After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 217

Гледна точка на Теса.

Затворих вратата на терасата, преди да отида до гардероба и да облека пижамата си. Не можех да мисля трезво и това затрудняваше преобличането ми. Нищо не изглеждаше като достатъчно добър заместител на тениската на Хари, която стоеше върху стола, но отказвах да я облека. Трябва да мога да спя в моите собствени дрехи. Предадох се след дълго тършуване из гардероба и реших да спя с шортите и тениската, които бях облякла.

Кое беше това мистериозно момиче с Хари? Иронично, но съм по - разтревожена за апартамента си в Сиатъл, отколкото за дъщерята на приятеля на Кен. Ако Хари иска да провали връзката ни, като ми изневери, да го направи. Това си е негов избор. Да, ще разкъса останалата част от мен на парченца и не мисля, че някога ще се възстановя, но няма да мисля за това.

Но не можех да си го представя. Не можех да си представя наистина да ми изневери, въпреки всички други неща, които ми е причинил, просто не можех. Не и след писмото му, не и след молбите му за прошка. Да, иска да контролира всичко и то прекалено много, не знае кога да спре да се меси в живота ми, но намеренията, които е имал не са толкова ужасни, колкото изневярата.

Съмнението ми в Хари не ме остави намира, след като преброих дървените греди на наклонения таван.

Не знаех дали съм готова да говоря с него, но знаех, че няма да мога да заспя, докато не чуя, че се е прибрал. Колкото по - дълго отсъстваше, толкова повече ревността се надигаше у мен. Замислих се и осъзнах, че ако аз бях излязла с някакво момче, Хари щеше да откачи и щеше да запали кабината. Исках да се засмея на ужасната мисъл, но нямах силата. Вместо това затворих очи, молейки се да заспя.


Гледна точка на Хари.

- Искаш ли нещо за пиене? - попита ме Лилиан.
- Става. - повдигнах рамене и погледнах към часовника.
- Не можеш да се криеш вечно, нали знаеш?
- Млъкни.
- Ти си точно като нея. - тя се изкикоти и отвори бутилка бренди, която съм сигурен, че струва повече от огромния телевизор, който висеше на стената.
- Като Теса? Не, не съм.
- Не, не като нея. Като Райли.
- И защо така?

Лилиан сипа тъмен алкохол в малка чашка и ми я подаде, преди отново да седне на дивана.

- Къде е твоето питие? - попитах я.
- Аз не пия.

Разбира се. Наистина не трябваше да пия, но парещото бренди на езика ми избута тази мисъл.

- Ще ми кажеш ли защо съм като нея или не? - погледнах я, чакайки.
- Просто си. Тя също има това мрачно нещо и също е бясна на света. - тя извъртя очи и кръстоса краката си.
- Е, може би има за какво да се ядосва. - защитих момичето без дори да я познавам и изпих половината от съдържанието на чашката.

Алкохолът беше силен, добре отлежал и можех да почувствам изгарянето чак в ботушите си. Лилиан не ми отговори и вместо това сви устни и се загледа в стената зад мен замислено.

- Не ми харесват Кумбая глупостите на доктор Фил. - казах й и тя кимна.
- Не очаквам нищо такова, но мисля, че поне трябва да измислиш как да се извиниш на Тамара.
- Името й е Теса. - изсъсках, зараби малката й грешка.
- Теса, съжалявам. Имам братовчедка, която се казва Тамара и предполагам си мислех за нея. - тя се усмихна и преметна кафявата си коса на едното си рамо.
- Какво те кара да си мислиш, че изобщо ще й се извиня? - цъках с езика си, чакайки отговора й.
- Шегуваш се, нали? Дължиш й извинение. - каза тя силно - Трябва поне да й кажеш, че ще отидеш с нея в Сиатъл.
- Няма да ходя в Сиатъл по дяволите. - простенах.

