After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 259

Гледна точка на Хари.

- Ще заспиш, нали? - наведох се и прошепнах на Теса.

Тя беше бледа и малките й ръце трепереха в скута й. Взех ги в една от моите и ги стигнах уверително. Тя ми се усмихна, хубава промяна на намръщеното изражение, което стоеше върху лицето й, откакто бяхме взели билетите си.

Онзи TSA агент а сваляше, разбрах го, заради глупавата усмивка на лицето му, когато тя му се усмихна, докато обуваше обувките си. Аз имах същата шибана усмивка. Имах всякакво право да му кажа да си го начука, но разбира се, тя не се съгласи и затова ми се ядоса, дърпайки ме надалеч, докато пръста ми беше във въздуха към него. Раздразнението само се увеличи, когато настоях да закопчее жилетката си. Възрастният мъж до мен беше шибан перверзник и беше късметлия, че Теса седеше до прозореца, за да я крия от погледа му. Но Теса си е Теса и отказа да закопчае шибаното нещо, оставяйки циците си на показ за всички. Тениската не беше с голямо деколте, но когато тя се наведе, всеки може да види точно там. Теса игнорира протестите ми и каза, че не мога да я контролирам. Не опитвах да я контролирам, опитвах да я предпазя от влюбените погледи на мъжете върху не много малките й гърди.

- Не, добре съм. - отговори тя несигурно.

Очите й я издаваха.

- Трябва да излетим всеки момент. - погледнах към стюардесата, когато си преправяше път през кабината, за да провери купетата за трети път.

Всички са затворени, госпожице, да тръгваме, преди да ми се наложи да изнеса Теса от този самолет на ръце преди да сме тръгнали. Всъщност да прекъсна пътуването би проработило в моя полза.

- Последен шанс да скочиш от самолета. Билетите не могат да се връщат, но ще ги добавя в сметката ти. - пъхнах един кичур коса зад ухото й и тя ми се усмихна с най-малката усмивка, която бях виждал.

Тя все още ми беше бясна, но нервите я караха да бъде мила с мен.

- Хари. - тя тихо изскимтя.

Тя постави ръката си срещу прозореца и затвори очи. Мразех да я виждам толкова нервна. Караше ме да се чувствам неспокоен, цялото това пътуване ме караше да се чувствам крайно неспокоен. Пресегнах се и дръпнах завесата върху прозореца й, надявайки се това да помогне.

- Още колко? - недоволно излаях срещу стюардесата, когато подмина нашия ред.

Очите й се преместиха от Теса на мен и тя повдигна снобската си вежда.

- Няколко минути. - тя се усмихна насила в името на работата си.

Мъжът до мен се размърда некомфортно и ми се иска да бях купил още един билет, че да не ми се налага да седя до този отвратителен задник. Смърдеше на застоял тютюн.

- Минаха повече от няколко... - започнах.

Ръката не Теса се пресегна към моята. Сега очите й бяха отворени, молейки ме да не правя сцена. Поех си въздух дълбоко, затваряйки очите си, заради драмата.

- Хубаво. - уверих я, поглеждайки настрани от стюардесата и тя продължи напред по пътеката.
- Благодаря. - каза Теса само с устни.

Вместо да облегне главата си на прозореца, тя нежно я подпря на рамото ми. Потупах бедрото й и я накарах да се повдигне, за да мога да увия ръката си около нея. Тя се сгуши в мен и въздиша от удовлетворение, когато нежно затегнах хватката си около тялото й. Обичах този звук.

Самолетът бавно започна да се движи по пистата и очите на Теса се затвориха. Когато вече се намирахме във въздуха, прозорецът на Теса беше открит и сивите й очи бяха широко отворени в изумление, докато тя гледаше през него.

- Това е невероятно. - тя се усмихна широко.

Цветовете се бяха върнали на лицето й. Блестеше от вълнение и това беше ужасно заразително. Опитах да се преборя с усмивката си, но беше просто невъзможно, докато тя бърбореше за всичко.

- Просто изглежда толкова малко.
- Видя ли, не е толкова зле. Все още не сме се разбили. - казах без да се замисля.

Пуфтене и кашляне се разнесе из кабината, но не ми пукаше. Теса схвана хумора ми, или поне по-голямата част от него, и врътна очи, сръчквайки ме в гърдите с пръста си.

