На дивана.
Хосок седеше и запаше някакъв документален филм. Юнги спеше в скута му.
Хоби се чувстваше толкова щастлив от факта, че приятелят му се бе сгушил така в него, че дори се усмихваше тъпо на екрана, където показваха как един пигвин се пребива на лед.
– Хоби...
– М?
– Студено ми е.
Студено? На Хосок това му се стори странно. Дали не се разболяваше?
– Искаш ли да те заведа в стаята ти?
– Н-не.. лошо ми е... а-аз..
– Юнги? Юнги добре ли си?
– Д-да...
Ментовокосия говореше тихо, дори прегракнало. Скоро започна да трепери, което допъло притесни Хосок. Той го вдигна на ръце и го понесе към стаята.
Остави го на леглото и го зави.
– Отивам да ти донеса лекрарство...
– Остани.
– Но Юнги..
– М-моля.
————————
просто така ми дойде да го напиша.. айм сори ама току що удължих историята с три глави
също така вече ще означавам главите по различен начин ( стр. 73 )
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
