за нея.

- Е, ти не знаеш какво е чувството най-накрая да имаш нещо само за себе си. Тя е всичко, което имам, окей? Затова върви по дяволите заедно с всички, които имат проблем с това, че съм властен. Ела да си поговорим, когато прекараш живота си сам и нещастен и тогава най-накрая намираш някой, който те обича, тогава можеш да се оплакваш за това, че съм властен.

Не спорих с него, защото по неговия странен начин, това имаше смисъл и бях задоволен от отговора му. Освен това, че нарече Теса "нещо", защото тя не е предмет, тя е един красив човек, който заслужава най-доброто от всичко в живота, но няма да обръщам внимание на това, защото много добре знам какво иска да каже той.

- Сега трябва да й взема нещо, защото ти просто трябваше да й купиш глупаво плюшено мече.
- И бонбони. - добавих, само за да го дразня.
- И шибани бонбони. - той простена и аз се засмях - Не е смешно, задник. Ти си виновен. - той отново седна накрая на леглото ми.
- Е, с радост ще поема вината, ако съм те накарал да направиш нещо, с което ще направиш Теса щастлива. - думите ми изглежда задвижиха нещо в него, защото изглеждаше замислен, вместо раздразнен, както обикновено.
- Предполагам си прав, отчасти. - той се съгласи по неговия начин - Все още си нямам никаква шибана идея какво да й взема, но ако ще я направи щастлива, ще трябва да измисля нещо.

Отговорът му е точната причина, заради която подкрепям Теса, когато става въпрос за Хари. Знам, че той не е перфектен, дори далеч от перфектен, но той се опитва. Наистина се опитва. Виждам го в очите му. Чувам го в гласа му. Няма начин Хари да не може да бъде по-добър човек за Теса. Когато някой те обича и вярва в теб толкова, колкото тя го обича и вярва в него, няма начин той да се провали.


Гледна точка на Хари.

Два часа.

Толкова време просто се разхождах из мола с Лиам, надявайки се да си тръгна с някакъв перфектен подарък за Теса. Но това не се случи. Малкият мол беше претъпкан, пълен със задници като мен, чакащи до последната минута, за да вземат подарък на приятелката си, но аз не можех да намеря нищо, което да е достойно за Теса.

Да й купя някакво гигантско мече или маймуна просто ми изглеждаше обидно. Тя е прекалено добра за евтини, безсмислени боклуци и знам,ч е харесва солени снаксове повече от сладкото, затова защо да й купувам кутия с бонбони, когато знам много шибано добре, че аз ще изям повечето от тях?

- Ще я чакам тук отвън, кажи й да побърза. - казах на Лиам, когато спрях на алеята на къщата на баща ми.
- Добре. -0 той се съгласи и след секунди влезе в голямата къща.

Ако тя се държеше като жените по телевизията, аз щях да бъда подготвен за този глупав празник. Ако ми беше споменала нещо или беше ако беше заградила някакви бижута в списание, което да остави на масата, аз със сигурност щях да ги видя, щях да й взема нещо.

Разочарованието ми от мен самия нарасна, която тя излезе, държейки онова глупаво мече и бонбони от Лиам. Знам, че са просто приятели, но не ми харесва това, че той й е взел подарък, особено когато аз не съм. Той си има Дилайла, която да глези, на която да праща цветя и глупости, затова няма нужда това да му става навик.

- Хубаво мече. - промърморих, знаейки че звуча като шибано бебе, но не ми пукаше.
- Сладко е, нали? Беше толкова сладко от страна на Лиам да ми го подари, но се чувствам като задник, защото аз не се сетих да му взема нещо. - каза тя, наслаждавайки се на глупавото животно в ръцете й.
- Аз не ти взех нищо. - казах й.

Може също да приключим с това, преди тя да го спомене.

- Знам. - отговори тя.

Огледах я и опитах да разчета изражението й.

- Опитах да намеря нещо в мола, но всичко беше толкова отвратително и просто не можах да намеря нещо, което да ти взема. всичко беше червено и розово и накъдрено, просто не исках...
- Всичко е наред. - тя се усмихна, притискайки два пръста към устата ми, за да ме накара да спра да говоря - Наистина, всичко е наред. И без това не съм много по Свети Валентин. - каза Теса.
- Сигурна ли си? Защото Лиам ти взе нещо, а аз не и сега се чувства като задник. - проговорих през пръстите й.
- Да, сигурна съм. Знаеш ли, наистина не ми пука за цветята, а и бих предпочела да ям пуканки или пица, вместо тези бонбони. - тя се усмихна и погледна към кутията с бонбони до краката й - Наистина е наред, обещавам ти, но наистина го намирам за много очарователно това, че си отишъл до мола с Лиам, за да ми намериш нещо.
- Очарователно? Аз не съм очарователен, бебе. - аз бавно прокарах палеца си по устните си, мислейки за мръсните неща, които искам да направя с устата й.
- Да, си. - тя преглътна, усещайки намерението в гласа и докосването ми - Аз също не ти взех нищо. - гласът й беше тих, секси и съблазнителен, а тя дори не се опитваше.