- Тихо. - тя ме предупреди и аз се изкикотих.

След три часа, тя беше неспокойна. Знаех, че ще бъде. Разглеждахме глупавите реклами на спонсорите, разгледахме два пъти списанието SkyMall, съгласихме се, че кучешкия кафез, дегизиран като стойка за телевизор определено не си заслужаваше две хиляди долара.

- Това ще бъде много дълги девет часа. - казах й.
- Вече са само шест. - тя ме поправи.

Пръстите й проследих котвата, татуирана над китката ми.

- Само шест. - повторих - Поспи.
- Не мога.
- Защо? - попитах и тя ме погледна.
- Какво мислиш, че прави баща ми?

Мамка му.

- Искам да кажа, знам, че Лиам го гледаше последния път, но този път ще отсъстваме за пет дни.

По дяволите.

- Той ще бъде наред.

Лиам ще ми е бесен, но ще го преживее и ще й благодари по-късно.

- Радвам се, че отказахме офертата на баща ти.

Шибан ад.

- Защо? - задавих се, оглеждайки лицето й.
- Прекалено е скъпо.
- И?
- Не ми е удобно баща ти да дава толкова много пари за моя баща. Не е негова отговорност и не сме сигурни, че баща ми дори...
- Наркоман е, Теса. - прекъснах я.

Знаех, че няма да иска да го приеме, но знаеше, че е вярно.

- И баща ми може да плати за това. - казах.

Ще трябва да се обадя на Лиам, веднага когато кацнем, за да разбера как е минала интервенцията. Колкото и да се надявах шибаният й баща да се е съгласих, се чувствах леко виновен, че тя не е част от плана. Прекарах часове ритайки и удряйки онзи торба във фитнеса, мислейки над тези глупости. Накрая решението беше просто. Или Ричард щеше да замъкне задника си в рехабилитационния център, или ще се разкара от живота на Теса за добро. Няма да търпя глупавото му пристрастяване да й тежи, аз й създавам достатъчно шибани проблеми и ако някой ще я стресира, това ще бъда аз. Пратих Лиам да го направи, да му каже, че трябва да избира, но не може да избере и двете. Реших, че няма да стане насилствен, ако Лиам го направи, можех да кажа същото и за себе си. Колкото и да ме вбесяваше това, че баща ми ще бъде този, който ще помогне на Теса, след като той плаща, аз не можех да му откажа. Исках, но не можех.

- Не знам. - тя въздиша, поглеждайки през прозореца - Трябва да помисля за това. - Малко е късно за това.
- Е... - започнах и тя се намръщи, заради тона ми.
- Какво си направил? - тя присви очи и се дръпна от мен.

Не можеше да отиде надалеч, заседнала е на този полет с мен.

- Ще говорим за това по-късно. - погледнах към мъжа до мен.

Наистина трябва да има повече място между седалките. Ако облегалката за ръце между Теса и мен беше вдигната, аз щях да седя върху човека до мен.

- Пратил си го в рехабилитационния център, нали? - тя насилствено прошепна, внимавайки да не направи сцена.
- Не съм го пращал никъде.

И беше вярно. Все още не знам дали се е съгласил или не.

- Но си опитал, нали?
- Зависи. - признах.

Тя поклати глава, отказвайки да ми повярва и облегна главата си назад, взирайки се в нищото.

- Бясна си, а? - попитах я, но тя ме игнорира - Тереза.

Гласът ми беше прекалено силен и имаше искания ефект върху нея. Очите й рязко се отвориха и тя обърна главата си към мен.

- Не съм сърдита. - тя прошепна - Просто съм изненадана и се опитвам да разбера как се чувствам за това, окей?
- Окей. - реакцията й беше много по-добра, отколкото очаквах.
- Не мога да понасям, когато криеш неща от мен, майка ми го прави, ти го правиш, аз не съм дете. Мога да се справям с нещата, които се хвърлят в лицето ми, не мислиш ли?

Въздържах се да кажа това, което първо мина през ума ми. Ставах все по-добър в това.

