- И повече никога няма да стъпя в болница.
Това беше първото, което каза, когато видя Хосок.
Той го чакаше на онзи завой. Тяхното място.
- Знаеш ли, колкото и съгласен да съм с това едно здравей нямаше да навреди.
Двамата се засмяха. Искрен жест на щастие, на който можеха да се насладят за пръв път от много време.
...
- Нали ти казах да си починеш?
- Но аз го направих?
Хосок погледна приятеля си с объркване.
- А така ли? Тези неща не бяха ли някъде пет етажа по-надолу?
Юнги повдигна вежда. Забавляваше се с това как Хоби гледа настрани, правейки се на приятно разсеян.
- Ама.. аз такова.. беше ми скучно и даа.
- Ясно~
Какво последва след това? Оправяне на багаж и няколко ругатни в следствие на няколко изпуснати предмета? Да.
Но преди това имаше една нежна, изпълнена с чувство и любов, красива целувка.
-------
щастие~
JE LEEST
- voiceless -
Kort verhaal・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
