- voiceless -

стр. 43

Линейка.

Превозно средство, което Хосок чакаше от десет дълги и мъчителни минути, в които Юнги така и не се събуди.

Адреналинът му бе в повече. Бе на косъм да се върне на онази поляна и да халоса онзи Техьонг с някой клон.

...

Мислите и плановете за убийство бяха прекъснати от сирени.

- Алелуя~!

...

- Какво му се е случило на това момче?

Един от лекарите гледаше очудено и едва ли не стреснато ментовокоското, чиято глава, уста и ръце все още кървяха.

- Моля ви докторе ще ви обясня, само побързайте!

Хосок се бе разплакал. Дори не се поколеба, когато се качи в линейката. Искаше само Юнги да се оправи. После всичко щеше да бъде наред.

...

Шест часа. Време, в което бе дошла майката на Юнги и Хосок бе имал достатъчно време да ѝ обясни случилото се.

А ментовокоското? Никакви новини. Абсолютно нищо. Просто чакане.

Чакане, което съсипваше Хосок. Чувстваше се виновен. Бе провалил подаръка за родщждения ден на най-хубавото нещо в живота му.

...

-Извинете вие ли сте майката на Мин Юнги?

- Как е той?

Жената побърза да стане от пейката, на която бе седнала.

- Добре е. Отърва се на косъм. Имаше дълбока рана на главата, която трябваше да се зашие. Един кръвоизлив. Останалото са повърхностни рани.

- Господи.

- Ще остане в безсъзнание още няколко дни.

- Благодаря ви докторе.

Хосок слушаше. Беше сринат. С какво точно Юнги бе заслужил всичко това. Да бе той на негово място.