After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 256

  Гледна точка на Хари.

Студената вода потече право върху разранената ми кожа. Взирах се в струята, гледайки как червената вода се стича в мивката. Отново, това се случи отново? Разбира се, беше само въпрос на време.

Вратата на банята беше отворена, затова лесно можех да вляза в стаята в другия край на коридора, ако чуя викове. Нямах си никаква идея какво си мислех, когато се обадих на тази кучка. Не трябваше да я наричам така... но тя е една... кучка си е. Поне не го казвам пред Теса. Когато й се обадих, само трябваше да помисля за изражението на Теса и наивни забележки. тя сама се убеждаваше, че той не се дрогира. Мислех, че всеки момент ще рухне и по някаква глупава, шибана причина, помислих, че майка й може да й помогне.

Точно затова не помагах на хората. Нямах никакъв опит в това. Бях прекалено добър в това да прецаквам разни неща, но не бях спасител.

Погледът ми беше привлечен от някакво движение в огледалото и когато вдигнах глава, видях отражението на Ричард, което се взираше в мен. Беше облегнат на вратата, изражението му-предпазливо.

- Какво? Да не си дошъл, за да се опиташ да ми се нахвърлиш отново? - казах уверено.

Той въздиша и мина с ръка по избръснатото си лице.

- Не, този път не.

Намръщих се, отчасти ми се искаше да ми се искаше да се опита да ми се нахвърли. Определено бях готов за сбиване, или две.

- Защо нито един от вас двамата не ми каза? - попита ме Ричард.

Той шегуваше ли се?

- Защо да ти казвам? А и ти със сигурност не си толкова глупав, че да си мислиш, че Теса би казала на баща си нещо такова. - спрях водата и взех кърпа, за да притисна кокалчетата си.

Почти бяха спрели да кървят. Трябва да се науча да сменям ръцете си, от сега нататък ще удрям с дясната.

- Не знам.. Чувствам се като сляп, просто мислех, че противоположностите си привличат, но сега...
- Не искам одобрението ти, нито пък се нуждая от него. - минах покрай него и тръгнах по коридора.

Обувките на Лиам вече не бяха да вратата и пакет с изгорени пуканки все още седеше на пода.

"Нека нейният глас да бъде единствения в главата ти." гласът на Лиам прозвуча в главата ми. Иска ми се да беше толкова лесно, може би един ден ще бъде... надявам се.

- Знам, че е така, просто искам да разбера всичко това. Като нейн баща, се чувствам задължен да ти сритам задника. - той поклати глава.
- Вярно. - изпуфтях, навеждайки се, за да вдигна пакета от пода.

Исках да му напомня, че не й е бил баща за повече от девет години.

- Керъл много приличаше на Теса, когато беше млада. - каза той.

Аз се осъзнах и едва не изпуснах пакета.

- Не, не е приличала на Теса.

Няма начин това да е било вярно. Честно казано си мислех, че Теса е точно като майка си, но сега всъщност познавам Теса и това не може да е далеч от истината. Борбата й да изглежда перфектно е дошло от майка й, но Теса и тя нямат нищо общо.

- Вярно е. Не беше толкова мила, но тя не винаги беше... - той промърмори, вземайки бутилка с вода от хладилника ми.
- Кучка? - отговорих вместо него.

Очите му се преместиха към празния коридор, сякаш се страхуваше, че тя ще се появи и ще го събори на земята отново. Всъщност с удоволствие бил гледал как се случва това...

- Да. Тя винаги се усмихваше, усмивката й беше нещо различно. Всички мъже я желаеха, но тя беше моя. - той се усмихна, заради спомена.

Майката на Теса е шибано секси, но сякаш винаги има завряно нещо в задника, което някой трябва да извади, или точно обратното...

- Добре... - не разбирах накъде бие.
- Тя имаше толкова много амбиции и съжаление тогава. Прецакано е, защото бабата на Теса беше точно като Керъл, ако не и по-лоша. - той се засмя, а аз трепнах - Родителите й ме мразеха, искам да кажа наистина ме мразеха. Никога не го криеха, те искаха тя да се омъжи за борсов агент, политик, който и да е освен мен. Аз също ги мразех, да почиват в мир. - той погледна към тавана.

