стр. 5

370 93 1
                                    

Надеждите, които Хосок несъзнателно таеше не бяха напразни.

Точно на завоят, където винаги се засичаха, се забеляза една ментова глава. Момчето четеше някакво листче. Доколкото можеше да се види. Списък с покупки.

- И теб ли пратиха до магазина?

Непознатият се стресна, което донякъде накара Хосок да се усмихне. Обикновено той бе изненадания.

Момчето отново, кимна усмихнато без да каже нищо.

- Аз съм Чонг Хосок между другото.

В отговор на това ментовокоското извади химикал от якето си и написа нещо на гърба на бележката си с покупки.

Показа я на Хосок.

- Мин Юнги. Хубаво име имаш.

Мин се усмихна срамежливо. Отново помаха.

Така двете момчета се разделиха и тръгнаха отново към задълженията си.

Докато Хосок не се сети нещо, но когато се обърна, за да попита.. Юнги го нямаше.

- Защо това момче не говори?

- voiceless -Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon