After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 225

  - Съжалявам, че те събудих. - прошепнах на Лиам, който все още си търкаше очите.
- Всичко е наред. - той промърмори и се върна в леглото - Ето вземи тази, другата е плоска. - той ми бутна една пухкава бяла възглавница срещу гърдите ми.
- Ето защо те обичам, е това не е единствената причина, поне една от всички. - аз се усмихнах прегръщайки възглавницата и сядайки на ръба на леглото.
- Защото ти дадох най - добрата възглавница? - той се усмихна наполовина, неговата усмивка е дори по - очарователна, когато е сънен.
- Не, защото винаги си до мен... и имаш меки възглавници. - гласът ми беше толкова бавен когато съм пияна и беше странно.
- Той ще дойде ли с теб? - попита ме тихо.

Лиам легна отново в леглото и се настани така, че да има достатъчно място за мен от другата страна.

- Не мисля. - моментът с шегите за Лиам и неговите меки възглавници бе заменен с болката, която дойде с мисълта за Хари и думите, които си разменихме преди малко.

Легнах и погледнах към Лиам.

- Помниш ли когато каза, че той не е загубена кауза? - прошепнах.
- Да.
- Наистина ли вярваш в това?
- Да вярвам го. - той направи пауза - Докато не направи нещо друго...
- Не, нищо ново, наистина. Аз просто... Не знам дали ще мога да продължавам така. Ние продължаваме да се движим назад, а не трябва. Всеки път, когато си мисля, че напредваме, той се превръща в онзи Хари, който срещнах преди шест месеца. Казва ми, че съм егоистична кучка или, че не ме обича и аз знам, че не го мисли, но всяка сричка ме наранява дори повече от предната и мисля, че започвам да разбирам, че всъщност той си е такъв. Той е такъв и не може да се промени.

Лиам ме гледаше със замислено изражение, докато не се намръщи.

- Той те нарече кучка? Тази вечер?

Аз кимнах и той въздиша тежко, прокарвайки ръка по лицето си.

- Аз му казах болезнени неща също - изхълцах.

Тежката комбинация от вино и уиски щеше ме преследва утре, знаех го.

- Той не е трябвало да те нарича така, той е мъж, а ти си жена. Никога не е правилно Теса, не прави изключения.
- Аз не го, аз просто... - точно това правех - Мисля, че всичко е заради Сиатъл, от това да си направи татуировка за мен казвайки ми, че не може да живее без мен той стигна до там, че да ми казва, че ме следва само заради секса. О боже! Съжалявам! - покрих лицето си с ръцете си.

Не можех да повярвам, че казах това пред Лиам.

- Всичко е наред, видях те да ловиш бельото си в джакузито, помниш ли? - той се усмихна, облекчавайки ме и се надявах, че не може да види унижението в тъмнината.
- Тази почивка се превърна в бедствие. - поклатих главата си притискайки я в студената възглавница.
- Може би не е, може би от това се нуждаехте вие двамата.
- Да скъсаме? - попитах го.
- Не, това ли се случи?
- Не знам.
- Това ли искаш?
- Не, но това трябва да искам. Не е честно и за двама ни да продължаваме да правим това ден след ден. В случая не съм невинна, аз винаги очаквах от него прекалено много. - недостатъка на майка ми е бил предаден на мен.

Тя също очакваше прекалено много от всеки.

- Нищо няма в това да очакваш много от него, особено когато нещата, които очакваш от него са разумни. - отговори Лиам - Той трябва да види какво има, ти си най-хубавото нещо което му се е случвало някога, той трябва да запомни това.
- Той каза, че аз съм виновна, че е такъв. Всичко което искам е да бъде мил с мен поне половината от времето и искам спокойствие във връзката ни, това е всичко. Емоционално е наистина. - простенах, гласът ми се пречупи и още можех да усетя вкуса на уискито смесено с ментовият вкус на Хари върху езика ми - Ако беше на мое място би ли отишъл в Сиатъл? Не знам, но мисля да го отменя и да остана тук или да отида с него в Англия. Ако той се държи така, защото отивам в Сиатъл, може би трябва да...
- Не може да не отидеш. - Лиам ме прекъсна - Мечтаеше за Сиатъл от деня, в който те срещнах, трябва да отидеш. Ако Хари няма да дойде с теб, значи губи. Освен това му давам седмица, преди да се появи пред вратата ти. Не можеш да се предадеш тук, той трябва да знае, че ти си сериозна този път. Трябва да го оставиш, за да му липсваш.
- Аз дори нямам врата, на която да се появи. - усмихнах се докато си представях Хари появявайки се седмица след като замина, отчаяно молейки се да му простя с лилии в ръката му.
- Не беше ли той? Причината, заради която жената не ти се обади отново?
- Да.
- Знаех си, че брокерите не може просто така да не се обадят отново. Трябва да отидеш, Кен ще ти намери някакво място да стоиш, докато си намериш постоянно жилище.
- Ами ако той не дойде след всичко? И по - лошо, ами ако не дойде и е по - ядосан, защото той мрази онова място.
- Теса, казвам това само, защото ме е грижа за теб, окей? - той зачака отговора ми, кимнах. - Трябва да си луда, за да се откажеш от Сиатъл за някого, който те обича повече от всичко, но няма желание да го покаже през половината време.