Колкото и странно да беше, бях благодарен, че бабата и дядото на Теса не бяха наоколо, за да ме съдят.

- Е, очевидно не е трябвало да се жените тогава. - затворих кофата за боклук и се подпрях на лакти на плота.

Бях бесен на Ричард и шибано глупавите му навици, които разстройваха Теса. Исках да му сритам задника, да го изхвърля обратно на улицата, но той почти беше станал като мебел в този апартамент. Той е като стар диван, който смърди отвратително и винаги скърца, когато седнеш на него, също е ужасно неудобен, но по някаква причина не можеш да ги изхвърлиш. Това е Ричард.

- Ние не бяхме женени. - той се намръщи и аз леко наклоних главата си в объркване.

Какво? Сигурен съм, че Теса ми каза, че са...

- Теса не знае, никой не знае. Никога не сме се женили легално. Направихме малка сватба, за да задоволим родителите й, но никога не попълнихме документите, аз не исках.
- Защо?

Защо бях заинтересован в тези глупости? Преди минути си представях как блъска главата на Ричард в стената, а сега се клюкарствахме като тинейджърки. Трябваше да подслушвам на вратата на спалнята си, за да се уверя, че майката на Теса не пълни главата й с глупости, за да ми я отнеме.

- Защото бракът не беше за мен... - той почеса главата си - Или така си мислех. Ние правехме всичко, което правеха и женените двойки, тя дори взе фамилията ми. Не съм сигурен как се е отървала от името ми, но никой не знаеше саможертвата, която тя направи, заради егоизма ми.

Чудех се как Теса би се почувствала за тази информация... тя е обсебена от идеята за брак, дали това ще я разубеди или само ще я накара да го иска повече?

- През годините, на нея й омръзна от държанието ми. карахме се като котка и куче и нека ти кажа, че тази жена беше непреклонна, но аз й отнех това. След като тя спря да спори с мен, тогава приключи всичко. Гледах как огънят в нея бавно угасваше през годините. - той беше изчезнал от стаята и се беше върнал в миналото си - Всяка една нощ тя ме чакаше на масата за вечеря, тя и Теси бяха облечени в рокли и имаха фиби в косите си, чакайки ме, само за да се прибера, залитайки и да мрънкам за изгорените ъгли на лазанята. През половината от времето аз заспивах преди вилицата да стигне до устата ми и всяка вечер приключваше с караница, а дори не си спомням половината от това. - видимо го побиха тръпки, докато си спомняше.

Представяйки си Теса като малка, облечена официално на масата, чакайки развълнувано да види баща си след дълъг ден, само за да бъде разочарована от него, ме караше да се пресегна и да удуша човека пред мен.

- Не искам да слушам повече. - предупредих го, сериозно.
- Ще спра. - изражението му беше засрамено - Просто исках да знаеш, че тя не винаги е била такава, аз й го причиних. Аз я превърнах в киселата и ядосана жена, която е сега. Не искаш да направиш същата грешка, нали?

Не, не искам.


Гледна точка на Теса.

Майка ми и аз седяхме, мълчейки. Бях замаяна и сърцето ми блъскаше в гърдите ми, когато тя пъхна един кичур коса зад ухото си. Тя беше спокойна, съсредоточена, а не като мен.

- Защо ще позволяваш на баща си да идва тук? След цялото това време? Бих те разбрала, ако искаш да го виждаш по-често, откакто се ги срещнала на улицата, но не и да му позволяваш да се нанесе тук. - тя най-накрая заговори.
- Не съм му позволила да се нанася. Аз вече не живея тук. Хари му е позволил да остане от доброта. Доброта, която ти омаловажи и хвърли в лицето му. - не скрих отвращението в гласа си, заради начина, по който тя се държеше с Хари.
- Кое е това нещо в него, което те кара да го защитиш? Обръщаш се срещу всички, дори срещу собствената си майка, за да защитиш това момче. - думите на Зейн прозвучаха в ума ми и аз се намръщих, заради спомена.

Нито един от двамата нямаше да ме разбере. Не няма значение, защото те няма нужда да разбират.

