After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 278

Гледна точка на Хари.

- Изчакай ни тук. Ще се върнем до пет минути, затова не мърдай от тук. - инструктирах шофьора.

Първо на първо той закъсняваше, затова не би трябвало да има нещо против да ни изчака. Не, че се оплаквам, че закъсня, иначе нямаше да срещна Теса, която се разхождаше под шибания дъжд, сама.

Тя не беше казала нито дума, откакто я дръпнах в таксито, а аз бях прекалено зает да се опитвам да се успокоя, за да кажа нещо. Да я видя сама навън, в мрака, бягайки от нещо... бягайки от Зейн, това ме вбеси и щеше да бъде прекалено лесно да се отдам на гнева си.

Но не можех да го направя. Не и този път. Този път ще й докажа, че мога да контролирам устата и юмруците си. Качих се в това такси с нея, вместо да разбия черепа на Зейн в цимента. Надявам се тя да забележи това, надявам се това да ми помогне, дори и с малко.

Теса все още не беше опитала да скочи от таксито и не беше казала нищо, откакто казах на шофьора да кара към къщата на майка й, за да вземем нещата й. Това беше добър знак. Трябва да бъде. Дрехите й бяха мокри, висяха от тялото й, а косата й беше залепнала по челото й. Тя избута бъркотията назад с опакото на ръката си, въздишайки, защото рошавите й кичури не искаха да стоят мирно. Отне ми всяка частица самоконтрол да не се пресегна и да не сложа косата зад ушите й.

Когато таксито спря до тротоара пред къщата на Каръл, Теса отвори вратата и прекоси предния двор. Тя не трепна, докато дъждът я заливаше. След като напомних на шофьора да ни изчака, хукнах след нея, преди дъждът да ни раздалечи повече.

Задържах дъха си, насилвайки се да игнорирам червения пикап, паркиран пред къщата. Не можех да избухна сега. Трябваше да й покажа, че мога да се сдържам и да поставям нейните чувства пред моите.

- Тереза, колко пъти ще правиш това? Сама вкарваш себе си в нещо, което знаеш, че няма да проработи. - Каръл вече мрънкаше, когато влязох в хола.

Зейн стоеше в центъра на хола и от него капеше вода. Пръстите на Теса бяха хванали носа й, това беше знак на чиста умора. Аз отново се борех да задържа устата си затворена. Ще ми отнеме само една грешна дума, за да я накарам да остане тук, на часове далеч от мен.

- Майко, може ли просто да спреш? Не правя нищо, просто искам да се махна от тук. Престоя ми тук не ми помага с нищо, а и имам работа и часове в Сиатъл.

Сиатъл?

- Връщаш се в Сиатъл тази вечер? - Каръл попита дъщеря си.
- Не тази вечер, а утре. Обичам те, майко, и знам какво искаш, но наистина искам да бъда близо до моят... ами... - Теса ме погледна, несигурността беше ясна в сивите й очи - Лиам. Искам да бъда при Лиам точно сега.

Това заболя.

- Аз ще те закарам. - каза Зейн.
- Не, няма. - не успях да задържа устата си.

Опитвах се да бъда търпелив и всичко останало, но това беше прекалено много. Трябваше просто да вляза, да взема нещата на Теса и да я изведа от тук, преди Зейн да успее дори да я погледне.

Самодоволната усмивка на лицето му в този момент, тази същата шибана самодоволна усмивка, която той показа само преди няколко минути, ме тормозеше. Той се опитваше да ме подразни, опитваше се да ме накара да избухна пред Теса и майка й. Искаше да си играе игрички с мен, както винаги е искал, но не и тази вечер. Няма да получи удоволствието да бъда негова пионка.

- Теса, вземи си нещата. - намръщеното изражение на двете жени ме накара да премисля избора си на думи - Моля, моля те, вземи си нещата? - изречението прозвуча като въпрос, но твърдото изражение на Теса омекна и тя тръгна по коридора, завивайки към старата си спалня.

Очите на Каръл се местеха между мен и Зейн.

