Вечерта след срещата си с Юнги, Хосок изцяло се бе отдал на изучаването на езика на глухонемите. Беше му интересно не само заради приятеля му. Той бе момче, което обичаше да опитва нови неща.
Но все пак.. Юнги бе главната причина.
Малкото му обучение обаче беше прекъснато от известието, че някой му бе писал.
...
miszyoongi: хеей
sunnyboi.jh: Здрасти :D
miszyoongi: какво правиш?
sunnyboi.jh: Излежавам се. Ти?
miszyoongi: умирам от скука :')
sunnyboi.jh: Емотикон ли виждам аз?!
miszyoongi: не. това е извънземно
sunnyboi.jh: Значи тоя сърказъм
sunnyboi.jh: Хейй имам идеяя!
miszyoongi: ??
sunnyboi.jh: Прати ми снимка.
miszyoongi: защо ти е моя снимка? грозен съм :')
sunnyboi.jh: Кажи го пак и другият път, когато се видим ще те набия.
miszyoongi: пращам дее! не е нужна агресия
sunnyboi.jh: Така те искам.
miszyoongi изпрати снимка:
miszyoongi: доволен?
sunnyboi.jh: Ама аз исках и личицетоо ;-;
miszyoongi: някой ден, Хоби. някой ден
sunnyboi.jh изпрати снимка:
sunnyboi.jh: Сега и ти си имаш моя снимка ^-^
miszyoongi: йей
sunnyboi.jh: Хайде утре пак в парка.
miszyoongi: ааа не
sunnyboi.jh: Стига дее!... Ще ти купя сладолед.
miszyoongi: 13:00 на пейката от вчера. но да знаеш, че е само заради сладоледа
miszyoongi: а сега лека нощ
sunnyboi.jh: <3
KAMU SEDANG MEMBACA
- voiceless -
Cerita Pendek・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.