- Той ти се обади, защото си е мислел, че ти ще бъдеш до мен. - въздишах, премисляйки дали искам да започна този разговор, преди тя да ме стъпче по нейния типичен Керъл Йанг начин.
- Не ми отговори, защо се обръщаш срещу всички, за да го защитиш след всичко, което ти е сторил? Той ти причини толкова много неща, Тереза. - сините й очи бяха мрачни, залепени за пода.
- Защото си струва да го защитя, майко. Ето защо. - изсъсках.
- Но...
- Струва си. - прекъснах я - Няма да продължаваме с това. Казах ти го и преди, ако не можеш да го приемеш, тогава аз не мога да имам връзка с теб. Хари и аз вървим в пакет, без значение дали ти харесва или не.
- И аз така си мислех за баща ти. - дадох най-доброто от себе си да не трепвам, когато тя повдигна ръката си, за да изглади косата ми.
- Хари не прилича на баща ми. - бързо отговорих, заеквайки.

Лек смях се откъсна от червените й устни.

- Да, да, такъв е. Той и баща ти си приличат по много начини.
- Можеш да си вървиш, ако мислиш да изброяваш тези начини.
- Успокой се. - тя повтори действието си върху косата ми.

Разкъсвах се между това да бъда раздразнена от унизителния й жест и това да бъде успокоена от спомените, които ми връщаше.

- Искам да ти разкажа нещо.

бях заинтригувана от предложението й за информация, но бях много скептично настроена, заради мотива й зад това.

- Няма да ме накараш да размисля за Хари. - казах й.

Тя трябваше да знае къде отива, преди да загуби времето си. Ъгълчетата на устата й се извиха леко.

- Баща ти и аз никога не сме се женили.

Какво?

- Какво? - изпънах гърба си, седейки на леглото.

Какво имаш предвид, как така никога не са се женили? Да, оженили са се, виждала съм снимки. Сватбената рокля на майка ми беше изискана, коремът й беше леко надут, а костюмът на баща ми не му беше по мярка. Висеше му като чувал с картофи. Преди обичах да разглеждам тези албуми и да се наслаждавам на начина, по който бузите на майка ми пламтяха, когато баща ми я гледаше, сякаш тя беше единствения човек в света му. Помня как майка ми се паникьоса, когато ме видя да ги разглеждам. Тя ги скри и никога повече не видях тези снимки.

- Вярно е. - тя въздиша.

Можех да забележа, че е унизена, заради истината.

- Направихме сватба, но баща ти никога не е искал да се жени. Знаех го, знаех, че ако не бях забременяла с теб, той щеше да ме напусне много по-рано. Баба ти и дядо ти го накараха да се ожени за мен. В началото беше вълнуващо, сензационно дори. - синия цвят в очите й се губеше в спомена - Но и ти ще разбереш, че всеки човек си има граници. Дните идваха и си отиваха, годините минаваха, аз всяка нощ се молех на Бог, че той ще се промени, заради мен, заради теб. Молех се една вечер той да се прибере с лилии в ръка, вместо с дъх на алкохол. - признанието на майка ми заслужи мълчанието ми.

Тя никога не е говорила с мен открита, особено когато става въпрос за баща ми. Съчувствието, което чувствах към тази студена жена, ме караше да заплача.

- Спри. - тя ми се скара, преди да продължи - Всяка жена се надява да бъде тази, която ще промени мъжа си, но това е всичко, само една фалшива надежда. Не искам да минеш по същия път, искам повече за теб. - чувствах се ужасно - Ето защо те огледах, за да напуснеш онзи малък град и да изградиш живота си сама.
- Аз не съм... - започнах да се защитавам, но тя повдигна ръка, карайки ме да замълча.
- Ние също имахме хубави дни, Тереза. Баща ти беше забавен и чаровен. - тя се усмихна на средата на изречението - И даваше всичко от себе си да бъде такъв, от какъвто се нуждаех да бъде, но истинската му същност надделя и му омръзнах, както и целия живот, който споделяхме толкова много години. Той се обърна към алкохола и се промени. Знам, че си спомняш. - гласът й беше измъчен.

Капка уязвимост се появи в гласа й и засия в очите й, но тя бързо се съвзе. Майка ми никога не е била доволна от слабостта. Отново се върнах към виковете, чупенето на съдини, дори думите й "тези синини по ръцете ми са от градинарство" и стомахът ми се върза на възли.

