Ден втори.
Ден втори, който Хосок бе прекарал без да чуе дрезгавия глас на Юнги.
Не беше спал, ял и си беше живо чудо, че медицинската сестра поне го накара да пие вода. А той просто искаше да види очите му отворени отново.
Но трябваше да чака. Не бе ходил и на работа. Госпожа Ким сигурно щеше да го уволни скоро. Но това беше последното, за което Хосок мислеше.
Обвиняваше се. За състоянието на ментовокоското, за баба си, за родителите си. За всичко. Всички, които обичаше си отиваха. Остана му само Юнги. Който пострада заради него.
------
така тЕзИ глави сА скУчнИ. ама юнги като се събуди няма да са скучни. тогава ще са блУдКавИ.
:3
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
