After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 223

Гледна точка на Теса.

- Станало е поне с десет градуса по - студено тук. - каза Робърт, когато отвори вратата на ресторанта.

Студеният въздух ме обгърна и аз сложих ръцете си около себе си, за да се топля.

- Нямам горнище, което да ти предложа. Не мислех, че ще стане толкова студено. Щях да ти предложа да те закарам, но пих. Тази вечер не съм голям джентълмен.
- Няма проблем, наистина. - усмихнах се - Пияна съм, затова ми е топло. В това нямаше смисъл. - изкикотих се и го последвах по алеята на ресторант - Трябваше да си обуя други обувки.
- Можем да си ги разменим? - пошегува се той.

Аз нежно го бутнах по рамото и той се изчерви за стотен път тази вечер.

- Обувките ти изглеждах по - удобни от тези на Хари. Ботушите му са толкова тежки и винаги ги оставя до вратата, затова аз... няма значение. - поклатих глава напред - назад и спрях да говоря за Хари и обувките му.
- Аз обикновено съм момчето с кецовете.
- И аз така, но не съм момче. - засмях се.

Виеше ми се свят от виното и устата ми изглежда издаваше всяка една мисъл в главата ми.

- Знаеш ли накъде са кабините?
- Кои кабини? Целият град е пълен с такива. - той се пресегна и ме хвана, преди да се блъсна в нещо на паркинга
- Ъм, има улица с малък знак и има още три или четири кабини, а след това друга улица? - опитвах да си спомня пътя до ресторанта, но не успях.
- Това не ме улеснява много. - той се изкикоти - Но може да вървим, докато не я намерим?
- Добре, но ако не я намерим до двадесет минути, ще остана в хотел. - простенах.

Вървях бавно, страхувайки се от предстоящия ми разговор с Хари, когато се прибера. Под разговор имам предвид жестока война на думи. Особено когато разбере, че съм пила с Робърт.

- Някога писва ли ти хората да ти казват какво да правиш през цялото време? - обърнах се към него, докато вървяхме в тъмнината.
- Всъщност никой не ми казва какво да правя, но ако някой го правеше, щеше да ми писне.
- Късметлия си. Имам чувството, че някой винаги ми казва какво да направя, къде да отида, с кого да говоря, къде да живея. Започна да ми писва.
- Сигурен съм.
- Искам да направя нещо по въпроса, но не знам какво.
- Може би Сиатъл ще ти помогне.
- Може би... Но искам да направя нещо точно сега. Нещо като да избягам или да напсувам някой.
- Да напсуваш някой? - той се засмя и се наведе, за да завърже връзката на обувката си.

Спрях на няколко крачки пред него и се огледах наоколо. Сега, след като умът ми беше пълен с много възможности за безразсъдно държание, не можех да го спра.

- Да, да напсувам някой. - лицето на Хари се появи в ума ми.
- Най - добре да я караш бавно. Знам, че да напсуваш някой е наистина диво, но може би трябва да започнеш с нещо по - леко? - каза той.

Отне ми момент, за да осъзная, че се шегуваше, но след като разбрах, усетих хумора в сумите му.

- Говоря сериозно, точно в този момент ми се прави нещо... лудо? - захапах горната си устна, обмисляйки идеята.
- Заради виното е. Беше силно и пи много за кратък период от време. - двамата се засмяхме и аз изглежда не можех да спра.

Единственото нещо, което ме връщаше към нормалността, бяха малките фенери, които висяха от една малка сграда.

- Това е нашият бар. - информира ме Робърт - Единственият в града.
- Толкова е малък!
- Да, но е много забавно. Барманките танцуват на бара и всичко.
- Като в Coyote ugly?
- Да, но тези жени са над 40 години и са малко по - облечени. - усмивката му стана дори по - ярка.
- Трябва да отидем там и да видим! - хванах го за ръкава и буквално го задърпах към бара.


Гледна точка на Хари.

- Не, казах ти едно питие и имах предвид само едно питие. - извъртях очи и бутнах леда в празната си чаша с пръста си.
- Както и да е. - тя помаха на барманката и поръча още две чаши.
- Казах, че...
- Никой не е казал, че е за теб. - прекъсна ме тя.
- Е, ти се забавлявай. Аз отивам да взема Теса. - станах от стола и тя отново ме хвана за тениската - Спри да ме докосваш.
- Спри да се държиш като задник. Казах, че ще дойда. Само изчакай да изпия тази. Изобщо измислил ли си какво ще й кажеш или ще действаш като пещерняк?
- Не. - седнах на мястото си.

Наистина не бях помислил какво щях да й кажа. Нямаше нужда да казвам нищо, освен "Да вървим, по дяволите".

- Ти какво би казала? - осмелих се да я попитам.
- Първо, Лилиан не би останала в ресторанта с момиче... или момче, без мен. Ако го беше направила, досега да бях подпалила мястото.
- И все пак ме накара да дойда и да пия, преди да отида?
- Не съм казвала, че моят начин е правилен. Просто казвам, че това щях да направя. - тя повдигна рамене.
- Това са глупости, ти си една голяма глупост. Аз тръгвам.

Кънтри музиката, от която можеше да те заболи глава, се разнесе из малкия бар и ставаше все по - силна и по - силна, докато аз вървях към вратата. Знаех какво следва. Не трябваше изобщо да идвам тук, а направо да намеря Теса. Редовните посетители на бара започнаха да пляскат, когато две от барманките на средна възраст се качиха на бара. Това беше толкова неловко. Забавно, но все пак шибано неловко.

- Ще изпуснеш шоуто! - извика Райли от бара.
- Вече го видях два пъти откакто дойдох тук. Повярвай ми, не изпускам... - устата ми пресъхна и кръвта ми закипя, когато Теса мина през вратата на малкия бар.

С него. Върнах се до бара и застанах до Райли.

- Тя е тук, с него. Това е тя. - изсъсках.
- Мамка му, тя е секси. - Райли ахна и аз я изгледах гневно.
- Спри. Не я гледай така.
- Лилиан каза, че е красива, но мамка му, погледни големите й...
- Не довършвай това. - взирах се в Теса.

Беше ужасно секси, знаех това, но по - важното беше, че беше пияна и се смееше, докато минаваше покрай високите маси. тя избра една близо до тоалетната и седна.

- Отивам. - казах на Райли.

Не знам защо й казвах това, но предполагам чат от мен искаше да знае какво би направила тя, ако беше на моето място. Знаех, че Теса ми е ядосана и сигурно имаше цял списък с причини, затова не исках да добавям още. Но тя нямаше никакво право да ми се сърди, защото тя беше тази, която се мотаеше с някакъв непознат задник от ресторанта и сега идва препъвайки се в бара, смееща се и пияна. С него.

- Защо просто не почакаш... Знаеш, гледай я за малко. - предложи тя.
- Що за глупава идея? Защо да я гледам как се забавлява с този тъпак? Тя е моя и...
- Тя сърди ли ти се, когато я наречеш твоя? - очите на Райли бяха любопитни.
- Не. Харесва й, мисля.

Веднъж ми беше казала, че й харесва, докато стенеше под мен. "Твоя, Хари, твоя." - тя изстена във врата ми, когато аз раздвижих бедрата си, влизайки по - надълбоко в нея.

- Лил се ядосва, когато я нарека така. Мисли, че я смятам за собственост или нещо такова. - каза Райли, но аз се взирах в Теса.

Начина, по който събра косата си и я сложи на едното си рамо. Гневът ми се надигаше, раздразнението ми нарастваше и зрението ми се замъгляваше. Как не забелязва, че съм тук? Аз винаги усещам, когато тя влезе в стаята. Сякаш обстановката се променя или нещо такова. Но тя е прекалено заета да обръща внимание на нея. Сигурно й обяснява как се налива вода в една шибана чаша.

- Е, Тес е моя, затова не ми пука какво си мисли.
- Казано точно като истински задник. - каза тя, поглеждайки към Теса - Но трябва да направиш компромис. Ако тя е като Лилиан, ще й писне от теб и ще свършиш с ултиматум.
- Какво? - очите ми се откъснаха от нея за момент и беше като изтезание.
- На Лилиан й писна от глупостите ми и ме напусна. Тя... - Райли повдигна чашата си към Теса - Ще направи същото, ако понякога не се вслушаш в нея и не правиш това, от което се нуждае.
- Ти не знаеш нищо за връзката ни, затова не знаеш за какво говориш.

Погледнах към Теса, която седеше сама на масата, занимавайки се с кичурче от косата си. Огледах се и видях сервитьора да стои в края на бара. Нервите ми леко се успокоиха, заради разстоянието помежду им и гледах как Теса леко движи раменете си в такт с музиката.