- Можеш ли да ме погледнеш в очите и честно да ми кажеш, че имаш бъдеще с това момче? - тя ме попита, след момент мълчание.

Не можех да й отговоря. Знаех какво бъдеще исках с Хари. Въпросът беше дали той е склонен да ми го осигури?

- Не винаги бях такава, Тереза. - тя нежно мина с показалците си под очите си - Преди обичах живота, винаги бях развълнувана за бъдещето и погледни ме сега. Може да си мислиш, че съм ужасен човек, защото искам да те предпазя от моята съдба, но правя това, което е нужно, за да не позволя историята да се повтори. Не искам това за теб.

Борех се да си представя младата Керъл, щастлива и развълнувана за всеки един ден. На едната си ръка можех да преброя колко пъти съм чувала тази жена да се смее през последните пет години.

- Не е същото, майко. - насилствено казах думите.
- Тереза, не можеш да отречеш приликите.
- Има няколко, да. - признах повече на себе си, отколкото на нея - Но отказвам да повярвам, че историята ще се повтори. Хари вече се промени толкова много.
- Ако ти трябва да го променяш, защо изобщо се занимаваш? - гласът й беше спокоен, когато тя огледа опетнената спалня, която някога беше моя.
- Не го променям аз, той сам се промени. Той все още е същия човек, всички неща, които обичам в него са си там, но се научи как да се справя с нещата по различен начин и стана по-добър човек.
- Видях окървавените му ръце. - каза тя.
- Има си търпение. - повдигнах рамене.

И то огромно, но няма да се съглася с нея да го унижава. Тя трябва да разбере, че от сега нататък съм на негова страна и за да се добере до него, ще трябва да мине през мен.

- Както и баща ти. - каза тя и аз се изправих.
- Хари никога не би ме наранил нарочно. Той не е перфектен, майко, но и ти не си. - увереността ми беше забележима, когато скръстих ръце и срещнах гневния й поглед.
- Това е нещо повече от неговото търпение. Помисли за това, което ти е сторил. Той те унижи, трябваше да смениш колежа. - нямах достатъчно енергия да споря с нея, най-вече, защото донякъде беше права.

Винаги съм искала да се преместя в Сиатъл, но лошата ми история в Pullman ми даде допълнителния тласък, от който се нуждаех.

- Той е покрит с татуировки, поне махна тези ужасни пиърсинги. - изражението й премина в отвратено.
- Ти също не си перфектна, майко. - повторих думите - Перлите около врата ти крият белезите ти, както татуировките на Хари крият неговите.

Очите на майка ми бързо се преместиха на мен и ясно виждах как думите ми се повтаряха в ума й. Най-накрая се случи, най-накрая преминах през стената.

- Съжалявам за това, което баща ми ти е причинил, наистина, но той не е Хари. - отново седнах до нея и се осмелих да поставя ръката си върху нейната.

Нейната ръка все още беше студена под моята и за моя изненада, не я отдръпна.

- Аз не съм теб. - добавих възможно най-нежно.
- Ще бъдеш, ако не стоиш възможно най-далеч от него.

Аз премахнах ръката си от нейната и си поех въздух дълбоко, за да запазя спокойствие. Разговорът мина много по-добре, отколкото някога съм очаквала и с удоволствие бих го запазила така, ако изобщо е възможно.

- Няма нужда да бъдеш съгласна с връзката ми, но трябва да я уважаваш. Ако не можеш... - борех се, за да запазя увереността си - Тогава ние никога няма да можем да имаме връзка.

Тя бавно поклати главата си. Знаех, че очакваше да се предам и да се съглася, че аз и Хари никога няма да проработим заедно, но грешеше.

- Не може да ми поставяш такъв вид ултиматум.
- Да, мога. Нуждая се от възможно най-много подкрепа и съм крайно изтощена от това да се боря срещу света.
- Ако имаш чувството, че се бориш сама, вероятно е време да смениш страните. - тя повдигна обвинителна вежда към мен.

Аз отново станах на крака.

- Не се боря сама, спри. - изсъсках.

Давах най-доброто от себе си, но заради нея губех търпението си, докато тази нощ вървеше към своя край.

- Никога няма да го харесам. - каза майка ми.