- Да. - спокойно отвърнах - Но това не означава, че аз няма да се опитам да филтрирам глупостите за теб. - очите й омекната и кимна още веднъж.
- Разбирам, но трябва да спреш да криеш от мен. Всичко, което включва теб, Лиам или баща ми, трябва да знам. Винаги разбирам по един или друг начин, затова защо да отлагаме неизбежното? - попита ме тя.
- Добре. - съгласих се, преди да усложня нещата - От сега нататък няма да крия нищо от теб.

Това не включваше нищо от миналото, само се съгласявах от този момент на татък да не я държа на тъмно. Някаква емоция за кратко се появи на лицето й, но аз не можех да я разпозная. Почти си помислих, че е вина.

- Освен, ако е нещо, което е наистина по-добре да не знам. - добави нежно тя.

Окей?

- За каква скала говорим тук? - попитах я.
- Нещо, което ще е по-добре да не знам, не се брои. Например, факта, че гинекологът ми е мъж. - информира ме тя.
- Какво?

Никога не си бях помислял, че докторът на Теса може да е мъж, през цялото време си мислех, че е жена.

- Виждаш ли, беше по-добре без да знаеш това, нали? - тя не опитваше да скрие самодоволната си усмивка от раздразнението и ревността ми.
- Ще си намериш нов доктор.

Тя бавно поклати главата си, казвайки ми, че няма да направи такова нещо. Наведох се и прошепнах в ухото й:

- Късметлийка си, че тоалетните на това нещо са прекалено малки, за да те чукам.

Дишането й секна и тя незабавно притисна бедрата си едно в друго. Обичах как реагираше на мръсната ми уста, винаги толкова бързо. Трябваше да я разсея и да сменя темата на разговора в името на двама ни.

- Бих те притиснал към вратата и бих те чукал срещу стената. - предвижих ръката си нагоре по стиснатите й бедра - Бих покрил устата си, за да заглуша виковете ти. - те преглътна - Ще е толкова хубаво, краката ти, увити около кръста ми, пръстите ти , дърпайки косата ми.

Очите й бяха широко отворени, зениците - разширени и мамка му, иска ми се тоалетните да не бяха толкова шибано малко. Буквално, не мога да изпъна ръцете си в миниатюрното място. Факта, че платих над хиляда долара за билети за отиване и връщане, ме караше да си мисля, че поне ще мога да изчукам момичето си в шибаните тоалетни по време на дългия полет.

- Да притискаш бедрата си едно към друго няма да накара болката да утихне. - продължих да шепна в ухото й.

Наведох масичката пред нея надолу, за да мога да сложа ръката си там, където се съединяваха бедрата й.

- Само аз мога. - напомних й.

Тя изглеждаше сякаш щеше да свърши само от докосването ми.

- Останалата част от полета ще бъде много некомфортна за теб, с тези мокри бикини и всичко. - целунах мястото под ухото й, използвайки езика си, за да я подразня и мъжът до мен се изкашля - проблем? - попитах го.

Не ми пукаше дали е чул нещо от това, което й казах. Той бързо поклати глава и върна вниманието си към електронната си книга в ръката му. Леко се наведох, оглеждайки първия параграф на едва осветената страница. Забелязах името "Холдън" и незабавно се изкикотих. Само претенциозните мъже на средна възраст и хипстърите наистина харесват да четата The Catcher in The Rye. Кое е толкова впечатляващо в прекалено привилегирования преследвач на тинейджъри? Нищо.

- Да продължа ли? - отново се наведох към Теса, която се беше задъхала.
- Не. - тя вдигна масичката си и я затвори, прекъсвайки забавата ми.
- Вече останаха само пет часа. - усмихнах й се широко, игнорирайки колко бях твърд, заради мисълта колко мокра беше тя в момента.
- Ти си задник. - тя прошепна и усмивката, която обичам заигра на устните й.
- А ти ме обичаш. - казах, карайки усмивката й да нарасне.

...

Оправихме се в Heathrow по-лесно, отколкото очаквах. Получихме чантите си бързо, Теса беше тиха през голяма част от времето. Това, че ръката й беше в моята беше единственото нещо, което ме уверяваше, че не беше разстроена, заради глупостите с рехабилитацията. Колата под наем ни чакаше и аз гледах развеселено, когато Теса застана от грешната страна на колата.

