- voiceless -

стр. 1

- Довиждане госпожо Ким! Ще се видим утре.

- Чао Хосок!

Поредната смяна в малкото квартално кафене, на ъгъла на булеварда, приключи за Чонг Хосок. Той свали престилката, взе си раницата и излезе. Преди да затвори вратата обаче, усети нещо. Валеше. Малки капки вече се стичаха по лицето му.

- Още се чудя как не си си забравил главата някъде. Заповядай. - госпожа Ким се приближи до младото момче и му подаде чадър, усмихвайки се майчински.

- Благодаря!

Готов да се прибере Хосок отвори чадъра и затвори стъклената врата на кафенето.

Вече валеше наистина доста силно. Бе мрачно и вятрърът обезмисляше съвсем розовият чадър, който бе даден на Хосок. Дънките му бяха подгизнали заедно с обувките и цветните чорапи в тях. От време на време можеше да се чуе и някоя друга гръмотевица.

Време и атмосфера, които напълно контрастираха с характера на Чонг Хосок, който от своя страна нямаше търпение да се прибере. Не понасяше това да бъде мокър. Също знаеше, че баба му му е приготвила от нейния прочут горещ шоколад. Точно нещото, от което Хосок имаше нужда в този момент. Чувалест пуловер върху пижамата с лаптоп и чаша какао в скута си.

Обичаше баба си. Тя бе единственият му близък човек освен госпожа Ким и плюшеното мече, Теди, което сега сигурно почиваше на леглото му.

Разсеян в мислите си Хосок дори не обърна внимание на мокрото до кости момче, минаващо покрай него или поне не го забеляза, докато то не скочи в близката локва, обезмисляйки още повече чадъра.

- Хей! Внимавай малко! - Хосок се обърна само за да види застаналото с лица към него, ухилено до уши момче. Нещото, което обаче направи впечатление бе ментовата коса на непознатия, от която сега вода се стичаше на струйки по раменете му.

Момчето килна любопитно глава, помаха, обърна се и продължи по пътя си. Продължи, оставяйки Чонг Хосок сам, чудещ се какво се бе случило.

- Ама че странно хлапе..