- Няма нужда да знам детайлите, прекарах последния... почти час с теб. Знам, че ти си задник, а тя си има нужди... - тя продължи, когато отворих устата си, за да я напсувам - Лилиан също е такава, затова не се ядосвай. Има си нужди и го знаеш. Но знаеш ли какво е най - хубавото в това да имаш такава приятелка? Освен постоянния секс, разбира се. - усмивката й беше извратена.
- Не увъртай. - извъртях очи и отново погледнах към Теса.

Бузите й бяха червени, а очите й - широко отворени. Забавляваше се, когато жените започнаха да танцуват на бара пред нас. Теса щеше да ме види всеки момент.

- Най - хубавото е, че те се нуждаят от нас. Но не така, както си мислиш. Те понякога се нуждаят от нас да бъдем до тях. Лилиан винаги беше толкова заета с това да ме спаси или каквото и да правеше, че забрави за нуждите си. Искам да кажа, аз дори не се сетих за рождения й ден, не направих нищо за нея. Мислех, че правя нещо за нея, защото постоянно бях с нея и й казвах, че я обичам, но понякога това не е достатъчно.
- Но сега тя е с теб? - неприятни тръпки ме побиха.
- Да, но само защото й показах, че може да ми се довери и че не съм същата кучка, която бях, когато се запознахме. - тя погледна към Теса и след това отново към мен - Нали знаеш какво казват глупавите момичета онлайн? Нещо като, докато правиш... ако не... мамка му. Не мога да си спомня, но смисълът беше, че ако не се държиш добре с момичето си, някой друг ще го направи.
- Не се държа лошо с нея. - поне не през цялото време.
- Пич, признай си. Виж, аз не съм светица и все още не се държа с Лилиан както трябва, но си го признавам. Упорито отричаш, но седиш тук и си мислиш, че не се държиш с нея ужасно. Ако беше вярно, в момента тя нямаше да седи там с този тъпак, който е пълна противоположност на теб.

Дори не можех да споря с нея. Беше права за голяма част от нещата. Не се държах лошо с Теса през цялото време, а само когато тя прави нещо, за да ме ядоса. Нещо като това в момента. И по - рано.

- Тя гледа насам. - каза Райли и кръвта ми замръзна.

Обърнах главата си възможно най - бавно, за да я погледна. Очите й бяха фокусирани върху моите, пламнали и се кълна, че видях малко червено в тях, докато местеше погледа между мен и Райли. Теса не помръдна, дори не мигна. Погледът й се превърна от изненадан в нормален за секунда. Изненадах се от убийственият й поглед, който бе отправен към мен и Райли.

- Толкова е бясна. - Райли се засмя до мен и трудно се сдържах да не изсипя питието й върху главата й.
- Млъкни. - взех излишното питие пред Райли и тръгнах към Теса.

Сервитьорът все още стоеше в края на бара, когато се приближих към нея.

- Уау, никога не съм си помисляла, че ще те намеря тук, в бар, пиейки с друго момиче. Изненада. - каза остроумно тя със саркастична усмивка.

Какво по дяволите?

- Защо си тук? - попитах я и се приближих към нея, но тя се отдръпна.
- Ами ти?
- Теса. - предупредих я и тя извъртя очи.
- Не и тази вечер, Хари, няма да стане. - тя слезе от високия стол и оправи роклята си.
- Не си тръгвай от мен. - гласът ми прозвуча като команда, но всъщност беше молба.

Преседнах се, за да хвана ръката й, но тя отново се отдръпна.

- Защо не? Ти винаги правиш точно това. И двамата сме тук с други хора. - тя изгледа гневно Райли.
- Какво? - проследих погледа й - Мамка му, не. Това е гаджето на Лилиан. - раменете й незабавно се отпуснаха.
- О. - тя ме погледна в очите и захапа долната си устна.
- Трябва да тръгваме.
- Ти тръгвай.
- Ти и аз. - поясних.
- Няма да ходя никъде, освен ако не нещо забавно. По - забавно от това място, след като ти си тук. Винаги проваляш забавата ми. Ти си като полиция на забавлението. - тя се усмихна и продължи - Ти си точно това! Ти си полиция на забавлението. Наистина трябва да ти взема значка. Може да си я сложиш и да проваляш забавата на всички. - тя говореше несвързано и накрая започна да се кикоти.

Боже, беше толкова пияна.