Когато стигнахме до Hampstead, тя спеше. Опитваше се да не заспива, докато гледа през прозореца, оглеждайки всичко, но не може да задържи очите си отворени. Старият град изглеждаше същия, какъвто беше последния път, когато бях тук. Разбира се, че е така, защо не? Минаха само няколко месеца. По някаква причина, когато минах покрай табелата на града с Теса на седалката до мен, градчето изглеждаше променено, заради пристигането й.

Когато подминах историческите домове и музеите, най-накрая пристигнах в познатата жилищна част от града. Обратно на известните вярвания, не всички в Hampstead живеят в стари имения и се къпят в богатство. Всичко това беше ясно, когато спрях пред алеята на къщата на майка ми. Старата къща изглеждаше сякаш всеки момент може да се срути и се радвах да видя табелата "Продадено" на моравата. Къщата на бъдещия й съпруг, в съседство, беше в много по-добра форма, отколкото тази дупка и беше два пъти по-голяма.

- Теса. - изкарах я от дълбокия й сън.

Вероятно е олигавила целия прозорец. Майка ми се появи пред вратата, секунди след като фаровете светнаха срещу прозорците. Тя отвори вратата и хукна по алеята като луда. Очите на Теса се отвориха и се съсредоточиха върху майка ми, която отваряше вратата й, за да се добере до нея. Защо всички я харесват толкова много?

- Теса! Хари! - гласът на майка ми беше тънък и прекалено развълнуван, когато Теса разкопча колата ни и излезе от колата.

Женски прегръдки и поздрави бяха разменени, докато аз смъквах чантите от багажника.

- Толкова се радвам, че вие двамата сте тук. - майка ми се усмихна, бършейки сълза от очите си.

Това ще бъде един дълъг уикенд.

- Ние също. - Теса отговори вместо мен и позволи на майка ми да я задърпа към малката къща.
- Не харесвам чай, затова няма да има никакви стереотипни посрещания тук, но направих кафе. Знам, че и двамата обичате кафе. - майка ми изтананика.

Теса се засмя и й благодари. Майка ми не се приближаваше към мен, вероятно опитвайки се да не ме разстрои по време на уикенда на сватбата й. Двете жени изчезнаха в кухнята и аз тръгнах по стълбите към старата си спалня, за да се отърва от тези чанти. Чух гласовете им от долния етаж и се опитах, че нищо катастрофално няма да се случи този уикенд. Всичко ще бъде наред.

Стаята беше празна, освен малкото ми легло и гардероб. Тапетите бяха разлепени, оставяйки отвратителна пътека от лепило по стените. Майка ми очевидно се опитва да подготви мястото за новите собственици, но не изглежда сякаш се справя добре с премахването на тапетите.


Гледна точка на Теса.

- Все още не мога да повярвам, че и двамата дойдохте. - каза ми Ан.

Тя ми подаде чаша с кафе, черно, точно както го харесвах и й се усмихнах, защото беше добре замислено. Тя беше красива жена, имаше като очите и усмивката на Хари, беше облечена в тъмно син анцуг.

- Толкова се радвам, че успяхме да дойде. - казах й.

Погледнах към часовника над печката, вече беше десет вечерта. Дългият полет и часовата разлика ме бяха изморили.

- Аз също. Ако не беше ти, знам, че той нямаше да дойде. - тя постави ръката си върху моята.

Несигурна как да отговоря, аз се усмихнах. Тя забеляза дискомфорта ми и смени темата.

- Как беше полетът? Хари държа ли се прилично? - тя нежно се засмя, а на мен сърцето ми не ми даваше да й кажа, че синът й беше пълен тиранин по време на проверката на летището и половината от полета.
- Той беше добре. - отпих от горещото кафе, точно когато Хари се присъедини към нас в кухнята.

Къщата беше стара и тясна, прекалено много стени ограждаха малкото място. Единствените украшения бяха кафяви кашони, събрани на купчина в ъглите. Странно, но се чувствах комфортно и свободно в къщата от детството на Хари. Заради изражението му, когато той се наведе, за да мине под арката, водеща към кухнята, разбрах, че не се чувстваше по същия начин. Тези стени съдържаха прекалено много спомени за него и незабавно спрях да харесвам мястото.

