- Докторе той е добре, нали?
Юнги вече час и половина обикаляше пред стаята, където бе настанен Хосок. Без новини. Без нищо.
- Добре е. Разминал се е доста леко. Буден е.
- М-може ли д-да го видя?
- Разбира се. Но нека не се натоварва...
Не изчака да довърши. Ментовокоското се втурна към вратата. След като я отвори нещо в него се прекърши.
Челото на Хосок бе цялото в бинт. Ръцете и краката бяха превързани на няколко места. Имаше и системи.
- Хоби...
- Юнги... Ти г-говориш?
- Шшт. Моля те. Ще ти обясня всичко. Само те моля да се оправиш по-бързо.
- Добре.
Ментовокоското хвана ръката на приятеля си и целуна го по челото.
Сърцето му се късаше да го гледа така. Прекалено му бе скъп. Прекалено много му пукаше. И прекалено много го обичаше, за да позволи нещо да му се случи.
Преживя достатъчно.
------
кажете ми, че не е само при мен шибаната буря :')
KAMU SEDANG MEMBACA
- voiceless -
Cerita Pendek・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