Защо Теса и Теса номер две ме тормозят да ходя в Сиатъл?

- Е, тогава се надявам тя да отиде без теб. - отвърна злобно тя.
- Какво каза? - поставих чашата си на масата и кафявата течност се разля.
- Казах, че се надявам да отиде, защото си опитал да саботираш апартамента й и все още не си склонен да се преместиш с нея.

Какво по дяволите?

- Добре, че не ми пука какво мислиш ти. - станах, за да си тръгна.

Знаех, че е права, но ми писна от тези глупости.

- Да, пука ти, просто не искаш да го признаеш. Познавам хората и знам, че тези, които се правят, че не им пука, всъщност им пука най - много.
- Не знаеш нищо за мен. - казах през зъби.

Вдигнах чашата и доизпих алкохола, преди да тръгна към вратата.

- Да, знам. Както казах, ти си точно като Райли.
- Е, жалко за нея, че трябва да понася такова... - мислех да я обидя, но се спрях.

Тя не е направила нищо лошо. Всъщност се опита да ми помогне и не заслужава гнева ми.

- Съжалявам, окей? - въздишах и се отпуснах на дивана.
- Виждаш ли, извинението не е толкова трудно, нали? - попита ме Лилиан и стана от мястото си, приближавайки се до плота - Очевидно се нуждаеш от още едно питие. - тя се усмихна и взе празната ми чаша.

...

- Теса мрази, когато пия. - промърморих след третата си чаша.
- Груб ли си, когато си пиян?
- Не. - замислих се - Понякога.
- Хмм...
- Ти защо не пиеш? - попитах я.
- Не знам, просто не пия.
- Приятелят... - започнах, но се поправих - Приятелката ти пие ли?
- Да, понякога. Но не толкова, колкото преди.
- О.

Райли и аз си приличаме повече, отколкото си мислех.

- Лилиан? - чух баща й да слиза по стълбите.

Изправих се и се отдалечих от нея на секундата. Тя насочи вниманието си към него.

- Да, татко?
- Почти един през нощта е, мисля, че компанията ти трябва да си върви. - каза той.

Един през нощта. По даяволите.

- Добре. - тя кимна и се обърна към мен - Изглежда е забравил, че съм възрастна. - тя прошепна, очевидно раздразнена.
- Трябва да тръгвам и без това, Теса ще ме убие. - ядосах се, а краката ми не бяха толкова стабилни, колкото трябваше да бъдат.
- Утре си добре дошъл, Хари. - каза баща й и се усмихна, когато стигнах до вратата.
- Просто се извини и помисли за Сиатъл. - напомни ми момичето.

Игнорирах я и излязох на пътя. С удоволствие бих научил какво прави баща й за да живее, защото е шибано богат.

Беше напълно тъмно, буквално едва виждах ръката си, когато я размахах идиотски пред лицето си. Когато наближих, светлините от кабината на баща ми ме напътстваха, докато се качвах по стълбите към верандата.

Едва не съборих една лампа, докато се опитвах да събуя ботушите си. Хванах се за стената и оставих обувките си до тези на Теса.

Дланите ми започнаха да се потят, докато се качвах по стълбите възможно най - бавно. Не бях пиян, но определено бях замаян и знаех, че тя ще е дори по разстроена от преди. Имаше правото да ми е бясна и сега, след като останах навън до толкова късно и пих, тя ще откачи. Всъщност малко се... страхувам от Теса точно сега. Беше толкова ядосана по - рано, псуваше и ме гонеше.

Отворих вратата на стаята, която споделяхме и тя тихо изскърца. Опитах да вляза в стаята възможно най - тихо без да я събудя. Но нямах късмет. Лампата на нощното шкафче светна и направи Теса видима.

- Съжалявам... Не исках да те събудя. - извиних се и тя се намръщи.
- Не спях. - каза тя и сърцето ми започна да се свива.
- Знам, че е късно, съжалявам. - казах и думите излязоха от устата ми заедно.
- Пил ли си? - попита ме.

