"Да мамо, знам..."
- Е? За какво е това щастие?
"Намерих си приятел."
В отговор майката на Юнги само се усмихна. Бе искрено щастлива. Сина ѝ не общуваше с почти никого. С нея и леля и братовчетка му Кими, която бе само на седем.
- Значи с него си пишеш?
Момчето кимна.
- Как се казва?
" Аз го наричам Хоби. Иначе Чонг Хосок. "
- Радвам се за теб, момчето ми. Намерил си си приятел.
Двамата се усмихваха. Момент, който никой не можеше да отнеме.
...
miszyoongi: казах на мама
sunnyboi.jh: Иии???
miszyoongi: зарадва се
sunnyboi.jh: Ти май наистина не общуваш много с хората
miszyoongi: да спиш е доста по-забавно мен ако питаш
sunnyboi.jh: Хах
sunnyboi.jh: Е искаш ли.. Да излезем някъде уикенда? Може би в парка?
miszyoongi: разваляш ми плановете
sunnyboi.jh: И какви планове?
miszyoongi: имам да си догледам две драми и да спя...
sunnyboi.jh: Доста продуктивно
miszyoongi: нали
sunnyboi.jh: Значи събота следобед в парка до големия фонтан?
miszyoongi: ......
miszyoongi: там ще съм в 14:00
sunnyboi.jh: ♥
Още едно сърчице. И Юнги за пореден път се усмихваше глуповато.
JE LEEST
- voiceless -
Kort verhaal・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
