- voiceless -

стр. 10

Хоби тъкмо тръгваше за работа, когато бе спрян от баба си.

- На какво се дължи това щастие, което лъха от теб по-силно дори и от парфюма, в който се къпеш всяка сутрин?

- Бабоо!

- Отговаряй.

Жената се усмихваше широко, също като внука си. На никого дори през ум не би му минало, че тя наскоро бе навършила 63 години.

- Намерих си нов приятел.

Гордо заяви Хосок.

- А сега ще тръгвам, защото закъснявам.

Целуна баба си по бузата и тръгна без да чака реакция.

Истината бе, че бабата на Хосок бе права. Той бе щастлив. Дори повече от нормалното за него.

Нямаше тъпрение да види Юнги днес.