Очите й бяха светли. Начинът, по който лампата осветяваше лицето й, ме караше да се пресегна и да я докосна.

- Да. - признах и зачаках гнева на моята собствена Лиса.

Теса въздиша и приближи ръката до челото си, за да избута падналите кичурчета от опашката си. Не изглеждаше изненадана от състоянието ми. Все още чаках яростта й. Нищо. Тя просто седеше на леглото и се подпираше на ръцете си, докато се взираше в мен, докато аз неловко стоях на средата на стаята.

- Ще кажеш ли нещо? - най - накрая я попитах, надявайки се да премахна натрапчивата тишина.
- Не, няма.

Какво?

- Какво?
- Изтощена съм, а ти си пиян. Наистина нямам какво да ти кажа.

Винаги нервно очаквах момента, в който тя ще се осъзнае и ще стигне до частта, в която ще се измори да се справя с глупостите ми и наистина бях изплашен до смърт, че това беше този момент.

- Не съм пиян, пих само три чаши. Знаеш, че това е нищо. - казах и седнах накрая на леглото.

Побиха ме тръпки, когато тя се мръдна по - близо до другия край на леглото, за да се отдалечи от мен.

- Къде беше? - гласът й беше мек.
- В съседите.

Тя продължи да се взира в мен, очаквайки повече информация.

- Бях с това момиче Лилиан, баща й е бил в колежа с моя. Едно нещо, ни отведе до друго и след това...
- О, боже. - ръцете на Теса покриха ушите й и коленете й се притиснаха към гърдите й.

Аз се пресегнах, хванах китките й с една ръка и нежно ги избутах надолу към скута й.

- Не, не, не в този смисъл. Мамка му.
- Объркана съм. - призна тя.
- Говорехме за теб. - казах й зачаках нормалното извъртане на очи и отказ да повярва на всичко, което и казвах.
- Какво за мен?
- Глупостите около Сиатъл.
- С нея си говорил за Сиатъл, а с мен не искаш? - не звучеше ядосана, по - скоро любопитна и аз бях ужасно объркан.

Не е като да исках да говоря с момичето. Тя буквално ме насили, но предполагам се радвам, че го направи.

- Не е така, ти ме накара да си тръгна. - напомних на момичето пред мен, което имаше лицето на Теса, но не и държанието й.
- И ти беше с нея през цялото време? - устната й потрепна и тя заби зъбите си в нея.
- Не, разхождах се и я срещнах. Много прилича на теб. - пресегнах се, за да премахна рошавата й коса от бузата й и тя не се отдръпна.

Кожата й беше гореща под пръстите ми и бузите й изглеждаха сякаш блестяха в тъмното. Теса долепи бузата си към дланта ми и затвори очи, когато я погалих с палец. Не очаквах така да се развият нещата. Очаквах световна война и бясна Теса.

- Значи я харесваш? - попита ме Теса и сивите й очи се отвориха, за да срещнат моите.
- Да, става. - повдигнах рамене и тя отново затвори очи.

Бях объркан от спокойното й държание. Това, като го смесим с отлежалото бренди, правеше един объркан Хари.

- Изморена съм. - каза тя и се пресегна, за да премахне ръката ми от бузата й.
- Сърдита ли си ми? - попитах.

Нещо ме тормозеше, но не можех да се сетя какво. Шибан алкохол.

- Просто съм изморена. - отговори тя и легна на възглавниците.

Добре... Предупредителни звънчета... Не, шибани торнадо сирешни прозвучаха в ума ми, заради липсата на емоция в гласа й, но реших да ги игнорирам за тази вечер. Беше късно и ако я притиснех, тя отново щеше да ме накара да си тръгна и нямаше да го понеса. Не мога да спя без нея и съм благодарен, че изобщо ми позволява да съм близо до нея след глупостите със Сандра.