- Какво се случи, за да я накара да излезе навън в дъжда? Кой от вас двамата го направи? - гневният й поглед беше убийствен, всъщност почти смешен.
- Той беше. - двамата отговорихме като деца.

Каръл извъртя очи и се обърна, за да последва дъщеря си по правия коридор. Аз се съсредоточих върху Зейн.

- Вече можеш да си вървиш. - знаех, че Каръл може да ме чуе, но честно казано в този момент не ми пукаше.
- Теса не искаше да си вървя, тя просто беше объркана. Тя ми се нахвърли, молеше ме да остана тук при нея. - изплю той, а аз поклатих глава, когато той продължи - Тя не те иска вече. Вече не я е грижа и ти го знаеш. Виждаш как ме гледа, тя ме желае.

Аз свих юмруците си, поемайки си въздух, за да се успокоя. Ако Теса не побърза, хола ще бъде оцветен в червено, когато се появи.

Тя не би го целунала, не би го направила.

Спомен от кошмарите ми се появи в ума ми, водейки ме по-близо към момента ми на избухване. Неговите ръце върху нейния подут корем, нейните нокти, драскащи гърба му.

Тя не би направила това. Тя не би го целунала.

- Няма да стане. - успях да кажа - Ти няма да ме накараш да те нападна пред нея. Не отново.

Мамка му, исках да го направя. Толкова много.

- Теса! - повиках я от хола, за да преценя още колко секунди ще трябва да го толерирам.

Тишина изпълни къщата, последвана от шепота на Теса и майка й. За момент затворих очите си, надявайки се Каръл да не убеждава Теса да остане в тази дупка още една нощ.

- Това те подлудява, нали? - той продължи да ме дразни - Как мислиш, че се почувствах, когато ти изчука Сам? Беше хиляда пъти по-лошо от ревността, която ти изпитваш точно сега. - каза той, сякаш знаеше колко силна е ревността ми.
- Казах ти да млъкнеш и да си тръгнеш, по дяволите. На никой не му пука за теб и Сам. Тя беше лесна, прекалено шибано лесна дори за мен, това е всичко.

Той пристъпи към мен и аз изпънах гърба си, напомняйки му за едно от предимствата си срещу него.

- Какво? Не ти харесва да слушаш за твоята скъпоценна Саманта?

Беше мой ред да го тормозя. Очите му потъмняха, предупреждавайки ме да спра, но аз отказах. Той имаше шибаната смелост да целуне Теса и да се опита да използва чувствата й срещу мен? Очевидно не знаеше, че си имам тайно оръжие в шибания ръкав.

- Млъкни. - изсъска той, карайки ме да продължа.

Този път може да задържа ръцете си, но думите ми ще нанесат повечето от щетите.

- Защо? - погледнах към коридора, за да се уверя, че Теса все още е заета с майка си - Не искаш да слушаш за вечерта, когато я чуках? Всъщност едва си спомням, тя не си струваше да бъде запомнена, предполагам. - измъчвах го с думите си.

Знаех той колко я харесваше тогава, предполагах, че връзката им ще направи Саманта по-трудно предизвикателство. Беше забавно, когато тя се оказа повече като проблем, а не като играчка.

- Но я чуках силно, уверявам те. Сигурно затова е измислила онова с бременността след това. Помниш го, нали?

За момент, кратък момент от времето, спрях и се замислих как ли се е почувствал той, когато е разбрал. Опитах да си спомня какво ми минаваше през ума, когато реших да я убедя. Знаех, че са заедно, чух я да споменава името му, докато бяхме във Ванс и незабавно бях заинтригуван. Тогава познавах Зейн само от няколко седмици и си помислих, че ще бъде забавно да се пошегувам с него.

- Ти трябваше да бъдеш мой приятел. - жалките думи напуснаха устата му.
- Твой приятел? Аз едва те познавах, нищо лично. - пристъпих към него и увих ръцете си около яката на ризата му - Лично е това, което ти целиш в момента, да чукаш Теса. Знаеш какво значи тя за мен, нещо много повече от която и да е кучка от офиса, значеща нещо за теб.