- Колко пи? - надвиках усилващата се музика.
- Не знам. - тя повдигна рамене - Дай ми това.

Теса взе чашата от ръцете ми, преди да мога да реагирам и я сложи на масата, сядайки на мястото си.

- Не трябва да пиеш повече. Очевидно си пияна.
- Не съм. - тя се нацупи като дете и след това се засмя - Махай се, ако ще ми проваляш вечерта. - Теса надигна чашата и с големи глътки я преполови за по малко от минута.
- Ще се разболееш.
- Бла, бла, бла. - тя ми се присмя, клатейки главата си напред - назад с всяка дума - Познаваш Робърт, нали? - самодоволна усмивка се появи на лицето й.

Тъпакът стоеше до мен с по чаша в ръцете си.

- Радвам се да се видим отново. - усмихна се наполовина.

Очите му бяха зачервени. Той също беше пиян. Дали се е възползвал от нея? Дали я е целунал?

Баща му е шерифа.
Баща му е шерифа.
Баща му е шерифа.

Само веднъж...

Баща му беше шибаният шериф на тази дупка.

- Разкарай се. - върнах погледа си върху Теса, а тя извъртя очи.

Бях забравил колко уверена става Теса, когато е пияна.

- Недей. - каза тя, предизвиквайки ме и той седна на един от столовете - Нямаш ли си компания, която да занимаваш? - подигра ми се тя.
- Не, нямам. Да се прибираме. - едва се контролирах.

Ако обстоятелствата бяха други, досега да съм отпечатал лицето му върху масата.

- Кабината не е мой дом. Намираме се далеч от дома ни. - тя довърши питието, което открадна от мен - Всъщност от понеделник нямам дом, благодарение на теб. - напомни ми.


Гледна точка на Теса.

- Можем да поговорим за това по - късно, да тръгваме. - настоя той.

Ноздрите му бяха разширени, докато опитваше да контролира гнева си.

- Няма да си тръгна, забавлявам се. - погледнах към Робърт, който се чувстваше малко некомфортно, но не изглеждаше изплашен от Хари.
- Ако нарочно се опитваш да ме ядосаш, успяваш.
- Не, просто не искам да си тръгвам. Искам да пия, да живея и да се забавлявам! - казах, когато музиката спря.

Всички се обърнаха към мен. Не бях сигурна какво да направя с всичкото внимание, затова неловко размахах ръката си във въздуха. Робърт се засмя, а Хари му прати заплашителен поглед.

- Очевидно си пила достатъчно. - каза той, поглеждайки към наполовина празната чаша, която Робърт ми беше донесъл.
- Да те светна, Хари, възрастна съм. - казах с детински тон.
- Мамка му, Теса.
- Може би трябва да вървя... - Робърт стана от стола си.
- Очевидно. - каза Хари, когато аз казах "Не".

Колкото и да се забавлявах с Робърт, знаех, че Хари ще стои тук през цялото време и постоянно ще казва нещо грубо или ще го заплашва. Каквото и да е, само за да го накара да си тръгне. Най - добре ще е наистина да си тръгне.

- Съжалявам, аз ще си тръгна, ти остани. - казах на Робърт.

Той поклати глава.

- Не, не се тревожи. И без това денят ми беше дълъг. - той беше толкова спокоен и разбиращ.
- Ще те изпратя. - казах му.

Не бях сигурна дали някога отново щях да го видя, а той се държа толкова мило с мен тази вечер.

- Не, няма. - прекъсна ме Хари, но аз го игнорирах и последвах Робърт към вратата на малкия бар.

Когато се обърнах, видях как Хари се беше подпрял на масата със затворени очи. Надявах се да вдишва и издишва дълбоко, защото тази вечер не бях в настроение за глупостите му.

- Наистина съжалявам, не знаех, че той е тук. Просто опитвах да се забавлявам тази вечер. - казах, когато излязохме навън.
- Помниш ли, когато ти казах да спреш да се извиняваш за всичко. - Робърт се усмихна.

Той бръкна в джоба си и изкара малко тефтерче и химикал.

- Не очаквам нищо, но ако някой ден ти доскучае и си сама в Сиатъл, звънни ми. Или не, зависи от теб дали искаш. - той ритна едно камъче на тротоара.
- Добре.

Не исках да давам обещания, които не мога да спазя, затова се усмихнах и пъхнах малкото листче в горния край на роклята си.

