стр. 17

385 77 2
                                    

14:29

Юнги седеше на една от многобройните пейки в парка, щракайки химикала, който бе в ръцете му.

- Юнгии?! Ти си тук! Леле до последно се съмнявах, че няма да дойдеш.

Глуповата усмивка от страна на ментовокоското.

- Е как е зеленатата ти главица днес?

Мин недоволно погледна към Хосок.

- Добре дее.. Не ме гледай лошо. Как е ментоватата ти главица днес?

Кимане.

- Ясно. Какво ти се прави сега?

Юнги започна да пише на тевтера, който си бе взел, за да може да си 'говори' с Хоби.

❝не знам. ти измисли нещо❞

- Хмм... Ами знаеш ли онзи език.. Това с ръцете и знаците при глухите и...

Хосок млъкна.

❝да знам го. защо питаш?❞

- Е ами... Може ли да ме научиш?

❝защо ти е?❞

- Защото с това разхищение на хартия допринасяш за края на света.

Юнги се усмихна. Радваше се на хумора на новия си приятел.. Обикновено хората го съжаляваха и допълнителната депресия просто не понасяше на момчето.

❝значи ще те науча. все пак трябва да пазим природата❞

- Ами какво чакаме тогава?

И така премина целият ден. Юнги показваше знаци и символи с ръце, пишейки в тефтера значението им, докато се забавляваше с нескопосаните опити на Хосок да състави някаква дума.

-------

дебелите кавички са бележки (❝

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.

дебелите кавички са бележки (❝...❞)

- voiceless -Où les histoires vivent. Découvrez maintenant