After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 230

Гледна точка на Теса.

- Мисля, че завих в грешната посока, магистрала четири на изток или на запад е? - чух гласа на Зейн.

Той би трябвало да говори отново с майка ми.

- Добре, на прав път съм, трябва да сме там след час и половина. - каза отново - Да, мисля че припадна, но е добре.

Изчаках да замълчи за достатъчно дълго време, за да съм сигурна, че телефонният разговор е приключил, преди да се опитам да проговоря.

- Тя ядосана ли е? - казах неясно.
- Не, тя е просто притеснена. Добре ли си? - мисля, че ръката му беше на крака ми.
- Мхм. - не можех да си отворя очите.
- Хари продължава да звъни на телефона ти.
- Не. - изстенах.
- Карам колкото мога по-бързо, просто се опитай да заспиш - той ме инструктира. Иска ми се да можех.

Гледната точка на Хари.

Сърцето ми биеше срещу гърдите ми през цялото пътуване. Защо по дяволите си взех апартамент толкова далече от кампуса? Това бяха най - дългите двадесет мили каране в живота ми. Шибаната Стеф измами Теса, какво по дяволите не е наред с нея? И Дан, шибаният Дан, свършено е с него ако е понечил да я докосне.

Пресичах на всеки червен светофар и игнорирах мигащата светлина, която ми сигнализираше, че ще имам поне четири глоби в пощата.

Става въпрос за Теса... Гласът на Моли се повтаряше отново и отново, докато най - накрая не стигнах старата си студентска къща. Не ме беше грижа, че не изключих колата си, тя беше последното нещо, за което ми пукаше в момента. Тълпи от пияни идиоти бяха обградили всекидневната и коридора, докато си проправях път в търсене на Теса.

- Къде е тя? - ръцете ми се увиха около яката на Найл в момента, в който го видях и го блъснах в стената без да мисля.
- Не знам! Не съм я виждал! - извика той и отпуснах хватката си.
- Къде по дяволите е Стеф?
- Мисля, че е на двора, не съм я виждал отдавна. - пуснах го, като го бутнах отново и той се препъна, докато вървеше напред и ме гледаше гнвно.

Вървях към двора в паника, ако Теса е там в студа със Стеф и Дан... Червената коса на Стеф беше ярка в тъмното и не се поколебах да я повдигна от земята за гърба на коженото й яке.

- Какво по дяволите! - тя извика, когато хванах ръцете й зад гърба й.
- Къде е тя? - изръмжах, държейки в юмрука си коженото й яке.
- Не знам, ти ми кажи. - изсъска тя и я обърнах с лице към мен.
- Къде по дяволите е тя?
- Нищо няма да ми направиш.
- Ако бях на твое място, нямаше да се съмнявам в мен, сега ми кажи къде е Теса! - изкрещях само на няколко инча от лицето й.

Тя потрепна за момент преди да поклати главата си.

- Не знам къде по дяволите е тя, но сигурно е припаднала в момента.
- Ти си болна, извратена кучка. Ако бях на твое място, щях да си тръгна преди да съм я намерил. Когато се уверя, че тя е добре, нищо няма да ме спре да тръгна след теб. - заплаших я.