Съдбовният час. Юнги вече вървеше по улицата към онзи завой. Хосок прибираше униформата в раницата си.
- Довиждане!
- Чао, Хосок.
Госпожа Ким се усмихна. Знаеше какво следва сега. Една очарователна гледка.
Юнги се усмихна веднага щом видя приближаващият се към него Хоби. Той също се усмихваше.
- Здравей.
Мин помаха. След това разроши косата си. Неловка тишина, в която и двамата просто се гледаха, наслаждавайки се на всеки детайл от лицето на другия.. Неловка тишина нарушена от Хосок..
- Ъмм аз.. Такова.. Трябва да тръгвам. Баба ме чака. Ще ти пиша после.
Кимване и помахване. Като всеки път.
ESTÁS LEYENDO
- voiceless -
Historia Corta・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
