After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 212

   - Уисконсин! - извика Карън, пляскайки с ръце.
- О, боже мой. - Хари изпуфтя, облягайки главата си назад.
- Ще спреш ли? Тя се забавлява. - скарах му се.
- Тексас! - Лиам извика.
- Просто отвори вратата и ще скоча. - каза Хари.
- Толкова си драматичен. - пошегувах се и го погледнах.
- Нямаме търпение да видите лодката и кабината. - каза Карън.
- Кабината? - попитах.
- Да, имаме малка кабина във водата. Мисля, че ще ти хареса, Теса. - каза Карън.

Бях облекчена да чуя, че няма да спя на лодката, както си мислех.

- Надявам се да остане слънчево. Времето е хубаво за февруари, дори е по - хубаво през лятото. Може пак да дойдем? - каза Кен, гледайки в огледалото за задно виждане.
- Да. - Лиам и аз отговорихме по едно и също време.

Хари извъртя очи. Очевидно ще продължи да се цупи като дете през останалaта част от пътя.

- Готова ли си за Сиатъл, Теса? Говорих с Крисчън вчера и той няма търпение да се преместиш. - каза Кен и аз усетих погледа на Хари върху себе си.
- Ще опаковам нещата си, когато се върнем, но вече подготвих часовете си в новия кампус. - казах му.
- Този кампус е нищо в сравнение с моя. - Кен се пошегува и Карън се засмя - Не, наистина е хубав. Ако имаш някакви проблеми, само ми кажи.
- Благодаря, ще го направя.
- Сега се сетих, че професор от Сиатъл ще дойде следващата седмица, ще замести един от професорите ни по религия.
- О, кой? - попита Лиам, гледайки ме.
- Сото, младият. Той сега ти е професор, нали?
- Да, така е. - отговори Лиам.
- Къде отива той? - попитах.
- Всъщност не си спомням, мисля, че се мести накъде. - каза Кен.
- Добре. - каза Лиан тихо, но го чух и се усмихнах.
- Вие двамата намерихте ли си къде да живеете вече? - попита ни Карън.
- Не, бях намерила апартамент или така си мислех, докато жената не изчезна. Беше перфектен, точно по бюджета ми и близо до офиса. - казах й.

Исках да добавя, че Хари няма да дойде, но се надявах да използвам това пътуване, за да го убедя.

- Имам няколко приятели в Сиатъл и мога да ти потърся апартамент преди понеделник, ако искаш? - предложи Кен.
- Не. - Хари го прекъсна.
- Всъщност с удоволствие. - погледнах към Хари - Иначе ще платя много, за да остана в хотел, докато си намеря къде да живея.
- Няма нужда, сигурен съм, че Сандра ще й се обади. - каза Хари.
- От къде знаеш името й? - попитах го.
- Какво? - той премигна - Повтори го над сто пъти.
- О. - той постави ръката си върху бедрото ми, стискайки го нежно.
- Кажи ми, ако искаш да се обадя на някой. - Кен предложи отново.
- Благодаря.
- Какво ще кажете за окото шпионин. - Карън се обърна към нас.
- Да, Хари, какво ще кажеш? - Лиам се усмихна широко.
- Аз съм си добре, време ми е за дрямка, но съм сигурен, че Теса и Лиам с удоволствие ще играя. - Хари се облегна на мен, главата му на рамото ми, а ръцете му около стомаха ми.

Публичната интимност стопляше сърцето ми и ме караше да се усмихвам. Спомням си как Хари държеше ръката ми под масата в къщата на баща си, а сега не се срамуваше да ме прегръща така пред семейството си.

- Добре! Аз съм първа, виждам нещо... синьо! - изписка Карън.

Хари се изкикоти, преструвайки се на заспал.

- Блузата на Кен. - той прошепна и се сгуши в мен.
- Екрана на навигацията? - попита Лиам.
- Не.
- Блузата на Кен? - попитах.
- Да! Теса, сега е твой ред. - Карън се усмихна.

Забавляваше се прекалено много с тези глупави игрички, но беше толкова сладка, за да й откажа.

- Добре, виждам нещо... - погледнах надолу към Хари - Черно.
- Душата на Хари. - пошегува се Лиам и аз се засмях.

Хари отвори едно око и показа среден пръст на Лиам.

- Прав си. - изкикотих се, шегувайки се с Хари.
- Добре тогава, сега можете да млъкнете и да оставите мен и черната ми душа да се наспим. - каза Хари със затворени очи.

След няколко минути дишането на Хари стана по тежко и той започна да хърка тихо във врата ми. Той промърмори нещо и след това се спусна надолу, поставяйки главата си в скута ми, а ръцете му все още бяха около кръста ми. Лиам легна на средната седалка и заспа. След прекалено дълго играене на окото шпионин, Карън заспа и аз се наслаждавах на тишината, докато гледах през прозореца.

- Приближаваме се, само още няколко мили. - информира ме Кен.
- Добре. - казах и прокарах пръсти през меката коса на Хари.

