After 3 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 206

  Гледна точка на Теса.

Момента, в който стигнах до колата си, вече ми се искаше да бях останала в спалнята при Хари и игривото му настроение, но имах работа. Трябваше да се обадя на жената за апартамента ми в Сиатъл, да си взема няколко неща за почивката със семейството на Хари и най важното беше да помисля за Сиатъл. От предложението на Хари за брак ми се зави свят, но знаех, че няма да е на същото мнение утре. Отчаяно опитвах да премисля думите му и да ги разбера по друг начин, но това се оказа много по - трудно, отколкото очаквах.

"Ще се оженя за теб, ако избереш мен."

Бях изненадана и шокирана, когато чух тези думи. Той изглеждаше толкова спокоен, гласът му - неутрален. Сякаш казваше какво ще вечеряме. Алкохолът и отчаяното му желание да ме задържи тук бяха причината за предложението му. Но дори и да е така, все още не мога да спра да повтарям думите му в главата си. Знам, че е жалко, но нямам проблем с това.

Стигнах до Target, а още не се бях обадила на жената, чието име мисля, че беше Сандра, за да поговорим за апартамента. Не беше голям колкото апартамента ми с Хари, но беше достатъчно голям, за да си го позволя. По стените нямаше рафтове за книги, нито едната стена беше тухлена, но щях да свикна.

Обещах си, че ще се обадя на жената, когато приключа с пазаруването. Бях готова за това, за Сиатъл. Да направя тази крачка за бъдещето си. Чаках този момент, откакто се помня.

Кошницата ми беше пълна с разни неща и никое от тях не беше за почивката, а за апартамента. Таблетки за съдомиялната, паста а зъби, нова лопатка. Защо купувах тези неща, след като щях да се местя? Върнах лопатката, както и няколко цветни чорапи, които бях сложила просто така в кошницата. Ако Хари не реши да дойде с мен, ще трябва да започна всичко отначало и да си купя нови съдове, много нови неща. Бях облекчена, че апартаментът беше обзаведен, защото така ме спасяваше от много неща, които трябваше да правя преди да се нанеса.

След Target не знаех какво да правя. Не исках да се връщам в апартамента при Хари и баща ми, но нямаше къде другаде да отида. Щях да прекарам достатъчно време с Лиам, Кен и Карън, затова не исках да ги притеснявам сега. Наистина се нуждая от приятели. Или поне един приятел. Мога да се обадя на Кимбърли, но тя вероятно планува тяхното преместване и сватбата им. Късметлийка. Не, заради сватбата, а защото Крисчън ще отиде с нея в Сиатъл. Знам, че се мести, защото компанията е негова, но от начина, по който я гледам, бих казала, че ще я последва навсякъде.

Докато търсех името на Сандра из телефона си, почти звъннах на Стеф. Чудех се какво ли прави тя? Хари вероятно ще откачи, ако й се обадя, за да я поканя да излезем. Но той не е в позиция да ми казва какво да правя, защото беше пиян посред бял ден. Реших да й се обадя.

- Теса! Какво правиш? - каза Стеф силно, опитвайки се да надвика гласовете зад нея.
- Нищо, седя на паркинга на Target.
- О, виждам, че се забавляваш. - тя се засмя.
- Не много, ти какво правиш?
- Нищо, отивам на обяд с една приятелка.
- О, добре. Е, обади ми се по - късно. - казах.
- Може да се срещнем там, ако искаш. Отиваме в Applebee's, намира се точно до кампуса.

Applebee's ми напомни на Зейн, но храната беше невероятна, а и цял ден не бях яла нищо.

- Добре, ще дойда. Сигурна ли си, че няма проблем? - попитах я.
- Да! Довлечи си задника тук. Ще бъдем там след около петнадесет минути. - чух врата на кола да се затваря зад нея.

Обадих се на Сандра, докато карах към кампуса и й оставих гласово съобщение, казвайки да ми се обади, когато има възможност. Не можех да игнорирам облекчението, когато чух гласовата й поща, вместо нея.

Когато пристигнах, Applebee's беше претъпкан и не виждах Стеф, докато оглеждах мястото за ярката й коса.

- Колко? - попита ме домакинята, усмихвайки се приятелски.
- Трима, мисля.

Стеф каза, че е с нейна приятелка, затова предполагам е имала предвид само още един човек.

- Мога да ви дам сепаре за всеки случай. - тя се усмихна и взе четири менюта зад нея.

Последвах я до сепарето в задната част на ресторанта и зачаках Стеф. Погледнах телефона си, проверявайки дали имам съобщения или обаждания от Хари, но нямах. Вероятно вече е заспал. Когато вдигнах погледа си от телефона си, адреналинът ми скочи, заради ярко розовата коса пред мен.


Гледна точка на Хари.

- Къде отиде тя? - попита ме Ричард, когато влязох в кухнята.
- Всъщност не знам, вероятно до магазина. - отворих шкафа, търсейки храна.

Трябваше да изям нещо, след всичкия алкохол, който изпих.

- Толкова ни е ядосана. - каза той.
- Да, така е.