''Не, ти правиш грешки. Цял тон такива и ми писна. Мислиш си, че искам да съм такъв? Мамка му, не, не искам. Ти ми го причини!''

- Мислиш ли, че той ще бъде по - добре без мен? - попитах доведения брат на Хари.
- Не, честно казано не! Но както виждам не ми казваш половината лоши неща, които ти е казал и може би това наистина няма да работи. - Лиам прошепна, пресягайки се към мен.

Ръката му докосна рамото ми и го разтри бавно. Използвах алкохола във вените си като извинение и игнорирах факта, че Лиам е един от малкото хора, които действително имаха вяра във връзката ми с Хари, но вече не.

- Ще се чувствам като в ада утре. - смених темата, преди да наруша обещанието си да не плача.
- Да, миришеш като алкохолна кабина. - той ме подразни.
- Срещнах гаджето на Лилиан, тя продължаваше да ми дава шотове. О и танцувах на бара.
- Не си го направила. - той зяпна.
- Направих го. Беше много неудобно. Беше идея на Райли.
- Тя е... интересна. - Лиам се усмихна и забелязах, че върховете на пръстите му още стояха на кожата ми.
- Тя е женска версия на Хари. - засмях се.
- Така е! Нищо чудно, че беше толкова досадна! - той ме дразни и в момент на пиянско умопомрачение, потърсих Хари с очи, за да мога да видя намръщеното му лице, причинено от игривата обида на Лиам.
- Караше ме да забравя за всичко. - думите ми напуснаха устата, преди да се осъзная.
- Радвам се. - моят най - добър приятел се усмихна и грабна одеялото из под краката ни.

Той издърпа одеялото над двама ни и затворих очи. Минутите минаха в мълчание и умът ми се бореше да заспи. Дишането на Лиам бе бавно. Трябваше да държа очите си затворени и да си представям, че до мен е Хари и дишането му, в противен случай умът ми нямаше да се предаде. Ядосаното намръщено лице на Хари и острите му думи минаваха през съзнанието ми, преди да заспя.

Ти си егоистична кучка.

...

- Не! - гласът на Хари ме стресна и ме събуди.

Отне ми момент да си спомня, че бях в стаята на Лиам, а Хари беше сам надолу по коридора.

- Махнете се от нея! - гласът му отекна надолу по коридора секунда по - късно.

Станах и стигнах до вратата,преди той да завърши изречението си.

Трябва да види какво има.
Той трябва да знае, че ти си сериозна този път. Трябва да го оставиш, за да му липсваш.

Ако отида в онази стая, знаех, че ще му простя всичко, ще го видя уязвим и изплашен и ще кажа всичко, което той поиска, за да го утеша. Сърцето ми се късаше, но се върнах обратно в леглото, сложих възглавницата си върху главата.

- Не! - гласът му се разнесе из кабината.
- Теса... Ти ще... - Лиам прошепна.
- Не. - отговорих, гласът ми се пречупи накрая.

Захапах възглавницата и не спазих обещанието си. Започнах да плача. Не заради себе си. Сълзите бяха за Хари, момчето, което не знае как да се държи с хората, които ги е грижа за него, момчето, което има кошмари, когато не съм в леглото с него, но той ми каза, че не ме обича. Момчето, което наистина трябва да си спомни чувството за самота.


Гледна точка на Хари.

Те не спираха, не спираха да я докосват. Мръсни и сбръчкани ръце се движеха нагоре по бедрата й, тя изхленчи, когато другият мъж хвана опашката й в ръката си, дърпайки главата й назад, силно.

- Махнете се от нея! - опитах да извикам, но те не ме чуваха.

Опитах се да мръдна, но бях залепен за стълбището от моето детство. Сивите й очи бяха широко отворени, изплашени и шибано безжизнени докато ме гледаше, а лилава синина вече се оформяше върху бузата й.