- Какво става с тапетите? - Хари посочи стената.
- Премахвах всичко, за да се пребоядиса, но новите собственици и без това планираха да съборят къщата. Те искат да построят напълно нова къща на това място. - обясни майка ми.

Харесваше ми идеята тази къща да бъде съборена.

- Хубаво и без това не струва тази къща. - той промърмори и взе чашата ми с кафе, за да пие - Изморена ли си? - той се обърна към мен.
- Добре съм. - казах, мислейки го наистина.

Забавлявах се с хумора на Ан и топлата й компания. Бях изморена, но имаше много време, в което да спя. Все още беше рано.

- Аз живеех в къщата на Робин, предположих, че няма да искате да останете там.
- Очевидно не. - Хари отговори.

Взех кафето си от него, молейки го да бъде мил с майка си.

- Какво и да е... - Ан игнорира грубото му изказване - Имам планове за нея утре, затова се надявам да имаш с какво да се занимаваш. - каза Ан.

Отне ми момент, за да разбера, че говори за мен.

- Какъв вид планове? - Хари не изглеждаше доволен от идеята.
- Просто да подготвим някои неща преди сватбата, имам запазен час в спа в града и след това ще се радвам, ако тя дойде с мен да взема роклята си.
- Разбира се. - казах в същия момент, когато Хари я попита за колко дълго ще ви отнеме.
- Само следобеда, сигурна съм. - Ан увери сина си - Но това е само, ако искаш да дойдеш, Теса. не е задължително, просто мислех, че ще е хубаво да прекараме малко време заедно, докато си тук.
- С удоволствие. - усмихнах й се.

Хари не започна да спори, което беше добре, защото щеше да загуби.

- Радвам се. - тя се усмихна - Приятелката ми Сюзън ще се присъедини към нас на обяд. Тя си умира да се запознае с теб, не вярва, че съществуваш, тя... - Хари се задави с кафето си, прекъсвайки майка си.
- Сюзън Кингсли? - Хари погледна Ан, раменете му бяха напрегнати и гласът му се разтрепери.
- Да, всъщност вече не е Кингсли. Омъжи се повторно. - Ан се взираше в него и аз се почувствах сякаш се намирам в личен разговор, воден между майка и син.

Хари гледаше ту към майка си, ту към стената, преди да се обърне на петите си и да не остави насаме в кухнята.

- Аз отивам в съседната къща и ще си лягам. Ако се нуждаеш от нещо, само ми каже. - вълнението в гласа й беше изчезнало.

Звучеше пресушена. Ан се приближи и ме целуна набързо по бузата, преди да отвори задната врата и да излезе навън. Аз стоях сама в кухнята за няколко минути, за да довърша кафето си, което беше безсмислено, защото трябваше да си лягам, но така или иначе го доизпих. Изплакнах чашата в мивката, преди да тръгна нагоре по стълбите, за да намеря Хари. Коридорът на горния етаж беше празен, скъсаните тапети висяха от едната страна на правия коридор и не се сдържах да не сравня огромната къща на Кен с тази, беше невъзможно разликите да бъдат игнорирани.

- Хари? - извиках го.

Всички врати бяха затворени и не ми беше удобно да ги отварям без да знам какво има вътре.

- Втората врата. - той извика обратно.

Последвах гласа му до втората врата по коридора и я отворих. Тя заяде, затова трябваше да използвам крака си, за да помръдна дървото. Хари седеше накрая на леглото си и лицето му беше заровено в ръцете му, когато влязох. Той ме погледна и аз се приближих към него.

- Какво има? - попитах го, прокарвайки пръстите си през рошавата му коса.
- Не трябваше да те водя тук. - каза тя, изненадвайки ме.
- Защо? - седнах на леглото до него на няколко инча разстояние.
- Защото... - той въздиша - Просто не трябваше.

Той легна на матрака, прокара ръката си по лицето си и аз не можех да разчета изражението му.

- Хари.
- Изморен съм, Теса, лягай си. - гласът му беше приглушен от ръката му и знаех, че това е неговият начин да приключи разговор.
- Няма ли да се преоблечеш? - настоях, не искайки да си легна без тениската му.
- Не. - той се обърна по корем и се пресегна, за да изгаси лампата.