- voiceless -

стр. 26

- Та ето тук живея аз... Бабо водя приятел!

- Здравейте момчета! Ти си Юнги нали?

Кимане от страна на ментовокоското.

- Бабо ние ще гледаме драми в стаята ми.

- Добре, аз ще ви направя нещо за хапване.

След като двете момчета влязоха в стаята на Хосок първото нещо, което направи Юнги бе да зададе един много важен въпрос.

"Тя наистина ли ти е баба?"

- Да.

"Ама.. Тя изглежда по-млада и от мама."

- Юнги.. Тя е на 63 години.

"Оуу"

- Мхм. Сега. Коя драма ще гледаме?

"Ъъъ... Знаеш ли защо просто не видим какво дават по телевизията."

Хоби се засмя и тръгна към телевизора.

Спря се обаче, когато чу звук от счупване някъде от кухнята.

- Бабо?

Само кашлица.

Хосок изхвърча в посоката на звука следван от Юнги.

Това, което видяха меко казано ги уплаши. Особено Хосок.

На пода имаше счупена чаша, а баба му се бе облегнала на плота и кашляше. Но не това бе страшното. Тя плюеше кръв.

- Юнги звъни на бърза помощ! Веднага!

Сълзи напираха в очите на Хоби. Юнги набра номера като в паниката едва не изпусна телефона. Хосок каза адреса през сълзите и помоли да побързат.

- Бабо? Бабо какво ти е? Няма нищо след малко ще дойдат лекарите. Само се дръж.

Пет минути по-късно тримата заедно с двама лекари, които носеха болната жена бяха отвън, където няколко любопитни съседи наблюдаваха с притеснение.

- Аз.. Не мога да се кача...

"Защо не?"

- Просто...

"Виж ако не се качиш няма как да стигнеш до болницата."

- ... Добре.

През целият път в линейката Хосок трепереше. Личеше си, че не бе добре. Лекарите се опитаха да го успокоят, но той някак ги убеди, че му няма нищо.

Но не убеди Юнги.

След около четири часа, в които майката на Юнги също бе дошла, един от лекарите излезе от стаята, където бе баба му. Не изглеждаше добре.

- Е?

Хосок вероятно щеше да получи удар всеки момент. Когато обаче чу какво има да му каже мъжът в престилката всичко изгуби цвят и смисъл.

- Съжалявам.

-------

и тук свършват щастливите моменти сега ще има драма. :')