Преди нея съм правил много прецакани неща, които карат стомаха ми да се преобърне, когато си спомням, но с нея сякаш всяка част от нея има пряка връзка с пениса ми. Най-малката забележка, докосване или дори поглед, ме прави твърд за секунди.

- Имам нещо наум. - подразних я и спрях бавните докосвания.
- Винаги имаш. - тя се усмихна, но можех да видя зачервената й кожа, показвайки ми, че и тя си мисли за същото.
- Свирка на алеята на баща ми? О, бебе, толкова си романтична. - продължих да я измъчвам, харесваше ми как кикота й изпълваше колата ми.
- Иска ти се. - тя извъртя очи - Сега да се прибираме. Ще направя ранна вечеря. - тя потупа ръката ми нетърпеливо.
- И след това свирка? - запалих колата и се засмях когато тя ме удари по ръката, правейки ми забележка, че съм перверзен.

...

- Какво е това? - Теса сбърчи нос, заради розово-червено-черното питие пред нея.
- Млечен шейк. Млечен шейк за свети Валентин. - обясних.

Идеята звучеше много по-добре, когато четях тази глупост онлайн. Всичко, което пишеше е да сложа червен оцветител за храна, но не мислех, че като добавя малко черно, за да го направя по-тъмно, ще се получи такава разлика, грешах и то много.

Ядохме сладолед от фризера. Теса имаше два шкафа пълни с разни пекарски боклуци, затова най-безобидното нещо за правене беше да направим млечен шейк. Приготвих ги за по-малко от десет минути, докато тя обличаше пижамата си.

Това беше единствената ми молба днес - тя да прекара деня, носейки тези малко спортни шорти и една от тениските ми. Тя винаги мрънка, че тези шорти не й стоят добре, но мисля, че тя е шибано луда, за да мисли това. Всичко й стои добре, дори тези отвратителни дълги поли, които тя е набутала в задния край на килера ни.

- О. - тя погледна буламача - Изглежда добре. - усмихваше се учтиво и вдигна чашата, за да отпие - И на вкус е добро. - тя ме похвали.

Аз също отпих, очаквайки най-лошото, но тя беше права, изглеждаше ужасно, но беше хубаво на вкус.

- Благодаря ти за млечния шейк за свети Валентин - Теса ми се усмихна и аз седнах на масата срещу нея.
- Колко добро? - попитах я, искайки още сладки комплименти.

Бях жалък по този начин, винаги искайки похвалите й.

Тя ме погледна подозрително и отпи още веднъж от млечния си шейк, преди да дойде до мен и да застане на коленете си. Това беше неочакван отговор... шибано невероятен, но неочакван.

- Какво правиш? - попитах я, когато ръцете й дръпнаха ластика на шортите ми.
- Давам ти подарък за Свети Валентин. - каза тя, сякаш беше очевидно.

Предполагам, че беше.

Останах в седнало положени, но се надигнах, за да може тя да събуе шортите и боксерките ми. Тя беше толкова добра в невинните си действия, че дори ме погледна през миглите си и остави нежни целувки по главата на пениса ми. Той трепна под устните й и тя се усмихна, преди да го поеме в устата си. Контрастът между студения й език и топлия тунел на гърлото й ме подготви да свърша незабавно. Трябваше да я накарам да изпие целия... мамка му. Мислите ми напълно изчезнаха, когато тя изстена, пращайки звука право през мен.

- Ще свърша в устата ти точно сега, ако направиш това отново, затова ако искаш да те чукам, по-добре не го прави. - простенах, държейки очите си на перфектното й лице, докато тя работеше с мен.

Тя отново простена, този път по-драматично и аз хванах косата й, за да я повдигна от себе си нежно. Исках да бъда вътре в нея, когато свърша и заради изчервеното й лице можех да разбера, че и тя го иска.

- Стани. - казах й.

Хванах ръката й, за да я помогна да стане от пода. Тя стана и съблече тениската ми, а аз бях крайно доволен, че тя е единствената жена, която някога е носила дрехите ми. Невъзможно е да стоят толкова добре на някой друг.

Фактът, че тя дори не беше облекла сутиен под тениската ми, ме улесняваше. Вдигнах я за бедрата й върху масата, събаряйки един от млечните шейкове в процеса.

- Хари. - тя нежно измрънка, когато шейка закапа по пода.
- Шшт, направих това нарочно.