Бях хванат неподготвен, когато той ме бутна назад, блъскайки ме в стената. Няколко картини паднаха на земята и Теса и майка й бързо излязоха в коридора.

- Майната ти! Аз също щях да изчукам Теса, тя също лесно щеше да ми се даде тази вечер, ако ти не се беше появил! - юмрукът му се заби в устната ми и Теса изпищя от ужас.

Острият вкус на желязо изпълни устата ми и аз преглътнах кръвта набързо, преди да я избърша от устата и брадичката си с ръкава си.

- Зейн! - Теса извика и прибяга до мен - Вън! Веднага! - тя го блъсна по гърдите с малките си юмруци и аз я хванах, нежно дърпайки я далеч от него.

Чистото удоволствие от това, че Теса го чу, ме зарадва. Ето за това я предупреждавах през цялото време. Той никога не е бил сладкия, невинен човек, за когото го мислеше тя.

Плюс това знаех, че той чувстваше нещо към нея, разбира се, че забелязах това, но намеренията му никога не са били чисти. Той току що й го доказа, а аз не мога да бъда по-щастлив. Аз съм един егоистично копеле, но никога не съм твърдял обратното.

Без нито дума повече той излезе от къщата навън в дъжда. Фаровете осветиха предните прозорци, когато той запали колата и изчезна надолу по улицата.

...

- Хари? - гласът на Теса беше нежен и пълен с умора.

намирахме се на задната седалка на таксито вече повече от час и не бяхме казали нито дума.

- Да? - гласът ми се пречупи и аз прочистих гърлото си.
- Коя е Саманта?

Чаках я да ми зададе този въпрос, откакто тръгнахме от къщата на майка й. Можех да я излъжа, можех да измисля някаква глупава история, за да накарам Зейн да изглежда като задника, който е, или можех да бъда честен с нея.

- Тя беше стажантка във Ванс. Изчуках я, докато тя беше със Зейн. - реших да не лъжа, но съжалих грубите си думи, когато Теса трепна - Съжалявам, просто искам да бъда честен. - добавих, опитвайки се да омекотя думите.
- Знаел си, че тя му е гадже, когато си спал с нея? - попита ме тя, взирайки се в мен по начина, по който само тя може.
- Да, знаех. Точно затова го направих. - повдигнах рамене, игнорирайки заплашващите ме угризения.
- Защо? - очите й потърсиха свестен отговор в моите, но нямах такъв.

Имах само истината. Мръсната, прецакана истина.

- Нямам никакво извинение, това беше просто игра за мен. - въздишах, искайки да не бях такъв задник.

Не, заради Зейн и Самана, а заради това красиво, сладко момиче, което дори сега, няма и след от осъждане в очите й, докато ме чака да продължа с обяснението си.

- Забравяш това, че не бях същия преди да те срещна. Не бях същия човек, който ти познаваш. Знам, че си мислиш, че сега съм прецакан, но повярвай ми, щеше да ме мразиш дори повече, ако ме познаваше тогава. - погледнах настрани и през прозореца - Знам, че не изглежда така, но ти наистина ми помогна толкова много, ти ми даде причина, Теса.

Чух я рязко да си поема въздух и трепнах, заради начина, по който думите ми прозвучаха. Жалки и нечестни, със сигурност.

- И каква е тази причина? - попита ме тя плахо.
- Все още се опитвам да разбера. - казах истината - Но ще разбера, затова моля те, опитай и остани по-дълго, за да мога да разбера отговора? - помолих я.

Тя ме погледна, но замълча. Бях благодарен за това, не мисля, че щях да понеса отхвърлянето й точно сега.


Гледна точка на Теса.

Събудих се, когато нечии ръце се увиха около кръста ми и ме вдигнаха от седалката. Светлината на тавана на колата ми напомни за нощта, която имах. Огледах наоколо, паникьосвайки се за момент, преди да осъзная, че се намираме пред къщата на Кен.

- Никога не бих те завел там. - каза Хари в ухото ми, говорейки за апартамента.

