Юнги седеше на една от многобройните пейки в парка, щракайки химикала, който бе в ръцете му.
- Юнгии?! Ти си тук! Леле до последно се съмнявах, че няма да дойдеш.
Глуповата усмивка от страна на ментовокоското.
- Е как е зеленатата ти главица днес?
Мин недоволно погледна към Хосок.
- Добре дее.. Не ме гледай лошо. Как е ментоватата ти главица днес?
Кимане.
- Ясно. Какво ти се прави сега?
Юнги започна да пише на тевтера, който си бе взел, за да може да си 'говори' с Хоби.
❝не знам. ти измисли нещо❞
- Хмм... Ами знаеш ли онзи език.. Това с ръцете и знаците при глухите и...
Хосок млъкна.
❝да знам го. защо питаш?❞
- Е ами... Може ли да ме научиш?
❝защо ти е?❞
- Защото с това разхищение на хартия допринасяш за края на света.
Юнги се усмихна. Радваше се на хумора на новия си приятел.. Обикновено хората го съжаляваха и допълнителната депресия просто не понасяше на момчето.
❝значи ще те науча. все пак трябва да пазим природата❞
- Ами какво чакаме тогава?
И така премина целият ден. Юнги показваше знаци и символи с ръце, пишейки в тефтера значението им, докато се забавляваше с нескопосаните опити на Хосок да състави някаква дума.
-------
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