Не можех да не се усмихна, заради начина, по който лицето се беше зачервило от гняв, а малките й юмручета стиснати от двете й страни. Беше бясна. Не беше смешно... всъщност беше, но не трябваше да е.

- Дълго ли се сърди?
- Очевидно не, в момента си в кухнята ни и ядеш моята тъпа зърнена закуска. - разтърсих празната кутия и той се усмихна.
- Предполагам си прав.
- Да, обикновено е така. - казах.

Не сме далеч от истината.

- Гадно за теб, че се появи само седмица преди тя да замине.

Сложих пластмасова кутия в микровълновата. Не бях сигурен какво имаше в нея, но умирах от глад и бях прекалено пиян, за да си сготвя нещо сам, а и Теса я нямаше, за да го направи вместо мен. Какво по дяволите ще правя, когато ме напусне?

- Така е, просто се радвам, че Сиатъл не е толкова далеч.
- Но Англия е.
- Тя няма да дойде с теб в Англия. - каза ой.
- Какво по дяволите знаеш ти? Познаваш я от колко? Два дни? - грубия звук от микровълновата ни прекъсна.
- Но познавам Керъл и знам, че тя не би отишла в Англия.
- Теса не е майка си и аз не съм теб. - той отново се превърна в досадния пиян човек от вчера.
- Добре. - той повдигна рамене.


Гледна точка на Теса.

Моли. Молех се да не е тук, за да се срещне с мен, но когато видях Стеф зад нея, потънах в седалката си.

- Хей, Теса. - Стеф седна срещу мен, приближавайки се към стената, за да може "приятелката й" да може да седне до нея.

Защо ще ме кани на обяд с нея и Моли?

- От много време не сме се виждали. - каза ми Моли.

Не знаех какво да им отговоря. Исках да стана и да си тръгна, но вместо това се усмихнах наполовина.

- Да. - отговорих.
- Поръча ли нещо? - попита ме Стеф, игнорирайки факта, че доведени единствения ми враг със себе си.
- Не. - бръкнах в чантата си, за да изкарам телефона си.
- Няма нужда да звъниш на татко, няма да те ухапя. - Моли се усмихна самодоволно.
- Нямаше да се обадя на Хари. - казах.

Мислех да му пиша. Очевидно има разлика.

- Какво кажеш. - тя се засмя.
- Спри, каза, че ще се държиш добре. - Стеф й се скара.
- Защо изобщо дойде? - попитах момичето, което ненавиждам повече, от който и да е друг човек на земята.
- Гладна съм. - тя ме игнорира, очевидно подигравайки ми се.
- По - добре да си вървя. - взех горнището си и се приготвих да стана.
- Не, остани! Моля те, след няколко дни се местиш и няма да се видим отново. - Стеф се нацупи.
- Какво?
- Ще се преместиш след няколко дни, нали?
- Кой ти каза?

Моли и Стеф се спогледаха, преди Стеф да отговори.

- Мисля, че беше Зейн, но няма значение. Мислех, че ще ми кажеш.
- Щях, просто имах много работа. - щях да й обясня, ако Моли не беше тук.
- Все още ми се иска да ми беше казала. Аз бях първата ти приятелка тук. - тя се нацупи и бях благодарна, че сервитьорът дойде, за да вземе поръчката ни.

Докато Стеф и Моли поръчваха содите си, аз писах на Хари.

"Вероятно спиш, но съм на обяд със Стеф и тя доведе Моли :/" - изпратих и отново ги погледнах.

- Развълнувана ли си за преместването? Какво ще стане с теб и Хари? - попита ме Стеф.

Аз повдигнах рамене, оглеждайки стаята. Нямаше да говоря за връзката си пред дъщерята на Сатаната.

- Можеш да говориш пред мен. Повярвай ми, не се интересувам от скучния ти живот. - Моли изпуфтя, отпивайки от питието си със сламка.
- Да ти повярвам? - засмях се и телефонът ми извибрира.

"Прибери се вкъщи."

Не знам какво очаквах от него да каже, но бях разочарована от съвета му или липсата на такъв.

"Не, гладна съм."

- Виж, ти и Хари се сладки, но наистина вече не ми пука за връзката ви. Имам си собствена връзка, с която да се занимавам. - информира ме Моли.
- Браво на теб. - съчувствах на идиота, който беше с нея.
- Кога ще се запознаем с този мистериозен човек? - Стеф попита приятелката си.
- Не знам, но не и сега. - отговори Моли - Както и да е. Е, колко си ядосана на Зейн, защото смята да вкара Хари в затвора.
- Опитвам се да го предотвратя. - идеята Хари да влезе в затвора накара вените ми да замръзнат.
- Късмет с това, освен ако не плануваш да се чукаш със Зейн, иначе няма как да стане. - тя се усмихна самодоволно, потропвайки с неоновите си нокти по масата.
- Тази опция не става. - промърморих.

"Имам нещо, което можеш да изядеш тук. Но наистина, прибери се у дома преди нещо да се случи, защото не мога да те спася."