Той знаеше за какво се разтревожех, дори преди мисълта да се заформи в ума ми. Не протестирах, когато Хари ме понесе по алеята и вътре в къщата. Карън беше будна и седеше на един стол до прозореца с книга с рецепти в скута си. Хари ме пусна да стъпя на земята и Карън се изправи, прекосявайки стаята, за да ме прегърне.

- С какво мога да те почерпя? Направих малко карамелени кексчета, ще ти харесат. - тя се усмихна и уви топлата си ръка около моята.

Хари не запротестира, когато последвах Карън в кухнята.

- Ще кача сака ти горе. - чух го да казва.
- Лиам спи ли? - попитах майка ми.
- Така мисля, но съм сигурна, че няма да има нищо против, ако го събудиш. Все още е рано. - Карън се усмихна и постави малко, покрито с карамел кексче в една чиния, преди да мога да я спра.
- Не, няма проблем. Ще го видя утре.
- Знам, че това не е точния момент и толкова съжалявам, но исках да поговорим за нещо. - топлите й кафяви очи се изпълниха с тревога и тя ми посочи да опитам кексчето, докато наливаше мляко в две чаши.

Кимнах, карайки я да продължи. Устата ми беше пълна с вкусното кексче. Не можах да ям по-рано, бях прекалено замаяна и денят беше прекалено дълъг.

- Знам, че вече имаш толкова много неща на главата си, затова ако искаш да те оставя намира, просто ми кажи. Наистина те разбирам, просто искам мнението ти по един въпрос, а и си единственият човек, който може да ми помогне.

Да помогна с какво?

- Става въпрос за Хари и Кен. - тя добави.

Задавих се с кексчето и се пресегнах към чашата със студено мляко. Тя знаеше ли? Хари казал ли им е нещо? Карън започна да ме тупа по гърба, търкайки в кръгове, когато продължи.

- Кен е толкова щастлив, че Хари най-накрая започна да го толерира. Прави го толкова щастлив, че най-накрая изгражда връзка със сина си, той винаги е искал това. Той се разкайваше за Хари години наред и ме болеше да го виждам така. Знам, че е направило грешки, много, много грешки и не измислям извинения за тези грешки. - очите й се напълниха със сълзи и тя подсуши ъгълчетата с пръстите си - Съжалявам. - тя се усмихна - Бъркотия съм. - тя се усмихна и продължи - Сега той не е същият човек, който е бил преди. Прекарал е години наред в терапии и трезвеност, в размисъл и разкаяние.

Тя знаеше. Карън знаеше за Ан и Крисчън. Сърцето ми се сви и очите ми също се напълниха със сълзи.

- Знам какво ще кажеш. - казах й.

Съчувствах на това семейство. Обичах ги като мои собствено и съчувствах на всички в това семейство, пълно с тайно, пристрастявания и грешки.

- Така ли? Лиам ти е казал за бебето? Трябваше да се сетя, че ще го направи. Хари също ли знае?

Отново се задавих. След кратък некомфортен пристъп на кашлица, аз най-накрая проговорих.

- Какво? Бебе?
- Значи не си знаела. - тя леко се засмя - Знам, че съм много по-възрастна от очакванията за бременна жена, но съм само в ранните си 40, а и докторът ми ме увери, че съм в добро здраве.
- Бебе? - повторих.

бях облекчена, че тя не знае за това, че Крисчън е баща на Хари, но крайно изненадана, че е бременна.

- Да. - тя се усмихна - Бях толкова шокирана, колкото и ти. Кен също, той толкова се тревожи за мен. Лиам почти рухна, той знаеше за всичките ми часове при доктора, но не му казах за какво са, затова той си мислеше, че съм болна. Почувствах се ужасно и трябваше да му кажа. Това не беше планирано. - очите й огледаха моите - Но сега сме щастливи, след като минахме през първоначалния шок да имаме дете толкова късно.

Ръцете ми се увиха около нея и за пръв път от няколко дни насам, се почувствах щастлива. Обичах Карън и бях развълнувана, заради нея. Чувството беше хубаво. Започвах да се тревожа, че никога повече няма да се почувствам така.