клепачите му леко трепната, докато спеше, но не се събуди. Прокарах пръстите си надолу по гърба му, бавно, наслаждавайки се на гледката. Той спеше толкова спокойно, а ръцете му бяха затегнати около тялото ми. Кен влезе в някаква уличка, която бе очертана от борчета.

- Кабината ни е на брега. - обясни той.

Гледах през прозореца, докато не завихме в друга улица и видях брега. Беше красиво, блестящо синя вода очертаваше брега. Не можех да си представя колко е красиво това място през лятото. Тревата беше кафява, мъртва, заради Вашингтонската зима, а улиците бяха празни.

- Пристигнахме. - каза Кен след няколко минути, спирайки колата.

Голяма дървена кабина се появи пред мен. Представата на Стайлс за малка кабина определено е различна от моята. Беше на два етажа, изцяло направена от тъмно черешово дърво. Имаше бяла спретната веранда, която покриваше първия етаж от край до край.

- Хари, събуди се. - прокарах показалеца си по ченето му.

Той отвори очи и замига бързо. Беше объркан за момент, преди да стане и да потърка очите си с опакото на ръката си.

- Скъпа, пристигнахме. - каза Кен на жена си и тя повдигна глава, последвана от сина си.

Хари внесе чантите ни и Кен му показа стаята, в която щяхме да останем. Последвах Карън в кухнята, а Лиам занесе чантите си в неговата стая.

Таванът в хола беше в стил Катедрала, както и в кухнята, но беше по малък. Кухнята беше по - малка, но красива, колкото кухнята в дома им.

- Кабината е красива. - похвалих ги.
- Благодаря, мила. Хубаво е най - накрая да бъдем с компания. - Карън се усмихна и отвори хладилника.
- Благодаря, че ни поканихте.
- Радваме се да бъдете с нас. Никога не бих си помислила, че Хари ще се съгласи да дойде на почивка с нас. Знам, че е кратко пътуване, но това значи много за Кен. - тя говореше тихо, уверявайки се аз да бъда единствения човек, който ще я чуе.
- Аз също се радвам, че той дойде. Мисля, че ще му хареса. - казах й, надявайки се думите ми да са истина.
- Със сигурност ще ми липсваш, когато заминеш за Сиатъл. Не съм прекарала много време с Хари, но и той ще ми липсва. - каза тя и сложи ръката си върху моята.
- Пак ще идвам, само на няколко часа е. - уверих я, както и себе си.

И тя ще ми липсва, както и Кен. Не си позволих да си помисля за заминаването на Лиам. Въпреки че аз заминавам за Сиатъл, а той за Ню Йорк, все още не съм готова да бъда толкова далеч от него. Сиатъл поне е същия щат, докато Ню Йорк е далеч, много далеч.

- Надявам се, Лиам също няма да го има и ще бъда изгубена. Майка съм от почти двадесет години, а сега той ще е на другия край на страната. - тя започна да се разкъсва - Съжалявам, просто се гордея с него. - тя подсуши сълзите си - Вие тримата може да отидете до магазина, докато Кен подготви лодката.
- Да, разбира се. - казах, когато тримата мъжа влязоха в стаята.
- Оставих чантите на леглото, за да ги разопаковаш, защото знам, че аз ще го направя грешно. - каза Хари.
- Благодаря.

Бях облекчена, че не е опитал да разопакова нещата ни. Той обича да хвърля нещата в чекмеджетата и това ме кара да откачам.

- Казах на Карън, че ще отидем до магазина, докато баща ти подготви лодката. - казах му.
- Добре. - той повдигна рамене.
- Ти също ще дойдеш. - обърнах се към Лиам и той кимна.
- Лиам знае къде е, малко по - надолу по тази улица. Може да отидете пеша или да вземете колата, ключовете са до вратата. - каза Кен.

Времето беше хубаво днес и слънцето го караше да изглежда по - топло, отколкото трябва да е в това време от годината. Решихме да отидем пеша до магазина в края на улицата и ми беше удобно в дънки и тениска. небето беше ясно синьо. Можех да чуя как вълните се разбиват и мириса на сол всеки път, когато вятърът задухаше.

- Това място е толкова хубаво, сякаш сме в наш собствен свят. - казах им.
- Ние сме в наш собствен свят, никой дори не си помисля да дойде на плаж през февруари. - каза Хари.
- Е, аз мисля, че е хубаво. - игнорирах го.
- Както и да е. - Лиам погледна към Хари, който риташе камъчетата, докато вървяхме по пътя - Даниел има прослушване за малко театрално представление тази седмица.
- Наистина ли? - зарадвах се.
- Да, много е развълнувана. Надявам се да получи ролята.
- Тя не започна ли току що училище? Защо ще дават ролята на аматьор? - гласът на Хари беше спокоен.
- Хари.
- Ще й дадат ролята без значение дали е аматьор или не, защото е отлична танцьорка и се е упражнявала цял живот. - отвърна Лиам.
- Не се ядосвай, просто питах.
- Е, тогава не питай. Талантлива е и ще вземе ролята. - Лиам защити любовта си.
- Хубаво, мамка му.
- Хубаво е, че я подкрепяш. - усмихнах се на Лиам, опитвайки да разчупя напрежението помежду им.
- Винаги ще я подкрепя, без значение какво прави. Затова ще се преместя в Ню Йорк. - Лиам погледна към Хари и той стегна ченето си.
- Значи, затова е това пътуване? Вие ще се съюзите срещу мен? Тогава не ме бройте, дори не искаш да идвам на тази глупост. - изплю Хари.

