- Юнгии! Какво има в този куфар?!
Хосок знаеше, че да си говори сам не е кой знае колко ефективно, но не пречеше.
Бе обещал на Юнги да се прибере малко преди да го изпишат, за да си почине. Но кой му трябва почивка?
Очевидно не и на Хосок, който в момента мъкнеше част от нещата на ментовокосия нагоре към апартамента си.
Можеше да седи и да се притеснява. И щеше, но понеже майката на момчето бе с него реши, за по-умно да свърши нещо полезно.
След като се прибра яде като хората за пръв път от може би седмица и дори се наспа. После обаче дойде и скуката от това да седи сам.
Можеше да отиде в болницата, но му бе забранено от Юнги, който бе подкрепен от онази медицинска сестра.
За това време се бяха сприятелили. Момичето се казваше Мики и бе доста жизнерадостно същество за човек, който гледа болни и отчаяни хора по цял ден. Хосок включително.
- Алелуя!
И това беше. Куфарът бе качен. Последното нещо, което имаше за качване. Сега по стедата на хола имаше куфар и един доста голям кашон в видео игри и какви ли не други джунджурии.
-------
аз виждам края. ами вие?
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.