13:12
Хосок и Юнги вече вървяха към един магазин за сладолед близо до парка.
- Хей. Искам да ти покажа нещо.
Юнги се обърна към приятеля си. Това, което видя го изненада и дори смути.
"Какъв сладолед обичаш?"
"Боже господи! Как.. Кога.. Защо?"
"Вчера. И както ти казах, защото не е хубаво така да се прахосва хартия."
Хосок наистина беше научил езика на глухонемите. Юнги бе наистина щастлив от това. В еуфорията си дори прегърна Хоби, но уви се усети и се отдръпна, навеждайки глава надолу.
- Ама защо се дръпна?
Ментовокоското погледна учудено. Отново го прегърна.
- Оу виж! Ето го магазина. Е.. Какъв сладолед обичаш?
И така след петнадесет дълги митути прекарани в избор на комбинация вкусове, заливка и какво ли още не Юнги и Хосок напуснаха магазина доволни с два големи сладоледа и още по-големи усмивки.
Така мина и целият ден. В усмивки смях и разговори на всевъзможни теми. Хоби дори успя да убеди приятеля си да се снимат. Е вярно.. Отне време. Доста време, но си струваше.
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