Бях сигурна, че мисли всяка една дума.

- Няма нужда, но няма да разказваш за нас на никого. Това беше невероятно грешно и ни най-малко оправдано.
- Баща ти имаше правото да знае какво е породил.

Тя не схващаше! Тя все още не разбираше. Главата ми щеше да избухне всеки момент, можех да почувствам напрежението, което нарастваше във врата ми.

- Хари дава най-доброто от себе си, заради мен. Той никога досега не е виждал нищо добро... - казах й.

Тя не каза нищо, дори не ме погледна.

- Значи това е всичко? Ще избереш втората опция? - попитах я.

Тя се взираше в мен, мълчаливо, а колелетата в ума й се въртяха и въртяха зад гримираните й очи.

- Ще се опитам да уважавам връзката ви. Наистина. - никакъв цвят не беше останал на бузите й, въпреки розовия руж, който се намираше на бузите й, когато пристигна.
- Благодаря.

Не знаех какво да мисля за това... примирие с майка ми. Не бях толкова наивна, че да й повярвам, докато не ми го докаже, но все пак беше хубаво да усетя как един от тежките камъни е вдигнат от гърба ми.

- Какво ще правиш с баща си? - тя също се изправи.

Беше по-висока от мен, обута в четири инчовите си токчета.

- Не знам.

Бях прекалено разсеяна от темата за Хари, за да се съсредоточа върху тази за баща ми.

- Трябва да го накараш да си тръгне, той няма работа тук, да ти пълни ума с глупости и лъжи.
- Той не е правил подобно нещо. - отвърнах.

Всеки път, когато си мислех, че сме направили някакъв прогрес, тя използва острото си токче, за да ме изрита надолу.

- Напротив! Заради него тук се появяват някакви странници и искат пари! Хари ми каза всичко.

Защо ще го прави? Разбирам това, че е загрижен, но тя изобщо не помогна в ситуацията.

- Няма да го изритам, това не е моето място и той няма къде да отиде.

Майка ми затвори очи и поклати главата си за десети път през последните двадесет минути.

- Трябва да спреш да опитваш да промениш хората, Тереза. Аз опитах да променя баща ти и виж как свърших.
- Теса? - чух гласа на Хари от другата страна на вратата.

Той отвори вратата преди да отговоря и очите му незабавно сканираха лицето ми.

- Добре ли си? - попита ме той, игнорирайки присъствието на майка ми напълно.
- Да. - приближих се към него, но избегнах да увия ръцете си около него, заради майка ми.

Горката жена вече мина през спомените си от последните двадесет години.

- Аз тъкмо си тръгвах. - майка ми отново прокара дланите си по роклята си, спирайки се на ръба, за да повтори действието и се намръщи.
- Хубаво. - Хари отвърна груби, бързайки да ме защити.

Знаех, че си мисли, че тя ме е разстроила по време на разговора ни. Погледнах го, молейки го да замълчи. Той извъртя очи, но не каза нищо повече, когато майка ми мина покрай нас и излезе в коридора. Досадното тракане от токчетата й ми докарваше мигрена. Аз хванах ръката на Хари и тръгнах след майка си. баща ми опита да говори с нея, но тя отказа.

- Не си си взела палто? - той неочаквано я попита.

Тя беше объркана колкото мен, когато тихо промърмори "не" и се обърна към мен.

- Утре ще ти се обадя, вдигни ми този път? - беше въпрос, вместо молба, това беше начало.
- Добре. - кимнах.

Тя не се сбогува, знаех, че няма да го направи.

- Тази жена ме подлудява! - баща ми изкрещя, когато вратата се затвори, а ръцете му полетяха във въздуха от раздразнение.
- Ние си лягаме. Ако още някой почука на шибаната врата, не отваряй. - Хари измрънка и ме поведе обратно към спалнята.

бях крайно изтощена, едва стоях на краката си.

- Какво ти каза тя? - Хари съблече суичъра си и ми го метна.

За момент видях несигурността му, докато ме чакаше да го вдигна от пода. Въпреки мазното масло на черната материя, аз с удоволствие съблякох тениската си заедно със сутиена си и облякох суичъра му. Вдишах познатия мирис на Хари и той успокои нервите ми.