- Извинявай! - изпищях, когато осъзнах, че буквално се бях докоснала пред него.
- Спри да се извиняваш! Особено за това. - той се засмя - Е, аз по - добре да тръгвам. Беше ми приятно да се запознаем. Може би отново ще се видим?

Кимнах и се усмихнах, когато той тръгна по алеята.

- Студено е навън. - гласът на Хари ме изненада.

Изпуфтях и минах покрай него, влизайки в бара. Масата, на която седях вече беше заета от гологлав мъж и огромната му чаша с бира.

- Да тръгваме, моля те. - Хари беше зад мен, отново.
- Може ли да стоиш на две крачки от мен? В момента дори не искам да съм близо до теб. Каза ми някои наистина омразни неща. - напомних му.
- Знаеш, че не ги мислех наистина. - той се защити, опитвайки се да ме погледне в очите.

Няма да му се вържа.

- Това не значи, че можеш да ги казваш. - погледнах към момичето на бара, което ни гледаше - Не искам да говорим за това сега. Тъкмо се забавлявах и ти няма да провалиш вечерта ми.
- Значи не ме искаш тук? - видях болката в очите му и направих отстъпление.
- Не казах това, но ако мислиш да ми кажеш, че не ме обичаш или как ме използваш за секс отново, по - добре си върви. Или аз ще си тръгна. - давах най - доброто от себе си, за да запазя увереността си, защото не исках да позволя на болката и разочарованието да ме превземат.
- Ти си тази, която започна всичко, когато дойде с него, при това пияна... - започна Хари.
- Започва се. - въздишах.

Хари е кралят на двойните стандарти. Последният му в момента вървеше към нас.

- Боже, ще млъкнете ли? Намираме се на публично място. - красивото момиче, с което Хари седеше, ни прекъсна.
- Не сега. - той изсъска.
- Хайде, да седнем на бара. - каза тя, игнорирайки го.
- Нямам нужните години. - информирах я.

Да пиеш в задната част на бара и да ми донесат питието е едно нещо, да седя на бара и да си поръчам питието е друго.

- Е и? С тази рокля ще ти дадат. - тя се загледа в гърдите ми аз леко повдигнах роклята си.
- Ако ме изритат, ти си виновна. - казах и тя отпусна главата си назад, смеейки се.
- Ще те измъкна от затвора. - тя ми намигна и Хари се напрегна до мен.

Той я гледаше, предупреждаваше я с поглед, а аз не се сдържах и се засмях. Той се опитваше да ме накара да ревнувам от Лилиан, а сега ревнува, защото гаджето на Лилиан ми намигна. Цялото това нещо с ревнуването беше досадно. Леко забавно особено сега, но все пак досадно.

- Между другото, казвам се Райли. Сигурна съм, че грубото ти гадже няма да ни запознае. - тя седна накрая на бара.

Погледнах към Хари и очаквах да я напсува, но той просто извъртя очи. Колко странно...

Хари опита да седне на стола между нас, но аз сложих ръката си на облегалката преди него. Подпрях се на ръката му, за да седна на стола. Знаех, че не трябва да го докосвам, нито пък да седя до него в бар, но нямах сили да се карам с него в момента. Вместо това, щях да седя тук и да се наслаждавам на последната си вечер от тази мини ваканция, която се превърна в бедствие.

Хари изплаши новия ми приятел, а Лиам вероятно вече беше заспал. Нямах други варианти освен да седя сама в стаята ни в кабината. Но това изглеждаше по - добре.

- Какво ще пиете? - барманката с медна коса и дънково яке ни попита.
- Ще поръчаме три шота Джак, но първо ги охлади. - Райли отговори вместо мен.

Жената огледа лицето ми за няколко секунди и сърцето ми ускори ритъма си.

- Добре. - каза тя най - накрая и изкара три чашки от под бара, слагайки ги пред нас.
- Нямаше да пия. Изпих само една чаша, преди да дойдеш. - Хари се приближи и каза в ухото ми.
- Пий каквото си искаш, аз това правя. - тайно се надявах да не пие много, защото не знаех как ще се държи, когато се напие.
- Виждам. - взирах се в устата му, когато той се опита да ми се скара.

Понякога просто стоя и се взирам в бавните движения на устните му, докато говори. Това е едно от любимите ми занимания.

- Все още ли си ми сърдита? - попита ме.
- Да, много.
- Тогава защо се държиш сякаш не си? - устните му се движеха дори по - бавно.

