- voiceless -

стр. 4

- Добро утро скъпа бабо!

Току що станал, но бодър поздрави Хосок.

- Добро и на теб. Мога ли да попитам защо си буден толкова рано в неделя.

Жената се усмихна.

За годините си можеше да се каже, че бе доста енергична. Спокойно можеше да се сбърка за майка на внука си.

- Девет часа е. Това за мен вече е късно.

- Мхм.. Направила съм закуска.

- Слушам и изпълнявам.

Хосок не изчака баба си дори да довърши. Просто изхвърча към кухнята.

Вече следобед. Момчето бе изгледало една драма и бе изиграл няколко игри на Супер Марио. Бе изял толкова храна, че беше чудо, че е слаб, че дори и стегнат можеше да се каже.

- Скучно ми е!

- Драмата ли свърши?

- Толкова ли съм предсказуем?

Отговори на въпроса с въпрос Хосок.

- Мхм.. Ходи ли ти се до магазина? Трябват ми няколко продукти.

- Оценявам дълбоко факта, че не позволяваш на скуката да ме завладее. Какви продукти?

Бабата подаде листче, на което имаше списък с нещата, които момчето трябваше да вземе.

- Тръгвам!

Извика Хосок вече пред вратата, връзваш обувките си.

Отново бе слънчево.

...

- Такаа.. Какао.. Ето! Сега.. Ориз.. Тук!

Половин час и една пълна пазарска кошница по-късно, Хосок беше вече на касата и плащаше.

- Благодаря, довиждане, приятен ден!

След като натъпка и последният пакет в торбата, той излезе и се запъти обратно. Пътят му отново минаваше през кафенето. Винаги минаваше оттам.

Този път, като никога Хосок гледаше къде ходи.

Може би защото покупките бяха тежки и не искаше да се пребие.

Може би защото малка част от него се надяваше онова момче, с ментовата коса отново да бъде там.