- voiceless -

стр. 37

Понеделник. Хосок отиде на работа макар да му беше казано да си почива поне седмица.

След щателният разпит на госпожа Ким, работата, едно две изпуснати кафета и всичко останало, работната смяна най-сетне свърши.

- Чао, Хосок.

- Довиждане госпожо Ким.

Момчето имаше половин час да стигне до дома на Юнги за уговорената им среща. Само се надяваше да не се изгуби.

Наистина много се надяваше.

...

sunnyboi.jh: Погледни през прозореца.

miszyoongi: не си...

sunnyboi.jh: :))

miszyoongi: ти си отвратителен

miszyoongi: след пет минути слизам

...

- Идиот.

Юнги си мърмореше, слизайки по стълбите.

...

- Чонг Хосок ти си идиот.

Вече навън можеше да види ухиления като тиква Хоби.

Нямаше търпение да заведе Юнги на онова място.

- Много сладко звучи името ми от твоята уста, знаеш ли?

- Майната ти.

-Е къде ще ходим?

- Ами ще ти кажа като ме упътиш към кафенето, където работя. Нямам си никаква идея как успях да стигна до тук.

Юнги извъртя очи. Не живееше толкова далеч. Само завоите бяха малко повечко. Малко.

------

нека се направим, че след песента на ехо съм жива.

само да кажа беки, чен сухо, чана къртят отвсякъде :))

а да и котката