- voiceless -

стр. 58

– Да докторе, благодаря..

Хосок затвори телефона, поглеждайки към Юнги. Бе се обадил на лекарят, лекуващ момчето в болницата, за да попита какво му е.

Краткото обяснения бе, че след такава травма е нормално, но след споменаването на Хосок, че ментовокосия не се храни особено докторът предположи, че може да е от това.

Страх и притеснение. Толкова се изкушаваше да събуди Юнги, да го накара да яде. Не го направи. Спеше така сладко.

Скоро сънят застигна и Хосок.

...

– Юнги?

Хоби се бе събудил от странен шум, идващ от банята. Предполагаше се, че е Юнги, което го притесняваше още повече.

Приближи се до вратата и леко я открехна. Очите му се напълниха със сълзи, виждайки гледката.

Юнги, блед като платно, наведен над тоалетната чиния. Повръщаше. Не бе ял нищо, но все пак повръщаше.

– Юнги!

– А.. аз не.. м-мога..

Отново.

– Юнги какво ти е?!

– Н-нищо.. Добре с..ъм.

– Не не си!

Отново. След това всичко стана черно, пред очите на ментовокоското. Той не знаеше какво става. Изведнъж му прилоша.. Дори нямаше причина. Може би.

...

Хосок грабна телефона, връщайки се обратно в банята. Набра спешна помощ.

Може би трябваше да ги запише на бързо набиране...

————————

усещам как прекалявам и как това става абсолютен шит