- Повече неща, отколкото ми е казвала през целия ми живот. - признах.

Все още бях замаяна.

- Нещо от това, което ти каза тя, накара ли те да размислиш? - той ме погледна, паника и страх изпълваха очите му.

Имах чувството, че баща ми е провел подобен разговор с Хари. Чудя се дали баща ми също мрази майка ми или си признава, че е виновен за всичко в животите и на двамата.

- Не. - събух широките си панталони и ги оставих на стола.
- Сигурна ли си? Не се ли тревожиш, че ние повтаряме тяхната... - започна Хари.
- Не, не повтаряме тяхната история. Ние не сме като тях. - спрях го, не исках никой друг да влезе в главата му, не и тази вечер.

Хари не изглеждаше убеден, но се насилих да не обръщам внимание на това сега.

- Какво искаш да правя с баща ти? Да го изритам? - той ме попита.

Той седна не леглото и облегна гърба си на дъската, когато аз вдигнах мръсните му дънки и чорапи от пода. Хари сложи ръцете зад главата си, разкривайки перфектното си татуирано тяло напълно.

- Не, не го гони. Моля те. - изпълзях до него на леглото и той ме дръпна в скута си.
- Няма. - той ме увери - Поне не тази вечер. - търсех усмивка на лицето му, но такава нямаше.
- Толкова съм объркана. - простенах срещу гърдите му.
- Мога да ти помогна с това. - той повдигна кръста си и ме избута напред, а аз използвах ръцете си, за да се задържа над голите му гърди.
- Разбира се, че можеш. - извъртях очи.

Той хвана брадичката ми между дългите си, разранени пръсти и размести бедрата ми, търкайки ме срещу себе си. Аз едва осъзнавах, че съм в цикъл и знаех, че Хари определено няма нищо против.

- Трябва да спиш, бебе. Ще бъде грешно да те изчукам точно сега. - каза той нежно и аз безсрамно се нацупих.
- Не, няма да е. - аз прокарах дланите си надолу по корема му.
- О, не недей. - той ме спря.

Трябваше да се разсея, а Хари беше перфектното ми разсейване.

- Ти започна. - измрънках.

Звучах отчаяно, защото бях отчаяна.

- Знам и съжалявам. Утре ще те изчукам в колата. - пръстите му се пъхнаха под суичъра му и той започна да описва разни фигурки по голия ми гръб - И ако си добро момиче, дори ще те изчукам над бюрото в къщата на баща ми, точно както ти обичаш. - каза той в ухото ми.

Дишането ми стана накъсано и аз игриво го ударих, а той се засмя. Смехът му беше почти толкова разсейващ, колкото секса би могъл да бъде. Почти.

- А и не искаме да цапаме тази вечер тук, нали? Както и баща ти е в другата стая? Той вероятно ще види кръвта и ще си помисли, че съм те убил. - той захапа вътрешната част на бузата си.
- Не започвай. - предупредих го.

Досадните му менструални шеги не бяха добре дошли точно сега.

- О, бебе, не бъди такава. - той ощипа дупето ми и аз изпищях, спускайки се по-надолу в скута му - Пусни се по течението. - той се усмихна широко.
- И преди си използвал това. - усмихнах му се.
- Е, извинявай, че не измислям най-добрите шеги тази вечер, заради начина, по който си ме възседнала се страхувам, че ще залееш.

Простенах от отвращение и опитах да стана от него, но той ме спря.

- Отвратителен си. - скарах му се и той зарови лицето си във врата ми.
- Да, аз предполагам съм един стар кървав парцал. - той се засмя и притисна устните си към моите.

Извъртях очи.

- Като говорим за кървави парцали, дай да видя ръката ти. - пресегнах се зад гърба си и нежно хванах китката му.

Кокалчето на средния му пръст беше най-лошо. Дълбока рана се простираше от кокалче до кокалче.

- Трябва да отидеш на преглед за това, ако утре не започне да заздравява. - казах и той простена.
- Добре съм.
- Това тук също. - прокарах върха на пръста си по обезобразения му безименен пръст.
- Спри да се тревожиш, жено, лягай да спиш. - той се оплака.

Кимнах в съгласие и заспах, докато той се оплакваше, че баща ми яде неговата зърнена закуска отново.