Петък. Хосок нямаше търпение за утрешната му среща в ментовокоското... Някак си се бе привързал към момчето, толкова много, че не можеше дори за миг да не мисли за него.
А самият Юнги? Той беше пред дилема.. Нямаше ни най-малка представа къде се намира споменатият му от Хоби парк.
Така след два дълги часа мислене за какви ли не трагични сценарии за утрешният ден, Мин просто реши да провери в интернет за въпросното място.
Намери го. Хубав парк. Заобиколен от дървета. Сякаш си на малка полянка посред гората.
Скоро това проучване бе преминало в разглеждане на снимки с катерички, което от своя страна бе прекъснато от факта, че Юнги трябваше да отиде към кафенето на госпожа Ким.
Все пак не искаше да развали тази малка, но безценна традиция между него и Хосок.
Юнги затвори лаптопа и излезе от стаята, а след като се обу излезе и от апартамента.
Майка му не задаваше въпроси. Знаеш къде отива синът ѝ.
- Здравей, Юнги!
Мин се смути.. Харесваше му как звучи името му произнесено от Хоби.
- Хей? Как си? Добре ли си? Защо си толкова червен?
Напразни притеснения. Момчето просто се бе изчервило. В знак, че е добре той просто разтърси отрицателно глава.
- Ясно. Е до утре. Надявам се да дойдеш.
Усмивка и помахване от страна на Юнги. Като всеки път. Непринудена, но сладка традиция.
YOU ARE READING
- voiceless -
Short Story・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.