- Това е невероятно! Толкова се радвам за вас двамата! - казах и ръцете й се затегнаха около гърба ми
- Благодаря. - тя се отдръпна и ме целуна по бузата - Тревожа се за Хари и как ще се почувства от това.

Щастието ми бързо беше заменено от тревога, заради Хари. Целият му живот е бил лъжа и той не понесе новините много добре. Човекът, който той смяташе за свой баща, сега ще има друго дете и Хари ще бъде забравен. Без значение дали това е вярно или не, го познавам прекалено добре, за да знам къде ще го отведе ума му.

- Имаш ли нещо против аз да му кажа? Ако не, разбирам. - попитах я.

Не си позволих да мисля прекалено задълбочено за това. Знаех, че тук замазвам положението, но ако ще напускам Хари, трябва да се уверя, че няма да оставя бъркотия след себе си.

Това е извинение - припомни ми един хаплив глас в главата ми.

- Не, разбира се, че не, надявах се ти да нямаш нищо против. Знам, че това те поставя в ужасно положение и не искам да се чувстваш задължена да се замесваш в това, но се страхувам, заради начина, по който той ще реагира, ако Кен му каже. Ти можеш да го направиш така, както никой друг не може.
- Всичко е наред, наистина. Ще говоря с него утре. - уверих я.
- Разбира се. - тя отново ме прегърна - Днес беше труден ден за теб, съжалявам, че споменах това. Трябваше да изчакам, просто искам да избегна изненадата от новините. Той и без това има труден живот и искам да опитам да улесня нещата за него. Искам той да знае, че е част от това семейство и ние всички го обичаме толкова много, а това бебе няма да промени това.
- Той знае. - уверих я.

Той може да не иска да го приеме, но го знае.

Нечии стъпки стигнаха до края на стълбите и Карън и аз се отдръпнахме една от друга от емоционалната ни прегръдка. И двете избърсахме бузите си и аз отхапах от кексчето, когато Хари влезе в кухнята. Той се беше изкъпал и преоблякъл. Вече беше облечен с анцуг, крачолите на който бяха прекалено къси, и една тениска с логото на университета, беше очевидно, че е облякъл дрехите на Лиам.

Ако обстоятелствата бяха други, щях да го подразня за анцуга, но не бяха. Намирахме се в най-лошата ситуация, но в същото време и най-хубавата, всичко беше объркано и изкривено. Но като се замисля, здравословният баланс и ред никога не са били фактори във връзката ни, защо при раздялата ни да бъде нещо по-различно?

- Ще си лягам. Нуждаеш ли се от нещо? - попита ме той, гласът му беше дрезгав и тих.
- Не, но благодаря. - погледнах го, но той се взираше в краката си.
- Оставих нещата ти в стаята за гости, твоята стая. - каза той и аз кимнах.

Лудата, не заслужаваща доверие страна от мен искаше Карън да не бъде в кухнята с нас, но рационалната, горчива и много по-голяма част от мен се радваше, че е. Той се качи нагоре по стълбите и аз пожелах лека нощ на каран, преди да го последвам.

Озовах се пред вратата на стаята, в която съм прекарала някои от най-добрите нощи в живота си. Вдигнах ръката си до дръжката на вратата, но бързо се отдръпнах, сякаш студеният метал беше изгорил кожата ми. Този цикъл трябва да спре и ако се отдавам на всеки импулс, всяка фибра от съществуването ми, която отчаяно желае да бъде близо до него, никога няма да мога да изляза от този цикъл от грешка след грешка, караница след караница.

Най-накрая издишах задържания въздух, когато затворих вратата на стаята за гости след себе си и я заключих. Заспах, пожелавайки си да можех да знам колко може да бъде опасна любовта. Ако знаех, че ще боли толкова много, ако знаех как ще ме разкъса, след това ще ме зашие, само за да ме разкъса на парченца отново, щях да стоя възможно най-далеч от Хари Стайлс.