- voiceless -

стр. 39

Юнги все още не чуваше нищо. Все още бе влачен в неизвестна посока.

Продължи така сравнително доста време. Време, достатъчно ментовокоското да бъде пернат от няколко невинни клончета.

И тогава спряха. Похитителят на Юнги обгърна талията му в прегрътка, която смрази момчето. Стисна очи още по-силно.

- Можеш да си отвориш очите.

Страхът на Юнги изчезна, заместен от адреналина.

- Хосок?! Абе ти нормален ли си?! Знаеш ли как ме уплаши? Кретен!

- Съжалявам... Не исках.

- Какво не си искал, Хосок.? Ами ако наистина се беше случило нещо.

- Аз просто исках да те изне-

Хосок не успя да довърши. Не за друго, но бе прекъснат. Не от какво да е, а от топлите, меки устни на Юнги притиснати към неговите.

Не се поколеба. Отвърна. Смяташе, че това е най-правилно. Слушаше сърцето си.

Отделиха се от целувката. Юнги силно прегърна Хосок.

След случката с баща му бе останал страха. Бе се уплашил някой да не направи нещо на неговия Хоби. На приятел, който не можеше да си позволи да изгуби. На момчето, в което се бе влюбил.

- Обърни се.

- Какво?

- Просто..

Хосок обърна Юнги, който ахна. Пред него се откриваше уникален залез. Моментът беше перфектен.

------

вдъхновено от тази снимка горе.↑↑↑↑↑↑

аз съм фотографа. само казвам. :)