Да ме спаси? От какво? Моли и Стеф? Стеф ми е приятелка, а и вече доказа, че мога да поваля Моли. направих го веднъж, бих го направила отново на секундата. Досадна е и не мога да я понасям, но не се страхувам от нея, както преди.

От перверзното му съобщение можех да забележа, че все още е пиян.

"Сериозен съм, махни се от там." - изпрати той, когато не му отговорих.

Оставих телефона в чантата си и отново насочих вниманието си към тях.

- Вече си го правила преди, затова какъв е проблемът? - попита ме Моли.
- Моля?
- Не те съдя, аз също съм се чукала с Хари и Зейн. - напомни ми тя.

Бях толкова раздразнена и исках да се развикам.

- Не съм спала със Зейн. - казах през зъби.
- Както кажеш. - тя извъртя очи, а Стеф я изгледа гневно.
- Беше просто слух. - каза Стеф.
- Мхмм...
- Някой каза ли го? Това, че съм спала със Зейн? - попитах ги.
- Не. - Стеф отговори, преди Моли да може да каже нещо - Достатъчно говорихме за Зейн, искам да знам за Сиатъл. Хари ще дойде ли с теб?
- Да. - излъгах.

Не исках да си признавам, че Хари не иска да дойде с мен в Сиатъл, особено пред Моли.

- Значи нито един от вас няма да е тук? Това ще е толкова странно. - каза Стеф.

Ще бъде странно да започна отначало в нов кампус след всичко, което преживях тук. Но точно от това се нуждаех, ново начало. Защото цялото това място беше опетнено със спомени на предателство и фалшиви приятелства.

- Трябва да се съберем този уикенд, едно последно парти. - предложи Стеф.
- Не, без партита. - простенах.
- Не парти, само нашата група. Да бъдем честни, вероятно никога повече няма да се видим, а и Хари трябва да излезе със старите си приятели като за последно. - каза Стеф.
- Аз няма да дойда, не се тревожи. - Моли извъртя очи.

Храната ни пристигна, но аз бях загубила апетита си. наистина ли хората казват, че съм спала със Зейн? Дали Хари е чул този слух? Дали Зейн наистина ще вкара Хари в затвора? главата ме болеше.

- Говори с Хари и ми кажи. Може да празнуваме в апартамента на някой от нас. На Тристан и на Найл дори. Така няма да се появят разни случайни идиоти. - каза Стеф.
- Не знам дали ще хареса идеята. - очите ми се преместиха върху екрана на телефона ми.

Три пропуснати обаждания.

"Отговори ми."
"Ще тръгна, след като се нахраня, успокой се. Пийни малко вода."

- Той трябва да хареса идеята. Приятели сме с него много преди ти да се появиш и да го развалиш. - каза Моли.
- Не съм го развалила.
- Да, развали го. Толкова е различен в момента, дори вече не се обажда на никой от нас.
- Неговите приятели. - изпуфтях - Никой от вас също не му се обажда. Единственият, който поддържа връзка с него е Найл. - спомних си, че видях името му в регистъра на обаждания на Хари.
- Така е, защото ние знаем... - Моли започна, но Стеф размаха ръката си във въздуха.
- Достатъчно, боже. - тя простена, разтривайки слепоочията си.
- Ще ги помоля да сложат храната ми в кутия за вкъщи и ще си тръгна. Това беше лоша идея. - казах й.

Не знаех какво си е мислела, когато доведе Моли тук. Можеше поне да ме предупреди.

- Съжалявам, мислех, че ще се разбирате, след като тя вече не опитва да преспи с Хари. - Стеф погледна към Моли.
- Разбира ме се, по - добре от преди. - каза Моли.

Исках да размажа самодоволната й физиономия, но вибриращият телефон на Стеф прекъсна мислите ми.

- Хари е. - тя повдигна телефона си, показвайки ми името му.
- Не отговорих на съобщенията му. Ще му се обадя след минута. - казах и тя игнорира обаждането.
- Боже, какъв преследвач. - Моли отхапа края на пържения си картоф.

Захапах езика си и помолих сервитьора за кутия за вкъщи. Едва бях докоснала обяда си, но не исках да разигравам сцени в ресторанта.

- Моля те, помисли за събота. Може да излезем на вечеря, вместо да вдигаме парти. - предложи Стеф - Моля те? - тя се усмихна с най - хубавата си усмивка.
- Ще видя какво мога да направя, но ще бъдем на почивка до събота сутрин.
- Тогава ти ще избереш кога.
- Ще ти се обадя и ще ти кажа. - казах и платих сметката си.

Не харесвах идеята, но беше права. Никога повече няма да видим никой от тях. Хари ще ходи някъде и вероятно това няма да е Сиатъл, но няма да остане тук, след като е изключен, затова трябва да се види с приятелите си за последно.

- Той отново звъни. - каза Стеф без да крие колко беше развеселена от ситуацията.
- Кажи му, че съм тръгнала. - станах и тръгнах към вратата.

Когато се обърнах назад, Стеф и Моли си говореха, а телефона й беше поставен на масата.