- voiceless -

стр. 31

Петък. Мрачен ден. От онези, в които слънцето сякаш изчезва. Топло е, но тъмно. Подтискаща като цяло обстановка.

Точно както бе Хосок в този момент.

Безизразно, влачещ пазарска количка из магазина.

Юнги бе успял да го изкара отново. С много много опити, но поне бе успял.

...

Платиха на касата, ментовокоското опита да се усмихне, макар да не му беше до това. Взе торбите в една ръка и тази на Хосок - в другата и тръгнаха.

Спряха на светофара. И тогава Хоби забеляза нещо. Жена облечена точно като баба му. Дори косата и беше същата. Не виждаше лицето ѝ. Бе обърната с гръб.

Трябваше да се убеди. Трябваше да бъде сигурен.

Тръгна сляпо на пред, отскубвайки се от захвата на Юнги.

За секунди вече бе на улицата. Ментовокоското не успя да реагира.

Тогава стана нещо сташно. Кола. Необичайно бърза, точно срещу Хоби.

Юнги се паникьоса. Нещо в него прещрака. Нямаше време да стигне до него. Остана му само един избор. С всички сили, които имаше извика.

- ХОСОК ПАЗИ СЕ ОТ ТАМ!

Но беше късно. Колата блъсна Хоби и той се претърколи върху капака.

Юнги пусна торбите на земята и се затича към приятеля си.

- Не! Какво си мислеше Хоби, какво?

Вече плачеше.

Хосок се размърда. Главата му кървеше, но него сякаш това не го интересуваше.

- Ю-юнги-а.. ти...

Всичко стана черно. Не успя да довърши.

------

обичам ви да знаете :')