Аз потопих пръстите си в студената бъркотия и ги прокарах по голия й стомах. Тя трепна и аз повторих действието, този път се преместих към гърдите й. Отделих допълнително време, за да потъркам зърната й. Тя простена и аз увих едната си ръка около нея, държейки гърчещото й се тяло на място, преди да се изплъзне от масата.

- О, боже. - тя изстена и аз засмуках чувствителната кожа.

Млечният шейк беше дори вкусен от кожата й.

Пръстите ми се преместиха надолу между краката й и аз избутах шортите и бикините й настрани. Тя поклати глава и хвана пениса ми в малката си ръка, казвайки ми какво иска. Аз се отдръпнах от нея, наслаждавайки се на скимтенето й и бързо грабнах презерватива от джоба на шортите ми на пода.

- Събуй си шортите. - казах й, слагайки си презерватива - След това легни на масата.

Тя направи това, което й казах и аз застанах между краката й, разтваряйки ги по-широко и се възползвах от момента, за да се насладя на гледката. Гърдите и коремът й бяха изцапани с оцветения млечен шейк, а тялото й, мамка му, тялото имаше толкова извивки и беше толкова шибано секси, но доверието, което блестеше в очите й, докато ме чакаше да я изпълня. Теса, тази перфектна жена, ми се доверява и ме обича и няма нещо в онзи мол, което ще й покаже колко много значи тя за мен.

- Моля те. - тя ме помоли и аз се усмихнах, заради нуждата в гласа й.

Аз чувствах същата нужда, но умножена по число, което дори не съществува. Беше невъзможно да се измери колко много се нуждаех от нея, колко много я исках и колко много я обичах.

Влязох в нея бавно, изпълвайки я напълно, тялото й, умът й и всичко. Движенията ми бяха стабилни по този начин, удряйки точката надълбоко в нея, когато караше и нея, и мен да полудеем, докато тя не започне да дере гърба ми и аз не й кажа колко шибано хубаво е да усещам как е увита около пениса ми.

- Погледни ме, гледай ме, докато свършваш. - казах през зъби, докато моето собствено освобождаване се събираше в гръбнака ми - Мамка му. - казах във врата й.

Ръцете ми се затегнаха около гърба й и аз я дръпнах нагоре, карайки я да застане в седнало положение точно пред мен. Бедрата й бяха увити около кръста ми, докато се блъсках в нея.

Тя ме погледна, взирайки се очите ми, с челото й притиснато в моето, когато и двамата стигнахме края си. Сдържах се, искайки да изчакам, докато тя не се превърне в бъркотия е треперещи въздишки. Излязох от нея в момента, в който тя свърши и хвърли презерватива на пода, свършвайки върху корема й, докато тя ме гледаше с широко отворени очи.

- Честит Свети Валентин. - казах й, наслаждавайки се на бъркотията, която създадох върху кожата й и цвета на млечния шейк.
- Отвратителен си. - тя сбърчи нос и направи фалшиво отвратено изражение.

Знаех, че й харесва, когато правя това. Казвала ми го е няколко пъти. Наведох се и целунах челото й, получавайки великолепна, но саркастична усмивка от моето момиче.

- Трябва да започна вечерята. - каза тя със затворени очи.
- Ще поръчам пица и ще дойда при теб в банята след пет минути. - казах й и тя кимна в съгласие.
- Колко романтично от наша страна, млечни шейкове, секс и пица на празника на влюбените. Какво ще каже Остин за това? - Теса се засмя и слезе от масата.
- Аз ще ти кажа, сякаш с всеки изминал ден малко по малко се превръщам в Дарси. - изкикотих се, хващайки голия й задник в ръцете си.
- Аз не бих отишла толкова далеч. - тя се засмя, удряйки ръцете ми.
- Върви се къпи, преди да те наведа над масата. - заплаших я, мислейки всяка една дума.

Тя тръгна бавно, покривайки задника си с двете си ръце.

- Знаеш ли, прав си... и този цитат ли взе от него? - тя отговори дръзко от коридора.

Аз поклати глава, все още смеейки си, когато взех телефона си от плота и поръчах пица.

...

Теса се усмихна и снима пицата във форма на сърце с нейния древен телефон. Косата й все още беше мокра от душа и беше облечена само с моята тениска и бикини, седейки с кръстосани крака на дивана.

- Винаги бих предпочела пица във формата на сърце и секс на масата, вместо шоколад. - каза ми тя, отхапвайки от изисканата ни вечеря на Свети Валентин.

Беше толкова старомодна и очарователна, когато повдигна веждите си към мен, че не се сдържах и взех пицата от ръката й, отвеждайки я обратно в кухнята, за да й дам още един подарък.