Тримата спряхме да вървим и аз и Лиам се обърнахме към Хари.

- Е, тогава не трябваше да идваш, щяхме да си изкараме по - добре без теб и твоето кисело настроение. - ококорих се, заради думите на Лиам и имах чувството, че трябва да защитя Хари, но си замълчах.

Лиам беше прав, отчасти. Хари не трябваше да съсипва това пътуване с лошото си настроение без причина.

- Моля? Ти си този с кисело настроение, защото казах, че гаджето ти е аматьорка.
- Не, започна да се държиш като задник още в колата. - каза Лиам.
- Да, защото майка ти не спираше да пее всяка една песен, която звучеше от радиото и крещеше имената на щатовете, докато се опитвах да спя. - Хари повиши гласа си.

Пристъпих помежду им, когато Хари опита да се приближи към Лиам. Лиам вдиша дълбоко въздух и заби погледа си в Хари, предизвиквайки го.

- Майка ми просто опитва да се увери, че си прекарваме добре!
- Е, тогава може би трябва да... - Хари започна.
- Спрете, можете да се карате през цялото време. Никой няма да го понесе, затова просто спрете. - помолих ги, защото не исках да заемем нито страната на най - добрия си приятел, нито на гаджето си.
- Добре. - Лиам въздиша.
- Хубаво. - Хари изпуфтя.

Почти се засмях на факта, че се държаха точно като братя, въпреки че се опитваха да не го правят. През останалата част мълчахме. Хари риташе камъчетата, Лиам тихо си тананикаше. Списъкът на Карън беше по - дълъг, отколкото очаквах. Тримата излязохме от магазина и всеки носеше по няколко чанти.

- Какво ще облечеш на лодката? - попитах Лиам, докато се връщахме към Кабината.
- Шорти, предполагам. Топло е и вероятно ще си взема горнище.
- О. - иска ми се да беше по - топло, за да мога да облека бански.

Не си носех, но идеята да си купя един с Хари ме накара да се усмихна. Можех да си го представя и сега. Казваше неприлични и перверзни коментари, вероятно накрая щеше да влезе с мен в съблекалнята. Не мисля, че щях да го спра. Трябваше да спра да мисля за такива неща, особено, когато Лиам говореше за времето, а аз се преструвах, че го слушам.

- Лодката е огромна. - каза Лиам.
- О. - аз трепнах.

Когато се приближихме, нервите ми започнаха да ме превземат. Разопаковахме торбите и имам предвид аз и Лиам. Хари изчезна в спалнята.

- Чувствителен е, когато стане въпрос за Сиатъл. Все още не се е съгласил да дойде, нали? - попита ме Лиам.

Огледах стаята, за да се уверя, че никой не ни слуша.

- Не, не точно. - захапах долната си устна от срам.
- Не го разбирам. Кое е толкова лошо в Сиатъл, че той не иска да дойде? Да не би да има някаква история там?
- Не, поне си мисля, че няма.

Сетих се за писмото на Хари и не си спомням да е споменавал нещо за някакви връзки в Сиатъл. Може би си го е спестил. Но се надявам да не е така. Не съм готова за още изненади.

- Е, трябва да има друга причина, защото той дори не може да отиде до тоалетна без теб. Не мога да си го представя как ще живее, когато ти заминеш. Мислех, че ще направи всичко възможно, за да те задържи близо до себе си, буквално всичко. - Лиам преувеличаваше.
- Аз също. - въздишах, защото не знаех защо Хари трябва да е толкова инатлив - И той може сам да ходи до тоалетна без мен. - пошегувах се.
- Едва ли. Сигурно е инсталирал камера на тениската ти, за да те следи. - той се засмя.
- Камерите не ми харесват, аз самия действам като проследяващо устройство. - гласът на Хари ме стресна и аз подскочих уплашено, оглеждайки се и го видях облегнат на вратата в кухнята.
- Благодаря, че ми помогна да докажа твърдението си. - Лиам каза и Хари се изкикоти, клатейки глава.

Изглежда беше в по - добро настроение. Благодаря ти боже.

- Къде е тази лодка? Стана ми скучно да ви слушам да си говорите глупости за мен.
- Не говорехме глупости, просто се шегувахме. - казах му и се приближих към него.
- Няма проблем, аз правя същото, когато не си наоколо. - каза той в подигравателен тон, но засякох капка сериозност зад думите му.