- voiceless -

стр. 24

Вторник. Отново на работа в кафенето. Хосок вършеше задълженията си с обичайната си усмивка.

Е може и да бе разлял една чаша чай точно преди да я изнесе от кухнята, но нека сега не изпадаме в подробности.

Важното бе, че след смяната си той отново имаше среща с Юнги.

Щяха да ходят на кино.

...

- Е какво ще гледаме?

Хосок и Юнги се загледаха в таблото с разписанието на прожекциите.

Гледаха доста дълго, докато накрая ментовокоското пое инициятивата, посочвайки единственото, което му звучеше що годе добре.

- Добре тогава ще гледаме 'Мери и агънцето шпионин'? Какво по дяволите?.. Окей звучи яко няма да споря.

....

- Това беше.. Един.. Ужасно тъп.. Филм.

"Абсолютно съм съгласен с това"

- Добре как за бога залата беше по-пълна и от тази на премиерата на 'отряд самоубийци'?

"Не знам и честно казано не ми пука. Щях да заспя по дяволите.."

- Да.. Върху мен, което между впрочем беше изключително сладко.

Юнги се изчерви.

- Червените ти бузки също.

Ментовокоското удари приятеля си по рамото.

- Ауч.

"Заслужи си го"

-..... Гладен ли си?

"Много"

- Значи отиваме да ядем.

"Да"

...

И така много храна по-късно двете момчета се разделиха.

След като Хосок се прибра отново чу кашлица.

- Бабо напълно ли си сигурна, че си добре?

- Да.. Просто.. Люта храна. Знаеш как е.

- Да.

Момчето отговори мнително.

- Хайде хапвай и се качвай да спиш. Утре си на работа.

- Знам бабо, знам.

- Е лека нощ тогава.

- Лека нощ.

-------

"Мери и агънцето шпионин" е просто плод на странната ми фантазия!