Наистина трябваше да разбера името на това вино.

- Вече ти казах, искам да се забавлявам. - повторих - Ти сърдиш ли ми се?
- Винаги съм ти сърдит. - отговори той.
- Това си е самата истина. - засмях се на себе си.
- Какво каза?
- Нищо. - усмихнах се невинно и той потърка врата си, хващайки рамото си с палеца и показалеца си.

Чашка с кафяв алкохол бе поставена пред мен след няколко секунди и Райли повдигна нейната към мен и Хари.

- Да пием за нефункциониращите, на границата на откаченото, връзки. - тя се усмихна самодоволно и наклони главата си назад, за да изпие шота си.
- Тя говори за нейната връзка. - излъга Хари и повтори действието.

Вдишах дълбоко, преди да посрещна приятното изгаряне на уискито.

...

- Още един. - Райли запляска с ръце, слагайки още един шот пред мен.
- Не мисля, че мога. - промърморих неясно - Вече официално никога преди не съм била толкова пияна, никога.

Уискито буквално бе превзело ума ми. Беше на къмпинг и не мислеше скоро да си ходи. Хари беше на пет шота, аз бях изгубила бройката на моите след третия, а Райли вече трябваше да лежи на пода от натравяне.

- Имам чувството, че това уиски има добър вкус. - казах, потапяйки езика си в охладения шот.

Хари се засмя до мен, а аз се облегнах на него и поставих ръката си на бедрото му. Очите му незабавно проследиха ръката ми и аз бързо я отдръпнах. Не трябваше да се държа сякаш нищо не се беше случило. Знаех, че не трябва, но е по - лесно да се каже, отколкото да се направи. Особено след като едва мога да мисля трезво, а Хари изглежда толкова добре в бяла риза. Щяхме да се справим с проблемите си утре.

- Виждаш ли? Всичко, от което се нуждаеше беше малко уиски, за да се поотпуснеш. - Райли блъсна чашката си на бара и аз се изкикотих - Какво?
- Ти и Хари сте еднакви. - покрих устата си, за да скрия противния си кикот.
- Не, не сме. - Хари говореше много по - бавно, когато беше пиян.

Както и Райли.

- Да, еднакви сте! Като в огледало. - засмях се - Лилиан знае ли, че си тук? - попитах я.
- В момента спи, но мисля да я събудя, когато се върна. - тя облиза устните си и аз знаех точно какво иска да каже.

Музиката започна да се усилва отново и аз гледах как жената с медната коса се качи на бара.

- Отново? - Хари сбърчи нос и аз се засмях.
- Мисля, че е смешно. - в момента мислех, че всичко е смешно.
- Мисля, че е тъпо и ме прекъсна на всеки тридесет минути. - отвърна той.
- Трябва да се качиш там горе. - сръчка ме Райли.
- Горе?
- На бара, трябва да танцуваш на бара.
- Няма начин. - поклатих глава.
- Хайде де. Досега мрънкаше, че си млада и трябва да се забавляваш, или каквото и да говореше. Сега е твоят шанс. Танцувай на бара.
- Не мога да танцувам.

Беше вярно. Танцувала съм само веднъж в клуб в Сиатъл, като изключим бавни танци.

- Никой няма да забележи. Те са дори по - пияни от теб. - тя повдигна едната си вежда, предизвиквайки ме.
- Няма начин. - каза Хари.

В пияното си състояние си спомних едно нещо. Със сигурност нямаше да му позволя да ми казва какво да правя. Без да казвам нищо повече се наведох и разкопчах неудобните каишки на токчетата си, оставяйки ги да паднат на земята.

- Какво правиш? - Хари се ококори, когато се качих на стола и след това на бара - Тес. - той стана и погледна зад нас, когато редовните клиенти на бара започнаха да ръкопляскат.

Песента се усили и жената, която ни сервираше питиетата, ми се усмихна извратено и хвана ръката ми.

- Знаеш ли как да танцуваш в линия, мила?
- Не!
- Аз ще те науча.

Изглеждаше достатъчно приятна, а и аз вече бях на бара. Какво по дяволите си мислех? Исках само да натрия носа на Хари и ето докъде ме докара това. На бара, приготвяйки се да танцувам в линия. Дори не бях сигурна какво означава това. Гледах жените, докато танцуваха, но ако знаех, че ще се присъединя към тях, щях да им обърна повече внимание.