- Ти не ме обичаш. - тя прошепна, а очите й изгаряха моите, когато ръката му пропълзя нагоре и се уви около врата й.

Какво?

- Да, да обичам те! Обичам те, Тес. - казах й, но тя не ме слушаше.

Теса поклати главата си и той затегна хватката си, а приятелят му достигна долу между краката й.

- Не! - изкрещях за последен път, преди тя да започне да избледнява пред очите ми.
- Не ме обичаш. - очите й бяха зачервени от нападението, а аз не можех да направя нищо, за да й помогна по дяволите.
- Тес. - протегнах ръката си през леглото, за да я достигна.

Моментът, в който я докосна, паниката ще изчезне, премахвайки си онези ръце около врата й.

Тя не беше тук.

Тя излезе от стаята и не се върна. Седнах и включих лампата на нощното шкафче, оглеждайки стаята. Сърцето ми туптеше срещу гръдния кош, а тялото ми бе подгизнало в пот.

Тя не беше тук.

Чу се леко почукване по вратата, затаих дъха си като изскърца и се отвори. Моля те бъди...

- Хари? - спокойният глас на Карън изпълни стаята.

Мамка му.

- Добре съм. - сопнах се и тя отвори вратата по - широко.
- Ако се нуждаеш от нещо, моля те позволи ми да..
- По дяволите, казах, че съм добре! - ударих силно нощното шкафче, запращайки лампата на пода с неприятен звук.

Карън напусна стаята, без да каже нищо, затвори вратата след себе си, оставяйки ме сам в тъмнината.

...

- Трябва ми само малко Тайленол и вода. - Теса простена, отпускайки главата си върху кръстосаните си ръце на масата.

Тя все още беше в пижамата си, а косата й беше като гнездо върху главата й. Лиам седеше до нея и ядеше зърнената си закуска.

- Ще ти взема. След като сложим багажа си в колата, можем да тръгваме. Кен все още спи. Снощи имаше проблеми със съня. - каза Карън и Теса я погледна, но замълча.

Дали ме бяха чули да крещя като малка жалка кучка? Карън отвори някакво чекмедже, а аз ги гледах, чакайки някой да забележи присъствието ми. Но никой не го направи.

- Ще отида да приготвя багажа, много благодаря за Тайленола. - каза Теса меко, когато стана от мястото си.

Изпи хапчето бързо и остави чашата обратно на масата. Очите й срещнаха моите, но тя бързо погледна настрани. Беше минала само една нощ без нея, а ми липсваше толкова много. Не можех да разкарам преследващия ме сън от ума си. Особено когато тя минаваше покрай мен без никаква емоция.

Изглеждаше реално и тя се държеше толкова студено.

Стоях на мястото си, чудейки се дали да я последвам или не, но краката ми решиха вместо мен, изкачвайки стълбите. Когато влязох в стаята, тя беше застанала на колене, разкопчавайки куфара.

- Ще опаковам всичко и тогава можем да тръгваме. - каза тя без да се обръща.

Кимнах и тогава осъзнах, че тя не можеше да ме види.

- Да, добре. - промърморих.

Не знаех какво си мислеше, какво чувстваше или какво трябваше аз да кажа. Нямах си някаква представа, както обикновено.

- Съжалявам. - каза прекалено силно.
- Знам. - тя отговори бързо.

Гърбът й бе обърнат към мен, когато тя започна да сгъва наново дрехите ми от гардероба и пода.

- Наистина, не мислех това, което казах.

Исках да ме погледне, за да се уверя, че сънят ми е бил просто сън.

- Знам, че е така. Не се тревожи. - тя въздиша.

Забелязах как раменете й бяха по - приведени от преди.

- Сигурна ли си... Казах някои ужасни неща.

Ти си повреден, Хари, и аз не мога да ти помогна.

Това беше най - лошото нещо, което тя можеше да ми каже. Най - накрая осъзнаваше колко съм прецакан и по - важното е, че осъзнаваше, че не може да ми помогне. Никой не можеше.

- Както и аз. Всичко е наред. Имам наистина ужасно главоболие. Може ли да говорим за нещо друго?
- Разбира се. - сритах парче от счупената лампа от снощи.

Сигурно вече дължах поне пет шибани лампи на баща ми Карън. Чувствах се леко виновен, че се държах така с Карън снощи, но не исках аз да започна тази тема. Изглежда тя също нямаше да я започне.

- Може ли да вземеш нещата си от банята, моля? - попита ме Теса.

Останалата част от времето ми в тази шибана кабина бе прекарано, гледайки Теса, докато тя опаковаше нещата ни и почистваше бъркотията от счупената лампа без да казва нищо.